Решение по дело №2799/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2017 г.
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20165330102799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2153                                  30.06.2017 година                          гр. Пловдив

                    

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                          III граждански състав

На: 13.06.2017г.

в публично заседание в следния състав:

                                                              председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

Секретар: Ваня Койчева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело номер  2799 по описа от 2016г., намери за установено следното:

 

          Искове с правна квалификация чл.109 ЗС.

          Ищецът К.Г.С. с ЕГН ********** ***, твърди , че е съсобственик / заедно с трети за спора лица/ на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда- *с идентификатор 56784.521.583.1 с площ от 93,25 кв.м., намиращ се на надпартерния /втори етаж/ от двуетажната масивна сграда, построена в *, находящо се в кв.94 по плана на ЦГЧ-*, ведно с избено помещение от 20 кв.м., намиращо на сутеренния етаж в частта от сградата, попадаща в съседния *и на таванско помещение с площ от 71,25 кв.м. с тераса към него с площ от 20 кв.м., при граници на тавана: отдолу- *на надпартерния /втори/ етаж, отгоре-покрив, от юг- **, от запад и север- улици, както и идеални части от общите части на сградата, построена в *, *и **. Достъпът до описаните обекти- апартамент, тава и изба, се осъществявал от входа на сградата откъм бул.**. Описаните *, *и *са образувани от парцел *, кв.* по плана на гр.*, с утвърдена улична регулация с Указ от 23.02.1896 г. и дворищна регулация, утвърдена с протокол № */20.09.1903 г. Парцел * от кв.*, преди обособяването на три УПИ , е застроен с две жилищни сгради, условно разделени по следния начин: едната- разположена в **, а другата- в * и *с общ вход, представляващ проход в партерния етаж. Построените сгради на практика представляват две части от една жилищна сграда- с общ достъп чрез проход от ул.**, обособен в партерния етаж, с общ покрив, общи зидове и общ тавански етаж. Достъпът до собствения на ищеца имот се е осъществявал през безистен от северната страна на сградата откъм ул.** /бивш площад ***/. През 2011 г. ищецът узнал, че ответниците Н.К.К. и М.К.К., като собственици на сградата в ***, са започнали строителни дейности, с които засягат общите части на сградата така, че се затваря изцяло прохода, събаря се съществуващото стълбище и по този начин се затварял единственият вход към жилището на ищеца. От тогава е лишен изцяло от достъп до собствения си имот.

          Въз основа на изложените фактически твърдения е предявил иск да бъдат осъдени ответниците да премахнат заграждането, изпълнено със стена от стъклопакет, на прохода /безистен/ към собствения на ищеца самостоятелен обект в сграда- *с идентификатор 56784.521.583.1 с площ от 93,25 кв.м., намиращ се на над партерния /втори етаж/ от двуетажната масивна сграда, построена в *, находящо се в кв.94 по плана на ЦГЧ-*, ведно с избено помещение от 20 кв.м., намиращо на сутеренния етаж в частта от сградата, попадаща в съседния *и на таванско помещение с площ от 71,25 кв.м. с тераса към него с площ от 20 кв.м., да възстановят положението преди строителството, като възстановят прохода /безистена/ между сградите, построени в имоти ***и ****, да изградят събореното стълбище до *с идентификатор 56784.521.583.1.2 и да осигурят съществуващия преди преустройството достъп до описания самостоятелен обект от входа на сградата откъм ул.**.

          Ангажира доказателства. Претендира разноски.

          Ответниците в отговор на исковата молба оспорват иска. Поддържат, че са собственици на цялата двуетажна сграда с идентификатор 56784.521.584.1 по КК и КР на гр.*, със застроена площ от 100 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 56784.521.***/ стар пл.№ */, за който е отреден *от кв.* по плана на гр.*, в която сграда ищецът не притежавал никакви вещни права. Собствената си сграда реконструирали съобразно надлежно издадени на праводателя им А.Ч. строителни книжа- разрешение за строеж № */ 23.06.2006 г. Заявяват, че сградите в трите УПИ са самостоятелни и с отделно обособени входове. Ищецът не разполагал с право да ползва стълбището и входа на собствената им сграда. Евентуалното ползване за предходен период е било без правно основание и е било не повече от търпимо действие. В подкрепа на становището си също ангажират доказателства. Настояват за отхвърляне на иска и присъждане на деловодните разноски.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

          Представен е нотариален акт № *, том *, рег.№ **, дело № **г. по описа на нотариус ***с район на действие ПРС, с който ищеца и още две лица / неучастващи в спора/ са признати за собственици  на  *с площ от 93,25 кв.м., намиращ се на надпартерния /втори етаж/ от двуетажната масивна сграда, построена в *, находящо се в кв.* по плана на ЦГЧ-*, който *се състои от три стаи, кухня, вестибюл, баня, тоалетна, при граници на апартамента: отдолу-магазини, отгоре- таван, от юг **, от изток ***, от запад и север-улици, ведно с избено помещение от 20 кв.м., намиращо на сутеренния етаж в частта от сградата, попадаща в съседния ***, при граници на избата- южното помещение, попадащо в ***, граничещо с вътрешен двор и изба на Т.и стълбище, ведно с таванско помещение с площ от 71,25 кв.м. с тераса към него с площ от 20 кв.м., при граници на тавана: отдолу- *на надпартерния /втори/ етаж, отгоре-покрив, от юг- **, от запад и север- улици, както и идеални части от общите части на сградата, построена в дворно място, цялото с площ от 362 кв.м., съставляващо УПИ І-*, *и *по плана на ЦГЧ на гр.*. В акта е записано, че достъпът до описаните апартамент, таван и изба се осъществява от входа на сградата откъм ул.**, както и че описаните *, *и *са образувани от парцел *, кв.* по плана на гр.*, с утвърдена улична регулация с Указ от 23.02.1896 г. и дворищна регулация, утвърдена с протокол № */20.09.1903 г., застроен с две жилищни постройки- едната разположена в **, а другата в * и *с общ вход, представляващ проход в партерния етаж.

          Ответниците се легитимират като собственици на самостоятелни обекти с идентификатори 56784.521.584.1.2 и 56784.521.584.1.2, които самостоятелни обекти- жилищни имоти и прилежащите им изби и таванскки помещения и общи части съставляват сграда с идентификатор 56784.521.584.1, построена в ПИ с идентификатор 56784.521.584, както и на 101/362 ид.ч. от дворно място, с площ от 362 кв.м., която площ се формира от площта на ПИ с идентификатор 56784.521.582, ПИ с идентификатор 56784.521.583 и ПИ с идентификатор 56784.521.587- по силата договор за продажба, сключен с праводателя А.Ч. с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № *г. по описа на нотариус ***с район на действие ПРС.

          Не е спорно по делото, а и е установено с представените писмени доказателства и приетата СТЕ, че в сградата, собственост на ответниците, е извършено преустройство от техния праводател А.А.Ч.съобразно издадено Разрешение за строеж № */23.06.2006 г. , изразяващо се в реконструкция на двуетажната сграда в съществуващия обем и промяна на предназначението на партерния етаж в аптека.  Жалбата на ищеца срещу одобрените инвестиционни проекти и поменатото разрешение за строеж е била оставена без разглеждане от Началника на РДНСК-Пловдив със Заповед № ***от 23.10.2006 г. Последната е била обжалвана от С. по съдебен ред, като с влязло в сила Решение по образуваното адм.д. № *** на ОС Пловдив жалбата е отхвърлена. Прието е, че жалбоподателят не е между кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, тъй като не притежава вещни права в *и не е непосредствен съсед на строежа.  По-късно е издадено Удостоверение № */27.08.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строежа, изпълнен в съответствие с издаденото Разрешение за строеж № */23.06.2006 г. Именно при описаната реконструкция ищецът твърди, че е зазидан прохода, осъществяващ достъп до собственото му жилище и е премахнато общото стълбище.

          От приетото заключение на СТЕ, изготвена съвместно от вещи лица геодезист инж.Г. и архитект Д.В., се установява следното: 

От проследяване на кадастралния и регулационен статут на процесния имот се установява, че по КРП „Проект за дворищна регулация на кв. *, * градска част" - гр. *, утвърден с Указ ***. - Протокол */20.09.1903г. имотът е заснет като УПИ *, кв.*, с площ 362 кв.м, в който са построени две сгради -условно северна и южна / скица № 1 към заключението/. В плана от 1*4г сградите са заснети по същия начин  / скица № 2/. Имотите на ищеца С. и на ответниците К. попадат в северната по-голяма сграда. Достьпа до имотите на ищеца и ответника според плана, приложен на лист 16 по делото, се е осъществявал чрез проход и стьлбище от северната страна на сградата откъм ул."**" .С одобряването и изпълнението на проекта за „реконструкция и промяна на предназначението на партерния етаж в аптека" е преграден достьпа на ищеца до стълбището и входа за апартамента му, означени и в плана на лист 16 по делото ,за който вещите лица не са открили данни за одобряването му .

Във всички следваши планове от * / скици 3, 4, 5 и 6/ в кадастъра в границите на северната жилищна сграда се заснемат две отделни сгради в два отделни имота с пл. № *и пл. № *, като в кадастралната карта те са с ***и КИ ***Дворното място - имотът от 362 кв.м е разделен на три нови имота с номера ***, *и *, съответно ***и ***по кадастрална карта.

В ***и ****, които са предмет на делото, са заснети по една сграда, заемаща почти изцяло площта на имотите. Така реализираното застрояване на двете сгради по характер е ниско застрояване / с височина на корта корниз до 10 м/. По представените проекти няма изпълнен калканен зид между двете сгради.

Според извършения на място оглед в сграда КИ 56784.521.584.1 на К., вещите лица не са установили достъп до апартамента на С.. Достъпът преди зазиждане на вратата, означена в архитектурния проект от 2006г., се е извършвал от старото стьлбище на границата между имоти № *и № *.

По западната фасада на сграда КИ 56784.521.583.1 по КК на нивото на улицата има входна врата . Достъп до дози вход от вещите лица не е осъществен .

Избите са включени в проекта одобрен 2006г. и от две помещения са направени пет нови, които са реализирани в момента според проекта.

Според данни от проекта, одобрен 2006 г., достъп до апартамента на С. преди зазиждане на вратата, означена в архитектурния проект от 2006г., се е извършвал от старото стьлбище на границата между имоти № *и № *.

В обема на старото стьлбище на границата между имотите и между сградите в имот № *и № * към настоящия момент е изпълнена нова стълбищна клетка по одобрен проект „Реконструкция на двуетажна масивна жилищна сграда в съществуващ обем и промяна предназначението на партерен етаж в аптека" в УПИ *-* кв. * по плана „Централна градска част" - гр. * /л. 196 по делото/.

В същия проект се предвижда затваряне на съществуващ отвор /врата/ към апартамента на С. на ниво +3.35 и тавана и това е изпълнено.

            Към момента сградата в поземлен имот № *, където е апартамента на С., е запазена общо в стария си вид .Има извършени строителни работи-преустройство и надстрояване в имота на К.С. /надстрояване и покриване на откритата тераса/, за конто няма издадени строителни книжа, но Община Пловдив-Район" Централен" е издал удостоверение за търпимост на това изменение.

Сградата в имот № * на К. е обновена - изпълнена е реконструкцията по проекта от 2006г.

            За сградата в ПИ *на ищеца не се откриха запазени строителни книжа. По делото са представени архитектурно заснемане на тавана от арх. */ без данни за одобряването му от Община Пловдив / , стар план на сградата, изчертан от техник -строител Х.К..Представеният на лист 16 по делото план е със заглавие „План на съществуваща жилищна и дюкянска сграда на Х.А.А." и съдържа ситуация,разпределение на основи и изби, распределение на етажите . фасади . Същият няма дата, заверка и печат на Общината.

За сградата в ПИ * на ответника не се откриха запазени строителни книжа отпреди 2006 г.

В сградата, намираща се в УПИ П - * с КИ 56784.521.584.1, е извършена реконструкция по одобрени проекти от 2006 г. Запазена е общата височина на сградата, но е завишен броят на етажите от два на три и таванът е променен. В този проект е предвидено ново стьлбище в обема на старото и зазиждане на съществуващи отвори на ниво + 3.35м и + 6.75м. Към момента тези отвори са зазидани. В този смисъл старото стьлбище /проход/ между сградите в ПИ КИ 56784.521.***и ПИ ***по КК не съществува. Направено е ново стьлбище /проход/ според одобрения проект от 2006г. от Община Пловдив.

Има денивелация между етажните нива на сградите в двата имота, поради функционалното им предназначение и новото строителство, осъществено в имот 521.584.Денивелация между етажите на сградите в двата имота е имало и преди осъществяване на новото строителство ,което е видно от фото- снимка на фасадата към ул. „**-К."-приложение № 2 преди осъщестяване на строителството в имот 521.584.Кота стреха на двете сгради е изравнена.

В с.з. вещите лица зявяват, че сградата в ***и ***е една—с общи основи, общ вход, общи зидове, обща носеща конструкция, покрив и обща функционална обвързаност. Сигнатурата «м.ж.д.т.2» в плана от 1903 г. означава масивна жилищна сграда с дюкян, на два етажа», т.е. една сграда. При разделянето на сградата на две според плана от 1973 г. не са намерени одобрени проекти за делба на същата. Не се установява от вещите лица основанието, на което сградата е заснета като две сгради. Доколкото всяка обособена сграда трябва да има отделен вход откъм улица, в случая обособените три УПИ не отговарят на изискванията за такива. В.л. В. пояснява, че изводът за съществуването на една, а не на две сгради, е обосновал освен с проекта на л.16, така и съобразно данните от проекта за реконструкция от 2006 г.

Предвид изнесените от вещите лица данни, че до одобряване на плана от 1973 г. сградата е била заснета като една, следва да се обсъдят писмените доказателства по делото, съставени в този период, съдържащи описание на застрояването в имота. Така съгласно Нотариален акт за покупко-продажба от 15.07.1935 г. на нотариус при Пловдивски областен съд, Х.А.А.купува едноетажна масивна къща от 157,50 кв.м.; двуетажна масивна постройка от *,35 кв.м., … / по-нататък не се чете/, построени в гр.*, махала **, * градска част в кв.*.  Впоследствие, с Министерско постановление № * от 06.04.1949 г. по реда на ЗОЕГПНС от Х.А.е отчужден надпартерния етаж откъм ул.**-К. и площад *** с вход откъм ул.**-К., представляващ два жилищни апартамента, заедно с таванското помещение от цялата сграда, при съседи на цялата сграда: от две страни ул.**-К. и пл.***, Т.Ш.и Г.Б., както и двата дюкяна  и партерния етаж на цялата сграда и избено помещение под отчуждения партерен етаж и дюкян. Издаден е Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 25.07.1*0 г., в който сградата е описана като двуетажна масивна сграда, състояща се от три магазина в партера и едно жилище от две стаи и кухня, а в надпартера- от три жилища от по три стаи, кухня, вестибюл и клозет и тавански помещения. Следва нотариален акт № *от 30.06.1*1 г. на нотариус при Пловдивски околийски съд, с който Х.А.А.продава собствения си имот- апартамент, находящ се в първия /надпартерен/ етаж от къщата му с вход от към площад *** № *, който *се състои от три стаи, вестибюл, кухня, коридор, клозет и тераса, заедно с част от тавана и три отделения от избата, находящи се в предната част на избата към площад *** и отделени от останалата част, заедно с общите части на сградата съгласно Закона за етажната собственост, заедно с 1/5 идеална част от мястото цялото от 362,37 кв.м. Т.е., описаните документи са в потвърждение на извода на в.лл.В., че сградите, заснети по действащата КК от 2009 г. с идентификатори 56784.521.583.1 и 56784.521.584.1 представляват части от една жилищна сграда.

Изслушаните свидетелски показания потвърждават за извършеното заграждане на прохода, който е бил общ за сградата / така свидетелите Р.и В./. От тях се установява, че именно през този проход и стълбището са а осъществявал достъпа на ищеца до собственото му жилище, като след преграждането достъп до него е невъзможен.

Показанията на свид.Ч.-праводател на ответниците, не разкриват факти от правно значение а и свидетелят има бегли впечатления от имота, тай като по думите й го е посетила само два пъти. Впрочем и в тези показания се съдържат данни, че достъпът до имота на ищеца се е осъществявал по процесното стълбище, което според свидетеля е било в недобро състояние.

В аспекта на изложеното дотук се налагат следните изводи:

 Сградите, заснети по действащата КК от 2009 г. с идентификатори 56784.521.583.1, в която се намира самостоятелния обект на ищеца и 56784.521.584.1, в която се намират самостоятелните обекти, собственост на ответниците, представляват части от една жилищна сграда. Изводът в този смисъл на в.л.В. напълно кореспондира с поменатите по-горе писмени доказателства, съставени в периода до 1973 г. Не се установи на какво основание в одобрения план от 1973 г. сградата е заснета като две отделни при положение, че липсват одобрени проекти за делба на същата. Такива не би могло и да има при положение, че двете части от сградата не отговарят на изискванията за самостоятелност, тъй като нямат отделни входове. В потвърждение на горното е и факта, че достъпът до обекта на ищеца винаги се е осъществявал от входа на сградата откъм ул.** , като след извършената реконструкция и преустройство от праводателя на ответниците , друг достъп до собствения на С. жилищен имот не е установен. С отчуждаването на част от обектите в сградата през 1949 г. по реда на ЗОЕПГНС, в резултат на което отделни етажи и части от етажи са станала собственост на различни лица, е възникнала етажна собственост. Следователно процесният проход и стълбище в сградата / откъм ул.**/, е представлявало обща част по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като е обслужвало различни самостоятелни обекти, собственост на различни лица. При това положение извършеното строителство, макар и осъществено по одобрен проект и в съответствие с издадено Разрешение за строеж , представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, с което е нарушено правото на собственост на ищеца. Не е налице и хипотезата на чл.38, ал.2 ЗС, която урежда възможността да се уговори, частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Изграждайки процесната преграда ответниците са променили предназначението на прохода и стълбището като обща част на сградата, а това предназначение е да служи за достъп и връзка между отделните етажи.

Без значение за настоящия спор е влязлото в сила решение по адм.д.№ *** на ПОС, тъй като с него съдът не се е произнесъл по законосъобразността на издаденото Разрешение за строеж от 23.05.2006 г. за реконструкцията. От друга страна мотивите на съдебното решение не се ползват със задължителна сила и не обвързват настоящия съд да приеме, че се касае не за една, а за две отделни сгради в * и ***.

В обобщение, предявеният негаторен иск се явява основателен и следва да се уважи, като ответниците се осъдят да премахнат заграждането на прохода, изпълнен като стена от стъклопакет, находящ се на северната страна на сградата и да осигурят достъп на ищеца до собствените му обекти. Претенцията за възстановяване на стълбището ще се отхвърли, тъй като от доказателствата по делото / заключението на СТЕ/ се установи, че в обема на старото стълбище е изпълнено ново, т.е. стълбище понастоящем съществува.

При този изход на спора на страните ще се присъдят разноски по съразмерност.

 Ищецът е направил разноски на стойност 160 лв. платена ДТ и * лв. депозит за СТЕ. Съобразно уважените два от предявените общо три кумулативно съединени претенции и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер от 206, 66 лв. /2/3 от 310 лв./.

          Ответниците са направили разноски от 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. депозит за СТЕ. Предвид отхврълянето на претенцията за възстановяване на стълбището, и на осн.чл.78, ал.3 ГПК им се следват разноски от 350 лв. / 1/3 от 1050 лв./.

          Мотивиран от изложеното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА Н.К.К. с ЕГН ********** и М.К.К. с ЕГН ********** *** да премахнат заграждането, изпълнено със стена от стъклопакет, на прохода /безистен/ на границата между ПИ 56748.521.583 и ***по КК на гр.* и възстановят същия проход/безистен/, който представлява вход от към ул.** на сградите, заснети с идентификатори 56784.521.583.1 и 56784.521.584.1, и да осигурят достъп на К.Г.С. с ЕГН ********** *** до собствения му недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда- *с идентификатор 56784.521.583.1.2 с площ от 93,25 кв.м., намиращ се на надпартерния /втори етаж/ от двуетажната масивна сграда, построена в *, находящо се в кв.94 по плана на ЦГЧ-*, ведно с избено помещение от 20 кв.м., намиращо на сутеренния етаж в частта от сградата, попадаща в съседния *и на таванско помещение с площ от 71,25 кв.м. с тераса към него с площ от 20 кв.м., при граници на тавана: отдолу- *на надпартерния /втори/ етаж, отгоре-покрив, от юг- **, от запад и север- улици, както и идеални части от общите части на сградата, построена в *, *и **, като ОТХВЪРЛЯ иска на К.Г.С. с ЕГН ********** да бъдат осъдени Н.К.К. с ЕГН ********** и М.К.К. с ЕГН ********** да възстановят стълбището в описания проход/безистен/, находящ се на границата на ***и ПИ ***ОСЪЖДА Н.К.К. с ЕГН ********** и М.К.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на К.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 206,66 лв. деловодни разноски.

          ОСЪЖДА К.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.К.К. с ЕГН ********** и М.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 350 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ:/п/ Таня Б. Георгиева

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.