Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9935 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 67072/16.03.2019г.
по гр.д. № 86180 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 59-ти състав е
признато за недоказано оспорването по реда на чл. 193 от ГПК на Протокол от ОС на работниците и служителите на
ЦСОП „Проф. дпн Г.А.“ проведено на 31.08.2017г. за избор на представител по чл.
7, ал.2 от КТ, като на основание на чл.
344, ал.1 , т.1, т.2, т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ е признато за незаконно
и е отменено уволнението на Л.И.Д.,
ЕГН ********** извършено на основание на чл. 325, ал.1,т.6,пр.2 вр. с чл. 315,
ал.1 от КТ със Заповед №44/11.10.2017г.
на Директора на Център за специална
образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“, Л.И.Д., ЕГН ********** е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в Център за специална
образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“, като Център за специална образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“, Булстат
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*****е осъдено да заплати на Л.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. З.,***
сумата от 2123,25лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 08.12.2017г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за оставане без работа за периода от 11.10.2017г. до
10.04.2018г. поради незаконното уволнение, както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
800лв., допуснато е предварително изпълнение на основание на чл. 242 от ГПК
на решението по иска по чл. 225 от КТ за 2123,25лв., като Център за специална образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“, Булстат
***** е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на
чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 544,93лв. съдебни разноски и
държавна такса.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5066561/15.04.2019г. от
ответника по исковете Център за
специална образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“, Булстат ***** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че не било оспорено съдържанието на
Протокола от 31.08.2017г. като неистинско, а само била оспорена легитимността
на събранието. Действията, извършени от страните пред СРС в о.с.з. от
02.03.2018г. не следвало да се зачитат, защото същите били отменени от СРС с определение
от 12.04.2018г. Районният съд не разполагал с правомощие да преценява този
протокол по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК, защото такова искане не било
направено, а и ищцата била част от
трудовия колектив на това ОС и независимо, че не присъствала на това ОС
разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ГПК не била приложима. Протоколът на ОС нямал
характер на административен акт, което било допълнително основание да се приеме
за неприложима разпоредбата на чл. 17, ал2 от ГПК. Посочил е, че Комисията,
назначена от директора по чл. 2 от
наредбата за трудоустрояване била 5-ченна, решения се вземали с мнозинство от
3-ма, поради което дори да се приеме, че 2-ма от членовете са избрани
незаконно, това не правило решенията незаконни, защото те били взети с
необходимо мнозинство. Решенията на тази комисия не са оспорени по
реда на чл. 17, ал.2 от ГПК, нито искане за същото е направено за Заповедта на
директора, назначаваща тази комисия. За
да е налице хипотезата на чл. 325, ал.1, т. 6, пр.2 от КТ не било нужно
кандидатът, явил се за заемане на длъжността,
да е работник/служител от предприятието.
Възможно било този кандидат да е новопостъпващ работник/служител.
Посоченото от СРС решение на ВКС по дело 964/2004г. било изолирано и в противоречие с
нормативната уредба и трайната съдебна
практика. Към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните
заеманата длъжност от ищеца не била предвидена за трудоустроени лица, това било
направено по-късно, поради което и основание за прекратяване на
правоотношението съществувало. Към
трансформирането на работното място С.Д.действително не работила при ответника,
но молбата й за напускане била подадена в деня преди трансформирането на длъжността на ищеца като към този момент С.Д.заемала работно
място, което не било предвиден за трудоустрояване. Обявяването на мястото на
ищеца за такова за трудоустроени била
подала молба за назначаване при ответника и била назначена. Наредбата за
трудоустрояване противоречала на КТ. Ищцата не била кандидатствала за заемане
на свободните към уволнението й длъжности.
Претендирало е разноски. Оспорило
е поради прекомерност претендираното от въззиваемия възнаграждение за адвокат
пред въззивната инстанция.
Въззиваемият-ищец
е Л.И.Д., ЕГН ********** оспорила
жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Посочила е, че в срок
са направили възражение, че проведеното ОС не било легитимно, установило се, че
само 15 служители са присъствали на него от общо 27 те да са редовно уведомени
за това ОС, поради което и взети на това ОС решение не били валидни. . Това
решение било административен акт и подлежало на контрол по реда на чл. 17, ал.2
от ГПК. Ответникът не бил сред лицата, посочени в Наредбата за трудоустрояване
като задължени ежегодно да определят места за трудоустроени работници и
служители. В случая определянето на мястото като такова за трудоустроен било
направено в края на тримесечието на годината, а не до края на януари на
съответната година , което означавало, че
има работник от предприятието, който следва да е трудоустроен.
Установено било по делото, че такъв работник/служител не е имало при ответника
към определяне на длъжността за
трудоустроено лице, поради което и не било налице уволнителното основание.
Отделно, § 1 от ДР на Наредбата за трудоустрояване изисквала на работник,
заемащ длъжност, която в последствие е обявена за такава, която да се заеме от
трудоустроен, да се предложена друга работа, а това не било направено в случая
независимо, че имало такива. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2030970/08.12.2017г. по регистъра на СРС на Л.И.Д., ЕГН ********** срещу Център за специална образователна подкрепа „Проф.
дпн Г.А.”, (ЦСОП„Проф. дпн Г.А.”), Булстат *****, с която е поискала от съда на основание на чл.
344, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, да признае за незаконно и
отмени уволнението й, извършено със Заповед № 44/11.10.2017г. на Директора
на ЦСОП„Проф. дпн Г.А.”, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител” и да осъди ответника да й заплати сумата от 2123,25лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-08.12.2017г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца – от 11.10.2017г. до
10.04.2018г., както и разноски по делото. Навела е твърдения, че работила при
ответника по трудов договор от 2002г. за
неопределено време на длъжността „старши учител” при основно месечно
възнаграждение към октомври 2017г. от 805лв., на 11.10.2017г. това правоотношение било прекратено от
работодателя на основание на чл. 325,
ал.1, т. 6, пр.2 от КТ, но уволнителното основание не било осъществено, а й
като секретар на синдикалната организация на СБУ към КНСБ при ответника се
ползвала със специална закрила която не била преодоляна, поради което и уволнението
било незаконно. Посочила е, че длъжността й била определена за заемане от
трудоустроено лице от комисия, която нямала компетентност за същото, защото в
нея не участва директора на ответника, нито лицата, посочени в Наредбата за
трудоустрояване. Определянето на мястото чрез жребий не съставлява определяне
чрез изработване на правила за същото.
На ищецът не било предложено за заемане друга работа, мястото й било
заето от лице, което било пенсионер и работило преди това при ответника. След
уволнението останала без работа, последното й брутно трудово възнаграждение
било 931,77лв., от Бюрото по труда й се дължало за процесния период обезщетение
от общо 3467,37лв. В о.с.з. от 02.03.2018г. и от 08.06.2018г. е оспорила
Протокол от ОС на работници и служители от 31.08.2017г., като е посочила, че ОС
е било нелигитимно, защото на него са присъствали 15 служители, а те били
повече, нямало и уведомление за свикването му.
Ответникът -
Център за специална образователна
подкрепа „Проф. дпн Г.А.”, (ЦСОП„Проф.
дпн Г.А.”), Булстат *****, в
предоставения му срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че закрилата по
чл. 333 от КТ не обхваща уволнителното основание по чл. 325, ал.1, т. 6, пр.2
от КТ, уволнителното основание било осъществено. Посочило е, че през октомври
2017г. длъжността на ищеца била обявена
за заемане от трудоустроено лице, ищцата не била такова, нямало други подходящи
свободни длъжности за нея при ответника. Назначената на мястото на ищцата С.Д.била
пенсионер, но била трудоустроено лице, напуснала работа при ответника преди
обявяване на мястото на ищеца за заемане от трудоустроено лице, като работното й място било закрито в щата на
ответника. Нямало пречка на място, обявено за заемане от трудоустроен да се назначи лице, което не работело при
ответника. Комисията за трудоустрояване била съставена съобразно изискванията
на чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване – заместник на ръководителя на
предприятието, упълномощен за същото, двама представители на работниците и
служителите по чл. 7, ал.2 от КТ, избрани от ОС на работници и служители, орган
по безопасност и лекар от службата по трудова медицина. Легитимиността на тази
комисия не полежала на съдебен контрол. Претендирал е разноски.
