№ 141
гр. Велики Преслав, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100121 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно съединени
осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3
от ЗЗД, предявени от К. П. А. срещу Е.К.А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено от ответника непозволено
увреждане, изразяващо се в нанесена на ищеца на 18.04.2018 год. лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което
престъпление ответникът е бил признат за виновен, ведно с лихвата за забава върху
главницата от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
съдебните разноски, сторени по делото.
Ищецът сочи, че във връзка с извършеното престъпно деяние на ответника е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което не е било отложено на осн. чл. 66
от НК. Релевира, че присъдата на районния съд е потвърдения с решение № 66/ 07.08.2018
год. по в.н.о.х.д. № 200/2018 год. по описа на Окръжен съд – Ш.. Излага, че в резултат на
причинените травматични увреждания е преживял болки и страдания, които са оставили
траен отпечатък в съзнанието му и са рефлектирали върху близките му. Моли искът му да
бъде уважен изцяло. Претендира съдебните разноски, сторени по делото.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Преди датата да съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирал становище вх. №
2507/22.06.2022 год., в което заявява, че поддържа исковата си претенция и моли същата да
бъде уважена изцяло.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С Присъда № 5 /09.03.2018г., постановена по НОХД № 214/2017г по описа на РС
Велики Преслав, потвърдена с решение № 66/07.08.2018 год., постановено по ВНОХД №
200/2018 год. по описа на Ш.ски окръжен съд, влязла в законна сила на 07.08.2018 год.,
ответникът Е.К.А. е признат за виновен за това, че на 18.04.2015 г. в гр.В., обл.Ш., причинил
телесна повреда на повече от една лице, лека телесна повреда на К. П. А. от гр.Върбца,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота и средна телесна
повреда на М.Б.Б., изразяваща се в травматично избиване на горни зъби в ляво и в дясно,
без които се затруднява дъвченето и говоренето. На ответника му е наложено наказание
“лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца ефективно. Наказателният съд се е произнесъл
по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск,
депозиран от М.Б.Б. като го е уважил частично и е осъдил подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата от 2150,97 лв. – обезщетение за причинените му имуществени
вреди от престъплението, както и сумата от 2000.00 лв. – обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да
поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
За да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи
от състава на деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно
доказване, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за
доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от
страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
2
Съобразно нормата на чл. 300 от ГПК приобщената по делото Присъда № 5 от
09.03.2018г., постановена по НОХД № 214/2017г по описа на РС Велики Преслав,
потвърдена с решение № 66/07.08.2018 год., постановено по ВНОХД № 200/2018 год. по
описа на Ш.ски окръжен съд, влязла в законна сила на 07.08.2018 год. е задължителна за
съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 18.04.2015 г. в гр.В., обл.Ш. ответникът е
причинил лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се във временно разстройство на
здравето неопасно за живота при умишлена форма на вината, т.е. извършването на
противоправното деяние и виновността на дееца (първата, втората и петата предпоставка за
уважаване на исковата претенция), са установени по безспорен начин.
Както вече беше посочено по-горе, доказването на претърпените вреди и причинно-
следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси,
е за ищеца, който следва по пътя на пълно и главно доказване да установи, че
противоправното деяние е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието (в този см. Решение № 945 от
15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай ищецът твърди, че в резултат на причинените му от ответника на
18.04.2015 г. в гр.В. травматични увреждания (лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота) е преживял болки и страдания,
които са оставили траен отпечатък в съзнанието му и са рефлектирали върху близките му.
Съдът, след като е разпределил доказателствената тежест, изрично на осн. чл. 146, ал. 2 от
ГПК е указал на ищеца, че не сочи никакви доказателства относно претърпените от него
неимуществени вреди. Въпреки указанията на съда, обаче, ищецът не ангажира никакви
доказателства, че действително е преживял болки и страдания, които са оставили траен
отпечатък в съзнанието му и са рефлектирали върху близките му. Не бяха ангажирани и
доказателства, от които да се установи, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между твърдените болки и страдания и деянието на ответника.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи следното: получаването на
телесни повреди не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, тъй като не винаги едно травматично увреждане ще причини и
неимуществени вреди на пострадалото лице. Затова ищецът следваше при условията на
пълно и главно доказване да установи конкретните неимуществени вреди, за които твърди,
че се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не представи
никакви доказателства, установяващи твърдението му, че споменът от претърпените на
18.04.2015 год. травматични увреждания все още не е утихнал в съзнанието му. Не се
събраха и доказателства, че преживените от него болки и страдания са рефлектирали върху
семейството му и по какъв начин. При липса на такива доказателства, дори и да е
установено наличието на осъществено спрямо ищеца от ответника противоправно деяние, а
именно нанесена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
3
здравето неопасно за живота, то търсеното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с това увреждане, се явява недоказано по основание.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявената искова претенция за недоказана,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. А., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: гр. В.,
общ. В., обл. Ш., ул. „К.“ № 12 искови претенции с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 86, ал. 1,
вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД за осъждане на ответника Е.К.А., ЕГН: **********, с пост. и наст.
адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „Д.“ № 16 да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено от
ответника непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена на ищеца на 18.04.2018 год.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, за което престъпление ответникът е бил признат за виновен с Присъда № 5 от
09.03.2018г., постановена по НОХД № 214/2017г по описа на РС Велики Преслав,
потвърдена с решение № 66/07.08.2018 год., постановено по ВНОХД № 200/2018 год. по
описа на Ш.ски окръжен съд, влязла в законна сила на 07.08.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4