РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ...................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 13 042 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 173666 от 11.08.2020
г., постановено по гр.д.№ 56 792/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ********е осъден да заплати на К.Е.Б., ЕГН **********
сумата
400,00 евро, представляваща обезщетение чл.7, пaр.1,
б.„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета поради
закъснение на полет № BGH 2016 на 16.04.2019
г., ведно със законната лихва от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същия съдебен акт „Б.Е.Е.“ ООД е осъден да заплати на К.Е.Б. на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 50,00 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано
от ответника „Б.Е.Е.“ ООД, ***. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се и че ищцата
не е представила договор с превозвача или с туроператор, в случай че е закупила
пакетна туристическа услуга, за да се установят договорните условия, с оглед на
което приложените с исковата молба писмени доказателства не доказват
разминаване между предварително договорения между страните и реално
реализирания част на пристигане, представянето на който е изискано от
дружеството още с отговора на исковата молба, както и че в тази връзка неправилен
се явява изводът на първоинстанционния съд, че между
страните не се спори, че полетът е осъществен със закъснение. Наведени са
доводи, че бордната карта, представена без договор, на който е базирана, не
доказва достигане до крайния пункт на местоназначение със закъснение от три
часа или повече, защото не дава информация какъв час на пристигане е изначално
договорен между страните; че дори и бъде прието становището на СРС, че бордната
карта доказва възникването на договорна облигация, то тя и справката от летище
„София“ не доказват допуснато неизпълнение на договорно задължение към ищцата,
защото източникът на това договорно задължение липсва по делото. В този смисъл
счита, че изпълнението но всички условия, предвидени в чл.1, т.1, б.“в“ и чл.3,
т.2, б.“а“ не е било доказано с категоричност.
Моли съда да отмени обжалваното решение
на първоинстанционния съд и да отхвърли изцяло заявената
от ищцата претенция. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата – К.Е.Б. в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е подала отговор на въззивната
жалба. С молба от 12.05.2022 г. е оспорила жалбата с доводи за неоснователност
на наведените в нея твърдения. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира заплащането на разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото до-казателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е
валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус
не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва
да се обсъдят релевираните доводи относно неговата
правилност.
В подадената от ищцата К.Е.Б. искова молба се твърди,
че същата е закупила билет за полет BGH 2016 на „Б.Е.Е.“
ООД по направление: Хургада, Египет – София, България
за дата: 16.04.2019 г., както и че полетът е осъществен със закъснение и ищцата
като пътник е достигнала крайната дестинация с повече от три часа закъснение –
по разписание кацането е трябвало да се извърши на 16.04.2019 г. в 14,30 ч. в
гр.София, а реално е кацнал в 18,46 часа на същата дата. Поддържа се, че е
изпратила покана на ответника за изплащане на обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004 г., но такова не й е било изплатено от ответното дружество. Сочи се и
че в случая са налице условията по чл.7, § 1, б „б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. за изплащането на обезщетение на същата в размер на 400,00 евро,
поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по
чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет BGH2016 по направление:
Хургада, Египет – София, България за дата: 16.04.2019
г., изпълняван от „Б.Е.Е.“ ООД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът – „Б.Е.Е.“ ООД в депозирания отговор по чл.131, ал.1 ГПК оспорва
иска. Поддържа, че непредставянето на сключен между страните договор препятства
възможността за извеждане на обоснован извод досежно
правилността на изложеното в исковата молба; че изложените в исковата молба
твърдения са необосновани, неоснователни и непочиващи на приложените
доказателства; че ищцата не е доказала качеството си на пътник на процесния полет по валиден договор за въздушен превод – елемент
от фактическия състав на правото на обезщетение по чл.7, § 1, б.„б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Поддържа, че посочените обстоятелства подлежат на
доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни
документи – потвърдена резервация и бордна карта, алтернативно багажен етикет;
че бордната карта, представена без договор, на база на който е издадена, не
доказва допуснато достигане до крайния пункт на пристигане със закъснение от
три или повече часа след предварително планираното, защото същата не дава
информация за какъв час на пристигане се е задължил ответника спрямо конкретния
ищец. Моли предявената срещу него претенция да бъде отхвърлена.
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.7, § 1, б “б”
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./.
Във връзка с предмета на спора с
исковата молба е представено заверено копие от бордна карта, издадена от
ответника за пътник К.Б. /неоспорена в процеса/, за полет № ВН 2016 за 10,40
часа на 16.04.2019 г. по направление: Хургада - София.
Съгласно данните от приетото
неоспорено ел.писмо на Летище „София“ ЕАД от 03.05. 2019 г., полет BGH 2016, опериран от въздушния
превозвач„Б.Е.Е.“ ООД *** е с
планиран час на кацане по разписание в 14,30 часа на 16.04.2019 г., а реалното му
кацане е в 18,46 часа същата дата /местно време/.
По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието на полета от летище Хургада /Египет/ до летище „София“ /България/ по метода на
дъгата на големия кръг е 1 964,651 км.
На 18.04.2019 г. К.Е.Б. е
изпратила по имейл покана до „Б.Е.Е.“ ООД за
изплащане на обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за закъснял
полет № BGH 2016 на 16.04.2019 г. в размер на 400,00 евро.
При така приетото от фактическа
страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована
основателността на иска на ищцата К.Е.Б. с правно основание чл.7, § 1, б “б” Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. и за отмяна на регламент /ЕИО/ № 295/91 г. /в
сила от 17.02.2005 г./ и неговият размер от 400,00 евро, изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни
норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към
същите във връзка с наведените в жалбата доводи съдът намира, че следва да
бъдат добавени и следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.7, §
1, б “б” Регламент (ЕО) № 261/2004 пътниците имат
право на обезщетение, възлизащо на 400,00 евро за всички полети на територията
на Общността над 1 500,00 км. И за всички други полети между 1 500,00 км. и 3
500,00 км., като разстоянието, дадено в този параграф, се измерва по метода на
дъгата на големия кръг – чл.7, § 4.
По отправено преюдициално
запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и за отмяна на
регламент /ЕИО/ № 295/91 г. /в сила от 17.02.2005 г./, СЕО се е произнесъл с
решение от 19.11. 2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което
е дал тълкуване, задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК относно
приложението на Регламент /ЕО/261/2004, с което е прието, че членове 5, 6 и 7
от Регламент /ЕО/261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на
правото на обезщетение по член 7 от посочения регламент, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три
часа.
За основателността на предявения
иск с правно основание чл.7, § 1, б.“б“ от визирания регламент, в тежест на
ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по
договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация; че в
качеството на пътник ищецът заминава от летище, съотв.
до летище в държава-членка по смисъла на чл.3 от Регламента; че ответникът е
въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл.2 от Регламента; превозът е
изпълнен със закъснение от три или повече часа и размера на дължимото обезщетение
с оглед разстоянието между отправната и крайна точка на
полета, измерени по дъгата на големия кръг, които предпоставки в случая са
изцяло доказани. От събрания по делото доказателствен
материал, кредитиран от съд и приетите за безспорни факти се констатира, че
ищцата е имала приета и регистрирана резервация за полет
BGH2016 от
летище
„Хургада“ /Египет/ до летище „София“ /РБългария/, изпълняван
от ответника като превозвач от Общността, въз основа на която между същите е
възникнало валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз до летище на територията на държава
– членка на ЕС относно полет BGH2016 по посочения
маршрут; че полетът е закъснял с повече от три часа – планиран
е за кацане в 14,30 часа на 16.04.2019 г., а е кацнал в 18,46 часа на 16.04.2019 г.,
както и че разстоянието между началния и крайния
пункт на полета, определено съгласно чл.7,
§ 4 от Регламента, е
1 964,651 км.
Неоснователни са доводите на ответника, наведени в исковата молба. Възникналото
облигационно правоотношение между страните и неговото съдържание е установено
от представената бордна карта за процесния полет,
която съответства на определенията за валиден документ, даващ правото на
въздушен превоз по чл.2, б.„е“ и б.„ж“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
Бордната карта е документ, съдържащ номер
на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за
качване на самолета, място на борда, баркод. Действително,
в процесната бордна карта не е отразен часът на пристигане,
но с оглед на това, че същата се издава от ответника непосочването на този час от
страна на последния не може да го полза, тъй като никой не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, съотв. да доведе
до неблагоприятни последици за съконтрагента му. Визираната
информация изхожда и е налична при въздушния превозвач, осъществил полета, който
не е навел доводи в производството за планиран различен час от посочения от
ищеца такъв на кацане на процесния полет в крайния му
пункт. От друга страна, с неоспореното по делото ел.писмо
на Летище „София“ ЕАД е доказан, както планираният, така и реалният час на
кацане на полет BGH2016 в гр.София, съотв.:
14,30 часа и 18,46 часа на 16.04.2019 г. местно време, т.е. забавата с повече
от три часа е безспорно установена в процеса.
Ответникът
по иска не е установил, че закъснението на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки – чл.5, т.3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., нито че е
погасил задължението си по чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
Поради съвпадане на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд относно изхода от разглеждането на спора, обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото производство на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата
страна – ищца в размер на 360,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173666 от 11.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 56 792/ 2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 141 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да ЗАПЛАТИ
на К.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
360,00 лева /триста и шестдесет лева/
– разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.