№ 207
гр. Смолян, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100118 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ИЛ. Д. АТ. против *
ООД, в която се твърди от ищеца, че между него, в качеството му на работник и ответното
дружество, в качеството му на работодател е сключен Трудов договор №*г, по силата на
който ищеца е изпълнявал длъжността „шофьор товарен автомобил“.
Ищецът твърди, че естеството на работата му е извършване на превози в чужбина,
предвид което се изисква да бъде командирован. След подадена молба за прекратяване на
трудовото му правоотношение, същото е прекратено по взаимно съгласие, считано от
17.08.2021г. След прекратяване на трудовото му правоотношение в предвидения по
Трудовия договор срок му е изплатена месечната работна заплата за месец август 2021г., в
размер на 319,50 лв.
Твърди се от ищеца, че за времето, през което е бил на работа, а именно за периода
януари 2021г. до 17.08.2021г. и е бил в трудови взаимоотношения с ответника е извършвал
множество международни превози, както следва: През месец януари и февруари е бил в
командировка за периода от 18.01.2021г. до 10.02.2021г. вкл. През месец март е бил в
командировка за периода 08.03.2021г до 23.03.2021г. вкл. През месец април е е бил в
командировка за периода 09.04.2021 г до 29.04.2021г. вкл. През месец май е бил в
командировка за периода от 14.05.2021г до 28.05.2021г. вкл. През месец юни е бил в
командировка за периода 14.06.2021г. до 30.06.2021г. вкл. През месец юли е бил в
командировка за периода 01.07.2021г. до 08.07.2021г. вкл., както и от 25.07.2021г. до
31.07.2021г. вкл.и през месец август е бил в командировка за периода 01.08.2021г. до
17.08.2021г. вкл.
Командированият, за времето на командировката, има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите,
1
определени с наредба. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от
определеното по чл. 228 от Кодекса на труда. Съгласно чл.15 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина за покриване разходите на командированите лица
в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение
№ 2. Съгласно чл. 19, ал.1 от Наредба за командировките в страната на командирования,
когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20
лв. за всеки ден от командировката, а съгласно разпоредбата на ал.2, на командирования,
който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в
друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера
по ал. 1.
Твърди се от ищеца, че за извършените транспортни превози работодателя следва да
му изплати командировъчни пари, съгласно българското законодателство. За
командироването за извършения превоз, за периода 18.01.2021г. до 10.02.2021г.,
работодателя следва да му изплати сумата в размер на 1 160 лв. За командироването и
извършения превоз, за периода 08.03.2021г. до 23.03.2021г., работодателя следва да му
изплати сумата в размер на 735 лв. За командироването и извършения превоз, за периода
09.04.2021г. до 29.04.2021г., работодателя следва да му заплати сумата в размер на 1000 лв.
За командироването и извършения превоз, за периода 14.05.2021г. до 28.05.2021г.,
работодателя следва да му заплати сумата в размер на 680 лв. За командироването и
извършения превоз, за периода 14.06.2021г. до 08.07.2021г., работодателя следва да му
заплати сумата в размер на 1 190 лв. За командироването на ищеца и извършения превоз за
периода 25.07.2021г. до 17.08.2021г. вкл. работодателя следва да му заплати сумата в размер
на 1100 лв. Във връзка с командироването за посочените периоди работодателя следва да му
изплати общо сумата в размер на 5 865 лв.
Твърди се от ищеца също, че във връзка със сключения трудов договор ответника му
дължи и месечни трудови възнаграждения, както следва: За месец януари 2021г. – трудово
възнаграждение в размер на 250 лв.; За месец февруари 2021г. трудово възнаграждение в
размер на 504,39лв. За месец март 2021г., трудово възнаграждение в размер на 504,39лв.; За
месец април 2021г. трудово възнаграждение в размер на 504,39лв.; За месец май 2021г.
трудово възнаграждение в размер на 504,39лв. За месец юни 2021г. трудово възнаграждение
в размер на 504,39лв. За месец юли 2021г., трудово възнаграждение в размер на 504,39лв.