С определение от 12.04.2018г. районният съд е отменил
определението от 02.03.2018г., с което е обявил доклад за окончателен, приел е
заключение по експертиза, допуска допълнителна съдебна експертиза, задължен
ответника да представи доказателства,
приел писмени доказателства, но същите определения за приемане на
доказателства, приемане на оспорване на протокол от 31.08.2017г. са постановени
в о.с.з. от 08.06.2018г.
В о.с.з. от 08.06.2018г. районният съд е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 28.09.2017г.
ответникът е обявил две свободни места в сайта на РИО София-град.
По делото са приети неоспорени от страните трудов
договор № 207/16.09.2002г., допълнителни споразумения към него от 10.10.2007г.,
от 09.10.2008г., от 29.09.2017г., уведомление от 02.10.2017г. за преобразуване
на Първо помощно училище „Проф. дпн Г.А.”, в ЦСОП „Проф.
дпн Г.А.”, фиш за заплати от 25.07.2017г., съгласно които страните са били
обвързани от валидно трудово правоотношение за неопределено време, по което
ищецът с висше образование, специалност „дефектология” е работила при ответника на длъжност „старши
учител” при основно месечно възнаграждение от 02.10.2017г. в размер от
805лв., за юли 2017г. брутното трудово
възнаграждение на ищеца пир ответника е било 931,77лв.
Приета е Заповед № 44/11.10.2017г. на Директора на ЦСОП„Проф. дпн Г.А.”, носеща подпис, положен за него, протокол от
11.10.2017г., съгласно които на основание на чл. 325, ал.1, т. 6, пр.2 вр. с
чл. 315, ал.1 от КТ поради обявяване на работното място за заемане от
трудоустроен и явяване на кандидат, който е трудоустроен и има право да го
заеме вр. с констативен протокол на училищна комисия, определена със Заповед №
42/06.10.2017г., е прекратено правоотношението с ищеца считано от 11.10.2017г.
На лицевата страна на заповедта срещу текст „Заповедта е връчена на лицето” е
изписана дата 11.10.2017г. , имената на ищеца и е положен подпис за ищеца, като
преди да й се връчи ищцата е заявила, че не е с намалена трудоспособност. В
заповедта са изложени и мотиви на същата: Комисията, назначена със заповед №
42/2017г. приела правила и чрез жребий определила мястото на ищеца за заемането
му от трудоустроено лице, на 09.10.2017г. е постъпила молба от трудоустроено лице за заемане на това място.
Приета е неоспорена от страните Заповед №
409/18.08.2017г. на директора на ответника, с която е определил К.В.поради
отсъствието му да го замества на 20.09.2017г, 21.09. 2017г., както и в периода
от 05.10.2017г. до 10.10.2017г.
Приета е заповед № 423/28.08.2017г. на Директора на
ответника,уведомление , с които е свикано ОС на работници и служители за
31.08.2017г. от 9,30ч. за избиране на представители по чл. 7, ал.2 от КТ и за
същото е съставено уведомление.
Прието е щатно разписание на ответника към 31.08.2017г.,
съгласно което 27 са били работещи при ответника към този момент.
Приет е протокол от 31.08.2017г. от ОС на работници и
служители, списък на присъстващи, съгласно които на основание на заповед от
28.08.2017г. е проведено събрание, на което са присъствали 15 работници и
служители, като избрани единодушно по реда на чл. 7, ал.2 от КТ за техни
представители Р.К.и К.К..
Прието е Заповед
№ 43/06.10.2017г. на директора на ответника, поименно щатно разписание
на ответника към 05.10.2017г., съгласно което педагогически персонал е 22
човека, непедагогически персонал е 5 човека, като ищцата посочена като част от работещите при
ответника.
Прието е поименно щатното разписание на ответника към 11.10.2017г., съгласно което педагогически персонал е 22
човека, непедагогически персонал е 5 човека и вместо ищеца за старши учител на 11.10.2017г. е посочена С.Д.Д..
По делото е приета Заповед № 42/06.10.2017г. на К.В.-заместващия
директора на ответника, с която е назначена Комисия по трудоустрояване в състав
К.В.-заместваща директора; Р.К.и К.К., избрани по чл. 7, ал.2 от КТ, И.А.-орган
по безопасност и здраве при работа; д-р Х.Х.- лекар по трудова медицина, която
да определи на основание на чл. 315, ал.1 от КТ и чл. 2 от наредба за
трудоустрояване едно работно място от наличния педагогически персонал-учители,
старши учители, учител ЦДО, което да бъде заето от трудоустроено лице, като се
приемат и правила за определянето му.
По делото е приет протокол от 06.10.2017г. на
Комисията, назначена със заповед № 42/2017г., носещ подпис на всички членове,
съгласно който комисията е приела мястото да бъде определено чрез жребий, такъв
е извършен и изтегленото при жребия място е било това на ищеца, взето е решение
това място да бъде определено за заемането от трудоустроен.
Приет е доклад от 06.10.2017г. от ответника до
началник на РУО-София град, с което е обявено свободно работно място за
длъжността „старши учител” за лице с намалена трудоспособност.
Приета е молба от 09.10.2017г. от С.Д.до ответник, с
която е поискала да бъде назначена на обявеното свободно работно място за
длъжността „старши учител” за лице с намалена трудоспособност, като е представила
ЕР на ТЕЛК от 26.06.1989г.
Прието е ЕР на ТЕЛК от 26.06.1989г., съгласно което С.Д.Д.
е с първа група инвалидност с чужда помощ, като е посочена подходяща длъжност
възпитател, преподавател или управление на специални училища.
Приет е трудов договор от 11.10.2017г., съгласно който
С.Д.с висше образование, специалност „дефектология” е назначена при ответника
на „старши учител” за лице с намалена трудоспособност.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността
„старши учител” , с която ищцата е положила подпис, че е запозната, съгласно
която основни задължения са да организира, контролира, отговаря за цялостната
дейност в съответния клас и час, да работи за усвояване на знания и умения,
навици на всеки ученик; отразява в книгата преподадения материал; води
документация на класа; влиза в час след биенето на звънеца и не задържа ученици
след биене на звънеца за излизане от час; отговаря за реда, опазване здраве и
живота на учениците и имуществото, поддържа
ежедневна връзка с родителите на учениците от класа, чийто класен
ръководител е, както и с възпитателя на групата; работи по изпълнение на образователни
изисквания; организира срещи с родителите; поддържа връзка с обществени и
неправителствени организации и ЮЛ, имащи отношение към учебно-възпитателна
работа на ученици със специални образователни потребности.
Приети са длъжностни характеристики и за
длъжността старши учител (трудоустроен”,
с която С.Д.е положила подпис, че е запозната
на 11.10.2017г.
Прието е и трудово досие на ищцата, съдържаща
допълнителни споразумения и болнични листове., заповеди за отпуск.
Приета е молба от С.Д.от 05.10.2017г., Заповед № 40/05.10.2017г. на директора на ответника,
с която е поискала от ответника
трудовото й правоотношение с ответника да бъде прекратено, като на лицевата
страна на тази молба е изписан текст „Да”, изписана е дата 05.10.2017г. и е
положен подпис, като на 05.10.2017г. е изготвена и подписана заповед за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, на лицевата страна на
която С.Д.е положила подпис, че й е връчена на 05.10.2017г.
