Определение по дело №6652/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5084
Дата: 1 февруари 2024 г. (в сила от 1 февруари 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20221110106652
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5084
гр. С., 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110106652 по
описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 01.02.2024 година град С.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С

като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 6652 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. К. К., с ЕГН **********, от гр.
С., ул. „О.“ № 52, ет. 3, ап. 6, против „А.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д., представлявано от управителя А.И.И, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 7 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, от които: сумата от 4 000 лв. за претърпени морални
вреди, изразяващи се в преживени възмущение, обида и унижение, психологически
дискомфорт, и сумата от 3 000 лв., за претърпени физически болки и страдания, изразяващи
се в повишаване на кръвното налягане в продължение на няколко дни, вредите претърпени
1
вследствие поведение на служител на ответника на 01.09.2021 г. в заведение „Б.“, който
отказал да обслужи ищцата като клиент на заведението с обяснение, че са ставали и са
говорени неща, на които служителят не е присъствал, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 01.09.2021 г. посетила заведение „Б.“, където имала срещу с
нейна близка. Когато седнала на масата и започнала да разговаря с близката си, до масата
дошъл служител на заведението и съобщил на ищцата, че няма да бъде обслужена като
клиент и трябвало да напусне заваданието с позната си, тъй като са ставали и са говорени
неща, на които служителят не е присъствал. Твърди, че е редовен клиент на заведението и в
нейно присъствие не са ставали инциденти. Била неприятно изненадана от случилото се.
Когато се опитала да разбере каква е причината за поведението на служителя, той съобщил,
че два пъти бил викан в Пето РПУ. В резултат на случилото се, ищцата била възмутена,
обидена и унизена, вдигнала кръвно налягане, наложило се да се прибере. В продължение на
няколко дни изпитвала дискомфорт в резутат действията на служителя на ищеца, представил
се като управител. Към исковата молба ищцата прилага писмено доказателство, прави
доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответника „А.” ООД, с който исковата претенция се оспорва като недопустима, както и
по основание и размер. Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба. Оспорва наличието на пасивна правна легитимация за ответника. Твърди, че
не е посочено лицето, извършило увреждането, като не е индивидуализирано и заведението
по местонахождение. Оспорва се управление на заведение за обществено хранене „Б.“.
Оспорва наличието на елемнтите от фактическия състав на деликта. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение като завишен. Излага подробни съображения, позовава се на
съдебна практика. Моли съда да отхвърли иска, претендира направените по делото разноски.
След изпълнените разпореждания на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128, т. 2
ГПК и с оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
от общо 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
които: сумата от 4 000 лв. за претърпени морални вреди, изразяващи се в преживени
възмущение, обида и унижение, психологически дискомфорт, и сумата от 3 000 лв., за
претърпени физически болки и страдания, изразяващи се в повишаване на кръвното
налягане в продължение на няколко дни, вредите претърпени вследствие поведение на
служител на ответника на 01.09.2021 г. в заведение „Б.“, който отказал да обслужи ищцата
като клиент на заведението с обяснение, че са ставали и са говорени неща, на които
служителят не е присъствал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
извършване на увреждащото действие – 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45
ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като ищецът
следва да докаже елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение,
увреждане и причинната връзка между тях, вида на претърпените вреди, възлагане на работа
от ответника на трето лице, а ответникът следва да докаже фактите, на които основана
възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че
могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва
да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение,
а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Приложеното към исковата молба писмено доказателство следва да бъде допуснато
като относимо, допустимо и необходимо. Искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 6652/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 29.02.2024 г., 11.30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от М. К. К., от гр. С., против „А.” ООД за осъждане
на ответника да плати на ищцата сумата от общо 7 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, от които: сумата от 4 000 лв. за претърпени морални
вреди, изразяващи се в преживени възмущение, обида и унижение, психологически
дискомфорт, и сумата от 3 000 лв., за претърпени физически болки и страдания, изразяващи
се в повишаване на кръвното налягане в продължение на няколко дни, вредите претърпени
вследствие поведение на служител на ответника на 01.09.2021 г. в заведение „Б.“, който
отказал да обслужи ищцата като клиент на заведението с обяснение, че са ставали и са
говорени неща, на които служителят не е присъствал, ведно със законната лихва върху
3
главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК
от ответника „А.” ООД, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер,
излагат се подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45
ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема, че между страните няма безспорни обстоятелства и права.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основават своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже елементите от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане и причинната връзка
между тях, вида на претърпените вреди, възлагане на работа от ответника на трето лице, а
ответникът следва да докаже фактите, на които основана възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл.78, ал.9 от ГПК.
ДОПУСКА приложеното към исковата молба писмено доказателство.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане, които да установят
посочените в исковата молба факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищцата, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4