Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 972 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод въззивна жалба на „Пътстрой“ ЕООД срещу решение № 5820 от
17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4631 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивното дружество дължи заплащането на „Енерго-про продажби” АД на следните суми,
присъдени със заповед за изпълнение № 973
от 07.02.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 10858/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав: 39,22 лева, представляваща сбор от главници за
незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с абонатни №№
*********, *********, *********, *********, *********, ********* и ********* по
фактури, издадени за периода от 2016 г. до 2018 г.; 9,27 лева, представляваща обезщетение забава в плащането върху дължимите главници за
незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********,*********, ********* и ********** по фактури,
издадени за периода от 2016 г. до 2018 г., което обезщетение е дължимо за периода от падежа на всяка главница
до 04.01.2019 г.; законната лихва върху главниците за незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с
абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********, ********* и
********* по фактури, издадени
за периода от 2016 г. до 2018 г., считано от датата на издаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /17.01.2019 г./ до окончателното изплащане, на основание член 422
от ГПК; както и в частта, с която е осъден въззивника да заплати на „Енерго-про продажби” АД сумата от
305,64 лева, представляваща
стойността на сторените по делото пред
първата инстанция и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на
обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата
по делото. Съдържа доводи, че районният съд погрешно е приел, че извършеното в
хода на процеса плащане, с което изцяло е погасено задължението за главници по
абонатни № ********* и № ********* е признание за дължимостта им, което не е
така с оглед възможността за прекъсване на електрозахранването; законна лихва е
присъдена и по отношение на абонатни номера, за които не е установено да се
дължи главница; не са събрани доказателства претендираните количества
електроенергия да е доставена на клиента; не е обсъдено възражението, че имотите,
за които се отнасят процесните абонатни номера, са в невъзможност да се
обитават след голямото наводнение през юни 2014 г., за което е поискано
събиране на гласни доказателства, които обаче не са допуснати от
първоинстанционния съд. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, както и се претендират разноски.
В отговор на въззивната жалба „Енерго-про продажби“ АД оспорва доводите
в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
решението, което моли да се потвърди. Поддържа доводи, че пред първата
инстанция е уважено възражението на въззивника за погасяване по давност на част
от процесните вземания, както и е съобразено извършеното плащане в хода на
процеса. Сочи се, че безспорно е доказано посредством заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че количествата електроенергия,
за които са издадени процесните фактури, са доставени реално на въззивника. Оспорва
се възражението относно невнасяне на дължимата държавна такса.
Постъпила е и частна жалба от „Пътстрой“ ЕООД против определение № 2645
от 13.02.2020 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е отхвърлена
молбата на въззивника с правно основание член 248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Срещу частната жалба също е постъпил отговор, с който същата се оспорва
като неоснователна и се иска оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на
жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание член 422 от
ГПК от „Енерго–про продажби” АД срещу
„Пътстрой“ ЕООД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на следните суми: 199,23 лева, представляваща главница за
незаплатена електроенергия за обект с клиентски № ********** по фактури, издадени за периода от 21.12.2010 г. до
13.12.2018 г.; 61,06 лева - мораторна лихва на всяка една от претендираните
фактури за периода от падежа на същата до 04.01.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от
17.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от
ГПК № 973 от 07.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 692/2019 г. по описа на ВРС,
деветнадесети състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът
е клиент на ищцовото дружество по клиентски № ********** във връзка с
продажба на електроенергия за обекти, находящи се в град Варна, както следва :
- абонатен № ********** – ап.№ 8 на ул. “***“ № ***;
- абонатен № ********** – гараж № 4 на ул. “***“
№ ***;
- абонатен № ********** – гараж № 5 на ул. “***“
№ ***;
- абонатен № ********** – гараж № 6 на ул. “***“
№ ***;
- абонатен № ********** – гараж № 7, ул. “***“ №
***;
- абонатен № ********** – офис № 1 на ул. “***“ № ***;
- абонатен № ********** – гараж № 2 на ул. “***“
№ ***;
- абонатен № ********** – гараж № 3 на ул. “***“
№ ***;
- абонатен № ********** – гараж № 4 на ул. “***“
№ ***;
- абонатен № ********** – ателие № 3 на ул. “***“
№ **;
- абонатен № ********** – гараж № 1 на ул. “***“
№ **;
- абонатен № ********** – гараж № 5 на ул. “***“
№ **.
Твърди се, че за процесния период ответникът има
неизплатени задължения за главница за консумирана електроенергия и за лихва, за
които са издадени съответните фактури, описани в табличен вид в уточняваща
молба от 30.05.2019 г.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва представените от ищеца
фактури по съдържание, както и да е консумирало фактурираните количества електроенергия.
Твърди се, че ап.№ 8 не е собственост на „Пътстрой“ ЕООД, поради което
задълженията по абонатен № ********** не следва да се заплащат от него, както
и, че останалите имоти не се ползват, като тези, които се намират на ул. “***“
са в невъзможност да се обитават след голямото наводнение през месец юни 2014 г.
Прави се възражение за погасяване по давност на фактурите, издадени в периода
21.12.2010 г. – 07.12.2015 г.
Настоящият
състав намира, че на основание член 269 от ГПК следва да обсъди само и
единствено наведените във въззивните жалби основания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, а именно: че
извършеното в хода на процеса плащане, с което изцяло е погасено задължението
за главници по абонатни № ********* и № ********* е признание за дължимостта
им, което не е така с оглед възможността за прекъсване на електрозахранването;
законна лихва е присъдена и по отношение на абонатни номера, за които не е
установено да се дължи главница; не са събрани
доказателства претендираните количества електроенергия да е доставена на
клиента; не е обсъдено възражението, че имотите, за които се отнасят процесните
абонатни номера, са в невъзможност да се обитават след голямото наводнение през
юни 2014 г.
От събраните пред първата инстанция доказателства
безспорно се установява, че ответното дружество е потребител на електроенергия,
доставяна от ищеца, както и че процесните суми са начислени при реалното
отчитане на показанията на електромерите в обектите на потребление. На първо
място следва да бъде отбелязано, че е ирелевантно за изхода на спора
обстоятелството дали „Пътстрой“ ЕООД е могло или не да ползва процесните имоти.
В Закона за енергетиката и ОУПЕЕ на дружеството-ищец изрично е предвидено, че
се дължи заплащане на доставената електроенергия до границата на имота на
потребителя, където се извършва и замерването чрез СТИ. Дали имотът се използва
по предназначение /за жилище, за паркиране на автомобил, за извършване на
търговска или производствена дейност при небитовите клиенти/ не влияе върху
заплащане на отчетеното от СТИ, а само върху размера на количеството
изразходвана електроенергия. Съобразно
заключението на вещото лице по приетата от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза електромерите, отчитали преминалото количество електроенергия в обектите на
ответника, в процесния период са били в метрологична годност, а начислените суми са от
реален отчет и са остойностени правилно.
Неправилно въззивникът
приема, че извършеното в хода на процеса плащане, с което изцяло е погасено
задължението за главници по абонатни № ********* и № *********, е възприето от
първоинстанционния съд като признание за дължимостта им. На първо място следва
да се отбележи, че ВРС е съобразил на основание член 235, алинея 3 от ГПК
извършеното в хода на производството плащане, което е дължимо и законосъобразно
поведение. На второ място – въззивникът излага противоречащи си твърдения: от
една страна, че е извършил плащане поради възможността за прекъсване на
електрозахранването, а от друга, че имотите не се ползват изобщо.
Не се установява от
събраните по делото доказателства да е присъдена законна лихва по отношение на
абонатни номера, за които не е установено да се дължи главница.
Изложеното води до извод за неоснователност на въззивната
жалба, респективно за основателност на предявените искове и като такива същите
следва да бъдат уважени.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на Районен съд –
Варна в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
Неоснователни са изложените доводи, че
държавната такса е неправилно определена. Първоинстанционният съд е изчислил
правилно същата съобразно разпоредбата на член 12, точка 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и член 415, алинея 4 от
ГПК във връзка с член 1 от тарифата.
По разноските
С оглед изхода на спора на въззиваемото
дружество на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция, които съобразно представеният списък по член
80 от ГПК са в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5820 от 17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4631 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е
прието за установено в отношенията между страните, че „Пътстрой“ ЕООД - Варна
дължи заплащането на „Енерго-про продажби” АД – Варна на следните суми, присъдени със заповед за изпълнение № 973 от 07.02.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 10858/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав: 39,22 лева, представляваща сбор от главници за
незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с абонатни №№
*********, *********, *********, *********, *********, ********* и ********* по
фактури, издадени за периода от 2016 г. до 2018 г.; 9,27 лева, представляваща обезщетение забава в плащането върху дължимите главници за
незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за обекти с абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********,*********, ********* и **********
по фактури,
издадени за периода от 2016 г. до 2018 г., което обезщетение е дължимо за периода от падежа на всяка главница до
04.01.2019 г.; законната лихва върху главниците за незаплатена електроенергия по клиентски № ********** за
обекти с абонатни №№ *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********, ********* и ********* по фактури,
издадени за периода от 2016 г. до 2018 г., считано от датата на издаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /17.01.2019 г./ до окончателното изплащане, на основание член 422 от
ГПК; както и в частта, с която е осъден „Пътстрой“ ЕООД – Варна да заплати на „Енерго-про продажби” АД – Варна сумата от 305,64 лева, представляваща стойността на сторените по делото пред първата инстанция и
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски на основание член 78,
алинея 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2645 от 13.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 4631 по описа за 2019 г.
на Районен съд - Варна, двадесет и пети състав.
ОСЪЖДА
„Пътстрой“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в град Варна - ж.к. „Левски“, ул. “Дружба“ бл.10 вх.В ет.2
ап.6, представлявано от управителя Д.Д.Д.,
да заплати на „Енерго-про
продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна -
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г сумата от 300 /триста/ лева, представляващи
сторени по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 във връзка с алинея 8 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.