Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер……., 20.07.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На трети юли две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 4324 по описа за 2018г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба на „ВиК” Варна ООД, против С.И.Ж. ***, с която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване дължимост на сумата от 797.52лв. представляваща остатък от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 02.12.2014г. до 04.01.2018г. отчитани по партида с аб.№ 1111909, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2018г.; сумата от 127.95лв., представляваща обезщетение за забава за плащане върху главницата от 797.52лв. за периода от 09.02.2015г. до 25.01.2018г.; сума в общ размер 849.77лв., представляваща остатък от незаплатени ВиК услуги за периода 02.12.2014г. до 04.01.2018г. отчитани по партида с аб.№ 1111910, ведно със законната лихва върху тази главница считано от 31.01.2018г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 120.15лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главница от 849.77л. за периода от 09.02.2015г. до 25.01.2018г., за които вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1408/2018г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 664/01.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, възразена от ответницата в срока по чл.414 от ГПК. Приложени са писмените доказателства, относно твърдените от ищеца факти. Подадената молба отговаря на формалните изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата. Същата признава исковете и представя доказателства, че е платила задълженията си.
Ищецът признава плащанията, като претендира заплащане на сумата от 58лв., представляващи държавна такса по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на ответницата по реда на чл.131 от ГПК е постъпил такъв. Счита признава иска и представя доказателства за плащане. В съдебно заседание поддръжа отговора си.
Съдът, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна: Въз
основа на заявление по ч. гр. д. № 1408 по описа на ВРС за 2018 г. е издадена
Заповед № 664/ 01.02.2018г., с която е разпоредено
Длъжницата С.И.Ж. ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „ВиК”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя В.Д.В., сумата от 1942,10 лв., главница за периода от
05.05.2010г. до 04.01.2018г., дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по
абонатен номер № 1111909, сумата от 1548,61
лв., главница за периода от 03.05.2012г. до 04.01.2018г., дължима за
ползвани и незаплатени В и К услуги по абонатен номер № 1111910, сумата от 747,25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1942,10 лв., за периода от 02.07.2010г.
до
В срока за отговор ответницата представя вносна бележка, от които се установява че е изплатила претендираните от ищеца суми. Същият признава този факт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, и неговия размер, т.е. наличие на валидна облигационна връзка между страните, в изпълнение на която през процесния период ищцовото дружество е доставило на ответника твърдяното количество електроенергия, срещу което има изискуемо парично вземане от ответника в претендирания размер.
В тежест на ответницата е да установи погасяване на задълженията си.
Към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело – 26.03.2018г.,
исковите суми са били дължими. Плащането им е извършено след завеждане на иска,
поради което претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради това, че ответницата с поведението си е станала причина за завеждане
и на заповедното и на настоящото производство, следва да бъде осъдена да
заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото, включващи 58лв.
довнесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.13,
т.2 от НЗПП.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к.” ООД, ЕИК:***, представлявано
от Управителя В.В.против С.И.Ж. с ЕГН-********** ***
обективно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване съществуване
и дължимост на следните суми: сумата от 797.52лв. представляваща остатък от
незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 02.12.2014г. до
04.01.2018г. отчитани по партида с аб.№ 1111909, ведно със законната лихва,
считано от 31.01.2018г.; сумата от 127.95лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане върху главницата от 797.52лв. за периода от 09.02.2015г. до
25.01.2018г.; сума в общ размер
849.77лв., представляваща остатък от незаплатени ВиК услуги за периода
02.12.2014г. до 04.01.2018г. отчитани по партида с аб.№ 1111910, ведно със
законната лихва върху тази главница считано от 31.01.2018г. до окончателното
изплащане, както и за сумата от 120.15лв., представляваща обезщетение за забава
за плащане на главница от 849.77л. за периода от 09.02.2015г. до 25.01.2018г.,
за които вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1408/2018г. по описа на ВРС е
издадена Заповед № 664/01.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, възразена от ответницата в срока по чл.414 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.И.Ж. с ЕГН-********** ***, да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК:***, представлявано
от Управителя В.В.против С.И.Ж. с ЕГН-********** ***,
сумата от 108лв., представляваща направени разноски в настоящото производство,
на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: