Р Е Ш Е Н И Е ) 184
гр.Кюстендил, 15.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и
с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 196 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
„Г.г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
З.П., чрез процесуалния пълномощник адв. Р.А. ***, оспорва с касационна жалба решение № 260147 от 25.05.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
АНД № 1209/2020г. Релевирани са касационните основание по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Нарушението на материалния закон
се обосновава с доводи за неспазване на
правилата за съставяне и връчване на АУАН, а по съществото на спора се твърди, че деянието
е неправилно квалифицирано като
нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, вместо по чл.75а, ал.5 от същия закон. Като
съществото нарушение на процесуалните правила се приемат лаконичните мотиви в
оспореното решение, за които се сочи, че
не съдържат отговор на възраженията във въззивната жалба и анализ на събраните
доказателства. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на НП. Претендират
се разноски по делото.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, чрез пълномощника си старши
юрисконсулт М. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба
като счита оспореното решение за правилно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кюстендил, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.
чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на обжалване
е решение на районния съд, с
което е потвърдено
Наказателно постановление № 10-0001064/23.09.2020г., издадено от директора на ДИТ – Кюстендил, с което на „Г.г.“ ЕООД в
качеството на местен работодател по см. на §1, т. 11 от ДР на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, за нарушение и на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв.
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че в посоченото качество на работодател е сключил трудов
договор на 02.10.2019г. за длъжността „работник строителство“ и към
периода на извършената проверка на 03.04.-16.04.2020г., ползва
работната сила на Б.Ц.,
който е гражданин на Република Северна Македония и няма
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, т.е. няма разрешен
достъп до пазара на труда, което е видно от писмо на Агенцията по заетостта.
Горното
е установено от доказателствата към административната преписка и конкретно от
представените: трудов договор № 011/02.10.2019г. между „Г.г.“ ЕООД -
работодател и Б.Ц. –работник, ведно с уведомление по чл.62, ал.5 от КТ;
ведомости за изплатено трудово възнаграждение през процесните периоди; писмо
рег. № 536700-615/08.04.2020г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР –
Кюстендил с данни, че Б.Ц. е гражданин на
Република Северна Македония и
няма статут в Република България; писмо рег. № 10-10-1912#1 от 30.03.2020г. на
зам. изпълнителен директор на Агенция по заетостта, в което се сочи,
че на лицата по приложен списък – 20
граждани на Република Северна Македония,
вкл. на Б.Ц., не е предоставен достъп до пазара на труда за осъществяване на
трудова заетост като наети по трудово правоотношение на основание чл.7, ал.3 от
ЗТМТМ; не са издавани разрешения за работа като командировани специалисти и не
са регистрирани за извършване на краткосрочна сезонна заетост.
Въз
основа на описаните доказателства за
извършено административно нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, събрани при
извършената проверка от длъжностни лица при ответника, до дружеството –работодател
е изпратено писмо изх. № 20033167 от 11.05.2020г. от гл. инспектор при ДИТ –
Кюстендил, с което на осн. чл.40, ал.2 от ЗАНН е отправена покана за явяване в
Дирекцията на 26.05.2020г. за съставяне и връчване на АУАН с предупреждение, че
при неявяване ще се процедира по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Писмото е
изпратено на адреса на управление на „Г.г.“ ЕООД и е получено от Р.А., като
видно от протокол от 26.05.2020г. на дл. лица при ДИТ – Кюстендил, представител на дружеството не се е явил.
Следва съставяне на АУАН № 10-0001063/26.05.2020г. в отсъствие на представител
на нарушителя, който е изпратен по пощата на адреса на управление на „Г.г.“ ЕООД. Видно от приложени по делото две обратни разписки, писмата за изпращане на АУАН не са получени от
адресата и са върнати като невръчени съотв. на 02.06.2020г. и на
26.06.2020г. Предвид горното, връчването на АУАН е извършено
при усл. на чл.79, ал.2 от ЗТМТМ чрез съобщение, публикувано на
09.07.2020г. на интернет страницата на ГИТ
и на таблото за обявления на ДИТ – Кюстендил, което е видно от съставен
протокол на л. 10 от делото на РС и от
изготвено писмо на л.9 от делото на РС.
