РЕШЕНИЕ
№ 3176
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330103196 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът Л. Г. М. е предявила против „Лайт Кредит“ ООД иск за
приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
сключеният между тях договор за кредит от 19.08.2019 г. е недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Ищцата е предявила и иск против „Гарант кредит Консулт“ ЕООД /с предишно
наименование „Лайт кредит Консулт“ ЕООД/ с искане за приемане за установено в
отношенията между страните на основание чл.124, ал.1 ГПК, че сключеният между тях
договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави,
както и поради липса на основание.
Ищцата твърди, че между нея и „Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за паричен
заем № ******* от 21.09.2018 г., по силата на който в полза на заемополучателя била
предоставена сума в размер на 1 200 лв., за срок от осем месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент 40, 00 % и годишен процент на разходите 48, 37 %, като общия размер на
всички плащания по заем възлизала на 1 386, 88 лв. С цел обезпечаване на договора за заем
ищцата сключила с втория ответник „Гарант кредит Консулт“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство № от 21.09.2018 г. Съгласно договора на гаранта се дължало
възнаграждение в размер на 94, 06 лв. на месец или общо 752, 48 лв., като това
възнаграждение било прибавено към месечните вноски по договора за заем и съгласно
уговореното се заплащало по сметка на „Лайт Кредит“ ООД. Ищцата твърди, че сключеният
договор за заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11
ЗПК. Сочи се, че в договора лихвеният процент и ГПР били посочени като абсолютни
1
стойности, като липсвала ясно изразена методика за това как е формиран годишния процент
на разходите. Също така не ставало ясно как лихвеният процент се съотнасял към ГПР.
Твърди се, че в договора не били упоменати условията за прилагане на годишния лихвен
процент, както и каква част от погасителната вноска представлява главница, каква лихва,
такси и т.н. Твърди се и че възнаградителната лихва е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като размерът й надхвърлял три пъти законната лихва, а това от свия
страна водело до недействителност на целия договор доколкото възнаградителната лихва
представлявала съществен елемент от съдържанието му. Излагат се подробни съображения
и за това, че уговореното възнаграждение на гаранта по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР и доколкото това не е
направено от заемодателя, се е стигнало до въвеждане на потребителя в заблуждение
относно действителния размер на ГПР. Сочи се, че кредиторът не е изпълнил и
задължението си по чл. 5 от ЗПК, а именно да предостави на потребителя стандартен
европейски формуляр с посочени в него параметри на сделката.
На следващо място ищцата оспорва договора за поръчителство, като се сочи, че
същият е нищожен поради липса на основание, тъй като сделката била сключена между
длъжника и гаранта. Твърди се, че договарянето на възнаграждение на поръчителя
противоречи на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение на
осн. чл.143, т.19 ЗЗП. Престациите по това съглашение били нееквивалентни, тъй като
длъжникът не получавал насрещна престация. Заплащането на възнаграждение на
поръчителя противоречал на целта на Директива 2008/48. На последно място се сочи, че
доколкото договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е акцесорен спрямо
договора за кредит/заем, то и поради недействителността на кредитната сделка не е породил
правно действие и договора за предоставяне на гаранция/поръчителство.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Лайт Кредит“
ООД е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за недопустим поради
липса на правен интерес от предявяването му, тъй като между дружеството – ответник и
ищеца не бил сключван договор за кредит. На следващо място счита предявеният иск за
недопустим поради липса на правен интерес, тъй като липсвало предпроцесуално поведение
от страна на ответника, с което защитаваното с иска право да е застрашено. Оспорва
основателността на иска, като сочи, че по делото бил представен договор, който не бил
подписан от ответното дружество и съответно липсвало валидно възникнало
правооношение между страните. Твърди и че липсвало предаване на парична сума в полза
на ищеца и доколкото договорът за заем бил реален, то и фактическият му състав не бил
осъществен. В заключение и в случай, че съдът приеме, че е налице валидно възникнало
заемно правоотношение, излага подробни съображения за пълното съответствие на договора
с изискванията на ЗПК. Оспорва твърденията за сключен договор за
поръчителство/гаранция, като акцентира върху това, че в представения екземпляр по делото
липсвали подписи както на ответниците по делото, така и на самия ищец.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Гарант Кредит
2
Консулт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, като
твърди, че липсвало правоотношение между страните. На следващо място оспорва
основателността на иска, като развива подробни съображения за липсата на валидно
сключен договор за поръчителство между страните.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен с положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр.
с чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал.2, предл. 4-то ЗЗД.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че между ищеца и
ответника „Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № ******* от 21.09.2018
г., по силата на който в полза на заемополучателя била предоставена сума в размер на 1 200
лв., за срок от осем месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40, 00 % и годишен
процент на разходите 48, 37 %, като общия размер на всички плащания по заем възлизала на
1 386, 88 лв.
Съдът намира правоизключващото възражение на ответника за липсата на валидно
възникнало правоотношение за неоснователно. По делото е представен процесния договор
за заем и Общи условия към него. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установява, че в счетоводството на „Лайт Кредит“ ООД има осчетоводен
договор за заем № ******* от 21.09.2018 г., сключен между страните по делото. На
следващо място, от приетата по делото справка от ЦКР към БНБ се установява, че ответното
дружество е регистрирало в ЦКР процесния договор за заем, като параметрите му съвпадат
със сочените от ищеца. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че договорът за заем
носи подписа на ищцата, който не е бил надлежно оспорен в производството по делото,
както и печат на дружеството – ответник. Макар печатът да не може да бъде приравнен на
подпис, то полагането му е индиция за възникването на твърдяното правоотношение.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа въведените в отговора на исковата
молба възражения за недействителност на договора за кредит, тъй като по делото се
установи, че между страните е възникнало посоченото облигационно правоотношение.
Съгласно чл. 3 от Договора за заем заемната сума се предоставя на заемополучателя
при предоставяне на обезпеченията по чл. 6 от договора, а съгласно чл. 6 страните са се
договорили всички дължими суми по договора за заем да бъдат обезпечени посредством
издаване на запис на заповед и гарантиране от трето лице чрез сключване на Договор за
гаранция. Ответното дружество „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД е оспорило предявения
срещу него иск с довод, че договор за гаранция между него и ищцата не е сключван.
Съдът намира така релевираното правоизключващо възражение за липсата на
валидно възникнало правоотношение по Договор за гаранция за неоснователно. На първо
място индикация за сключения договор за гаранция е уговорката в чл. 3 от договора за заем,
че заемната сума се предоставя на заемополучателя едва след представяне на обезпечение.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ищцата е извършила плащания
по договора за заем, откъдето следва и че е получила заемните средства. Оттам се налага и
изводът, че е предоставила необходимото обезпечение. В косвена подкрепа на извода за
наличието на постигнато тристранно съглашение за гаранция е и положения в края на
договора печат на дружеството заемател, като съдът препраща към мотивите по-горе, че
същият не може да се приравни на подпис, но е индиция за изразена воля. На следващо
място следва да се отбележи, че на съда е служебно известно, че между двете дружества –
3
ответници в настоящото производство има дългогодишни търговски отношения, при които
„Гарант Кредит Консулт“ ЕООД обезпечава/гарантира срещу възнаграждение дадени в заем
суми от „Лайт Кредит“. След извършена справка в Търговския регистър се установява и че
ответниците са свързани дружества, което личи и от предишното наименование на
дружеството – гарант, което почти съвпада с това на другия ответник, като съвпадение се
наблюдава и в седалището и адреса им на управление, макар и не към настоящия момент.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че тристранният договор за гаранция от
21.09.2018 г. е действително сключен, като уговореното възнаграждение на дружеството-
гарант е в размер на 752, 48 лв. или 94, 06 лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 37 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция се заплаща
ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи отново,
че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за заем заемната сума се предава при предоставяне на
обезпечението. От изложеното следва, че по този начин се установява допълнително
задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя, като това
възнаграждение следва да бъде включено при формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да
е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай,
това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 1 от Договора като обща
сума за заплащане от потребителя е посочена 1 386, 88 лв. В тази величина, обаче, не е
включена дължимото по Договор за предоставяне на гаранция от 21.09.2018 г.
възнаграждение в размер на 752, 48 лв. Чрез прибавянето на последната и съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ГПР възлиза на 435, 02
%, тоест налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за
заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем №
******* от 21.09.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което не следва да се пристъпва към изследване и на останалите сочени от
ищеца основания за недействителност на договора.
По предявеният установителен иск против „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД,
4
съдът намира следното:
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради
която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ.
допълнително възнаграждение за кредитодателя.
На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора
за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на
вземането на кредитодателя. На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по
договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в
неговия патримониум. Това е така, тъй като е служебно известно, че кредитодателят и
гарантът имат качеството на свързани лица. В случая в разрез с нормите за добросъвестност
на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е
възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в
своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.
Поради така изложените съображения предявеният против „Гарант Кредит Консулт“
ЕООД иск следва да бъде уважен поради сключване на договора в противоречие с добрите
нрави.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в общ размер на 250 лв., от
които 150 лв. – внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. - заплатена
държавна такса за разглеждане на делото.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., поради което в полза на процесуалния му представител – адв. Г. М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., определено на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие – ДВ, бр.7 от 22.01.2019 г.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, ул. „Полет“ №
1, ет. 2 по предявения от Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. ********, бул. ******** №
****, ет. **, ап. ** иск с правно основание чл. 124 ГПК, че сключеният между страните
договор за паричен заем № ******* от 21.09.2018 г. е недействителен на основание чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ЗЗД на Л. Г. М., ЕГН **********, сумата от 125 лв. – съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № 3196/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения, на адв. Г. М., АК – *********, с адрес гр. ********, ул.
********** № 1*** ет. **, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр. д. № 3196/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с
предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 52,
по предявения от Л. Г. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция от 21.09.2018 г.е
недействителен поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Л. Г. М., ЕГН **********, сумата от 125 лв. – съдебно-
деловодни разноски в производството по гр.д. № 3196/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Г. М., АК – *********, с
адрес гр. ********, ул. ********** № 1*** ет. **, сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр. д. № 3196/2022 г. по
описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
6