Т.е за периода януари - юли 2021г. дължимите трудови възнаграждения са в размер на общо
3 276.34лв. За месец август 2021г., ответника дължи на ищеца трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 319,50лв. Тази сума е
изплатена на ищеца в брой, видно от ведомостта за заплати за месец август.
Предвид гореизложеното за периода януари - август 2021г., като се приспадне
извършено в брой плащане на трудовото възнаграждение за месец август 2021г., ответникът
дължи на ищеца общо сумата 9 141,34лв. За периода февруари -юли 2021 г. от ответника на
ищеца са изплатени по банков път следните суми, както следва: На 10.02.2021г. - сума в
размер на 2000лв. На 11.03.2021г. - сума в размер на 600лв.; На 12.04.2021г. - сума в размер
2
на 600лв.; На 03.06.2021г. - сума в размер на 290лв.; На 14.06.2021г. - сума в размер на
640лв.; На 09.07.2021г. - сума в размер на 805лв.; На 26.07.2021г. - сума в размер на 800лв.
Общата сума заплатена от ответника на ищеца през периода на действие на трудовия
договор е в размер на 5 735 лв. Тъй като при извършване на плащанията в платежните е
посочено основание – „захранване и аванс служебни“ не може да се предположи какво е
реалното основание за заплащане на тези суми. Предвид това на този етап следва да се
приеме, че с извършваните плащания първо са се погасявали задълженията на ответника за
заплащане на месечното му трудово възнаграждение, а с остатъка -част от дължимата му се
сума за командировка. Предвид това като се приспадне изплатената на ищеца сума по
банковата му сметка неизплатения остатък е в размер на 3 406,34лв.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 3 406,34лв., представляваща дължима сума за извършени командировки през
периода януари - август 2021г., в изпълнение на сключения между страните Трудов договор
№*г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда 12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски
по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че законът предвижда, че при командироване
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от МС.
Предвидена е законова делегация, която позволява приемането на подзаконови нормативни
актове, които да регламентират размера на командировъчните пари. В тази насока е налице
задължителна съдебна практика, според която ищеца следва да докаже, че е бил
командирован от работодателя при оспорване от последния и процесуално задължение на
ищеца е да докаже в процеса при условията на пълно и главно доказване своето фактическо
твърдение, от което извежда претендираното право на обезщетение по чл. 215 КТ. В този
смисъл решение № 142 от 6.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2011 г., Ill г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.
В случай, че съдът приеме, че ищецът е бил надлежно командирован, твърди, че
всички суми за извършени командировки през периода януари-август 2021, в изпълнение на
сключения между страните Трудов договор № * год., са му изплатени. В съставените
писмени документи за извършените курсове от ищеца, приложени към отговора на исковата
молба, а именно за извършен курс за дата 14.01.2021г-09.02.2021 год., за извършен курс за
дата 11.02.2021г.- 18.02.2021 год., за извършен курс за дата 02.03.2021- 05.03.2021 год., за
извършен курс за дата 13.03.2021г.- 28.03.2021 год., за извършен курс за дата 09.04.2021г.-
29.04.2021 год., за извършен курс за дата 11.05.2021г.-31.05.2021 год., за извършен курс за
дата 11.06.2021г.- - 08.07.2021 год. и за извършен курс за дата 26.07.2021г.-17.08.2021 год.
всички тези документи са с попълнени графи „вид на разхода „евро“, „получени“. „разход“.
„остатък“ саморъчно от ищеца и удостоверяват получените от него, респ. изплатени от
ответника суми за извършени командировки през периода януари-август 2021г. Така на
3
практика се установява, че претендираните от ищеца суми са му изплатени, като съставените
писмени документи от ищеца са във връзка с въведения при ответното дружество ред за
предоставяне на служебни аванси на шофьорите, които пътуват в чужбина, извършваните
отчети за разходваните суми при завръщането им, както и за определяне размера на
полагащите се командировъчни и тяхното заплащане.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Поддържа иска чрез пълномощника с и адв.*.
Ответникът оспорва иска чрез пълномощника си адв*.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът е работил в ответното дружество по силата
на Трудов договор №*г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. Няма спор,че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по взаимно съгласие, считано от
17.08.2021г.
Ответникът не оспорва, че през посочените периоди в исковата молба ищецът е бил
командирован за извършване на международни превози.
Разпитан свидетеля * сочи,че два пъти е плащал командировъчни на ищеца , който
изобщо не се е подписвал на никакъв документ, казвал че бърза. Единият път било към края
на месец май 2021г. и един път месец юли 2021г. Юли месец му дал 1 800 лв., а май месец 1
300 лв. Тези пари са на ответната фирма. * вземал буса от офиса на фирмата в с.* и след
командировка пак оставял буса там. * сам идвал при него, за да си взема парите. Взимал си
парите и си заминавал. Отвън го чакал друг човек , който го взимал с кола, за да си го закара
до вкъщи.
Свидетелката *, счетоводител в ответното дружество сочи, че фирмата съществува
от около две години. Фирмата се занимава с международен транспорт. През 2021г. фирмата
е имала един служител и двама собственика. Двата собственика също са международни
шофьори на трудов договор.Сочи,че когато й изпратят по имейл заявките, които са
получили, се издава приходна фактура, която я изпраща, за да си отиде при клиента. След
това към 14-то число получава и разходните фактури. Към 20-то число получава парите за
осигуровки и данъци и тяхната такса. Пътните листове идват доста по-късно при тях.Първо
се разплащат парите, заплатите и каквото остане за командировъчни. През май месец
2021г. и на 09.07. 2021г. има два РКО, които не са подписани. Доколкото разбрала от
собственика Ст* * шофьора е бързал и не се е подписал. * А. е идвал веднъж в счетоводния
офис , за да подпише заповедта за освобождаване и му изплатили обезщетението за
неизплатен отпуск. Подписал се е и за парите, което е взел, но не се подписал на двата РКО-
та. * й казал, че тези пари за двата РКО са изплатени. Правят са справки за изплатените суми
от лицето /шофьора/ и се вижда, че на 31.05.2021г. има тази сума, той си е написал и ние
към тази сума правим РКО. * си изготвя справка за изплатените суми и тези суми са
отразени като получени. В справката са отразени като изплатени, но РКО-та не са
4
подписани. Двата РКО, които не са подписани са осчетоводени като изплатени.
Свидетеля * сочи,че е ходил четири пъти в с.*, за да взема ищеца и да го кара до
дома. Там ищеца си оставял буса след курса.Местоживеенето на ищеца е в с.*, обл.*. От
къща го вземал, срещал се е с възрастен мъж / свидетеля */. Виждал е * да влиза в къщата,
но не знае вътре какво става. Събирал е ЧМР-та, дребни суми - евро и * казвал, че връща
някакви пари. Не е виждал да му дават на него пари и не му е споделял след това дали са му
давали пари.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ се установява, че
размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода м.01.2021 г. до м.08.2021
г.вкл., съгласно представените разплащателни ведомости е 3 661.81 лева. От представения
на стр.40 от делото хронологичен регистър е видно, че по банка е заплатена на ищеца сума
в размер 3 382.54 лева. Незаплатената сума за трудови възнаграждения е 279.27 лева.
За периода м.01.2021 г. до м.08.2021 г.вкл. на ищеца са начислени суми за
командировъчни по 27 евро на ден. С Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и
отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията
на командироващите органи и на командированите лица, както и размерът на полагащите се
дневни и квартирни пари. Размерът на полагащите се пари за командировъчни на ищеца за
периода м.01.2021 г. до м.08.2021 г., съгласно представените от счетоводството на
дружеството справки е определен при ставка 27.00 евро на ден за единична езда. Размерът
да полагаемите суми за командировъчни пари на ищеца за периода м.01.2021 г. до м.08.2021
г. е 5 914.43 лева. Съгласно представените от ответника хронологични регистри, банкови
извлечения, касова книга и РКО, на ищеца е заплатена сума в общ размер 8 140.00 лева, в
т.ч. 6 335.00 лева по банка и 1 805.00 лева в брой, съгласно РКО № 77/неподписан от
ищеца/. Тъй като при извършените преводи в основание не е записано за какво точно се
изплащат сумите, не може да се определи колко от тях са за РЗ и колко са пари за
командировъчни или служебни.
Изплатените на ищеца суми в размер 8 140.00 лева са осчетоводени в
счетоводството на ответника. В касовата книга на дружеството, сумата от РКО № * г. е
осчетоводен с контировка № **********.Сумите за командировъчни са осчетоводени като
разход на фирмата.В Забележка при осчетоводяването е отразен № на пътния лист и период.
За процесния период в дружеството-ответник е наето 1 лице.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 215 от КТ предвижда правото на работника или служителя при
командироване да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Установи се в производството, че ищецът през времетраенето на трудовото му
правоотношение с ответника е извършил няколко международни превоза, а именно :
5
за периодите 14.01.2021г-09.02.2021 год., 11.02.2021г.- 18.02.2021 год., 02.03.2021-
05.03.2021 год., 13.03.2021г.- 28.03.2021 год., 09.04.2021г.- 29.04.2021 год., 11.05.2021г.-
31.05.2021 год., 11.06.2021г.- 08.07.2021 год. и 26.07.2021г.-17.08.2021 год. За така
извършените превози на ищеца се дължат командировъчни пари в размери, определени по
правилата Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. От
неоспореното заключение на вещото лице се установи, че размерът да полагаемите суми за
командировъчни пари на ищеца за периода м.01.2021 г. до м.08.2021 г. е 5 914.43 лева.
Съдът приема за доказани единствено платените от ответника на ищеца суми по банков път
в размер на 6335,00 лв. Тъй като при извършените преводи не е записано за какво точно се
изплащат сумите, не може да се определи колко от тях са за РЗ и колко са пари за
командировъчни или служебни съдът приема,че с тях са погасени задълженията за трудови
възнаграждения в размер на 3 661,81 лв. и част от командировъчните пари в размер на
2 673,19лв. Съдът не кредитира показанията на свидетеля *, че на два пъти е давал пари за
команидировки на ищеца без документ, тъй като същият е баща на един от управителите на
ответното дружество и е заинтересован от изхода на делото, освен това показанията му не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Представените по делото 2 бр.
РКО № *г. за сумата 1290,00лв. и №*г. за сумата от 1 809,00лв. не са подписани от ищеца за
получил сумата, поради което не удостоверяват плащане на посочените в тях суми от
ответника. Осчетоводяването на РКО №77 от ответното дружество също не удостоверява
плащане на сумата. Ето защо съдът намира, че ответника не ангажира доказателства,че е
изплатил в пълен размер полагащите се на ищеца възнаграждения за команидровки. От
общо дължимата сума от 5 914.43 лева ищецът е заплатил сума в размер на 2 673,19лв. или
искът е основателен и доказан и следва да се уважи са сумата от 3 241,24 лв., до който
размер искът е основателен и доказан. За разликата над 3241,24лв. до претендирания размер
от 3 406,34 лв. искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за адв.
възнаграждение в размер на 666,07лв., съобразно уважената част от иска, а на осн.чл.78 ал.3
от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски за адв.
възнаграждение в размер на 33,92лв., съобразно отхвърлената част от иска.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Смолян ДТ върху уважената част от иска в размер на 129,65лв. и направените от
бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на 200,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление * №41,
представлявано от управителя * * * да заплати на ИЛ. Д. АТ., ЕГН ********** с адрес *, *
сумата 3 241,24лв., представляваща дължима сума за извършени командировки през периода
6
януари - август 2021г., в изпълнение на сключения между страните Трудов договор №*г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда 12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска В
ЧАСТТА за разликата над 3 241,24лв. до претендираните 3 406,34лв.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление * №41,
представлявано от управителя * * * да заплати на ИЛ. Д. АТ., ЕГН ********** с адрес *, *
разноски по водене на делото в размер на 666,07лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ИЛ. Д. АТ., ЕГН ********** с адрес *, * да заплати на *“ ООД, ЕИК: *
със седалище и адрес на управление * №41, представлявано от управителя * * * направените
разноски по делото в размер на 33,92лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление * №41,
представлявано от управителя * * * да заплати по сметка на РС-Смолян ДТ в размер на
129,65 лв. дължима върху уважената част от иска и разноски за вещо лице в размер на
200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7