РЕШЕНИЕ
гр.София, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1081 по описа за 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.284, ал.2 ЗЗД.
Ищците В.Т.М., ЕГН **********, и Р.Р.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, твърдят
да са наследници по закон на Р. М. С., починал на 27.07.2009 г. в ЮАР. Претендират
ответницата К.Р.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да бъде осъдена да заплати на всеки един от ищците суми от по 83
400 лева – представляващи част, съответстваща на наследствените им дялове (в
качествата им съответно на съпруга и син) от получената от ответницата (в
качеството й на пълномощник на техния общ наследодател Р. М. С.) продажна цена
по сключения от същата от негово име договор за продажба на собствения му
недвижим имот с нотариален акт № 22, том І, рег.№ 541, дело № 19/2009 г. по
описа на нотариус С.Т.. Сочат, че продажната цена по договора е в общ размер на
250 200 лева. Ищците твърдят, че получената по договора продажна цена ответницата
не е отчела и предала на упълномощителя Р. М. С.. Претендират също и присъждането
на законна лихва върху главниците, считано от завеждането на иска до
окончателното изплащане на сумите, както и на направените по делото разноски.
Ответницата оспорва изцяло заявените срещу нея искови претенции. Поддържа,
че всички получени от нея като упълномощен представител на покойния й баща парични
средства във връзка с продажбата на собствения му апартамент в гр.София, пл.“********са
отчетени съобразно волята му. Твърди се, че сумата от 105 000 евро му е предадена на два
пъти – съответно в размер от 70 000 евро и в размер на 35 000 евро,
по време на престоя му в Швейцария, а остатъкът от парите й е бил подарен при
посещението на ответницата при него в ЮАР. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира направените разноски по делото.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетия
по делото като доказателство Нотариален
акт № 22, том I, peг. № 541, дело № 19/2009 г. на С.Т. - нотариус с район на
действие СРС, с peг. № 065 в НК, се установява, че на 28.01.2009 г. К.Р. С., в
качеството си на пълномощник на продавача Р. М. С., е сключила с В.С.С., като
купувач, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент
№ 2, находящ се в гр. София, м. ********, с продажна цена в размер на 250 200
лева. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е изплатена напълно на
пълномощника на продавача преди подписването на договора. При сключването на
описаната сделка наследодателят Р.С. е действал чрез К.Р. С. – в качеството й
на негов пълномощник по силата на пълномощно заверено с апостил
№120/09/13.01.2009 г. на нотариусР.К. Ф. от Нос Добра Надежда, Република Южна
Африка, учредяващо представителна власт на пълномощника да представлява
упълномощителя пред нотариус и да продаде на В.С. при условия и цена, каквито
намери за добре, собствения на Р.С. имот, подробно описан в пълномощното и
находящ се в гр. София, както и да получи цената по договора.
Между страните не се спори също и че
В.С.С. е бивша съпруга на Р. М. С., майка на ответницата К.Р. С..
Представено е като доказателство
Завещание-декларация от 26.07.2009 г. на Р. М. С., в което е материализирано
волеизявление в смисъл, че единствената воля, намерение и желание, подписвайки
пълномощно заверено с апостил №120/09/13.01.2009 г. на нотариусР.К. Ф. от Нос
Добра Надежда, Република Южна Африка, са били описаният имот да бъде прехвърлен
на Р.Р.С., който да получи собствеността върху него. В същия документ е
посочено още, че съдържанието на описаното пълномощно не отразява обективно
волята и желанията на лицето, които са били имотът да бъде получен от Р.Р.С.,
както и че при упълномощаването упълномощителят не разбирал свойството и
значението на постъпките си, както и съдържанието на пълномощното, значението
му и правомощията, които дава на пълномощника К. С.. Сочи се и че
упълномощителят Р. М. С. устно оттеглил по телефона завереното пълномощно, но
прехвърлителната сделка била извършена, както и че упълномощителят не е получил
сумата от 250 200 лв., представляваща продажна цена по договора.
Не
се спори между страните в процеса относно обстоятелствата, че ищците са
наследници по закон на Р. М. С. в качествата им, съответно на негова съпруга и
деца, които обстоятелства се установяват и от представените като доказателства по
делото Удостоверение за раждане от *** г., Удостоверение за сключен граждански
брак от 24.06.1996 г. и Удостоверение за наследници от 28.11.2016г. Не се спори
в процеса и че Р. М. С. е починал в ЮАР на 27.07.2009 г., установяващо се от
Акт за смърт на лицето от 04.08.2009 г.
