РЕШЕНИЕ  

 

№                                18.11.2019 г.               Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав

  На  осемнадесети октомври, две хиляди и  деветнадесета   година

  В   публично  заседание в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: С. Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1125  по описа за   2019  година.

 

 

 

         Съдът е сезиран с искова молба  с правно основание  чл.422  във  вр.  с  чл.415 от ГПК, от  „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37 , чрез юрисконсулт Ч., срещу  С.Й.П., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 375.49 лева.

 Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на 15.11.2018 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към С.Й.П., в размер на 375,49 лв. По входираните документи е образувано ч.гр.д. № 4669/18г. по описа на РС-Пазарджик, по което дело е издадена заповед за изпълнение.В определения от съда срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, ищцовото подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

Сочи се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

Твърди се, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Пазарджик, ул. ********** № *, вх. *, ет.*, ап. *, с ИТН 3088149. Ответницата е входирала две молби за разсрочване на задълженията, които се прилагат, както и е била подписана спогодба за разсрочено плащане, част от които попадат и в настоящото дело, но не са изплатени.

Твърди се, че ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, в качеството си на собственик на недвижимия имот се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е доставило на обекта на С.Й.П. за периода 10.02.2017 г. до 08.02.2018 г. електроенергия на обща стойност 329,49 лв., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 46,00 лв. за периода 28.03.2017 г. до 14.11.2018г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, подробно описани в исковата молба.

Моли се съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към С.Й.П., както следва: сумата от 329.49 лв. (триста двадесет и девет лева четиридесет стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 10.02.2017 до 08.02.2018 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.03.2017 г. – 14.11.2018 г. в размер на 46 лв. (четиридесет шест лева); законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда  до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ч.гр.д. № 4669/2018 г. по описа на РС-Пазарджик разноски в размер на 75.00 лв.

Представят се доказателства. Прави се доказателствено искане за изискване и прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. № 4669/2018 г. по описа на РС Пазарджик, в кориците на които се намира препис извлечение от сметка на длъжника.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва предявения иск в частта му относно: Обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на законната лихва за периода от 28.03.2017г. до 14.11.2018г. в размер на 46 лв. и законна лихва върху горепосочената главница /329,49 лв./ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като моли съдът да отхвърли това обезщетение и законна лихва върху горепосочената главница като неоснователни, ведно със законните последици, като излага съображения.

Счита иска по същество за допустим, но неоснователен в посочената по-горе част, като сочи че не е посо­чен точния размер на тази законна лихва, а размера на тази Законна лихва се определя съглас­но състава на чл.86,ал.2 от ЗЗД/. Цитира съдебна практика.

Счита, че въз основа на горепосоченото в конкретния казус по делото обезщетение за заба­вено плащане върху главницата /329,49лв./ в размер на законната лихва за периода от 28.03. 2017г. до 14.11. 2018г. в размер на 46 лв./ четиридесет и шест лева/ би следвало да отпадне от общия размер на задължението, а Законна лихва върху горепосочената главница/329,49 лв./ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението би следвало да се определи съгласно състава на чл.86,ал.2 от ЗЗД във връзка с ПМС №426/18.12.2014г., т.е. ОЛП на БНБ за текущата година плюс 10/десет/ пункта / процента - годишно. Следователно цената на иска по делото би следвало да е 329,49 лв./ триста двадесет и девет лева и 0,49 стотинки/. От друга страна приложените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енер­гия на "ЕВН България Електроснабдяване " АД са със шрифт на писане е много по-малък от 12, така информацията в тях не е четлива, ясна и разбираема, което води до нарушаване на състава на чл.5, ал.1 и ал.2 от закона за защита на потребителите /ЗПП/.

Сочи, че в конкретния казус по делото има един път заповедно производство с подаване на заявле­ние за издаване на Заповед за изпълнение и минималното юрисконсултско възнаграждение е 50 лв. и втори път исково производство с минималното юрисконсултско възнаграж­дение е 100 лв., поради което моли общия размер на минималното юрисконсултско възнаграждение по делото да е 150 лв., тъй като ответника по делото - С.Й.П., както е посочила в молба за разсрочване на задължения от 05.12.2017г. и в молба за разсрочване на задължения от 22.02.2017 г. е социално-слаба и има финансови затруднения, поради което въз основа на горепосоченото намаляването на цената на иска на 329,49 лв. и общия размер на минималното юрисконсултско възнаграждение по делото да е 150 лв. и дава възможността за по-бързо плащане на дълга към "ЕВН България Електроснабдяване"АД, с което би следвало да се съгласи и ищеца по делото, въпреки, че да се иска юрисконсултско възнаграждение и разноски още преди самото дело е неприемливо, а от друга страна наруша­ва понятието "добросъвестност" посочено в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.

          Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приетите по делото доказателства /вкл. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, фактури, препис – извлечение от клиентската  сметка на ответника, спогодба и др./, се установява, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството . По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника С.Й.П., ЕГН-********** *** , с ИТН - 3088149. Ответницата е входирала 2 бр. молби за разсрочване на задълженията си, като между страните е била постигната и спогодба за разсрочено плащане.

 Ответникът П. от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е доставило на обекта на  С.Й.П., ЕГН-********** за периода от 10.02.2017г. до 08.02.2018г. електроенергия на обща стойност 329.49 лв., която до този момент не е заплатена от ответника.

Ответникът П. не е изпълнил задълженията си, като не е заплатил в срок всички дължими към ищцовото дружество  суми за доставена електрическа енергия, поради което ответникът дължи законна лихва в общ размер от 46.00 лв. за периода от 28.03.2017 г. до  14.11.2018 г.

           Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №4669/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело №4669/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в законоустановения срок, което е било сторено от ищеца в настоящото производство.

       По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

 По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от  ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на вземането , за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението.

  Предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е   основателен, по следните съображения:

   От събраните по делото доказателства, безспорно се установи,че е възникнало облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК  от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37, срещу С.Й.П., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 375.49 лева, беше доказан по безспорен начин в хода на производството по делото, както по основание, така и по размер. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, фактури, препис – извлечение от клиентската  сметка на ответника.

Установява се по безспорен начин, че ответникът П. е имал качеството на „потребител“ на предлаганите от ищеца услуги , ползвал е същите /доставена на обекта електроенергия на съответната стойност/, като  не е изпълнил задълженията си и не  е заплатил в срок всички дължими към ищцовото дружество суми за доставена електроенергия. В подкрепа на този извод  са всички приети по делото доказателства, вкл. Молби за разсрочване на задълженията  от 22.02.2017г. и  05.12.2017г., които са били подадени от ответницата до ищцовото дружество. Между страните по делото е била постигната и извънсъдебна спогодба за разсрочено плащане  от  05.12.2017г., приложена по делото, предмет на която са част от задълженията на ответника, които се претендират по настоящото дело. 

Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължи и  законна лихва в общ размер от 46,00 лв. за периода 28.03.2017 г. - 14.11.2018 r. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. Предвид гореизложеното, възражението на ответника за недължимост на претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане е неоснователно. Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника, съгласно което приложените Общи условия са с шрифт на писане по-малък от 12, не са антажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на това твърдение.

Не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът П.  е заплатила на ищцовото дружество дължимите суми,  поради което  предявените искове са  основателни и доказани , и следва да бъдат уважени като такива.

 

           При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени  сторените разноски, от които : 25.00 лв.  държавна такса по ч. гр.дело №4669/2018г. по описа на РС-Пазарджик; както и присъденото  юрисконсултско възнаграждение по частното гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.

  В настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер от 75,00 лв.  – държавна такса, както и 200.00 лв. –депозит за особен представител на ответника.  Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 100.00 лв. В конкретният случай, ищецът  претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 150.00лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в  чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, не е налице голям обем от процесуални действия, които да са били извършени от страните, като същевременно  цената на иска е относително ниска. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на ищеца  следва да се определи и присъди юрисконсултско  възнаграждение в минималния размер от  100.00 лева.

          От така изложеното следва, че общият размер на разноските, който следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника,  е 450.00 лв.

 

 Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            По предявеният иск  от  „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу С.Й.П., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 375.49 лева ,

  ПРИЗНАВА  за  установено по отношение на ответника С.Й.П., ЕГН-********** ***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37, общата  сума в  размер на 375.49 лв., /триста седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки /, от които: 329,49лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 10.02.2017 г. - 08.02.2018 г. и 46,00 лв., представляващи  обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 28.03.2017 г. - 14.11.2018 г.; ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2592 от 19.11.2018г.  по ч. гр.дело №4669/2018г. по описа на РС-Пазарджик

ОСЪЖДА С.Й.П., ЕГН-********** ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив,  ул. „Христо Г.Данов“№37, сумата от 450.00лв. /четиристотин и  петдесет лева/, които представляват сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело №1125/2019г. по описа на РС-Пазарджик и по ч.гр.дело №4669/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК

 

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.

 

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: