Р Е Ш Е Н И Е
№………..……./ 21. 05. 2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 1171 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19,
представлявано от изп. директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника гл. юрк.
М. В., против З.И.И. и Т.Я.И., двете с адрес ***, с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени установителни искове за признаване на установено, че
ответниците дължат на "БАНКА ДСК" ЕАД следните суми, а именно: сумата
от 225 103,42 евро /двеста двадесет и пет хиляди сто и три евро и четиридесет и два
цента/, представляваща дължима главница по Договор за жилищен кредит от
23.08.2007 г. и анексите към него; сумата от 22 683,60 евро /двадесет и две
хиляди шестстотин осемдесет и три евро и шестдесет цента/ - договорни лихви за
периода 20.06.16 г. - 29.03.18 г.; сумата от 6 147,69 евро /шест хиляди сто
четиридесет и седем лева и шестдесет и девет цента/ - договорна лихва за
периода 30.07.12 г. - 17.03.13 г.; сумата от 5 105,34 евро /пет хиляди сто и
пет евро и тридесет и четири цента/ -договорна лихва за периода 30.10.14 г. -
11.02.15 г.; сумата от 1 893,55 евро /хиляда осемстотин деветдесет и три евро и
петдесет и пет цента/ - лихвена надбавка и сумата от 2 881,75 евро /две хиляди
осемстотин осемдесет и едно евро и седемдесет и пет цента/ - заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда - 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2241/02.04.2018 г. по
ч.гр.д.№ 4720/ 2018 г., по описа на Варненски районен съд, на основание чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Сочи се в исковата и допълнителната
искова молба, че по силата на сключен Договор за жилищен кредит от 28.03.2007
г., Банка ДСК ЕАД е предоставила на З.И.И. - кредитополучател, ипотечен кредит
за покупка на недвижим имот, в размер на 200 000 /двеста хиляди/ евро. Срокът
за издължаване на кредита е 300 /триста/ месеца, считано от датата на неговото
усвояване, с падежна дата за издължаване на главница и/или лихва- 30-то число
на месеца. Било уговорено между страните кредитополучателите да дължат
първоначална лихва за период от една година, считано от датата на усвояване на
кредита, в размер на 1,5%. За останалия срок на кредита, последният следвало да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК
Уют. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 3.69% със
стандартната надбавка е в размер на 5,0% процентни пункта или лихвения процент
по кредита е уговорен в размер на 8,69%. В изпълнение на чл. 8 от Договора била
вписана законна ипотека с вх. per. №7767/29.03.2007 г., том 1, акт №218, на СВ
гр. Варна, върху недвижим имот, закупен със средствата от отпуснатия кредит, а
именно: място с площ от 440 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, Община
Варна, съставляващ поземлен имот 2033 по кадастралния план на местност
„Манастирски рид", заедно с изградената в същото място Двуетажна жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 307 кв.м. и построения в същото дворно
място Гараж със застроена площ от 35 кв.м.
Ищецът излага твърдения още, че на 06.10.2009 г. било
сключено допълнително споразумение към Договора, с което на кредитополучателят
е предоставен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 12
месеца, без да се променя крайният срок на договора за кредит. На 20.01.2011г.
страните сключили нов анекс, с който поради затрудненото финансово състояние на
кредитополучателя е предоставен гратисен период за издължаване на главница и
лихва по кредита от 9 месеца, през който длъжниците заплащат само част от
месечната лихва по погасителен план. На 28.03.2013 г. било сключено
допълнително споразумение към Договора за жилищен кредит, с което поради
затрудненото финансово състояние на кредитополучателя, банката направила
отстъпки, подробно описани в букви от „Б" до „Ж" на споразумението,
променен е начина на изплащане на задължението на З.И., в това число размера на
главницата - 230 298,00 евро и срока на действие на процесния договор е
увеличен от 300 месеца на 360 месеца. Учредена била втора по ред ипотека върху
предоставения за обезпечаване вземането на банката, недвижим имот и е прието
допълнително обезпечение, а именно: поземлен имот с ид. 10135.3505.260, находящ
се в гр. Варна, район „Младост", СО „Сълзица", с площ от 600 кв.м., а
по документ за собственост с площ от 864 кв.м., ведно с построената в него
сграда с ид. 10135.3505.260.1, с площ от 37 кв.м. Учредена била Договорна ипотека,
вписана в СВ гр. Варна, вх. per. №6374/28.03.2013 г., акт №86, том 2, дело
№3153/2013 г. На 12.02.2015 г. сключили допълнително споразумение към Договор
за жилищен кредит от 28.03.2007 г., с което на кредитополучателя отново са
предоставени облекчени условия за погасяване на задължението му. Ответницата Т.Я.
И. подписала споразумението лично, в качеството си на съдлъжник по договора за
кредит, от което безспорно можело да бъде изведена волята и́ да встъпи в
задължението на кредитополучателите.
По твърдения за допусната забава в плащанията на
дължимите вноски за период повече от 90 дни, на основание т. 21.2 от общите
условия към Допълнително споразумение от 12.02.2015 г. към договора за кредит и
във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът отправил нотариални покани до
длъжниците и обявил настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. До
предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от
кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка
в размер на 10 процентни пункта, съгласно уговорката на т. 21.2 от ОУ.
На 30.03.2018 г. ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК
за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците. За процесните суми били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4720/2018 г., 49 състав на PC- гр. Варна, към
които били прибавени още платената държавна такса върху материалния интерес в
размер на 10 319,56 лева по сметка на Районен съд гр. Варна, както и сумата от
50,00 лева направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. На 26.06.2018
г. с Разпореждане от 13.06.2018 г., постановено по ч.гр.д. №4720/2018 г. на PC
Варна, 49 състав, Банка ДСК ЕАД е уведомена за постъпило възражение от
ответниците , като на ищеца е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.
4, във връзка с ал.1, т. 2 от ГПК.
По отношение на релевираните в
отговора на исковата молба възражения за неравноправност на клаузи довели до
едностранно изменение на договорните условия и завишен размер на посочените в
исковата молба суми ищецът твърди, че същите имат характер на инцидентни
установителни искове, като излага становище за тяхната неоснователност. Сочи,
че за определяне и изчисляваме на БЛП по предоставяните кредити "Банка ДСК"
ЕАД прилага конкретна Методика, публикувана на интернет страницата на банката
през 2010 г. в изпълнение на задължението по чл. 33а от ЗПК. Същата била
прилагана от банката без да е била задължителна с оглед обхвата на ЗПК. Твърди
още, че променливостта на лихвения процент е обусловена от продължителността от
предоставяне на услугата. и поради непредвидимостта на движението на
икономическите фактори, които оказват влияние върху формирането на цената. Това
се отчитало от специалното законодателство, приложимо към конкретния вид
услуги, което изрично уреждало възможността за уговаряне на променлив лихвен
процент, но го обвързвало с посочване на условията, при които промяната може да
бъде извършена от кредитора (чл.58, ал.1 от ЗКИ). Не било допуснато значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и потребители и не можело
да се говори за проявена недобросъвестност при сключване на клаузите. От
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 32, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗПК се
установявало, че уговарянето на променлива лихва е допустимо при
потребителските кредити, което на по-силно основание означавало, че се допуска
по отношение и на всички други кредити. Ищецът признава, че е налице
увеличаване на дължимата възнаградителна лихва, но това не водело до
неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като било
постигнато съгласие между страните по договора за едностранна промяна от страна
на Банката на договорения базов лихвен процент при изменение от поне 1 % за
месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR, при изменение от поне 1 % за
месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при изменение от поне
0,5% за месец на индекса на потребителските цени в България, въвеждане на
рестрикции от страна на Централната Банка върху банковата система и/или върху
банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната
банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, при изменение от
поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната
банка, съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като
премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на
парите. Възможността за едностранна промяна на лихвения процент зависела
единствено от обективни за пазара фактори, върху които банката няма възможност
да повлияе, поради което те безспорно имали обективен характер. Всеки от тези
фактори поотделно и в съвкупност в даден момент оказвал влияние за промени на
пазарната среда и съответно на източниците и цената на финансиране, на цената
на риска, на оперативните разходи, на инфлационните тенденции, което обуславяло
и промяната на дължимата лихва. Всяко едно от измененията се основавало именно
на посочените обективни промени в пазара и било взет от компетентен орган на
банката, поради което не можело да се счете, че е налице неравноправност при
формиране на размерна възнаградителната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 58,
ал.4 ЗКИ банката нямала законово задължение да уведомява кредитополучателите за
промяната на лихвения процент, когато промяната му произтичала от промяна на
определен референтен лихвен процент, направен публично достояние, какъвто бил и
настоящият случай.
Относно извършеното капитализиране на
лихви към главницата, ищецът твърди, че същото е станало със съгласието на
ответниците, които са се съгласили с клаузите на допълнителното споразумение,
подписвайки както него, така и приложения погасителен план. Съгласно чл.10,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите олихвяването на изтекли лихви
ставало съобразно наредба на БНБ. Към датата на сключване и на двете
допълнителни споразумения по кредита действала Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск. При липса на законово ограничение,
договорните клаузи на сключените допълнителни споразумения, касаещи
капитализирането на дължимата лихва към главницата не противоречали на никоя
императивна норма и по тази причина извършеното капитализиране е законово
допустимо. На следващо място сочи, че в подписаните допълнителни споразумения е
договорено, в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем извършената
капитализация да отпадне, считано от датата на предсрочната изискуемост и
капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.
С
подадените в срока по чл. 367 от ГПК идентични отговори на исковата молба
ответниците З.И.И. и Т.Я.И. оспорват твърдението на ищеца, че с подписването на
допълнително споразумение от 12.02.2015 г. Т.И. е "приета" като „нов
съдлъжник", тъй като встъпването в дълг, съгласно чл. 101 от ЗЗД става по
съглашение с кредитора или длъжника, а анексът към договора за кредит не
обективирал подобно съглашение, с когото и да било от двамата. Твърдят още, че
исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа справка за изчисляване на
размера на претендираното парично задължение. Релевират възражение за
неравноправност на клаузите на т.9.1, т. 9.4, т.11.2 и т.20.2 от ОУ, даващи
право на едностранната промяна на БЛП по кредита от страна на Банката,
погасяването на задълженията с надвнесени суми и правото на Банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем и олихвяване на задължението с наказателна
надбавка. Считат, че с клаузите на т.9.1, т. 9.4 от ОУ е нарушен принципът на
равнопоставеност, а тези на т.11.2 и т.20.2 от ОУ са неравноправни по смисъла
на чл.143, т.2, т.5 и т.18 от ЗЗПотр. Твърдят още, че посочените клаузи не са
индивидуално уговорени, а са изготвени от кредитора предварително и
кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им при
сключване на договора за банков кредит. С горното обосновават твърдения за
нищожност на основание чл.146 от ЗЗПотр.
По отношение на клаузата на т. 9.1 от
ОУ, която предоставя правото на банката да променя БЛП ответниците твърдят, че
липсват конкретните основания, при които кредиторът придобива право едностранно
да промени БЛП, дали същите са поставени в зависимост от волята му или не, нито
механизма, чрез който се определя новия размер на БЛП. Тази неяснота и
неинформираност досежно част от договора, от която зависи размерът на
договорната лихва, респ. размерът на анюитетните вноски, поставял кредитополучателите
в неравностойно положение спрямо Банката. Спазването на принципа на
добросъвестност изисквал в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния на
някоя от договарящите страни. Тези изисквания в случая били нарушени с
включване на процесната клауза в договора, доколкото същата водила до
невъзможност да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав,
който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да
увеличи лихвения процент по
договора за кредит.
Позовавайки се на Решение № 77/15 по гр.д.№ 4452/2014 г. по описа на
ВКС, III гр.отд., постановено по реда на чл.290 от ГПК, ответниците сочат, че
каузите в договора за кредит трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин и потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна
информация как търговецът може едностранно да промени лихвите и таксите, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Неспазването на това
изискване водило до невъзможност да се прецени приложимостта на разпоредбата на
чл.143, ал.З, т.1 от ЗЗПотр, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Ирелевантно било дали ищецът в хода на процеса ще наведе твърдения за наличието
на фактори довели до увеличението на лихвения процент. С оглед на
гореизложеното твърдят, че е налице едностранно увеличение на лихвения процент
в периода от отпускането на кредита - 27.03.2007 г. до 26.03.2013 г.,
изразяващо се в неоснователно начислена и надплатена лихва в размер на 12 000
евро.
Ответниците твърдят още недължимост на
претендираната сума по чл. 21.2 от ОУ, защото договорната лихва е
възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков
кредит, което след като е обявен за предсрочно изискуем кредита – сумата не се
дължала. Сочат, че договорната лихва е възнаградителна и се дължи до датата, на
която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за банков кредит и
е възнаграждение за банката за това, че е предоставила паричен ресурс на
длъжника. Датата, на която кредита се обявява за предсрочно изискуем е момента,
от който е настъпило пълно неизпълнение, поради което се претендира връщане на
цялата сума и за банката не съществува вземане за договорна лихва, тъй като от
този момент тя може да претендира връщане на цялата сума, ведно с обезщетение
за забава, като това обезщетение не е договорената възнаградителна лихва.
На следващо място ответниците
релевират възражение за погасяване по давност на задълженията за заплащане на
договорни лихви за периода 30.07.2012 г. - 17.03.2013 г. в размер на 147.69
евро и 5105.34 евро за периода 30.10.14 - 11.02.2015 г.
Оспорват още дължимостта на сумата от
2881.75 евро такси и разноски, тъй като по отношение на същата липсвали
твърдения в исковата молба. По посочените съображения отправят искане за
отхвърляне на предявените искове.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за
успешното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора, размера на претендираното вземане по отделни пера,
както и обявяването на предсрочната изискуемост на задължението.
Видно от приложеното като
доказателство по делото ч.гр.д. №4720 по описа за 2018 година на ВРС по
заявление на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********* е издадено разпореждане № 12995 от 02.04.2018г., с което е
постановено незабавно изпълнение на осн. чл. 418, ал.1 ГПК на заповед за
изпълнение на парично задължение № 2241/02.04.2018г. срещу З.И.И., Т.Я.И., и С.М.Н.от гр.Варна, по извлечение от сметка за парични задължения на длъжниците по
сключен Договор за кредит от 28.03.07г. и допълн.споразумения към него, в
размер на следните суми: сумата от 225103,42 евро, представляваща дължима
главница по Договора за кредит и анексите към него; сумата от 22683,60 евро –
договорни лихви за периода 20.06.16г. – 29.03.18г.; сумата от 6147,69 евро –
догов.лихва за периода 30.07.12г.– 17.03.13г.; сумата от 5105,34 евро –
догов.лихва за периода 30.10.14г. -11.02.15г.; сумата от 1893,55 евро- лихвена
надбавка и сумата от 2881,75 евро –заемни такси, ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2018г. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото, представляващи заплатена
държавна такса в размер на 10319,56лв. и ю.к. възнаграждение в
размер на 50лв.
От
приложения Договор за жилищен кредит от 28.03.2007 г. се установява, че ищецът
и първият ответник З.И.И. са валидно обвързани от облигационно правно
отношение, имащо характер на договор за банков кредит, по силата на който Банка
ДСК ЕАД се е задължила да предостави на кредитополучателя ипотечен кредит за
покупка на недвижим имот, в размер на 200 000 /двеста хиляди/ евро. Срокът за
издължаване на кредита е уговорен за 300 /триста/ месеца, считано от датата на
неговото усвояване, с падежна дата за издължаване на главница и/или лихва-
30-то число на месеца. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да дължи
първоначална лихва за период от една година, считано от датата на усвояване на
кредита, в размер на 1,5%. За останалия срок на кредита, последният следвало да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК
Уют. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 3.69% със
стандартната надбавка е в размер на 5,0% процентни пункта или лихвения процент
по кредита е уговорен в размер на 8,69%. В изпълнение на чл. 8 от Договора била
вписана законна ипотека с вх. per. №7767/29.03.2007 г., том 1, акт №218, на СВ
гр. Варна, върху недвижим имот, закупен със средствата от отпуснатия кредит, а
именно: място с площ от 440 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, Община
Варна, съставляващ поземлен имот 2033 по кадастралния план на местност
„Манастирски рид", заедно с изградената в същото място Двуетажна жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 307 кв.м. и построения в същото дворно
място Гараж със застроена площ от 35 кв.м.
Видно от допълнителното споразумение
от 06.10.2009 г. на кредитополучателя е предоставен гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 12 месеца, без да се променя крайният
срок на договора за кредит. На 20.01.2011г. страните сключили нов анекс, с
който поради затрудненото финансово състояние на З.И. е предоставен гратисен период
за издължаване на главница и лихва по кредита от 9 месеца, през който
длъжниците заплащат само част от месечната лихва по погасителен план.
На 28.03.2013 г. било сключено
допълнително споразумение към Договора за жилищен кредит, с което поради затрудненото
финансово състояние на кредитополучателя, банката направила отстъпки, подробно
описани в букви от „Б" до „Ж" на споразумението, променен е начина на
изплащане на задължението на З.И., в това число размера на главницата - 230
298,00 евро и срока на действие на процесния договор е увеличен от 300 месеца
на 360 месеца. Страните постигнали съгласие за учредяване на втора по ред
ипотека върху предоставения за обезпечаване вземането на банката, недвижим имот
и е прието допълнително обезпечение, а именно: поземлен имот с ид.
10135.3505.260, находящ се в гр. Варна, район „Младост", СО
„Сълзица", с площ от 600 кв.м., а по документ за собственост с площ от 864
кв.м., ведно с построената в него сграда с ид. 10135.3505.260.1, с площ от 37
кв.м.
Пасивната легитимация на втория
ответник Т.Я.И. произтича от приложеното по делото допълнително споразумение за
преструктуриране на задължения от 12.02.2015 г. Посоченото съглашение е
подписано лично от страната, като формалната доказателствена сила на документа
не е оборена. Видно от съдържанието му е, че Т.И. е приела качеството на
съдлъжник, макар самото споразумение да няма изрична клауза, уреждаща
последиците от изразената воля, същите се установяват при тълкуване на действителната
обща воля на страните. При извършването му отделните уговорки се преценяват във
връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът
тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му
смисъл, преценявайки може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент
за противното или за по-силното основание; преценявайки и обстоятелствата, при
които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след
сключването му.
Съгласно чл. 101 ЗЗД, трето лице може
да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или
с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да
бъде отменено или изменено без негово съгласие. В резултат на встъпването
кредиторът придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от
встъпилото трето лице – по силата на съглашението при встъпване по договор
между кредитора и третото лице и съобразно правилата за договор в полза на
трето лице, когато съглашението за встъпване е между длъжника и третото лице.
Съглашението за встъпване в дълг не е сделка, за която е предвидена определена
форма. Съгласувана между кредитор и трето лице или длъжник и трето лице воля за
встъпване може да се установи не само от писмено съглашение за това, но и от
други двустранни или едностранни документи и пр. доказателства, установяващи
точния характер на съглашението. При спор за смисъла на договорна клауза, с
която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на
страните следва да бъде преценява в контекста на целия договор. Уговорката
следва да бъде преценявана с оглед характера на задължението; целта, мотивирала
страните да постигнат споразумението за встъпване в дълг и всички
обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му
характеристика.
В настоящия случай, ответникът е
подписал допълнителното споразумение в качеството си на съдлъжник, както и
всяка негова страница в графата „кредитополучател“, от което се извлича волята
му за встъпване в дълга. Именно по силата на привличането на ново задължено
лице, което да гарантира с имуществото си изпълнението на просроченото
задължение насрещната страна се съгласява да направи отстъпки от правата си,
като посочените уговорки изцяло отговарят на обичаите в практиката относно
сключването и предоговарянето на банкови кредити. Страната е положила подпис и
под погасителния план и общите условия редом с кредитополучателите, което не
може да бъде тълкувано по начин, различен от гореизложения. Следва да се
отчете, че и договорът за жилищен кредит от 28.03.2007 г. е сключен по същия
начин със З.И.И. и съдлъжника С.М.Н., който макар и да няма изрична уговорка
относно отговорността на втория длъжник, същата се установява от тълкуването на
общата воля на страните, обичаите в практиката и закона. С оглед изложеното,
подписвайки допълнителното споразумение в качеството си на съдлъжник Т.Я.И. е
встъпила в първоначалното задължение между кредитора и стария длъжник,
отговаряйки солидарно за дълга, съобразно новоизготвения погасителен план
съответстващ на клаузите на допълнителното споразумение.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В чл. 18, ал. а от
Договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на
задължение по договора, без да е необходимо да бъде уведомен длъжника. Предвид
наложилата се съдебна практика (Напр. Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. №
584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008
год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год.
на ВКС и др., след което обобщени в ТР № 4/2013 год./, правомощието на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда
последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва
когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие
се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата
молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането.
Видно от представените със заявлението
нотариални покани рег.№8218, том 2, акт №152/14.06.17г. и рег.№8213, том 2 ,
№151/14.06.17г.на Н-с К.И. при РС-Варна, отправена от банката до
кредитополучателя З.И. и съдлъжника Т.И., кредитополучателите са уведомени за
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. На същите е удостоверено и последващо
изявление от нотариуса, от дата 01.08.17г., с което се удостоверява връчването
на тези покани на лицата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. В чл.50 ЗННД е предвидена законовата възможност нотариусът да
възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК. Видно от нотариалното
удостоверяване за извършени действия при връчване на поканата връчването е
осъществено от такъв служител, в съответствие с посочената законова възможност.
Удостоверено е, че лицата са търсени на постоянния и настоящ адрес, след
извършена проверка в НБД, а длъжника И. и на адреса, посочен в договора, и не
са намерени на адресите при извършеното посещение от връчителя; отразен е периода на извършване на посещенията, обстоятелствата по
залепване на уведомлението и пускането му в пощенска кутия на адресите. В
случая на призоваване чрез залепване, връчителят трябва да удостовери,
че е положил достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира
лице, което да получи уведомлението /
така Определение № 628 от 3.11.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№2968/2015г./. В случая
длъжностното лице е удостоверил надлежно, че лицата са търсени три пъти в
различно часово време на двата адреса, че е залепил уведомления на входната
врата на къщата и е пуснал в пощенската кутия, както и че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. С оглед на
това съдът намира, че е обезпечено правото на длъжника да бъде уведомен и
процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК е спазена.
За доказване изпълнението на
задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се
докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната и́ система. Именно със заверяване на
разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита
за усвоена/предоставена на кредитополучателя, така Решение № 125 от
12.07.2013г. по т.д. № 910/2012г. на ВКС.
Заверяването се установява от
заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, изчерпателно и
компетентно дадено, съгласно
което по посочената разплащателна сметка на И.Х. И. с №02/13740085 на
30.03.2007 г. са постъпили 200 000.00 евро с основание за получаване на сумата
„З.И.И. УСВОЯВАНЕ НА КСПЖ". След усвояването на кредита от експертизата е
установяват капитализиране на лихви и такси на 30.03.2010 г., 20.01.2011 г.,
30.09.2011 г., 28.03.2013 г., 01.12.2013 г. и 31.01.2014 г. След приспадане на
заплатените от кредитополучателите суми размерът на главницата нараства на
сумата от 225 103. 41 лева. Не са налице основания да се отрече
възможността на банката да преоформи размера на главницата, прибавяйки
просрочените лихви и такси към същата, доколкото същото е извършено изцяло на
база на индивидуални договорки с кредитополучателите, обективирани в
допълнителните споразумения към договора. Капитализирането на просрочените
задължения към главния дълг, макар да увеличава размера на последния, е в
интерес на кредитополучателите, тъй като е осъществено за да бъдат отстранени
неблагоприятните последици от забавата им, като се възползват от използването
на преференциални лихвени проценти. По същността си преоформянето на кредита от
банката представлява отказ на последната от правото и́ да се позове на
забавата и да поиска предсрочна заплащане на цялата сума срещу насрещното
задължение на кредитополучателите да заплатят забавените вноски като част от
главницата. Тъй като взаимните отстъпките между страните не противоречат на
свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, същите следва да бъдат отчетени при
определяне на размера на задължението.
