Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юли 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№ 541 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила молба от ищеца „ И.Т.11“
ЕООД – в ликвидация, чрез адв.Е.П., с вх. № 82438/24.06.2019 година. В тази
молба се твърди, че с решение №1032/05.06.2019 година,у постановено по
т.д.№541/2018г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, съдът е признал за установено
по отношение на ответника АПСК, че вземането му, представляващо главница в
размер на 50 000 щатски долара, предявен като частичен иск за сумата от
5 000 щатски долара и вземане за законна лихва в общ размер от
74 612,20 щатски долара, считано от 20.06.2002 година до 13.03.2018
година, предявен като частичен иск за сумата от 3 000 щатски долара, са
погасени по давност.в останалата част претенциите са отхвърлени като
неоснователни.С постановения акт съдът се е произнесъл и по разноските.
На страница втора от исковата молба ищецът е
посочил изпълнителен лист от 28.05.2007 година, издаден въз основа на решение
№17 от 25.04.2007 година, въз основа на който „ВСК К.“ ЕООД е осъдено да
заплати на АСПК(сега АПСК) сумите от 50 000 щатски долара, ведно със
законната лихва, считано от 20.06.2002 година; 4 740,41 щатски долара
закъснителна лихва върху посочената главница; сумата от 180 900лв-
неустойка, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2002 година;
20 713, 80лв- закъснителна лихва върху главницата и 6 210лв разноски
по делото за всички инстанции, възпроизведени в решението на съда на страница
3-та, последен абзац.
По отношение на този изпълнителен лист съдът е
приел, че той не е представян за образуване на изпълнителни дела, а
съдържанието на изпълнителния лист с посочените суми – в щатски долари и левове
– е възпроизведено на страница 12 от решението.По отношение на тези суми съдът
е приел, че е налице изтекъл срок на погасителна давност, поради което
предявеният отрицателен иск е основателен и следва да бъде уважено.В постановеното
от него решение, съдът обаче не се е произнесъл по цялото искане, като е
постановил решение само в частта, касаеща сумите в щатски долари, без да се произнесе относно левовите суми.Ето
защо, твърди страната, съдът дължи произнасяне по цялото искане, поради което
моли, на основание чл.250 ГПК, това да бъде сторено.Моли съда да измени
решението в частта за разноските, след като уважи молбата по чл.250 ГПК.
Съдът е разпоредил препис от тази молба да се
връчи на другата страна по делото – А. ЗА П.И С.К. – за отговор.В срока за
отговор, такъв по делото не е постъпил.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По т.д.№54182018г. е постановено
решение №1032/05.06.2019 година, с което съдът е признала за установено по
отношение на А. ЗА П.И С.К., гр.София, ул.“********по предявен от „И.Т.-11“
ЕООД- в ликвидация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.Е.П. ***, иск с правно основание чл.439 във връзка
с чл.124 ГПК, че вземането на ответника, представляващо главница в размер на 50 000 щатски долара, предявен
иск като частичен за 5 000 щатски
долара и вземане за законна лихва в общ размер на 74 612,20 щатски долара,
считано от 20.06.2002 до 13.03.2018 година, предявен като частичен иск за 3 000 щатски
долара,са погасени по давност, като е отхвърлил иска в частта, с която ищецът
иска от съда да признание за установено по отношение на ответника, че вземане
на последния в общ размер от 1 633 517лв, предявен като частичен иск
за 50 000лв- главница и вземане на ответника за лихва в общ размер от
2 008 003лв за периода от подаване на съответните искови молби до
13.03.2018 година, предявен като частичен иск за сумата от 30 000лв,
поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
В мотивите на това решение ( стр.12) съдът е приел, че по отношение на твърдението, че вземането на ответника в общ размер от
50 000 щатски долага, предявено като частично в размер на 5 000
щатски долара и вземането за лихва върху главницата в общ размер от
74 612,20 щатски долара, предявено за размер от 3 000 щатски долара,
фактите са различни.
Тези вземания на ответника са установени с
влязло в сила съдебно решение ( съгласно това решение настоящият ищец е осъден
да заплати на настоящия ответник сумата от 50 000 щатски долара- неустойка
за неизпълнение на инвестиционна програма за 1999 година по договор от
11.05.1998 година за продажба на акции от „ЗММ-Велинград“ ЕАД ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.06.2002 година до окончателното и плащане;
сумата от 4 740, 41 щатски долара закъснителна лихва върху главницата за
времето от 29.07.2001 година до 19.06.2002 година; сумата от 180 900 лв- неустойка за
неизпълнение на програма по трудова заетост за 1999 година по същия
приватизационен договор, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2002
година до окончателното заплащане на сумата и сумата от 20 713,80лв
закъснителна лихва върху тази главница за периода от 29.07.2001г. до 19.06.2002
година), относно който факт страните не спорят и въз основа на това настоящият
ответник се е легитимирал като кредитор с изискуемо парично вземане - решение
№17/25.04.2007г., постановено по т.д.№713/02г. по описа на СГС и за тях е
издаден изп. лист от 28.05.2007година.
В събраните по делото доказателства не са налични
такива, които да удостоверяват, че ответникът е предприел стъпки за образуване
на изпълнително дело за принудително събиране на тези вземания.Ето защо
постановките на ППВС № 3/18.11.1980
година съгласно, което погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
са неприложими.
Отправеното до съда
искане на ищеца е следното: че вземането до размер на 50 000лв от общ
размер от 1 633 517,50лв ( главница) и относно лихва в размер на
30 000лв от общ размер от 2 008 003лв не съществува и не
съществува вземане за главница до размер от 5 000 щатски долара, чийто общ
размер е 50 000 щатски долара и до размер на 3 000 щатски долара
лихва върху главница, чийто общ размер е 74 612,20 щатски долара.
Твърдението на
ищеца в молбата от 24.06.2019 година е, че искането до съда включва всички суми
по изпълнителния лист, а именно, че дружеството ищец не дължи на А.та главница
в размер на 50 000лв, частичен иск от общ размер от
1 633 517,50лв, лихва в размер на 30 000лв, частичен иск от общ
размер от 2 008 003лв и левовите суми от 180 900лв- неустойка,
ведно със законната лихва, считано от 20.06.2002 година; 20 713,80лв – закъснителна лихва върху главницата,
както и сумата от 6 210лв разноски по делото, пред всичките инстанции.
По виждане на
състава молбата за допълване на решението е неоснователна.
Тълкувайки петитума
на исковата молба, с оглед на изрично заявеното, че поради разноските ищецът
предявява иска като частичен, съдът се е произнесъл по всички суми, изрично
посочени от ищеца, представляващи част от присъдените на ответника суми.Тука са
включени сумите в щатски долари и левовите суми, които изрично са посочени от
страната.
Не е възможно по
реда на допълване на решението съдът да се произнесе по непредявени искове.Искът
се индивидуализира по своята обстоятелствена част и петитум.След като ищецът е
поискал от съда да се произнесе частично – по отношение на конкретни суми, не е
възможно по реда на чл.250 ГПК страната
да иска произнасяне по нещо, което не попада в отправеното до съда от
нейна страна искане.
Ето защо съдът
намира молбата на ищеца, основаваща се на нормата на чл.250 ГПК за
неоснователна.Този извод предпоставя и липса на необходимост от произнасяне по
искането за изменение на решението в частта за разноските.
При изложеното
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба
по чл.250 ГПК от ищеца „И.Т.11“ ЕООД – в ликвидация, чрез адв.Е.П., с вх. №
82438/24.06.2019 година, както и молба за изменение на решението в частта за
разноските, поради неоснователността и.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: