РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 19.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти юли
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 195
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от Х.Д.В.
ЕГН:**********,***, офис 1 – партер срещу П.Г.Г. ЕГН **********
с адрес: ***.
В исковата
молба и допълнителната такава се твърди, че бащата на ищеца и ответницата
живеят в с. ****, където ищеца и сина му Д. прекарват времето си там. От
няколко години ответницата започнала да упражнява терор върху семейството на
ищеца. На 05.08.2017 г. между сина на ищеца – Д. и внука на ответницата - Н. възникнал спор в магазина на с. ****.
След разменени обиди между двамата Д. нанесъл на Н. лек шамар зад врата, след
което ответницата отива и започва да обижда Д. с думите „лайно“ и два пъти се
опитала да го удари. Тогава Д. я бута и ответницата пада на земята. След тази
случка ответницата отива пред къщата на ищеца и започнала да крещи, да обижда и
да заплашва Д.. В следствие на което ответницата подава жалба в РП Провадия.
Ищеца твърди, че за периода от 05.08.2017 г. до 30.10.2017 г. е изживял огромно
натоварване и стрес. Това се е породило от факта, дали действително сина му е
направил това, от това че
не бил добър родител, че не се грижи за сина си. Притесненията му се отразили
много и започнал да не спи, станал тревожен и раздразнителен. Постоянните
викания в полицията по случая му причинила срам, притеснение от близки и
познати, чувство на личен провал като родител, тревоги, притеснения и страх да
не си загуби работата.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди и
иска ответницата да му заплати сума от 2000 лв. изразяващи се в чувство на срам
и притеснение от близки и познати, във връзка с наведените неистинни и
неоснователни твърдения за извършени от сина ми неща, чувство на личен провал
като родител, тревоги притеснения и страх от прекратяване на договорните
отношения с фирмата, от която получава единствения си доход, във връзка с
отсъствия и закъснения. Моли присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от ответника. В него се твърди, че иска е допустим и следва да бъде
оставен без уважение. Изразява становище, че по делото ищец е Х., който от
името на сина си възпроизвежда факти и събития от трето лице. Хаотично се
говори веднъж от името на Д., след това от името на Х., не са упоменати
конкретни факти на които се основава иска. Петитума е
неясен и противоречив. Моли се да се оставят без уважение всички направени
доказателствени искания но ищеца.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Ответницата чрез
процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявения иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От Копие на
решение № 1026/05.04.2007 г. по гр.д. № 805/2007 г. по описа на РС Варна; Копие
на удостоверение за раждане на Д. Х.В. изд. въз основа на акт за раждане №
І-229/16.02.2001 г., изд.от Община Варна се установява, че Д. В. е роден на ***г. и е с
родители П. В. и Х.В.. С решение от 05.04.2007г. бракът между ищецът и П. В. е
прекратен по взаимно съгласие, упражняването на родителските права спрямо
детето В. е предоставено на майката П. В., определен е режим на личен контакт с
бащата всяка първа и трета събота от месеца и 30 дена през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
От копие на договор за търговско представителство от 22.12.2016г. се установява, че ищецът в качеството си на „Блу поло 78“ ДЗЗД е сключил
договор на 22.12.2016г. с „Фронери България“ ЕООД, по
силата, на който ищецът е търговски представител на последното дружество,
производител на сладоледи. Ищецът като търговски представител поема
задължението да сътрудничи на търговеца при продажбата на сладоледи с район на
действие *******- ******-**********. Размерът на месечното възнаграждение се
определя от спазване на маршрут
предоставен от търговеца, сключени сделки за продажба, от събрани и отчетени
вземания, от хигиената на фризерите.
От искане за рентгенологично
изследване; лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешно отделение; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КБД/СО;
Фиш за спешна медицинска помощ от 05.08.2017 г. на Н. Г.; Фиш за спешна
медицинска помощ от 05.08.2017 г. на П.Г. се
установява, че на 05.08.2017г. е направено рентгеново изследване на череп
на Н. Г., той е диагностициран
с контузия на главата вследствие на нанесен шамар в задната част на главата. На
05.08.2017г. ответницата е отказала хоспитализация след преглед в ЦСПМ Варна.
Констатирани са охлузвания в областта на дясната скула, рамена, лакътна и колянна става. Записано
е, че са причинени в резултата на блъскане на ответницата от Д. В..
От писмо с
вх. № 3010/28.05.2018 г. от РУ Провадия при ОД на МВР Варна ведно с докладна
записка на ст.инспектор Ст.С. и преписка с вх. № 827/2017 г. по описа на РП
Провадия, копие на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство с вх. № 827/23.10.2017 г. се установява, че ответницата е
подала една жалба в РП Провадия на 07.08.2017г. по електронен път срещу Д. В.
по повод конфликт между В. от една страна и ответницата и внука й Н. Г. от
друга страна станал на 05.08.2017г.. В РУ
Ветрино е извършена проверка по жалбата по разпореждане на ПРП. Други сигнали и
жалби не са подавани от ответницата. В жалбата ответницата излага, че внукът й
от 6 години е тормозен от В., че той го псува и обижда. На 05.08.2017г. без
повод В. ударил Н. Г., малко след това ответницата отишла да разговаря с В.,
той я блъснал тя паднала на земята и се ударила по главата рамото и крака,
счупила си протезата. В жалбата излага, че никой не гледа и не упражнява
контрол над В.,***. В. крадял от магазините, заплашвал продавачките. Иска да
бъде извършена проверка от ДСП и при нужда да се отнемат родителските права на
бащата, тъй като не упражнява контрол над сина си. Твърди, че според нея В. бил
потенциален престъпник и се хвалел, че я е пребил. По жалбата на ответницата е
извършена проверка от ПРП, която е завършила с отказ от образуване на ДП от 23.10.2017,
поради липса на извършено престъпление от общ характер, относно наличните данни
за извършено престъпление от частен характер по чл.130, ал.2 НК е указано на
ответницата, че може да подаде тъжба.
От
разпитаните по делото св.Т. и св.Г., които съдът кредитира в една част, се
установява, че между сина на ищеца и внука на ответницата е имало конфликти, в
които се намесвала ответницата. Съдът не кредитира показанията на св.Т. и св.Г.,
че ответницата е упражнявала тормоз над ищеца като подавала постоянни жалби в
полицията, в прокуратурата, в ОДП Варна срещу сина на ищеца, по които ищецът
бил викан за обяснения, които били неоснователни, в които се твърдяло, че сина
на ответника бил престъпник, че малтретирал внука на ответницата. От
извършените справки в ПРП, РУ Провадия се установи, че ответницата е подала
една единствена жалба срещу сина на ответника по повод конфликт по между им и
по между двете деца на 05.08.2017г.,
проверката по която е приключила със заключението, че не е извършено
престъпление от общ характер, но са налице данни за извършено такова от частен
характер. От показанията на св.Г. се установи, че тя е подала жалба в РП Варна.
Ищецът се притеснявал дали написаното в жалбата на ответницата било истина,
след разговори със сина си ищецът приел, че твърденията на ответницата били
неверни. В резултат на конфликтната ситуация ищецът не можел да спи, отслабнал,
станал по-нервен, не можел да изпълнява качествено служебните си задължения,
отсъствал от работа. Работата на ищецът
била да разнася сладолед той работел по 15-16 часа на ден, като излизал около
06.00- 06.30 часа и се прибирал у дома си в около 22.00 часа. Случвало се да
почива един два пъти в месеца. По повод на проверките се налагало св.Г. да
поема част от работата на ищеца. Той се страхувал да не му прекратят договора
като търговски представител на сладолед. Ищецът се притеснявал от това какво
може да се случи със сина му. Ищецът се притеснил от инцидент, който станал
една вечер докато сина му бил при дядо си в с.**** в около 00.00 часа – 01.00 часа
започнало да се блъска на вратата на къщата и да се търси сина на ищеца, след
което били нарязани гумите на камиона на бащата на ищеца. Съдът не кредитира
показанията на св.Т. в частта, в която твърди, че ответницата с дъщеря й са
блъскали по вратата на дома на бащата на ищеца, тъй като те не кореспондират с
показанията на св.Г. в тази част, които съда кредитира и поради факта, че св.Т.
възпроизвежда разказ на ищеца за случилото се, а не свои лични възприятия,
докато показанията на св.Г. в тази част са непосредствени. Съдът не кредитира показанията на св.Т. в
частта, че ответницата наричала ищеца и сина му престъпници,
тъй като свидетеля не е сигурен в тези си показания.
От
показанията на св.Г., които съдът кредитира като кореспондиращи със събраните
по делото писмени доказателства, се установява, че на 05.08.2017г. между сина
на св.Г. и сина на ищеца имало конфликт в магазина в с.****, в който сина на
ищеца ударил отзад по главата сина на св.Г. и му причинил сътресение на мозъка.
Конфликтите между децата продължавали от седем години. По повод инцидента от
05.08.2017г. ответницата се срещнала със сина на ищеца, за да поиска обяснения,
той я блъснал и тя паднала, ожулила се и се насинила. Св.Г. разговаряла с ищеца
по повод отношенията между децата им и получила обещание, че той ще говори със
сина си. Синът на ищеца обиждал внука на ответницата, псувал го. След инцидента
внука на ответницата се страхувал да излиза в с.****, когато сина на ищеца би
там и излизал само след като бил сигурен, че той го няма. Жители на с.****
споделили на св.Г., че се страхуват от сина на ищеца и че той е агресивен. Св.Г.
*** по повод отношенията между сина й и сина на ищеца, по повод, на която била
извършена проверка. Св.Г. отишла една вечер късно през нощта да чука на вратата
на дома на дядото на сина на ищеца и спукала гумата на камиона му по повод на
обидите и заканите, които е нанесъл на сина й сина на ищеца, като искала да
говорят. Дядото на сина на ищеца излязъл, казал й че е луда и затръшнал
вратата. По повод инцидента била извършена проверка на следващия ден.
От
обясненията на ответницата, които съдът кредитира като кореспондиращи на
останалите събрани по делото доказателства се установява, че конфликтните
отношения между внука й и сина на ищеца са от около 7 години. На 05.08.2017г.
ответницата изпратила внука си да купи хляб от магазина в с.****. Внукът й се
прибрал плачейки и й казал, че сина на ищеца го е ударил по главата.
Ответницата веднага отишла при сина на ищеца, за да му поиска обяснения за
случилото се, тъй като и омръзнало от поведението на Д. В., който обиждал и
заплашвал внука й. Ответницата отишла при В. обидила го, той я блъснал на
земята, тя паднала и си ударила главата, рамото и коляното и били ожулени,
счупила си зъбната протеза. Ответницата се обадила на дъщеря си, разказала за
случилото се, св.Г. извикала линейка. След като отишла линейката лекарката
виждайки състоянието на внука на ответницата го откарала с линейката до спешния
център в гр.Варна, ответницата отказала да бъде откарана там. Хората от селото
ги било страх от Д.В., той продължавал да заплашва внука й.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
2000 лв., изразяващи се в чувство на срам и притеснение във връзка с неистинни
и неоснователни твърдения на ответницата за извършени от сина на ищеца действия,
чувство на личен провал като родител, тревоги притеснения и страх от
прекратяване на договорните отношения с фирмата, от която ищеца получава
единствения си доход, във връзка с отсъствия и закъснения, за периода от
05.08.2017 г. до 30.10.2017 г..
Във връзка с разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че за периода от 05.08.2017 г. до 30.10.2017г. е
претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба, които са резултат от
поведението на ответницата, причинно-следствената
връзка между поведението на делинквента и вредите,
чието обезщетение се търси.
Ответницата
следва да установи, че на 05.08.2017г. внук й е получил сътресение на мозъка от
удар нанесен му от сина на ищеца.
Фактическия състав на деликта включва следните
елементи - деяние, което може да се е осъществило с действие или бездействие, противоправност на деянието, настъпили имуществени или
неимуществени вреди в резултат на деянието, причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди и вина, която по силата на оборимата
презумпция, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Деянието е противоправно,
когато нарушава общата забрана да не се вреди другиму. Вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущаване,
накърняване или унищожаване на посочените блага. Вредите могат да бъдат
имуществени, под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, и
неимуществени, изразяващи се в претърпени болки и страдания, но и в двата
случая следва да бъдат пряка и непосредствена последица от извършения деликт. Отговорността на делинквента
обхваща всичките вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят
в бъдеще за пострадалия от противоправното деяние. В
конкретния случай са претендирани единствено
неимуществени вреди, които се изразяват в чувство на срам и притеснение във връзка с неистинни
и неоснователни твърдения на ответницата за извършени от сина на ищеца действия,
чувство на личен провал като родител, тревоги притеснения и страх от
прекратяване на договорните отношения с фирмата, от която ищеца получава
единствения си доход, във връзка с отсъствия и закъснения, за периода от
05.08.2017 г. до 30.10.2017 г..
От събраните по делото доказателства се установи, че отношенията между сина
на ищеца и внука на ответницата са конфликтни от около 7 години. Поведението на
сина на ищеца спрямо внука на ответницата е агресивно, той го обиждал,
заплашвал. На 05.07.2017г. сина на ищеца ударил по главата внука на ответницата
и му причинил сътресение на мозъка, след това при среща с ответницата, която
искала обяснения от него за поведението му той я бутнал на земята, в резултат,
на което й причинил охлузвания в областта на главата, рамото, лакътя, коляното,
счупване на зъбната й протеза. Поведението на сина на ищеца е неморално,
невъзпитано, изразява неуважение не само към личността на внука на ответницата
и към ответницата, но и към обществото като цяло. По делото не се събраха
доказателства сина на ищеца да е бил провокиран по някакъв начин от внука на
ответницата, за да го удари, а факта, че ответницата го е обидила преди той да
я бутне на земята съдът намира за недостатъчно основателна причина за
агресивното му поведение насочено към една възрастна жена. От събраните по
делото гласни доказателства – показания на св.Г., обяснения на ответницата се
установи, че поведението на сина на ищеца е агресивно и обществено неприемливо
не само към ответницата и внука й, а спрямо останалите жители на с.****, които
се страхуват от него. От гореизложеното съдът прави извода за нисък родителски
контрол над сина на ответника, за липса на морал, за незачитане на обществените
порядки, което го поставя като дете в риск. Поведението на сина на ищеца е естествен
резултат от продължителната трудовата заетост на баща му, който видно от
показанията на св.Т. и св.Г. работи от около 06.00 часа до 22.00 часа, т.е.
няма физическата възможност да се занимава с възпитанието на сина си. Въпреки
че, родителските права по отношение на Д. В. са предоставени на майка му ищецът
като негов родител също има задълженията относно формиране на характера на сина
си и на ценностната му система.
Предвид гореизложеното поведение на сина на ищеца напълно основателно
ответницата е подала жалба срещу него в ПРП. Правото на жалба е основно право
на всеки един гражданин на Р.България за защита на правата му като то не следва
да се упражнява превратно. Но случая не е такъв. Видно от извършената проверка
по жалбата на ответницата са налице данни за извършено престъпление от частен
характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. При проверка по жалбата е
напълно нормално на лицата, които тя засяга да бъдат снети обяснения и те да
изпитват известен дискомфорт свързан с времето, което
следва да отделят затова. Нормално е ищеца като родител също да даде обяснения
по повод поведението на сина си. Недоказано остана твърдението на ищеца, че
ответницата подавал множество жалби срещу сина му. От писмените доказателства
по делото се установи, че ответницата е подала една единствена жалба по повод
инцидента на 05.08.2017г.. Ответницата опроверга твърдението на ищеца, че една
вечер около 00.00 часа лично тя е притеснила сина на ищеца и косвено него като
е чукала на вратата на дома на бащата на ищеца и е спукала гумите на камиона
му. От показанията на св.Г. се доказа, че само тя е извършител на горните
действия, ответницата не е участвала в тях.
Предвид гореизложеното и поведението на сина си, за ищеца е напълно
нормално да изпитва срам и притеснение, чувство на
личен провал като родител, тревоги притеснения и страх от прекратяване на
договорните отношения с фирмата, от която ищеца получава единствения си доход,
във връзка с отсъствия и закъснения, за периода от 05.08.2017 г. до 30.10.2017
г., а и след това. Но всички тези отрицателни
изживявания нямат никаква връзка с поведението на ответницата, не са следствие
от нейни действия, от подадената от нея жалба, а са причинени единствено от
поведението на сина на ищеца. В случая
липсва противоправно поведение от страна на
ответницата по повод подадената от нея жалба, тъй като се доказа, че
действително сина на ищеца е ударил внук й, в резултат, на което му е причинил
сътресение на мозъка и е бутнал ответницата
и й е причинил наранявания по тялото. В случая противоправно
е поведението на сина на ищеца и ответницата напълно основателно е подала
жалба, за да защити себе си и внука си, както и едно дете поставено в риск – Д.
В..
Предвид гореизложеното съдът намира иска за неоснователен и като такъв той
следва да се отхвърли.
Ищецът е направил искане за разноски, но такива не му се дължат предвид
изхода на спора. Ответницата има право на разноски, но не е направила такова
искане, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения осъдителен иск с правно основание
чл.45 ЗЗД от Х.Д.В. ЕГН **********,***, офис 1 – партер срещу П.Г.Г. ЕГН ********** с адрес: *** за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - чувство на срам, притеснение, провал
като родител, тревоги и страх от прекратяване на договорните му отношения, за
периода от 05.08.2017 г. до 30.10.2017 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………