Р
Е Ш Е
Н И Е
№1449/25.7.2022г.
Град Пловдив, 25, 07, 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, V
състав, в открито съдебно заседание на 07.06.2022г. година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ
С участието на секретар Станка Журналова, като разгледа докладваното адм. д. № 2936 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР).
Жалбоподателят
– И.С.У., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б., оспорва
Заповед № 18-10756-29.09.2021 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с която е
одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, общ.Пловдив, одобрена със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в:
Нанасяне на нови обекти в КККР:
схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ****: площ по документ: 97 кв.м., собственост на Й. С.У. въз основа на документ: нотариален акт
за дарение – суперфиция № 17, том 16, рег. № 7592
дело 5120 от 24.12.1981г., издаден от Нотариус при РС - Пловдив;
Промени в кадастралния регистър на
недвижимите имоти за:
сграда с идентификатор **** данни преди
промяната: площ: 107 кв.м., преназначение: Жилищна сграда – еднофамилна,
собственост на С. Й.ов У. въз основа на документ:
нотариален акт № 90 от 01.01.1957г., издаден от
Районен съд – Пловдив, данни след промяната: площ: 107 кв.м., предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна,
няма данни за собственост.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на
обжалваната заповед, като се иска нейната отмяна. Претендира се присъждането на
разноските по делото и се представя
писмена защита.
Ответникът -
началник на СГКК-Пловдив, в писмено становище сочи неоснователност и
недоказаност на подадената жалба. Излага доводи за правилност и
законосъобразност на обжалвания административен акт във връзка с което иска
жалбата срещу него да бъде отхвърлена. В о.з., чрез адв.И.,
поддържа становището за законосъобразност на обжалвания акт като сочи, че при
издаването му са спазени изискванията на АПК и ЗКИР като не са нарушени правата
на жалбоподателя и на заинтересованите страни. Уточнява, че обектът, чието
нанасяне в КККР е процедирано с обжалваната заповед е
с квадратура 97 кв.м., а не 107 кв.м. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира, че оспорената заповед /л.51/ е получена от жалбоподателя на
01.10.2021г., а жалбата /л.5/ постъпва в деловодството на ответника на
11.10.2021г. или в рамките на законоустановения срок.
Предвид горното жалбата като подадена в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес, предвид приложените по делото
доказателства, се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в КК и КР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота
или грешка се одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождение на
имота. Заповедта се придружава от скица-проект.
В случая съдът от фактическа страна установи, че със заявление от 11.02.2020г.
/л.17/ от Й. С.У. е представен проект за изменение на КККР на гр.Пловдив,
засягащ поземлен имот с идентификатор ****, с който проект е предложено
отразяване на самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор **** на
трето ниво в сградата и отразяване на собственост и промяна предназначението на
сграда с идентификатор ****.2.
Констатира се от обяснителна записка
/л.21/ към проекта, че същият цели отстраняване на грешка в съдържанието на
КККР, състояща се в ненанесен СОС /жилище апартамент/ на трето ниво на сграда с
**** „съществуващ на място и описан по документ за собственост и одобрен
архитектурен чертеж“. Записано е също в обяснителната записка, че е регистриран
собственик в ПИ ****, както и в сграда /гараж/ с идентификатор ****.2, съгласно
представени документи за собственост. Проектът за изменение е изготвен
съобразно приложени в преписката документи: нот.акт №
17/24.12.1981г., скица виза за проектиране № 94-И-13 от 07.10.1987г.,
разрешение за строеж № 108/17.11.1987г., протокол за определяне на строителна
линия и ниво № 11/26.11.1987г., одобрени арх. проекти.
С уведомление от 24.02.2020г. от
началник СГКК – Пловдив /л.33/ от заявителя са изискани допълнителни документи
по отношение на собствеността върху сграда с **** в т.ч. и по отношение на
собствеността и наследниците на С. Й.ов У., записан
като собственик в сградите с идентификатори **** и ****. Констатира се
представено заявление от Й. У. /л.34/, ведно с удостоверение за наследници
/л.35/ на С. Й.ов У. /поч.
27.02.1989г./, както и направено отбелязване от същата дата върху заявлението
му от 11.02.2020г. с текст: „Отказвам се от промяната предназначението на
сграда ****, гр.Пловдив, 28.02.2020г.“, с положен подпис на лицето.
От административната преписка се
констатира представянето на коригирана обяснителна записка /л.38/ към проекта
за изменение внесен в СГКК от заявителя, съгласно която проектът е изготвен с
цел отстраняване на грешка в съдържанието на КККР, състояща се в нанесен СОС
/жилище, апартамент/ на 3-то ниво на сграда ****, съответстващо на втори
жилищен етаж от сградата. Според посоченото в обяснителната записка, „сграда ****
е на три нива /приземен и два жилищни етажа над него, а към момента на издаване
на нотариален акт № 17/24.12.1981г., сградата е описана като „едноетажна“ /приземен
етаж и жилищен етаж над него/ и правото да бъде построен втори жилищен етаж,
над първия, на който жилищен етаж е разположен СОС, предмет на настоящата
преписка“.
Съгласно удостоверение №
25-75007-17.03.2020г. /л.39/ от началника на СГКК Пловдив, е приет проектът за
изменение на КККР, внесен със заявлението на Й. У. от 11.02.2020г.
Констатира се също, че със заявление
от 14.06.2021г. /л.40/ от С. Й.ов У. /в качеството му
на наследник на Й. С.У./, е заявено „нанасяне на проекта след
01-72169/11.02.2020г. като в същото заявление е обективирано
и писмено волеизявление на М.Й. Г. в следния смисъл „съгласна съм с проекта и
кадастралната карта и отразяването 30.08.2021“ като е положен подпис на лицето.
От Началник СГКК – Пловдив е издадено
удостоверение за приемане на проекта за изменен изменение на КККР №
25-75007-17.03.2020г. /л.39/, срещу което се констатира подадено от И.С.У.,
чрез адв. Б. възражение от 05.07.2021г. /л.55/. В
последното е обективирано искане за отказ да бъде процедирано поисканото изменение на КККР по заявление от
11.02.2020г. с оглед твърдяна незаконност на започнатата процедура пред СГКК –
Пловдив. Констатира се, че от началника
на СГКК е отговорено на възражението на У. с писмени отговор от 26.07.2021г. /л.74/, както
и по направено повторно такова възражение /л.76/, с писмен отговор от
13.08.2021г. /л.77/. По последния е подадено друго възражение от У. от
13.09.2021г. /л.79/, ведно с документи, касаещи сграда с идентификатор ****.1.
Констатира се също така направено от жалбоподателя писмено волеизявление върху
възражение от 13.09.2021г. /л.79-гръб/ в следния смисъл: „Запознах се с проекта
внесен под входящ номер 01-72169 11.02.2020г. нямам възражение по отразяване на
самостоятелен обект 534.335.1.1. Запознат съм, че
сграда 534.335.1.2“ не е предметна настоящото изменение, И.С.У., 15.09.2021г.“
В административната преписка се
съдържа уведомление с изх.№ 24-17069-23.06.2021г. /л.42/ по чл.26, ал.1 от АПК,
ведно с доказателства за връчването му, до лицата В.С.У., Д.Х.У., И.С.У. и М.Й.
Г. за приет проект и започната процедура по изменение на КККР по отношение на
сграда ****.1, което изменение е посочено да се състои в отразяване на СОС с
проектен идентификатор ****.
С оспорваната в настоящото
производство заповед на началника на СГКК е одобрено изменението на
кадастралната карта, съгласно цитирания по-горе проект за изменение, състоящо
се в нанасяне в КККР на СОС с проектен идентификатор ****. и промяна в КР по
отношение на собствеността и предназначението на сграда ****.1. В
административна преписка са приложени доказателства за надлежно връчване на
посочената заповед на заинтересованите лица по реда на АПК.
В съдебното производство е приложена админ.
преписка, спор по пълнотата на която между страните няма.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал
извършване на комплексна СТЕ с вещо лице арх.П.М. и вещо лице инж.В.Г., които
да отговорят на посочени в жалбата въпроси, съгласно приложената проектна
документация, на каква квадратура е построен процесния
СОС, чието изменение се иска и каква е действителната квадратура на този обект
на място при геодезическото заснемане на същия. В
с.з. от страна на жалбоподателя се прави допълнително искане към съдебната
експертиза да се провери какво е застрояването, което е осъществено по
действащия ПУП като констатира какво е построено, с каква квадратура е
действително построения обект, който да бъде внесен в поисканата схема, заедно
с изменението.
Съдът е приел заключението по СТЕ
/л.118/, изготвено от вещите лица, без възражения и неоспорено от страните. В
заключението е определена квадратура на СОС ****. – 95,78 кв.м. по проектна
документация като изчисляването на тази квадратура е онагледено в Приложение №
1 към СТЕ. Действителната квадратура на място на самостоятелния обект, ведно с
пристройка /№5 от Приложение 1/. Експертите посочват, че графически в границите
на самостоятелния обект извън проекта е включена площта, означена в Приложениие
№ 3 към СТЕ между точки 5,6,7,8,9,17,15, в която влизат пристройката по т.
5,6,7,17,15 и външни стълби по т.7,8,9,17, означени в Приложение № 3 към СТЕ.
Сочи се, че застроителния план за процесния
УПИ предвижда ниско етажно застрояване като изпълненото строителство е в обема
на допуснатото такова и включва два жилищни и приземен етаж. По предвиден
архитектурен проект от 1982г. за обект: надстройка на жилищна сграда с втори и
трети етаж, кв.19, парцел XI-335 по плана на кв.Коматево,
гр.Пловдив е предвидена височина на жилищната сграда 11м като съгласно ЗРП от
1973г., ВЛ посочва, че се предвижда средноетажно
застрояване до 12 м. В обобщение е посочено, че: ЗП на втори жилищен етаж
(трети надземен) по одобрен архитектурен проект (вкл. поз.№2
от Приложение № 1 – стълбищна клетка) е 107 кв.м.; ЗП
на жилището – без тераси е 81,38 кв.м., с две тераси е 97 кв.м.
Съдът, по искане на жалбоподателя, е
допуснал до разпит св.В.У. /сестра на жалбоподателя/, която посочва, че
строителството на пристройката към сградата е осъществено 1971-1972г.; тази
пристройка към втория етаж на сградата е свързана с жилището му и се ползва от И.У.,
а на първият етаж е допълнителна стая и се ползва от С. У., като от същия се
ползва и третият етаж от сградата към който пристройката също е включена.
Съдът от правна страна излага следното:
Според чл.54, ал.1 от ЗКИР
непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
С оглед гореизложеното и предвид приложените по делото доказателства съдът
намира, че процесното изменение е извършено от
материално и териториално компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалноправните норми и
целта на закона.
Според разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на
писмени доказателства и проект за изменение на КК и КР на недвижимите имоти. А
според легалното определение на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки”
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за
урбанизирана територия спрямо действителното им съС.ие.
Съгласно чл.56, ал.1 от Наредба
№РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-5), измененията
в КК и КР се извършват от СГКК по местонахождение на имота въз основа на
заявление от собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон, или
въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган.
Отстраняването на непълноти и грешки
е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално съС.ие (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). В конкретния случай се касае
за отразяване СОС с проектен идентификатор **** и промени в кадастралния
регистър на недвижимите имоти за сграда с идентификатор ****.1, в следния
смисъл: „данни преди промяната: площ: 107 кв.м., преназначение: Жилищна сграда
– еднофамилна, собственост на С. Й. У. въз основа на документ: нотариален акт №
90 от 01.01.1957г., издаден от Районен съд – Пловдив,
данни след промяната: площ: 107 кв.м., предназначение: Жилищна сграда - многофамилна,
няма данни за собственост“.
Безспорно се установява от
съдържанието на оспорваната заповед, че контурът на така посочената сграда не е
предмет на процедираното от ответния административен
орган изменение на КККР и възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват
неоснователни.
От друга страна, съдът не кредитира
показанията на св. У., тъй като намира същите за некореспондиращи с документите
за собственост, налични в административната преписка. В този смисъл посочения
от свидетелката период на построяване на пристройката към първи и втори етаж
1971г.-1972г. не е релевантен към н.а. от 24.12.1981г. /л.29/, с който праводателите на Й. У. му отстъпват правото да построи
втория жилищен етаж върху процесната „едноетажна“
/към датата на издаване на нотариалния акт/ сграда.
От събраните по делото доказателства
и с оглед заключението на ВЛ по СТЕ, съдът намира, че при процедиране на процесното изменение на КККР на гр.Пловдив, не се засягат
правата на собствениците на съседни СОС. Съгласно изчисленията на вещите лица
за СОС с идентификатор **** е определена площ от 95.78 кв.м. по одобрения
проект, след изчисляване на застроената площ по размерите от проекта.
От страна на жалбоподателя не се
твърди конкуренция на вещни права, съответно не се сочи незаконосъобразност на
оспорената заповед на основание наличие на спор за материално право. От друга
страна в административната преписка е налице и изрично писмено волеизявление,
направено в административното производство от страна на жалбоподателя У., че е
запознат с проекта, внесен под входящ номер 01-72169 11.02.2020г. и няма
възражение по отразяване на самостоятелен обект ***, както и че запознат, че
сграда ***“ не е предмет на процесното изменение.
Съдът като съпостави посоченото от жалбоподателя волеизявление с останалия доказателствен материал по делото, констатира, че процесното изменение на КККР съответства на изцяло на
приложения в преписката архитектурен проект и в хода на административното
производство по изменението И.У. е бил надлежно запознат и съгласен със същото.
В тази връзка съдът намира, че административият орган
не е нарушил административнопроизводствените правила
като е процедирал процесното изменение в КККР по
отношение нанасянето на СОС, а относно доводите изложени в жалбата за сграда сграда *** съдът не дължи произнасяне, тъй като тя не е
предмет на обжалваната заповед, а и видно от писмено изявление на жалбоподателя
на л.79-гръб, същият е запознат този факт. Горните изводи на съда се подкрепят
и от констатациите на експертите по приетата СТЕ.
Видно от приложените по делото
писмени и гласни доказателства в сграда с идентификатор **** има обособени
самостоятелни обекти, които са съществували към момента на одобряване на КККР
на гр.Пловдив, но не са отразени в същите и в тази връзка, съдът счита, че са
налице условията на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР.
С оглед изложеното, съдът приема, че
началникът на СГКК-гр. Пловдив е издал законосъобразен акт, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, при спазване на материално правните и
процесуални правила, съобразен с целта на закона, поради което жалбата като
неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на спора основателна е
претенцията на процесуалния представител на ответния административен орган за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съобразно
представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното му заплащане .
С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 25, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че не следва
да се уважи възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно
прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.У., ЕГН **********
*** против Заповед № 18-10756-29.09.2021 г. на Началника на СГКК – Пловдив.
ОСЪЖДА И.С.У., ЕГН **********,*** да
заплати на Агенция по геодезия картография и кадастър сумата от 900
/деветстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: