Решение по дело №1624/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1100
Дата: 6 декември 2021 г.
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20215220101624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Пазарджик, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220101624 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, подадена от "Бига СОД - ВИБ" ЕООД - гр.
Пазарджик срещу АНГ. К. Г. от гр. Пазарджик. Иска се установяване по реда на чл. 422 от
ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумата 1304.16 лв., представляваща цена по договор за
охрана с технически средства на жилище за периода 01.09.2018 г. - 28.02.2021 г.
В исковата молба се заявява, че договорът е бил сключен за срок от една година, но в него е
било предвидено, че ако до изтичането му не са постъпили писмени искания за
прекратяването му, той се подновява автоматично за още една година. От м. септември 2018
г. до момента обаче не са постъпили никакви плащания и са просрочени общо 30 вноски.
Представят се писмени доказателства, при оспорване на размера се иска изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Искът е с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗЧОД. От
присъединеното ч.гр.д. 832/2021 г. на съда се установява, че е било поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но ответницата (длъжницата) е подала
възражение.
Ответницата е подала отговор, с който оспорва иска. Тя заявява, че още през м. август 2018
г., преди изтичането на първоначалния срок, нейният съпруг, посочен като лице за контакт в
договора, посетил офиса на дружеството ищец и устно предал нейното желание договорът
да не бъде подновяван. Служителите му заявили, че договорът ще бъде прекратен, считано
от 01.09.2018 г. Тя самата се намирала в чужбина по това време. Ответницата счита, че не се
изисква прекратяването по взаимно съгласие на подобен договор с потребител да става
1
непременно с присъствен "писмен манифест". Сочи още, че в случая освен това е била
налице и възможност за прекратяване на договора поради неплащане, още повече, че е
разполагал с ключове за апартамента и техническа възможност да изключи и демонтира
собствените си технически средства, но той недобросъвестно е продължил да подновява
договора и да таксува ответницата принудително.
В хода на делото и в представените писмени защити страните поддържат становищата си.
Правните доводи на ищеца са свързани основно с това, че изявление за прекратяване на
писмен договор може да прави само страна по него, не и трето лице, каквото е П.А., а освен
това подобно изявление може да се направи от страната само писмено - това е уговорено в
договора изрично. Отделно от правните доводи ищецът счита, че не е доказано посещението
на А. в офиса и провеждането на каквито и да било разговори със служители на
дружеството ищец. Ако такова посещение е имало, би следвало да се очаква лицето да
положи минимално дължимата грижа и да поиска писмено потвърждаване, че е подало
заявление, още повече, че то самото не е страна по договора.
Ответната страна основава извода си за валидно прекратяване на договора на две групи
основания. Първото е свързано с твърдението и, че в договора П.А. е бил посочен като
упълномощен представител на страната по договора по смисъла на чл. 13 и 14 от него. От
изброените широки правомощия на упълномощения представител може да се направи извод,
че той може да договаря от името на страната, вкл. и за прекратяването на договора, още
повече, че при фактическо съпружеско съжителство "всяко от лицата може да представлява
другия при битови правоотношения с трети лица". На второ място, при спиране на
плащанията за повече от един месец ищецът е следвало сам да прекрати договора - за това го
задължава както чл. 32, ал. 3 от него, така и принципът на добрите нрави - този принцип,
уреден и в чл. 9, ал. 1 от ЗЗД, защитава еднакво интересите и на двете страни по договора.
За изпълнителя е било ясно, че ищцата не желае продължаването на отношенията поради
финансова нужда; в този случай не е оправдано продължаването на действието на договора,
а още по-малко - автоматичното му подновяване. Нещо повече - чл. 24 от договора
ограничава правото на изпълнителя да продължава действието на договора и да начислява
такси и неустойки на възложителя - този текст го задължава да уведоми възложителя да
неплащането като прелюдия и условие за окончателното прекратяване на договора.
Уведомяването е следвало да се извърши по телефона за контакти на ответницата или на
П.А. - и двата са посочен в договора, но такова уведомяване не е имало. Излагат се доводи и
за доказаност на посещението на А. в страната и в офиса на дружеството ищец. Сочи се още,
че ключовете за апартамента са били предоставени на изпълнителя с цел негови
представители да имат достъп до жилището и техниката, докато собственицата се намира в
чужбина, което също е изрично посочено в договора, и изпълнителят е имал пълната
възможност и съгласие на ответницата да демонтира техниката, като прекрати договора, но
не го е направил - било поради недобросъвестност, или поради небрежност на служители.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните двама
свидетели се установява следното:
2
На 19.05.2017 г. между страните по делото бил сключен договор за охрана с технически
средства, с който дружеството ищец се задължило да охранява с помощта на сигнално-
известителна техника жилището на ответницата в гр. Пазарджик срещу цена от 24 лева
месечно. Тя самата към този момент била взела решение да замине за Англия, където вече
бил заминал съжителстващият с нея на съпружески начала П.А. и причината да сключи
договора била свързана именно с това, че жилището щяло да остане необитаемо.
В договора било уговорено, че при забава на плащането за повече от пет дни възложителят
дължи неустойка в размер 0,2% на ден върху неплатената сума. Уговорено било също, че
при просрочие с повече от 5 дни "изпълнителят уведомява възложителя за забавата и в
случай че последният не плати незабавно дължимата вноска, изпълнителят има право да
снеме обекта от инспекция и не носи отговорност за възникнали щети". Уговорен бил срок
на договора от една година - до 19.05.2018 г., като след изтичането му и при липса на
писмени искания за прекратяването му срокът се считал за автоматично продължен. За
останалите случаи на прекратяване на договора се отнасяла следната уговорка: "Настоящият
договор може да бъде прекратен: 1) по взаимно съгласие на страните; 2) с едномесечно
писмено уведомление, отправено до другата страна, след изтичане на срока по чл. 26, 3)
едностранно от страна на изпълнителя при просрочие плащането на такса с повече от 1
месец, в случай че след писмено уведомление до възложителя същият не я заплати в 5-
дневен срок. В този случай изпълнителят демонтира собствените си технически средства
и/или изключва обекта от централизираната система за охрана".
По делото е несъмнено установено, че към 08.08.2018 г. П.А. се е намирал в България - за
това е представено писмено доказателство, заверка на неговия подпис от нотариус в гр.
Пазарджик.
Установява се и че изпълнителят (ищецът) е разполагал с ключове за жилището и с
разрешение на собственичката за достъп във връзка с изпълнението на договора, докато тя
отсъства от страната.
Чл. 164, ал. 1, ал. 5 от ГПК обаче забранява "отмяната" на договори, сключени в писмена
форма, в които страната е участвала, да се установява със свидетелски показания. В
понятието "отмяна" се включва и прекратяването занапред, ответницата е страна по
договора, чието прекратяване твърди, затова е недопустимо със свидетелските показания на
А. да се установява отправянето на устно изявление от негова страна или на двустранно
устно съгласие за прекратяване на договора от него като неин пълномощник, и то следва да
се приеме за недоказано по делото. Самият договор предвижда едностранното му
прекратяване да се извършва задължително с писмено уведомление до другата страна; за
прекратяването му по взаимно съгласие няма поставено такова условие, но доказването на
това взаимно съгласие със свидетелски показания е също толкова недопустимо.
По тази причина - недопустимост на доказване на прекратяването със свидетелски
показания - от правна страна е без значение въпросът дали А. е имал валидно учредена
представителна власт за ответницата във връзка с договора за охрана. Въпреки това обаче
следва да се посочи, че в договора той е споменат като "упълномощен представител" на
3
възложителката само по отношение на даването на достъп на изпълнителя до жилището и
техниката. А. е бил едно от лицата, към които изпълнителят е можел да се обръща за
съдействие за достъп до обекта, но в договора не се споменава той да е упълномощен да
прави от нейно име изявления за прекратяване или изменение на договора. В конкретния
случай, разбира се, самата страна, А.Г., не оспорва неговата представителна власт и не с
липсата на такава представителна власт е свързан изводът на съда за недоказаност на
прекратяването на договора, а с недоказаност на самото направено изявление за
прекратяване пред другата страна по договора.
Колкото до второто възражение, което прави ответната страна - за злоупотреба с право
поради това, че ищецът, макар да е знаел, че ответницата няма възможност да плаща, не е
прекратил едностранно договора поради неплащане, а е продължил недобросъвестно да
доставя услугата и да начислява месечни такси, съдът счита и него за неоснователно. Не
само не се доказа знание у представителите на дружеството ищец за невъзможността на
ответницата да плаща, но и дори да беше доказано подобно нещо, формулировката на
договора е такава, че дава възможност на изпълнителя свободно да преценява дали иска да
се възползва от възможността си да развали договора поради неизпълнение по уговорения
начин. Използваният в договора израз е "може да бъде прекратен". Впрочем, за сравнение,
изразът, който използва на чл. 87 от ЗЗД (приложим в случаите, когато не е уговорено
друго), също е "може", т.е. дори самият законодател очевидно не смята, че в случаи на
неизпълнение се очаква един кредитор задължително да отправи изявление за разваляне на
договора, ако е добросъвестен. Разбираемо и възможно е ответната страна да не желае
повече услугата само поради причина, че трудно може да си позволи да я заплаща, но тя е
имала пълната възможност да прекрати договора с едностранно писмено предизвестие,
каквото е можел да отправи както П.А., така и самата А.Г. по пощата, и не може да се
говори за недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на кредитора, изразяваща се
в липса на едностранно прекратяване от негова страна, независимо колко лесно е можел да
отправи изявление за това и да демонтира техниката.
След като приема, че не е доказано прекратяване на договора със съгласие на страните или
едностранно изявление на възложителя, съдът прави извод, че искът е основателен за
главницата от 720 лв.
Не стои по същия начин въпросът за неустойката. Несъмнено става дума за договор на
търговец с потребител - физическо лице нетърговец, което използва получената услуга не за
свои професионални нужди. За неизпълнение на задължението да се заплати месечната цена
е уговорена неустойка в размер 0,2% на ден, или 73% годишно. Този размер надвишава
седем пъти размера на законната лихва и съдът счита, че уговорката за тази неустойка е
необосновано висока и уговорката за нея представлява неравноправна клауза - чл. 143, ал. 2,
т. 5 от Закона за защита на потребителите, и е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от същия
закон, доколкото става дума за типов договор, а не за индивидуално уговорена клауза (съдът
с доклада не е дал указания на търговеца да докаже евентуално индивидуално уговаряне, но
от самия вид на договора - отпечатана бланка с попълнени на ръка реквизити - става ясно, че
4
той е типов в частта за неустойката). Тази нищожност може да се вземе предвид и служебно
от съда, без да е необходимо възражение на страната. Затова в частта за неустойката искът
следва да се отхвърли, а разноските по делото да се разпределят между страните съразмерно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответницата АНГ. К. Г., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул.
"***" 96, ет. 7, ап. 20, дължи на ищеца "Бига СОД - ВИБ" ЕООД, ЕИК ********* - гр.
Пазарджик, ул. "Васил Левски" 51, сумата 720 лв., представляваща цена за охрана с
технически средства на обект по договор от 19.05.2017 г., отнасяща се за периода от
01.09.2018 г. до 28.02.2021 г., заедно със законната лихва, считано от 01.03.2021 г. до
изплащането на сумата - задължение, за което е издадена заповед за изпълнение №
527/12.03.2021 г. по ч.гр.д. 832/2021 г. на съда, като отхвърля иска за сумата 584,16 лв.,
представляваща неустойка за забава по същия договор.
Осъжда АНГ. К. Г. да заплати на "Бига СОД - ВИБ" ЕООД сумата 180 лв., представляваща
разноски по заповедното производство.
Осъжда "Бига СОД - ВИБ" ЕООД да заплати на АНГ. К. Г. сумата 134,40 лв.,
представляваща разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5