Представена е като доказателство
Разписка от 02.02.2009г., установяваща предаване на сумата от 70 000 евро
– представляваща част от продажна цена на апартамент, находящ се в гр. София,
пл.********, от В. П. на Р.С., както и
Разписка от 20.10.2010 г., установяваща получаване на сумата от 70 000
евро – дължима като заем, даден за заплащане на апартамент, находящ се в гр.
София, пл.********, която сума е предадена от К. К. на В. П..
Като доказателства по делото са
представени 3 бр. клетвени декларации – на лицето С.П.от 20.08.2009 г., на
лицето В.Р.от 19.08.2009 г., и наФ.К.от 14.08.2009 г., както и
декларация-изявление на това лице, датиращо от 16.07.2018 г.
Като доказателство е представен
доклад при изписване от 06.02.2009 г. на Университетска болница Цюрих и
Ограничителна заповед от 2009 г.
Представени са също и заверени преписи на Решение на СРС по гр.д. № 4115/2008
г., Решение на СГС по гр.д. № 9397/2012 г., Определение на ВКС по гр.д. № 6296/2015
г. във връзка с иск с правно основание чл.52, ал.2 СК. С посочените актове,
влезли в сила, е отхвърлен предявен иск от К.С. против В.М. за установяване
основателността на предявения от Р.С. иск за развод въз основа на посоченото от
него виновно поведение на преживелия съпруг В.М..
Назначената и изслушана по делото
съдебна-почеркова експертиза /СПЕ/ дава следното заключение: Подписите в
Завещание-декларация от 26.07.2009 г. и в Разписка от 02.02.2009 г., са
положени от Р. М. С..
Съдът допусна и събра гласни
доказателства, като бяха разпитани по двама свидетели на всяка от страните. СвидетелятР.посочва, че Р.С.
притежавал апартамент наследство от майка му и баща му на пл. „Свобода” 5, сега
„Павел ІІ”. Не знае да е бил продаден този апартамент. Установява, че се е чул
с Р.С. последно през м.юли 2009 г. При него била дъщеря му К., като Р. се
оплакал на свидетеля, че всички го били излъгали, не си е взел парите, не му били
платили апартамента. Р. казал на свидетеля, че трябвало да получи пари от
дъщеря си, но не ги бил получил. Не знае какво е работилаВ.С. към 2008-2009 г.,
смята, че същата се е пенсионирала през 90-те години, но не знае какво е било
имотното й състояние при придобиване на процесния имот. Не знае какво е било
имотното състояние на В. П. към 2008-2009 г. Не знае дали е давала заем на К. от
около 70 000 евро. Установява, че при разговора с Р., последният бил с по-тих
глас, но бил абсолютно адекватен по телефона, както и че единственият човек,
който се грижел за Р. по онова време била В.. Според свидетеля починалият Р.С.
е имал достатъчно средства, за да се лекува. Свидетелят не е имал никакви
отношения с починалия за периода от 1997 г. до няколко месеца преди смъртта на Р..
Това което знае е, че Р.С. е ходил и в Мексико, и в Швейцария, за да се лекува
от болестта. Знае от разговора с Р., че дъщеря му е била при него в последните
дни преди да умре в ЮАР, но не знае дали го е гледала и кога си е отишла.
Не знае
каква е била целта на нейното посещение при баща й. Свидетелят Г., чиято съпруга
е дъщеря на ищцата, знае, че Р. приживе е притежавал имот на пл. „Йоан Павел
ІІ“, като имотът бил продаден от К. или от майка й, но не е сигурен в това. Не
знае Р. М. С. да е получавал пари за този апартамент, не е чувал да са му
давали пари за имота. Към момента на придобиванетоВ.работела като чистачка,
била и пенсионерка вече, като според свидетеля имущественото й състояние било
тежко. Установява, че помагал на В., давали й по 500 лв. месечно чрез К., за да
си плаща парното. Според свидетеляВ.не разполагала със сумата от 100 000
евро за придобиването на имота. Установява, че Р.С. е имал достатъчно средства,
за да се лекува – имот, както и фирми, които управлявал в България, в ЮАР и в
Лихтенщайн. Посочва, че В. гледала Р. последните месеци преди смъртта му. Не е
говорил лично с Р., но е останал с впечатление, че е в добро умствено състояние
от разговорите, осъществявани чрез В.. Знае, че С. се е лекувал в Мексико и в
Швейцария преди да почине. Не знае дали К.
е отишла в Южна Африка, за да гледа баща си. В Швейцария са го гледали К.
и майка й, защото В. не можела да пътува в Европа. Свидетелката П. знае, че Р.
е боледувал от рак и се е лекувал в Мексико и Швейцария. Разговаряли са с Р. и
той й казал, че всичките неща, които имал като имоти там, е преписал на В. и
нямал достатъчно пари, а операцията щяла да струва много скъпо. Свидетелката му
казала, че може да му помогне с известна сума. Заминала за Швейцария.В.също ходела
там 4-5 пъти и се грижела за Р., докато бил там. Свидетелката говорила заедно с
нейни приятели, за да се съберат пари за операцията на Р.. Свидетелката взела
на заем от приятеля си Г.Д.около 70 000 евро, които дала на Р. за
операцията. Заемът й бил даден в Цюрих. Знае, чеВ.като ходела при бившия си
съпруг му носела пари - по около 10 000 евро всеки път, но не знае от къде ги е
вземала. Установява, че с Р. подписали разписка, заверена на 21.05.2014 г., по
повод, че му дала 70 000 евро като заем.
Дъщеря му К. ги върнала на
свидетелката около две-три години, след като Р. бил вече починал. Свидетелката
му дала пари за лечение, като уговорката им била той да ги върне, но починал. Наложило
сеВ.да го гледа, защото нямало кой да го гледа. Той бил абсолютно безпомощен, нямал
пари, за да си наеме сестра. Дъщеря му също го гледала две седмици, когато
отишъл в Южна Африка. Когато К. й върнала парите, свидетелката ги върнала на
майката наГ., която му ги предала. Свидетелят П., бивш зет на ищцата (женен за
дъщеря й Яна до 2002г.), знае за болестта на Р.С., който се оперирал и отишъл
на лечение в Мексико. Р. ходил на лечение и в Швейцария, но безуспешно. Докато
бил в ШвейцарияВ.С. го придружавала многократно и му помагала в пребиваването
му в Швейцария – Цюрих, а пък в Южна Африка за Р. се грижели свидетелят П.,
неговият зет Х.и К. С.. В. М. не го е гледала според свидетеля. Видял е
починалия С. няколко часа преди смъртта му. При срещата на свидетеля с Р.,
последният не бил в състояние да говори, шептял и бил учуден, че свидетелят е
при него. Р. бил на легло, не можел да се движи и да пие сам вода, бил
безпомощен. Свидетелят присъствал на един разговор, който се състоял през юни
месец, когато К. била в Кейптаун. На разговора се споменало за продажбата на апартамента, станало въпрос, че К.
трябвало да върне пари, които Р. е взел на заем за апартамента. Също така той й
казал, че около 50 000 лева тя трябвало да използва за нея и за обучението наБ.–
нейната дъщеря. Свидетелят е чувал за пари, които Р. бил взел на заем. Имали
заедно бизнеси, но те не били достатъчно силни, за да дадат значителни печалби.
Според свидетеля в последните дни преди смъртта си Р. не знаел къде си намира и
какво се случва, бил в състояние на неориентираност и несвързаност, имал тежки
химиотерапии и бил много болен. Р. имал доходи в България, имал фирми,
разполагал с парични средства във фирмите си в Лихтенщайн. Р. свършил парите и накрая нямал с какво да
се лекува, лечението му било много скъпо. Р. се върнал към предходната си
жена, към първата си дъщеря - все те (В. и К.) му помагали, а не В. и Я.. Отношенията на Р. с В. били приключили.В.се
грижела за Р. физически, той не й плащал. Не може да каже как е успявала да
пътува толкова често до Швейцария, а за средствата, които тя е ползвала не може
да каже от къде са.
Като доказателства по делото са
представени нотариален акт № 54, том I, рег. № 6462,
дело № 54 от 2008 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 на НК, нотариален акт № 91,
том I, рег. № 5027, дело № 85 от 2008 г. на нотариус А.И., рег. № 034 на НК, Протокол
от о.с.з. от 23.01.12 г. на СРС по гр.д.№ 4115/2008г.
Назначената и изслушана по делото
съдебна-психиатрична експертиза /СПсЕ/ дава следното заключение: Към 26.07.2009
г. Р.С. е могъл да действа разумно и да се разпорежда със своето имущество за след
смъртта чрез завещание, доколкото не е бил поставен под пълно запрещение поради
слабоумие и няма данни от медицинската документация, които да сочат, че
психичното му състояние към този период е могло да се приравни към понятието за
слабоумие. В о.с.з. вещото лице е пояснило заключението, че тази теза се
подкрепя от медицинската документация по делото. Според експерта направеният
извод следва да се постави под съмнение, ако се имат предвид показанията на св.
П., тъй като нарушенията на съзнанието повлияват способността за свободно и
критично волеизявление. Това заключение експертизата е основала единствено на
свидетелските показания на св. П.. Вещото лице не изключва възможността в
резултат на болестното състояние на Р.С., същото да е довело до увреждане на
мозъка му, но експертът не изключва и обратното – че заболяването може да не
повлияе на мозъка за развитие на енцефалопатия.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия. Има се предвид извършването на правни действия, а не на
фактически такива. Договорът за поръчка по правило е неформален, като тежестта
да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди – в случая
за ищците. Упълномощаването по своята същност е отделна едностранна правна
сделка, която може да се добави или не към договора за поръчка. С
упълномощителната сделка се учредява представителна власт на упълномощения (пълномощника)
да действа от името и за сметка на представлявания, като правните последици ще
обвържат директно последния (упълномощителя). В случая по делото е представено
пълномощно
заверено с апостил №120/09/13.01.2009 г. на нотариусР.К. Ф. от Нос Добра
Надежда, Република Южна Африка, издадено от починалия в полза на ответната
страна, по силата на което пълномощникът може да се разпорежда с притежавания
от упълномощителя имот в гр. София, като изрично С. е упълномощена да получи и
цената от името и за сметка на Р.С.. Самото
наличие на пълномощно обаче не е достатъчно, за да се направи извод, че в полза
на упълномощения не просто е учредена представителна власт, но последният е поел
и задължението за извършване на действията, за които е упълномощен, т. е. че
между страните е възникнало мандатно правоотношение по силата на договор за
поръчка. В случая ответницата не оспорва обстоятелството да е била натоварена
от общия наследодател на страните да извърши процесната покупко-продажба. Съдът
приема, че упълномощителната сделка, преценена в съвкупност с извършените от
името и за сметка на упълномощителя действия от страна на пълномощника, са
достатъчни да обосноват извод за наличие на мандатно правоотношение. В Решение
№ 338 от 11.01.2016 г. по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о. на ВКС, е прието, че
от упълномощаването като едностранна сделка, не възникват никакви задължения за
представителя, в т. ч. да действа в упражняване на учредената представителната
власт. Ако представителят бездейства – преди овластяването не е имал и след
овластяването няма поведение, което показва воля да поеме задължението да
осъществи представителната власт, отношенията между представляван и
представител се уреждат само от овластителната сделка. Упражни ли
представителната си власт, пълномощникът може да се обвърже от договор за
мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието),
доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя. Упражняването на представителната власт,
когато тя налага извършване на правни действия, които в последствие налагат
упълномощения да действа като довереник представлява конклудентни действия, с
които той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя за пораждане
на мандатните отношения (тезата, че мандатните отношения могат да възникнат с
конклудентни действия е застъпена и в Решение № 59 от 06.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4617/2013 г., IV г. о.).
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че
между наследодателя Р.С. и ответника К.С. е възникнало правоотношение по
договор за поръчка, по силата на което наследодателят е възложил и упълномощил
ответника да сключи договора за покупко-продажба, както и да получи продажната
цена по него. Следователно ответницата не само е приела учредената
представителна власт, но и я е упражнила като довереник на продавача (тъй като е
получила от негово име и за негова сметка продажната цена по договора за
продажба).
Съгласно правилото на чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е
длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника
задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет
за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради
което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни действия от
страна на длъжника (довереник), като именно от тези действия той черпи изгодни
за себе си правни последици. Затова при предявен иск с правно основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД ответникът (довереник) носи доказателствената тежест за
установяване на това, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката,
дал е отчет за това изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил
във връзка с изпълнението. Доколкото в случая предмет на мандатното
правоотношение е и получаване на продажната цена по сделката, за довереника К. С.