Приета е регистрационна карта, справка, съгласно които
ищцата е регистрирана в Бюрото по труда на 13.10.2017г. и е разпоредено да й се
плаща обезщетение за 1 година при дневен
размер от 28,19лв.
С прието по делото основно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ищеца е посочило, че поименното щатно разписание при
ответника сочи 22 заети щатни бройки за педагогически персонал, С.Д.е работила
при ответника до 05.10.2017г. като старши учител и тогава щатното й работно
място е било закрито, на 06.10.2017г. е обявено свободно място за старши учител
за трудоустроено лице, като това било мястото на ищцата, определено от
специално назначена комисия за същото, последното брутно трудово възнаграждение
на ищеца при ответника за пълен отработен месец било 931,77лв., обезщетението
от НОИ за безработица било 28,19лв. дневно и така разликата между това, което
ищцата щяла да получи при ответника за 6 месеца и това, което НОИ й е
определило е общо 2123,25лв.
С прието по делото допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че на 28.09.2017г.
ответникът е обявил в РУО-София град две свободни работни места едното за
„учител ЦДО”, другото за „учител специален педагог”.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
В конкретния случай по делото се установи от приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, обявени за безспорни
обстоятелства, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, че между страните е
възникнало валидно трудовото правоотношение за неопределен срок, съгласно което
ищецът е назначен да работи при ответника като „старши учител” , на
11.10.2017г. правоотношението е прекратено едностранно от ответника на
основание на чл. 325, ал.1, т. 6, пр. 2 от КТ, последното брутно трудово възнаграждение на ищцата при
ответника е било 931,77лв., ищцата се е регистрирала като безработна и
обезщетението, определено й от НОИ за безработица било 28,19лв. дневно , като
разликата между това, което ищцата е
щяла да получи при ответника като възнаграждение за 6 месеца и това, което НОИ
й е определило за този период е 2123,25лв.
В случая уволнителното основание е чл. 325, ал.1,т. 6, пр.2 от КТ, то не попада
в хипотезата на чл. 333 от КТ, поради
което съдът приема, че районният съд не е нарушил императивна правна норма при
обосноваване на извода си, че ищцата не се ползва със специалната закрила като секретар на синдикална секция при
ответника при процесното уволнение.
Доколкото уволнителната заповед от 11.10.2017г. е подписана от директора на ответника, то
съдът приема, че процесната уволнителна заповед е издадена от лице със
съответна работодателска компетентност. Уволнителната заповед е подробно
мотивирана и отговаря на изискванията на КТ.
Спорен въпрос по делото е съществуването на
уволнителното основание към момента на прекратяване на правоотношението между
страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1,т. 6, пр.2 от КТ трудовият
договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие ,
когато длъжността е определена за заемане от трудоустроен и се яви кандидат,
който има право да я заеме.Това уволнително основание е безвиновно и може да се
приложи тогава, когато съществува длъжност по щатното разписание, определена по
реда на чл. 315 от КТ и чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване за заемането й от
трудоустроен, която длъжност се заема от
лице, което не е трудоустроено и същевременно има работник/служител, който е
трудоустроен и отговаря на изискванията за заемане на длъжността.
Съгласно разпоредбата на чл. 315 от КТ работодателят е
длъжен да определи ежегодно места, подходящи за трудоустрояване от 4% до 10% от
общи брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност,
ако има повече от 50 работници и служители. В останалите случаи работодателят
не е длъжен да определя такива работни места, но има право да определи такива, като ирелевантни са причините,
поради които се взема това решение.
За да е налице валидно взето решение за определяне на
конкретна щатна бройка за определена длъжност, която да се заеме от
трудоустроен, решението следва да е взето от компетентен орган. Релевантен за
законността на уволнението е взето валидно решение за определяне на конкретно
работно място за заемането му от трудоустроен. Преди да се вземе такова решение
не може да възникне правото на работодателя да прекрати правоотношението с работник/служител на
основание на чл. 325, ал.1, т. 6 от КТ.
При оспорване на валидността на решение за определяне на конкретно работно
място за заемането му от трудоустроен в тежест на работодателя е да докаже, че
това решение е валидно. Решението за
определяне на конкретно работно място за заемането му от трудоустроен е
гражданско-правно изявление, което е насочено към работещите в предприятието.
За валидността на това решение законодателят е поставил специални изисквания с
разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване (НТ) – то се взема от
комисията по трудоустрояване, която се състои от ръководителя на предприятието,
от представители на работниците и служителите, от орган по безопасност и здраве
при работа и от лекаря от службата за трудова медицина. В конкретния случай още
с исковата молба ищецът е оспорил валидността на решението за определяне на
работното й място за заемането му от трудоустроено лице с твърдения, че
съставът на Комисията не отговоря на изискванията по чл. 2 от НТ. В срока по ГПК – в първото о.с.з. по делото ищецът е оспорил и представения от ответника с
отговора на исковата молба Протокол от 31.08.2017г. с твърдения, че този
протокол не доказва валидно взето решение от ОС на работници и служители ,
защото са присъствали само 15 човека , а работещи са повече, както и че нямало
и валидно уведомяване на работещите за това ОС. При така заявени оспорвания от
ищеца в тежест на ответника е било да установи по делото, че това решение е валидно - взето от компетентен орган ,
действащ в състав, отговарящ на нормативните изисквания. Това решение не е
административен акт, защото не е взето в хода на правоотношение, което се
регулира от метода власт и подчинение. За да се провери валидността му не е
нужно да са налице основанията на чл. 17, ал.2 от ГПК. При направено от ищеца
оспорване на валидността на решението за определянето на мястото му за заемане
от трудоустроен и то с твърдения, че двама от членовете на органа, взел това
решение не са сред лицата , посочени в чл.2 от НТ, съдът, решаващ спора законосъобразността на
уволнението по чл. 325, ал.1,т.6, пр.2 от КТ разполага с правомощие да извърши
такава проверка. Това е така, защото валидността на това решение е релевантно
за валидността на взетото решение за определяне на работното място на ищеца за заемането
му от трудоустроен. По делото се установи от приети Заповед за заместване, Заповед
за назначаване на комисия от 06.10.2017г., че решението за определянето на
работното място на ищеца за заемането му от трудоустроен е взето в хода на
развитието на правоотношението между страните – на 06.10.2017г. Установи се и
че то е взето от комисия в състав: изпълняващ към 06.10.2017г. правомощия на
ръководител на предприятието; от орган по безопасност и здраве при работа ; от лекаря от службата за трудова медицина,
както и от двама работещи при ответника. По делото, обаче, не е установено, че двамата
работещи при ответника и членове на Комисията
– Р.К.и К.К., са представители на работниците и служителите по смисъла на чл. 7,
ал.2 от КТ. Безспорно в тази Комисия по чл. 2 от НТ следва да участват избрани
по реда на чл. 7, ал.2 от КТ представители на работници/служители в
предприятието. Идеята на законодателя е в тази комисия да участват
представители на работници/служители, които да представляват техните общи
интереси по въпросите за трудовите правоотношения. Такива са представителите,
избрани по реда на чл. 7, ал.2 от КТ и
те реализират правото на участие на
работниците и служителите в управлението на предприятието. Определянето на работно
място за заемането му от трудоустроен попада в обхвата на хипотезата на чл. 7, ал.2 от КТ, поради което
и съдът приема, че член на комисията по чл. 2 от НТ може да бъде само
работник/служител , който е избран за такъв по реда на чл. 7, ал.2 от КТ. По
делото не се установи за насроченото ОС за 31.08.2017г. да са уведомени всички
работещи пир ответника. Приетата заповед и уведомление за ОС не е установено да
са съобщени на 27-те работещи при ответника към 31.08.2017г. Отделно, по делото
се установи, че на ОС от 31.08.2017г на работници/служители при ответника, на
което Р.К.и К.К.са избрани да участват в Комисията по чл. 2 от НТ, са
присъствали само 15 човека, а към този момент работещи при ответника с били 27.
При така установено и като съобрази императивната норма на чл. 7, ал. 2, изр. 2
от КТ определяща мнозинство за вземане на решенията на повече от 2/3 от
членовете на ОС, то съдът приема, че решението за определянето на Р.К.и К.К.за
членове на комисията по чл. 2 от НТ не е валидно взето. Това е така, защото
такова решение може да се вземе само при редовно свикано ОС, тоест за което са
уведомени всички работещи, и то с мнозинство от 18 работещи. В случая не е
установено работещите при ответника да са уведомени за ОС, като същевременно е
установено, че решението е взето с мнозинство само от 15 работещи при ответника,
поради което и съдът приема че така взетото решение не е валидно избиране на
представители на по чл. 7, ал.2 от КТ. При така възприето съдът приема, че Решението
от 06.10.2017г. за определяне работно място на ищеца за заемането му от
трудоустроен е взето от комисия,
чийто състав не съответства на
императивните изисквания на чл. 2 от НТ, поради което и това решение не е валидно. Неоснователни са
доводите на ответника, че доколкото решението било взето от трима от членовете
на тази комисия, които отговаряли на изискванията по чл. 2 от НТ, а те
формирали мнозинство, то решението е валидно. Валидността на решението зависи
от това дали авторът му е разполагал с правомощие да вземе такова решение. Това
от своя страна в случая зависи от това дали Комисията е включвала представители
на работещите , избрани по реда на чл. 7,
ал. 2 от КТ. Без значение при изследване на този въпрос е дали мнозинството от
Комисията е било съставено от лица, попадащи в хипотезата на чл. 2 от НТ. Да се
приеме обратното би означавала , че комисията по чл. 2 от НТ може и да не
включва изобщо представители на работниците и служителите в предприятието,
каквато не е целта на законодателя с тази разпоредба.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението за
определяне на длъжността и щатната бройка на ищеца за заемането й от
трудоустроен не е валидно, поради което и уволнението е незаконно и решението
на районният съд в тази част е правилно. По останалите доводи на страните, съдът
приема, че следва да се посочи следното:
Освобождаването на работник/служител на основание на
чл. 325, ал.1, т. 6, пр. 2 от КТ е резултат от засилената законодателна закрила на работещите с намалена
трудоспособност. С тази разпоредба законодателят е разрешил колизията между интересите на
трудоустроени работници и служители и трудоспособните такива в полза на
трудоустроените. Неблагоприятните последици при настъпване на условията от
хипотезата на чл. 325, ал.1, т. 6, пр.2 от КТ са изцяло за трудоспособния.
Законодателят не е въвел изискване с разпоредбата на чл. 325, ал.1, т. 6, пр.2
от КТ явилият се кандидат, който има право да я заеме да е вече в трудово
правоотношение с работодателя. Няма значение дали явилият се кандидат е
новопостъпващ в предприятието или такъв, който е работел в предприятието преди
решението за обявяване на мястото за заемане от трудоустроен. Хората с трайни
увреждания и необратими състояния могат да работят според квалификацията и
възможностите си. Да се откаже сключване на трудов договор с такова лице за
длъжност, определена за заемането й от трудоустроен и на изискванията за заемане на която това лице отговаря, би
било форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от
дискриминацията. (В този смисъл Решение
№ 58/30.07.2015г. по гр.д. № 2600/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О). При така възприето
съдът приема, че няма основание разпоредбата на чл. 325, ал. 1,т. 6, пр.2 от КТ
да се тълкува стеснително в смисъл, че е приложима само в хипотеза, в която
явилият се кандидат е в трудово правоотношение с работодателя преди вземане на
решението за определяне работното място на ищеца за заемане от трудоустроен.
Съдът приема, че въведеното с разпоредбата на § 1 от
ДР на Наредбата за трудоустрояване изискване уволнение по чл. 325, ал.1, т. 6,
пр.2 от КТ на лице, чиято длъжност в последствие е била определена за заемане
от трудоустроен да може да се извърши, само ако е невъзможно това лице да бъде
преместено на друга работа с негово съгласие, не се отразява на законността на
уволнението на ищеца. Трудово правоотношение може да се прекрати само ва
посочени от закона основания . Уволнителни основания са само онези, които са
предвидени от изрични императивни норми на закона – в случая Кодекса на труда.
Дописването на разпоредбата на чл. 325 на КТ с разпоредби на подзаконови
нормативни актове, които поставят нови
условия за законност на уволнението, не са естество да променят уволнителното
основание. Този извод се налага при съобразяване съотношението на нормите по ранг.
Допълнителни елементи от уволнително основание биха могли да се въведат само с
нормативен акт равен по степен или по-висш от КТ. Случаят не е такъв, поради
което и законността на уволнението по
чл. 325, ал.1, т. 6 пр.2 от КТ съдът приема, че не зависи от това дали
работника е предложена друга работи при
работодателя. В подкрепа на извода на съда е различния законодателен подход при
уреждането на уволнителното основание по чл. 329, ал.1, т. 9 от КТ, която е
израз на законодателния подход при уреждане трудовото правоотношение на
трудоустроен работник/служител. Последната изрично изисква, за да е законно
уволнението на трудоустроен работник да му се предложи свободна подходяща за
него работа в предприятието. Този подход на законодателя е резултат от
последователно провежданата засилената закрила на трудоустроените
работници/служители. Такъв подход при трудоспособните работници и служители
законодателят не провежда, поради което и няма основание да се приеме, че за
законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал.1,т. 6 , пр.2 от КТ е необходимо на работника/служителя да са
предложени за заемане свободните в предприятието длъжности и той да е отказал
да ги заеме. Посоченото Решение №
2284/12.01.2007г. по гр.д. № 946/2004г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. е постановено преди
влизане в сила на ГПК от 01.03.2008г., не е Тълкувателно решение на ВКС и не е
задължително за съдебния състав.
При така възприето но и по съображения изложени
по-горе за липса на валидно взето решение за определяне на работно място на
ищеца за заемането му от трудоустроен съдът приема, че иск по чл. 344, ал.1,т.1
от КТ е основателен.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 и т. 3 вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ, установените по делото обстоятелства за съществуващо между страните
преди уволнението трудово правоотношение за неопределено време за длъжността
„Старши учител“, получено последно брутно месечно възнаграждение на ищеца при
ответника в размер на 931,77лв., че ищцата се е регистрирала като безработна и че
обезщетението, определено й от НОИ за безработица било 28,19лв. дневно , че разликата между това, което ищцата щяла да
получи при ответника като трудово възнаграждение за 6 месеца и това, което НОИ
й е определило за този период е
2123,25лв., че ищецът не е работил
по трудово правоотношение 6 месеца след уволнението, то съдът приема за
основателни исковете по чл. 344, ал.1,
т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което решението на районния съд в тази част следва
да се потвърди.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските
по делото следва да се оставят в тежест на въззивника и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1000лв. разноски за адвокат в производството
пред СГС. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на същото.
Това възнаграждение съответства на сложността на делото , която съдът приема,
че при съобразяване на спорните елементи от уволнителното основание е около средната за такъв тип дела. Отделно
съдът съобрази броя и вида на исковете,
минималния размер на възнаграждението за тях по Наредба № 1/2004г., като
приема, че претендирания размер на адвокатското възнаграждение съответства на
сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 67072/16.03.2019г. по гр.д. № 86180 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 59-ти състав
в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Център
за специална образователна подкрепа „Проф. дпн Г.А.“, Булстат *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „*****да
заплати на Л.И.Д., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. З.,*** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1000лв. (хиляда лева),
представляващи съдебни разноски в производството пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.