№ 303
гр. Момчилград, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100454 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.
М. М. от АК- Пловдив против: "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., с която са предявени обективно и
субективно съединени иска, а именно установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД
с цена на иска 2 974,66 лева, и осъдителния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена
на иска 100 лева /изменен на осн.чл.214 от ГПК от 100 лева на
2 974,66 лева/.
Заявява се, че между ищеца и ответното дружество е бил сключен
Договор за паричен заем № 3973411/ 09.11.2020г.- с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Посочва се сумата, която е била получена по силата на
този договор- 5000 лева, а следвало да се върне сумата по кредита в размер
на 5 627,34 лева, при срок на кредита от съответни вноски- посочени в
същият. Ищецът твърди, че във връзка с чл.4 от Договора за заем е бил
сключен и Договор за предоставяне на поръчителство № 3973411 с
1
ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по силата на който договор е
следвало да заплати сумата от 2 974,66 лева, платими разсрочено на вноски,
всяка от която в посочените размери. Заявява се, че по сключенит договор за
заем и предоставяне на поръчителство- и двата с № 3973411 е била
заплатена сумата от 5 727,34 лева / 5 000 лева- главница, 627,66 лева-
лихва и 100 лева- за поръчителство/. Развиват се подробни доводи, че
сключения договора за предоставяне на поръчителство – посочен по-горе е
бил нищожен, т.к. накърнявал добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от
ЗЗД. Освен накърняването на добрите нрави той е бил нищожен и като
противоречащ и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Бил е
неравноправен и не отговарял на изискванията за добросъвестност и
справедливост. Освен това е имало и нелоялни търговски практики. Ето защо
счита, че с оглед нищожността на договора за предоставяне на поръчителство
не е следвало да се заплаща претендираната сума за възнаграждение за
поръчител, която е искова сума в размер на 2 974,66 лева, а след това не се
е дължала и сумата от 100 лева, същата е следвало да му се върне,
като получена без правно основание.
Предвид на това моли съда да приеме, че Договор за предоставяне
на поръчителство № 3973411, сключен между ищеца и „Файненшъл
България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това,
че е сключен при неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по
чл.143 ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.
На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, моли да осъди „Файненшъл
България“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 974,66 лева
/изменен на осн.чл.214 от ГПК от 100 лева на 2 974,66 лева/,
недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство № 3973411, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото
производство разноски.
Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал
и приел с определение, постановено по реда на чл.140 от ГПК, а именно:
Пълномощно; Договор за паричен заем № 3973411/сключен със „Изи
2
Асет Мениджмънт“ АД- София, и Договор за предоставяне на
поръчителство № 3973411- сключен със ответното дружество, и двата от
09.11.2020г.; Погасителен план към договор за заем и договора за
поръчителство с посочените по-горе номер и дата, вносна бележка за внесена
д.т., адв.пълномощно за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от
ЗАдв. Направено е доказателствено искане по което съдът се е произнесъл с
определението си в з.з.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор,
чрез ст. юрк. Милена Кожухарова. Заявява се, че предявените в исковата
молба искове са недопустими, поради липса на правен интерес. Освен това се
счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Развиват
се подробни съображения за това, защо считат исковата молба за
неоснователна и недопустима. Иска се отхвърлянето на исковата
молба.Претендират се разноски. Също така при условията на чл.213 от ГПК
искат служебно да бъдат присъединени настоящото дело с дело № 457/2023г.,
защото между страните е имало и други такива дела и затова искат
обединяване. Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
ищцовата страна.
По направеното искане за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК е
постъпило становище в определеният от съда срок, като не се прави
възражения за исканото изменение. По основателността на исковете не се
изразява становище в съдебно заседание. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, както и се развиват
доводи за липса на основание за присъждане на такова, по изложените в
молбата на ю.к. М.Кожухарова аргументи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е признато за безспорно, че между И. М. С. с ЕГН-
**********, и "ИЗИ АСЕТ МЕНИНДЖМЪНТ" АД- София, е сключен
Договор за паричен заем № 3973411/ 09.11.2020г. за сумата от 5000
лева, а следвало да се върне сумата по кредита в размер на 5 627,34 лева,
при срок на кредита от съответни вноски- посочени в същият. Установи се, че
във връзка с задължение по чл.4 от Договора за заем е бил сключен и
Договор за предоставяне на поръчителство № 3973411/09.11.2020г.
3
с ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по силата на който договор
заемополучателят е следвало да заплати сумата от 2 974,66 лева.
Съгласно чл.2.6 от договора от договора за заем, фиксирания годишен
лихвен процент по заема е в размер на 35 %, като съгласно чл.2.8. от
договора, ГПР е 40,53 %. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изискавания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над
1000 лв.; да работи по безсрочен договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНДЖМЪНТ"; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
"редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/банкова
гаранция с бенефициер-заемодаеля, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора; 3./одобрен от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. Представен е погасителен план към договора за заем.
Видно от представения Договор за предоставяне на
поръчителство № 3973411/ 09.11.2020г. с ответника "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с ""ИЗИ АСЕТ МЕНДЖМЪНТ, по силата
на който да отговора солидарно с потребителя за задълженията му договора
за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. За поемане на
посоченото задължението потребителя дължи възнаграждение на поръчителя
в размер на сумата от 2 974,66 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от
която е в посочените в договора размери, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с ""ИЗИ АСЕТ
МЕНДЖМЪНТ»- чл.3.1. от Договора.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД и
чл.55 от ЗЗД. Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на
ищеца е да установи наведените твърдения относно наличие на нищожност,
4
поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК на Договор за предоставяне на поръчителство № 3973411/
09.11.2020г., респективно на клаузите съдържащи се в чл.2 и чл.4 от
договора за паричен заем, както и наличие на предпоставките за прогласяване
на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство- цитиран по-
горе.
Следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
процесните договори. Не се оспорва и обстоятелството, че във връзка с
договора за заем на същата дата под същия номер е сключен договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с
посочените по-горе условия. Представен е общ погасителен план, в който са
посочени размерите на вноските по договора за заем и по договора за
предоставяне на поръчителство, които имат едни и същи дати на изискуемост.
Съобразно това съдът, при обсъждането на искането за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство следва да обсъди и въпросите,
свързани с действителността на договора за заем: в тази насока следва да се
посочи, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Предвид уговореното
възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл.19 ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускането на заема. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК всички лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в
ГПР.
В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне
на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
5
ответника „Изи асет мениджмънт“ АД дружество поръчител. Ищецът се е
възползвал от тази алтернативна възможност и е сключел договор за
предоставяне на поръчителство с ответника- «ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ»
ЕООД. Договорите /за заем и поръчителство/ са сключени чрез едно и също
лице- за двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер,
предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на
„Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи асет мениджмънт“
АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на
свързани лица, и това обстоятелство не се оспорва от ответното дружество,
предвид твърденията в исковата молба, че едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези
данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на
обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение,
предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и
срока на заема. Ето защо уговореният в договора за заем годишен процент на
разходите- посочен по-горе, не отговаря на действителния такъв. Посочването
в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 «г» ал.4 от ЗЗП във вр. с
чл.68 «д» ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. В този смисъл са
- Решение № 260123 от 25.09.2020г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. №
1214/2020г.; Решение № 682 от 7.07.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
880/2020г.; Решение № 1375 от 22.11.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019г.; Решение № 220 от 18.02.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
2957/2019г.; Решение № 1411 от 29.11.2019г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
1207/2019г.; Решение № 1510 от 13.12.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019г. и Решение № 33 от 8.01.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
2344/2019г.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК вр. във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Относно недействителността на договора предоставяне на
поръчителство: Съгласно чл.1 потребителят възлага, а поръчителят се
задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД Договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички
6
задължения възникнали по договора за заем, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за
сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за
заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на
поръчителство. Възраженията на ответника във връзка с договорната свобода,
липсата на посочени конкретни обосновки за нищожността не могат да бъдат
споделени, като съображенията за нищожност на договора за заем са
относими и за договора за поръчителство.
От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство, поради и което следва да се приеме, че
Договор за предоставяне на поръчителство № 3973411/
09.11.2020г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, и
прогласяване невалидност на този договор. Сиреч, по делото се установи, че
процесният Договор накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от
ЗЗД. Освен накърняването на добрите нрави той е нищожен и като
противоречащ и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП- същият е
неравноправен и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост. Освен това в договора има и нелоялни търговски практики.
Предвид и това следва да се приеме, че договорът за поръчителство е
нищожен, и по него не се дължи заплащане на възнаграждение за поръчител.
По делото, видно от представената справка се установи по един
категоричен начин, че ищецът е заплатил сумата от 2 974,66 лева- по
договора за поръчителство, поради и което искът с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД, да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 2 974,66 лева, като недължимо
платена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство №
3973411/ 09.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Принципно, при уважаване на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД, следва да бъде
7
уважен и искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ако се установи плащане по
ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО, като в настоящото производство
ищцовата страна доказа извършено плащане на исковата сума, недължима
по недействителен Договора. Сиреч, искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД е
основателен и доказан, поради и което следва да бъде уважен изцяло.
Задължение на всяка страна е да докаже своите твърдения, което ищецът в
настоящото производство изпълни в цялост.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат и двете страни. По делото ищеца доказа разноски в размер на 238
лева, платена държавна такса, които ще му се присъдят изцяло, т.к. са
уважени двата предявени иска, поради и което на ищеца следва да се заплатят
разноски в размер на 238 лева- представляващи държавна такса по така
предявените искове.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните
размери като при интерес до 1000 лева този размер е 400 лева за всеки иск, а
при мат.интерес над 1 000 лева, дължимото възнаграждение е 400 лева + 10%
за горницата над 1 000 лева, или дължи се 597,47 лева без ДДС за всеки иск.
Сиреч, дължимото адв.възнаграждение за всеки иск е сумата от 716, 60 лева с
ДДС.
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 1 433,20 лева с ДДС /с оглед на
интереса, заявен с двата иска, предмет на исковата молба и на
настоящото производство/. Сиреч, съдът приема, с оглед и на постоянната
съдебна практика, че са налице са условията за присъждане на ДДС към
размера на адв.възнаграждение за за оказаната безплатна помощ по чл.38 ал.2
от ЗАдв./.
Съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК,
8
т.к. предвиденото възнаграждение е в рамките на минимално определените по
Наредба по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните; И.
М. С. с ЕГН- **********, чрез адв. М. М. от АК- Пловдив и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д.,
че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № 3973411/
09.11.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество- „Файненшъл
България“ ЕООД, е недействителен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, на основание чл.55 ал.1
от ЗЗД, сумата от 2 974,66 лева, недължимо получена от ответното
дружество парична сума по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство № 3973411/ 09.11.2020г.
ОСЪЖДА"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата от 238
лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:
*********, да заплати на ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив,
сумата в размер на 1 433,20 лева- адвокатско възнаграждение, за оказана
безплатна правна помощ на И. М. С. с ЕГН- **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9