По правилото на чл.79, ал.3 от ЗТМТМ, актът е приет за връчен след изтичане
на 7 –дневния срок от поставяне на съобщението. Препис от съставения АУАН е връчен на
нарушителя чрез представляващия го управител З.П. срещу подписана от него
разписка на 08.09.2020г., след което е издадено оспореното НП на 23.09.2020г.
В
производството пред въззивния съд са разпитани длъжностните лица при ответника,
които са извършили проверката и които с показанията си потвърждават изложените
в АУАН обстоятелства.
При така установените факти по делото,
съдът е формирал извод за надлежно проведено административнонаказателно
производство и редовно съставени акт и наказателно постановление, а по същество
– за доказаност на нарушението. С
горните мотиви, оспореното НП е потвърдено като законосъобразно.
Административният съд, проверявайки обжалваното решение
според критериите по чл.218, ал.2 от АПК, констатира, че е допустим и валиден съдебен акт, постановен по допустима
въззивна жалба от компетентен съд в надлежен състав. Осъществявайки проверка
относно съответствието на оспореното решение с материалния закон от една
страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи на касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът счита следното:
Въззивното решение е правилно, поради което и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на
районния съд по редовността на проведената процедура и по съществото на спора
са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.
Видно от предявената жалба, касаторът обосновава касационното основание
по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с твърдения за липса на мотиви, т.е. сочи
хипотезата на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Проверката на оспореното решение
опровергава наведените в жалбата оплаквания.
Неоснователни са доводите на
нарушителя, че районният съд не е обсъдил събраните доказателства и не е изложил мотиви по
всички заявени възражения. Анализът на
въззивния акт сочи на надлежно формирани фактически и правни доводи в
съответствие с изискванията на чл. 339 от НПК. Районният съд е събрал и коментирал относимите за
правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил е и е анализирал
всички факти от значение за спорното право и е извел макар и лаконични, но
правилни изводи за липса на процесуални нарушения и за
доказаност на административното нарушение. Взети са предвид релевантните за
спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като противно на
соченото в касационната жалба, е даден
отговор на предявените оплаквания. Изводите са, че съдебният акт на въззивната инстанция има
съдържанието, предвидено в процесуалния закон и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК жалбоподателят обосновава с допуснати нарушения на процедурата по
съставяне и връчване на АУАН. Доводите
са неоснователни, а изводите на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на относимите процесуалните
правила, са правилни. Следва да се
посочи, че в процедурата по
съставяне и връчване на АУАН са приложими правилата на ЗАНН и ЗТМТМ. Специална
норма на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и за неговото съставяне, поради което от препращането с чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ,
приложение намират правилата на чл. 40
от ЗАНН. В случая е видно, че до
законния представител на търговското дружество на адреса на управление на
същото, е изпратена покана за съставяне
на АУАН, която е връчена на Р.А.. Видно е също, че последният е процесуален
представил на нарушителя в съдебното производство по оспорване на издаденото
НП, но не е упълномощен да представлява дружеството, вкл. да приема книжа, във
връзка с дейността на дружеството.
Следва, че изпратената покана за съставяне на акта не е надлежно връчена на адресата, с оглед на
което не е спазено изискването на чл.40,
ал 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, респ. на негов
представител. Допуснатото нарушение на горното правило съдът счита за
несъществено, доколкото не е засегнало в негативен аспект правото на защита на
нарушителя. Препис от съставения акт е
връчен надлежно на законния представител
на дружеството и АНО е спазил срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН преди да издаде НП, с което му е осигурил
правната възможност за представяне на писмени възражения и на доказателства.
Изводите са за отсъствие на съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН, както е приела и въззивната инстанция.
Както
се посочи по-горе, връчването на акта е дължимо по правилата на чл. 79, ал. 2 и
ал.3 от ЗТМТМ. Доказателствата по делото сочат, че не е било възможно връчване на АУАН
на законния представител на дружеството, тъй като не е намерен на адреса на управление на
дружеството – изпратените пощенски
пратки – препоръчани писма с обратна разписка,
са върнати като невръчени. От друга страна, личният адрес на управителя е извън пределите на страната, което е видно
от данните по преписката. Не е било възможно връчване на АУАН и на друг
представител на дружеството, тъй като няма лице упълномощено с права за подобно
фактическо действие. Поради липсата на друга възможност за връчване, е
било дължимо връчване чрез съобщение, поставено на таблото за обявление и на
официалната интернет страница на органа. Последното е извършено
на 09.07.2020г. и е доказано от документите, приложени на л.9 и л.10 от
делото. Следват изводи за надлежно връчване на съставения АУАН на нарушителя
при осъществени предпоставки, предвидени в специалната хипотеза на чл.79, ал.2
и ал.3 от ЗТМТМ. На прилагането на същата, а не на допуснати процесуални
нарушения, се дължи отсъствието на
подпис за нарушител при връчването на акта.
Обосновани
от доказателствата и съответни на материалния закон са правните изводи на
въззивната инстанция за доказано противоправно деяние. Както се
посочи, отговорността на търговското дружество е ангажирана като работодател,
за който чужденец предоставя работна сила без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта. Събраните доказателствени средства установяват фактическия състав на
административното нарушение. Безспорно е
доказано по делото, че „Г.г.“ ЕООД има
качеството на местен работодател по § 1,
т.11 от ДР на ЗТМТМ; че гражданин на
Република Северна Македония – Б.Ц., който няма статут на територията на
Република България, работи по трудов договор в „Г.г.“ ЕООД в периода м.
октомври 2019г. – м. април 2020г., т.е. налице е предоставяне на работна сила от чужденец по смисъла на изпълнителното
деяние в санкционния състав на чл. 75а, ал 2 от ЗТМТМ. От друга страна, от изпратеното писмо от надлежния орган -
Агенцията по заетостта, се установява, че на чужденеца, работещ в дружеството,
не е предоставен достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост
като нает по трудово правоотношение на основание чл.7, ал.3 от ЗТМТМ; не му е издавано разрешение за работа като
командирован специалист и същият не е регистриран за извършване на
краткосрочна сезонна заетост. Следват изводи за доказаност на
елементите от обективната страна на
съставомерното деяние по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, за извършването на което
на нарушителя е наложена предвидената в
закона имуществена санкция в минимален размер.
Издаденото НП е законосъобразно и
като го е потвърдил, РС е постановил правилно решение.
Неоснователно
касаторът сочи на неправилна правна квалификация на нарушението и претендира
приложимост на санкционния състав на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ. От доказателства по
делото е видно, че не е налице предвидения в ал.5 на чл.75а от ЗТМТМ признак от
обективната страна на деянието, а именно
предоставяне на работна сила при условията на чл.8, ал.1 от ЗТМТМ от чужденец, който няма право на достъп до
пазара на труда. В случая предявеното обвинение е за предоставяне на работна
сила от чужденец без съответното разрешение или регистрация, което сочи на
приложимост на административнонаказателния състав по чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ.
По
изложените съображения, касационната инстанция счита издаденото НП за
законосъобразно, а решението на районния съд за потвърждаването му – за
правилно. Дължимо е решение за оставяне в сила на оспорения въззивен съдебен
акт.
На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателят дължи на ДИТ - Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260147 от 25.05.2021г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по АНД № 1209/2020г.
ОСЪЖДА „Г.г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Гладстон“ № 35, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.