е възникнало задължението да предаде получената сума на доверителя. Спорен по
делото е именно въпросът налице ли е изпълнение на това задължение.
На първо място, съдът намира, че представеното по
делото Завещание-Декларация, подписано от Р. М. С. на 26.07.2009 г., малко
преди да почине, е валидно извършено, подписно е от него. Съдът споделя тезата
на вещото лице по СПсЕ, че към този
момент Р.С. е могъл да действа разумно и да се разпорежда със своето имущество
за след смъртта чрез завещание. Няма данни лицето да е било поставено под пълно
запрещение поради слабоумие и че психичното му състояние към този момент е можело
да се приравни към слабоумие. Направеният извод не следва да се постави под
съмнение, доколкото същият се основава единствено на свидетелските показания на
свидетеля П.. Действително вещото лице не изключва възможността в резултат на
болестното състояние на Р.С., същото да е довело до увреждане на мозъка му, но
експертът не изключва и обратното – че заболяването може да не повлияе на
мозъка за развитие на енцефалопатия. Представеният документ съдът не приема за
годен завещателен акт. Тъй като този документ е съставен извън територията на
РБългария, за преценката на неговата валидност и правни последици е приложим
КМЧП. Съгласно чл.90 ал.2 от КМЧП завещанието е действително по форма ако
отговаря на правото на държавата, в която то е съставено. Тъй като документът е
подписан с дата 26.07.2009г. - денят, в който Р.С. е починал, а мястото на
смъртта е удостоверена, съдът приема, че той е съставен в ЮАР. Липсват
доказателства каква е формата за валидност на завещателни разпореждания,
изготвени в ЮАР. Дори да е валидна, при направеното от ответницата оспорване, в
тежест на ищците е да ангажират показанията на свидетелите, присъствали на
подписването на този документ от Р.С.. В представената клетвена декларация на В.Д.Р.,
който е положил подпис като свидетел след Р.С. в документа Завещание-Декларация,
не се споменава да е бил свидетел на подписването на завещание със съдържание
на представения документ. Ако се приеме, че формата на завещанието се определя
от правото на държавата, в която се намира недвижимата вещ, то тогава следва да
се приложат правилата на българското материално наследствено право. В този
случай представеният документ не представлява завещание по см. на чл.23 от ЗН
- не е нито нотариално, нито саморъчно.
Нотариалната заверка на документа касае удостоверяване на препис на оригинален
документ. Не е изпълнено саморъчно, има единствено положен подпис на
завещателя. В този случай съдът приема, че Завещание-Декларация, подписано от Р.
М. С. на 26.07.2009 г. не е завещание, а представлява декларация, изявление на С.
без правни последици.
В документа се посочва, че съдържанието на описаното
пълномощно не отразявало обективно волята и желанията на Р. М. С., които били
имотът да бъде получен от Р.Р.С.. Това твърдение не се споделя от съда,
доколкото са налице доказателства в обратна насока, а именно изразена е изрично
воля на упълномощителя неговият пълномощник да сключи сделка за процесния имот
с друго лице –В.С., при това, при каквито условия пълномощникът намери за добре.
В документа от 26.07.2009г. е записано и че при упълномощаването
упълномощителят не разбирал свойството и значението на постъпките си, както и
съдържанието на пълномощното, значението му и правомощията, които дава на
пълномощника К. С., което изявление съдът също не намира за меродавно. Основанието
за унищожаемост по реда на чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна,
макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка не е могла
да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на
това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на
сделката и по-специално – дали това състояние е било такова, че да позволи на
сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно,
без външна намеса да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена
на съда. При извършването й, тъй като се касае за дееспособно лице, съдът е
длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния момент
обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за
осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на
живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други (така Решение №
698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на ВКС, III г.о.). Съобразно разпоредбата
на чл. 31, ал.2 ЗЗД унищожаемостта поради невъзможност за разбиране или
ръководене на действията не може да се релевира след смъртта на лицето, освен
ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Изискванията
на посочената норма обаче в случая не са налице. Нещо повече - всички
ангажирани доказателства – писмените, представляващи медицински документи,
заключението на вещото лице и гласните доказателства сочат безпротиворечиво, че
към момента на учредяване на представителна власт в полза на ответницата Р.С. е
бил в състояние да разсъждава разумно, да взема самостоятелни решения и да
ръководи постъпките си. Сочи се в документа от 26.07.2009 г. и че
упълномощителят Р. М. С. устно оттеглил по телефона завереното пълномощно, но
прехвърлителната сделка била извършена въпреки това обстоятелства.
Доказателства в тази насока обаче не бяха ангажирани по делото. По делото не
бяха ангажирани други доказателства от ищците, които да водят до извода за
недействителност на пълномощното, издадено в полза на К. С., поради което
същото е породило целените с извършването му последици.
В документа е посочено и че лицето не е получило
цената по сключения от пълномощника договор за продажба. Точно обратното се
установи в настоящия случай. По делото се доказаха твърденията на ответницата,
че всички получени от нея парични средства във връзка с продажбата на процесния
апартамент са отчетени съобразно волята на упълномощителя С.. Предаването на
сумата от общо 105 000 евро (с левова равностойност от 205 362,15
лв.) е било извършено на два пъти –
съответно в размер от 70 000 евро и в размер на 35 000 евро, установяващо се от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установи се безспорно, че
подписът на Разписката от 02.02.2009 г. е положен от Р. М. С., а същата
свидетелства за предаването на сумата от 70 000 евро на упълномощителя
като част от цената по сключения договор за продажба на апартамента.
Обстоятелството, че В. П. е предала на Р.С. сумата от 70 000 евро при
пребиваването си в Швейцария, когато е посетила Р.С., се установява и от
показанията на свидетеля П., а фактът, че В. П. е получила впоследствие сумата
от 70 000 евро от К. С. се установява освен от показанията на разпитания свидетел,
така и от неоспорената Разписка от 20.11.2010 г. за сумата в размер от
70 000 евро. От свидетелските
показания на В. П. се установява също и чеВ.С. е предала още 35 000 евро – друга
част от продажната цена на имота при
посещенията си при Р.С. в Швейцария, където се е грижила за него по време на
лечението му през 2009 г. По отношение на останалата разлика до пълния размер
на получената по договора продажна цена в размер от 250 200 лв. се събраха
доказателства, че всъщност са недължими от ответницата към С., поради извършено
дарение от последния в нейна полза. Това обстоятелство е станало при
посещението на ответницата в Южна Африка при баща й през 2009 г., установяващо
се безспорно от показанията на свидетеля С. П., който е присъствал на разговора
между С. и дъщеря му. Или се установи, че ответницата е изпълнила задължението
си по чл.284, ал.2 ЗЗД. Предявените осъдителни искове съдът намира за
неоснователни, налагащо тяхното отхвърляне като такива.
По
разноските.
Ищците нямат
право на разноски с оглед изхода на делото.
Ответницата има
право на разноски съобразно разпоредбата чл. 78, ал.3 ГПК. Претендира да е
направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за съдебни
експертизи. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК ответницата е направила
разноски в размер на 5000 лв. - адвокатски хонорар и 600 лева – депозити за
съдебни експертизи. Представен по делото е договор за правна защита с
ангажирания от нея адвокат, като от представените доказателства се установява
заплащането на неговото възнаграждение от ответницата. Претендираните разноски
за съдебни експертизи също следва да се присъдят, доколкото са действително
сторени. Водим от горното, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни исковете с правно основание
чл. 284, ал.2 ЗЗД, предявени от В.Т.М., ЕГН **********, и Р.Р.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу К.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с които се иска заплащане от ответницата на всеки един от ищците
суми от по 83 400 лева – представляващи част, съответстваща на наследствените
им дялове (в качествата им съответно на съпруга и син) от получената от
ответницата (в качеството й на пълномощник на техния общ наследодател Р. М. С.)
продажна цена в общ размер на 250 200 лева по сключения от същата от негово име
договор за продажба на собствения му недвижим имот с нотариален акт № 22, том
І, рег.№ 541, дело № 19/2009 г. по описа на нотариус С.Т..
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на В.Т.М., ЕГН **********, и Р.Р.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за присъждане на
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН **********,
и Р.Р.С., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, да заплатят на К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по
делото в размер на общо 5 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: