Решение по дело №13061/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5468
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100113061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.София, 18.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13061 по описа за 2017 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът Ю.В.В. твърди, че  на 12.08.2017 г., около 10:30 ч., гр. София, на ул. “Околовръстен път” при № 67 в района на бензиностанция “ШЕЛ”, настъпва пътнотранспортно произшествие между лек автомобил “Опел Вектра” с peг. № *******, управляван от В.Ш.и лек автомобил “Шкода Октавия” с peг. № *******, управляван от М.Р.А.. Сочи, че първият участник се движи по ул. “Околовръстен път”, като при № 67 бива засечен от трети - неизвестен автомобил, вследствие на което водачът предприема резки действия и лекият автомобил “Опел Вектра” се отклонява вдясно, при което предна лява гума на колелото му спада, автомобилът губи управляемост, занася и напуска пътното платно, преминавайки през бордюр. В процеса на занасяне осъществява контакт с “Шкода Октавия. Излага твърдения, че в резултат на настъпилото произшествие е получил травматични увреждания, изразяващи в открито счупване на дясна лакътна кост в проксималната част и контузия на десния улнарен нерв на дясна мишница. С оглед здравословното му състояние, е приет в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” ЕАД, където на 12.08.2017 г. е опериран. Впоследствие е извършена имобилизация. Счита, че вина за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие има  водача на лек автомобил “Опел Вектра” - В.Ш., като по повод настъпилото произшествие е образувано ДП ЗМ № 11294/2017г. по описа на СРТП-СДВР.

Поддържа, че към датата на увреждането за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със ЗК „Л.И.“ АД по BG/22/117000899889, с начална дата на покритие 22.03.2017 г. и крайна дата - 21.03.2018 г., като на 28.09.2017 г. е депозирал извънсъдебна претенция с вх. № L-3449. Сочи, че на 02.10.2017 г. е получил писмо от ЗК „Л.И.“, което счита за неоснователен отказ за изплащане на обезщетение.

            Ищецът поддържа, че е претърпял травматични увреждания, които водят до множество на брой затруднения в бита. Продължава да страда от последиците от претърпените телесни повреди, изразяващи се в болки и страдания и изживения неописуем стрес. Към настоящия момент продължава да сънува кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и да изпитва страх при пътуване. Счита, че процесното произшествие до една степен го прави за неопределен период от време един непълноценен член на семейството си и обществото.

С оглед на гореизложеното претендира от ответника застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – причинени болки и страдания в резултат от процесното ПТП, в размер на сумата от 26 000 лв., частичен иск от общия размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2017 г. (съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ).

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основани и размер, като потвърждава валидността на полица BG/22/117000899889, за задължителна застраховка „ГО“ за лек автомобил “Опел Вектра” с per. № *******, към датата на пътнотранспортното произшествие.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

Безспорно по делото е обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца деликвент към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е била застрахована при ответника.

            С молба вх. №L-3449 от 28.09.2017 г., ищецът Ю.В.В. е предявил пред ЗК „Л.И.“ застрахователна претенция по смисъла на чл. 380 КЗ, за заплащане на обезщетение, във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

            С писмо изх. № L-3127 от 02.10.2017 г., изходящо от ответника ЗК “Л.И.“ АД, на основание чл. 106, ал. 3 КЗ, са изискани от Ю.В.В. допълнително писмени документи, във връзка с образуваната щета.

Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство № ЗМ 11294/2017 г. по описа на СРТП -СДВР.

            От заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че Ю.В.В. е получил следните травматични увреждания, в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие: открита фрактура на дясната лакътна кост (улна), в частта на олекранона; контузия на десния улнарен нерв;  Фрактурата е открита, с разкъсване на долната част на сухожилието на триглавия мускул на рамото в областта на лъкътната става, както и множество контузионни огнища в меките тъкани около ставата. Представлява по своя медико-биологичен характер състояние, затрудняващо движенията в лакътната става за период по голям от 30 дни, в случая за 3 месеца.

            На 12.08.2018 г. под регионална анестезия, на ищеца е направена по спешност операция, изразяваща се в ревизия на фрактурата на олекранона и меките тъкани, реинсернаци на свободното сухожилие на триглавия мускул и транспозиция на улнарния нерв подкожно. Поставена е гипсова шина за 45 дни. След 4 дневна хоспитализация, ищецът е изписан със спокойна оперативна рана и указания за спазване на следстационарен режим (носене на имобилизацията и смяна на превръзки по схема) и за провеждане на рехабилитация след сваляне на гипса.

По анамнестични данни, на ищеца са дадени три болнични листа за временна нетрудоспособност, от 12.08.2017 г. до 15.11.2017 г. След свалянето на гипсовата шина, е проведен курс от 10 рехабилитационни процедури.

            Към момента на личния преглед Ю.В.В. е възстановен до ниво на работоспособност, силата и качеството на юмручния захват, както и пълноценната функция на лакътната става не са засегнати. Минимално установения функционален дефицит от 5º в крайната екстензия на ставата не представлява пречка за нормална жизнена дейност и работа.  Все още невъзстановена е сетивността в зоната на на улнарния нерв по 5-тия пръст и  вътрешната повърхност на 4-тия пръст на дясната ръка, като възстановяването може да трае още 1 година. По отношение на началната следтравматична артроза на лакътната става, то нейната прогноза е за бавно засилване на дегенеративни процес на ставния хрущял във времето и увеличаване на функционалния дефицит на лакътната става.

            Съгласно представените по делото писмени доказателства и  заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортно произшествие:

            На 12.08.2017 г., около 10.30 ч., лек автомобил „Опел вектра“, с peг. № *******, управляван от В.Ш., се е движил по ул. „Околовръстен път“, от бул. „България“ към бул.„Черни връх“ и в района срещу № 67, участва в пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се лек автомобил „Шкода Октавия” с peг. № *******, управляван от М.Р.А.. В случая, водач на неизвестен автомобил, навлизайки в най-лявата пътна лента е създал предпоставка от  опасност за водача на лекия автомобил „Опел вектра“, защото му съкращава (намалява) безопасната надлъжна дистанция. Произшествието е настъпило поради неадекватните действия на водача на лек автомобил „Опел вектра“, която е извършил рязко завиване надясно със спиране, с което е предизвикал разхерметизиране на предна лява гума, след което са настъпили сложни за контролирани процеси в движението на управлявания от него автомобил, завършили с удар в бетонната стена и в движещия се в средната пътна лента лек автомобил „Шкода Октавия“. За да не допусне пътнотранспортно произшествие, на водача на лек автомомобил „Опел вектра“ не му се е налагало да предприема, нито завиване на дясно, нито спиране, защото скоростта на изпреварилия го и вмъкнал се пред него неизвестен автомобил, е била по-висока от неговата и той в действителност се е отдалечавал напред. На по-късен етап, ако дистанцията с неизвестния автомобил е била по-малка от безопасната, водачът на лек автомомобил „Опел вектра“ е имал възможностт да отнеме плавно газта, за да увеличи дистанцията си спрямо неизвестния водач.       

Водъчът на лекия автомобил „Опел вектра“, е нарушил правилото на чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който водачите са длъжни непрекъснато да контролират превозните средства, които управляват.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и ППЗДвП и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.

            Следователно налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 432 КЗ, за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение.

Относно обезщетението за причинени имуществени вреди

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съдът взе предвид, че съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, при възникване на травмата (фрактура на дясната лакътна кост), болката е била с висока интензивност, до приемане в лечебно заведение, като следоперативно и до края на оздравителния период (три месеца), същата би трябвало да е умерена, с изостряния при опит за резки движения в лакътната става и по време на рехабилитация. За същия период ищецът е бил с затруднено ползване на целия десен горен крайник и свързаните с това битови неудобства. В същата насока са показанията на М.В.(съпруга на ищеца), която сочи, че му  е било трудно след престоя в болницата да се обслужва сам, тъй като го е боляла дясната ръка, не е могъл да спи през нощта. След катастрофата се е променил, не общува с хора.

Съобразявайки се с тези обстоятелства, както и че състоянието на ищеца е възстановено до нива на работоспособност и невъзстановената сетивност в зоната на улнарния нерв по 5-тия пръст и  вътрешната повърхност на 4-тия пръст на дясната ръка, както и социално-икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 26 000 лв., като искът следва да бъде уважен изцяло.

Законната лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от 13.10.2017г., по аргумент от чл. 106, ал. 3 КЗ, вр. чл. 497 ал. 1 КЗ.

Относно разноските

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, сторените разноски в общ размер на 1440 лв., от които за държавна такса - 1040 лв. и 400 лв. за експертизи.

На процесуалния представител на ищеца, се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗА, за оказана безплатна правна помощ, съобразно договореното в ДПЗС по кочан № ********** от 14.06.2019 г., в размер на 1572 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.к.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „*******, да заплати на Ю.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4, на основание чл. 432 КЗ, сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), частичен иск от общия размер от 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, последица от пътнотранспортно произшествие от 12.08.2017 г., около 10:30 ч., гр. София, на ул. “Околовръстен път”, по вина на В.Ш., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил“Опел Вектра” с peг. № *******, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.10.2017 г. до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА „З.к.Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, бул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Ю.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от общо 1440  лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА „З.к.Л.И.” АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 38 ЗА, на адвокат адв. Н. Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 1572 лв. с ДДС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: