Решение по дело №221/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 331
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20203630100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

331/12.6.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №221 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.         

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И.Д.В., с ЕГН**********,*** и Ю.А.В., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях, фамилното име и издържката.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Молителката И.Д.В. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят Ю.А.В. в съдебно заседание също се явява лично, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното  споразумение.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите  И.Д.В. и Ю.А.В. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 10.10.1985 год. в гр.Г., Р., за което от Община Бургас бил издаден Акт за граждански брак №*** год. Двамата към настоящия момент нямат непълнолетни деца. Живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Ш., ***, придобито в режим на СИО. Последното било напуснато от молителката, като за в бъдеще ще се ползва от молителя. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Двамата желаят придобития по време на брака недвижим имот да остане в обикновена съсобственост на двамата, като заявяват, че нямат имуществени претенции един спрямо друг, както и че нямат задължения от какъвто и да е характер. Молителката е променила фамилното си име при сключване на брака, като първоначално в исковата молба е заявила, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име, но впоследствие в съдебно заседание изрично заявява, че след прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име В..  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак и Документ за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на И.Д.В. и Ю.А.В. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, като взе предвид тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което същият следва да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен от съда размер. В този смисъл при разпределение на разноските съдът съобрази обстоятелството, че двамата молители са постигнали споразумение разноските да бъдат поети от молителя изцяло.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Д.В., с ЕГН**********,*** и Ю.А.В., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №*** год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Д.В. и  Ю.А.В. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, намиращо се в гр.Ш., ***, придобито по време на брака остава в обикновена съсобственост на двамата молители, като за в бъдеще ще се ползва от молителя Ю.А.В., като молителката  И.Д.В. го е напуснала.

ІI.  Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали движимо имущество, поради което нямат имуществени претенции един спрямо друг, както и че нямат задължения, от какъвто и да е характер.

IV. След прекратяване на брака молителката И.Д.В., с ЕГН********** запазва брачното си фамилно име В..

V. Направените по делото разноски се поемат от молителя.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Ю.А.В., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/,  представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда размер,  както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: