№ 12
гр. Русе, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20224501000009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. Директор Ю.Ю. чрез
юрисконусулт К.М. против Решение № 309/20.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 3791по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от дружеството иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че Н. Н. Н., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумите: над
1 389,00 лева до 1695,69 лв – главница по договор за потребителски паричен
кредит от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020 г.
до окончателното й изплащане; 308,79 лева – договорна лихва за периода
14.12.2018г. – 22.07.2019г.; 94,48 лева – обезщетение за забава за периода
14.12.2018г. – 12.03.2020 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение №1103/07.07.2020 г. по ЧГД № 2599/2020 г. по описа на
РРС.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли същото да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените претенции.
Въззиваемата страна по жалбата Н. Н. Н. чрез особен представител
адв. М.М. – АК гр. Русе счита същата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Развива подробни съображения като акцентира върху
обстоятелството, че Н. е лице, страдащо от деменция след черепно-мозъчна
травма и като такова от 07.11.2019 г. е настанено в Дом за пълнолетни лица с
деменция в гр. Русе. Моли да бъде назначена комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза за установяване обстоятелството
дали Н. при подписване на договора за кредит е могъл да разбира и ръководи
постъпките си.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции.
За да отхвърли ищцовите претенции против Н. Н. Н. за сумите
над 1 389,00 лева до 1695,69 лв – главница по договор за потребителски
паричен кредит от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
31.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 308,79 лева – договорна лихва за
периода 14.12.2018г. – 22.07.2019г.; 94,48 лева – обезщетение за забава за
периода 14.12.2018г. – 12.03.2020 г.,за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1103/07.07.2020 г. по ЧГД № 2599/2020
г. по описа на РРС, първоинстанционният съд е приел, че договорът за
2
потребителски паричен кредит, от който произтича вземането, е нищожен
съобразно нормите на Закона за потребителския кредит. Не е изпълнено
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК по силата на която разпоредба, договорът за
кредит трябва да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Както
правилно е констатирал първоинстанционният съд, което се установява и от
въззивната инстанция – в настоящия случай представените по делото
Договор за кредит, Общи условия, приложения, Застрахователен сертификат
и общи условия към него са сключени в противоречие с цитираното законово
изискване, което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен, и
при която хипотеза се дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
чл. 23 ЗПК. Именно в тази насока е постановеният от РРС акт, с който е
признато за установено вземането на Агенция за събиране на вземания гр.
София към Н.Н. само за сумата от 1389,00 лв главница, представляваща
стойността на закупения от него мобилен телефон, за която е взет кредит, и
върху която сума е присъдена законна лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от
ищеца, така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от
тях относими към спора факти и обстоятелства и към установената
фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените
в отговора на въззивната жалба възражения относно психичното състояние
на същия към момента но подписването на договора за кредит. Видно от
доказателствата по делото, Н. е сключил процесния договор на 05.11.2018 г.,
преди настаняването му със Заповед от 07.11.2019 г. в Дом за пълнолетни
лица с деменция в гр. Русе, от където според свидетелските показания излиза
само придружено от социален работник. Не на последно място така
наведените възражения от страна на процесуалния представител на Н. – адв.
М., са разгледани обстоятелствено от първоинстанционния съд, като пред
въззивната инстанция същите са повторени.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
3
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд,
като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
Направените в производството разноски от страна на
въззиваемата страна се уреждат от Закона за правната помощ, за което съдът
не дължи произнасяне.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309/20.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 3791по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено, че Н. Н. Н., ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумите: над 1 389,00 лева до
1695,69 лв – главница по договор за потребителски паричен кредит от
05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020 г. до
окончателното й изплащане; 308,79 лева – договорна лихва за периода
14.12.2018г. – 22.07.2019г.; 94,48 лева – обезщетение за забава за периода
14.12.2018г. – 12.03.2020 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №1103/07.07.2020 г. по ЧГД № 2599/2020 г. по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5