РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7796
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер №
20221110208521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от П. П. А. срещу Й. А. М. за
извършени престъпления срещу личността.
При проведена цялостна служебна проверка по допустимостта и редовността на
тъжбата, съдията-докладчик констатира, че същата не отговаря на императивните
изисквания на чл. 81 НПК. Макар и обективирана в предвидената от закона писмена форма,
в съдържанието й не са обхванати всички фактически твърдения, необходими за очертаване
задължителните обективни и субективни елементи на престъпленията, които се вменяват на
подсъдимото лице.
В писменото изложение се претендира ангажирането на наказателната отговорност
на лицето Й. М. за реализирани „клевета“ и „обида“. Частният тъжител обаче не е изразил
категорично волята си кои изрази измежду цитираните на страница 2-ра от частната тъжба
следва да бъдат разглеждани като инкриминирани за всяко от двете, различни по
съществените си признаци деяния и мястото, на което се приема, че всяко от тях е
довършено, включително при съобразяване на особеностите на обидата и клеветата, ведно с
механизма на тяхната реализация – чрез „интернет, в публично достъпна платформа за
споделяне на видеа…“. Констатира се недопустимо противоречие в обстоятелствената част
на тъжбата относно времето на всяко престъпление. В първия абзац от текста деянията се
сочат като реализирани „през месец май 2021 г.“, без конкретизация на дата или поне
относим период, а в трети абзац от изложението вече се твърди изпълнението им да е
даденост „през месец юни 2022г.“ – отново без яснота, дали се касае за определена дата или
за неустановена такава, но в рамките на конкретен период. Относно темпоралните
параметри на обидата и клеветата липсва и уточение, дали те са изпълнени към един и същи
момент, или се следват във времето, съответно в каква хронология, както и кога частният
1
тъжител е възприел съдържанието, което се коментира като проявна форма на „обида“, респ.
къде се е намирал, а така и къде се е намирал А., респ. соченият от него автор М. към
момента, който се приема, че е реализирано престъплението „клевета“.
Отсъствието на детайлизация в указания по- горе смисъл налага се неяснота относно
фактическите параметри на наказателната отговорност на подсъдимото лице, спрямо които
то следва да изгради своята линия на защита. В допълнение следва да се посочи, че при
твърдения за реализирани клевета и/или обида е необходимо дословно да бъдат цитирани
фразите, посредством които се сочи, че е извършено посегателството. Въведеният в тази
връзка на някои места в текста (абзац втори, страница 2-ра от частната тъжба –
„Доверителят ми предоставя на своите последователи нерегламентирани финансови съвети,
без да има необходимото за това образование и квалификация“, „в резултат на съветите на
Доверителя ми….“) частичен или пълен преразказ на заявеното от подсъдимия не може да
замести изискването за неговото конкретизиране, с оглед възможността да се извърши
преценка дали изреченото изпълва съдържанието на „позорно обстоятелство” при клеветата
или „унизителното за честта или достойнството на другиго нещо” при обидата, като основни
обективни признаци на техните състави. Както бе посочено и по-горе, частният тъжител
трябва изрично да заяви кои изразни средства разглежда като проявление на клевета и кои
като обида. В хипотезата на обида тъжителят следва да конкретизира и къде, кога и как я е
възприел. Що се отнася до клеветническите твърдения, за тях е нужно да се очертаят както
времето и мястото, на което е извършено деянието, така и кога и как пострадалото лице е
узнало за така използваните от подсъдимия изразни средства.
Така очертаните подробности не са проява на излишен формализъм, доколкото касаят
задължително изискуеми елементи от обективната страна на престъпленията по чл.147, ал.1
от НК и по чл.146, ал.1 от НК. Разбирането е дадено и в контекста на ТР № 2/2002г. на
ОСНК, в което изрично се сочи като съществено процесуално нарушение липсата на
достатъчно данни относно съществени признаци от обективната страна на престъплението,
за което е повдигнато обвинение.
Изложените аргументи сочат наличието на основания тъжбата да бъде оставена без
движение, като се изпрати съобщение до тъжителя за отстраняване на пороците в нея
съобразно посоченото по- горе.
Считам, че отстраняването на пороците следва да стане в 7-дневен срок от
съобщението съгласно чл.81 от НПК, като тъжителят да бъде предупреден, че при
неотстраняването им производството по делото ще бъде прекратено.
Воден от тези съображения и на основание чл.81 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ДАВАМ ХОД НА ТЪЖБАТА.
ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ тъжба вх. №141207/06.07.2022г., подадена от П. П.
2
А..
ДАВАМ 7-ДНЕВЕН СРОК на подателя на тъжбата, считано от получаването на
съобщението, ДА ПРИВЕДЕ тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.81 от НПК,
съобразно мотивната част на разпореждането.
УКАЗВАМ на тъжителя, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване
на пороците в тъжбата – производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.24,
ал.5, т.2 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ СЪОБЩЕНИЕ до тъжителя (на адреса на неговия повереник –
адв. Х. Х. и адв. Р. Е. - Ст.) заедно с препис от настоящето разпореждане, като в призовката
същият да се предупреди, че при неизпълнение на указанията - производството по делото ще
бъде прекратено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3