По възраженията на ответниците за
неравноправност:
Съгласно
чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно са посочени
хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл.
146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия или
при типови договори за кредит, какъвто е настоящият, тъй като клаузите му са стандартни, изготвени от банката
предварително, без да е възможно индивидуално определяне на тяхното съдържание.
Действително клаузите на т.9.1. и т.9.4. от ОУ прогласяват правото на банката едностранно да изменя размера на лихвите процент, без длъжниците да имат право да влияят върху този процес. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.
В чл. 144 от ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
От заключението на ССчЕ се установява, че има едностранна промяна на лихвения процент за периода от 30.03.2008 г. до 27.03.2013 г., както и от 15.07.2015 г. до 30.03.2018 г., а измененията от 28.03.2013 г., 28.02.2015 г., 15.07.2015 г., 15.01.2016 г., 15.07.2016 г., 15.01.2017 г. ,15.07.2017 г. 15.01.2018г. са извършени изцяло въз основа на индивидуални договорки между страните, извършени с допълнителните споразумения към договора, поради което по отношение на тях не може да съществува неравноправност. За периода от 30.03.2008 г. до 27.03.2013 г. промяната на лихвения процент е правена на база взети решения от Комитета по управление на активите и пасивите при „Банка ДСК" ЕАД. Променян е базовият лихвен процент на банката, като надбавката не е променяна, а едностранната промяна се основава на възможността предвидена в т. 9.1. и т.9.4. от ОУ. Действително в първоначалната редакция на посочените клаузи не са заложени конкретни външни критерии, които да обосновават възможността за промяна на лихвения процент, поради което от външна страна създават възможност за неравнопоставеност между страните. Видно от Протокол №40/23.08.2007 г. на КУАП и Протокол №13/20.03.2008 г. на КУАП комитетът е взел решение за изменение на БЛП на жилищните и ипотечни кредити, но същото е продиктувано от изменение на стойностите на LEONIA и EURIBOR с над 1 % на месец, като увеличаването на базовия лихвен процент е извършено със стойност по-ниска от посочената. Предвид изложеното, следва да се приеме, че макар банката едностранно да е променила условията на договора тя е извършила това въз основа на ясни и независещи от волята и́ критерии, свързани с колебания на индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца на финансовата услуга. Методологията на банката за определяне на БЛП е публично обявена на интернет страницата на търговеца, като се основава на комплексна оценка на влиянието на обективните фактори. По посочените съображения не са налице основания да се приеме, че клаузите, даващи право на едностранно изменение на БЛП са неравноправни, доколкото същите не са довели до своеволна промяна на договорните отношения, почиваща единствено на субективната воля на банката.
В уговорката на т.11.2. от ОУ е прието, че при надвнасяне на месечна вноска кредитополучателят не се освобождава от дължимостта на следващите вноски, а се намалява остатъкът от кредита за сметка на последните вноски. От заключението на вещото лице се установява, че има платени суми вповече за падежирали главници и лихви съобразно данните представени в приложение 7 от експертизата за вноски със следните падежни дати - 30.12.2013 г., 28.02.2014 г., 30.04.2014 г., 30.05.2014 г., 30.07.2014 г. и 30.08.2014 г. Те са приспаднати от банката от общите задължения за съответното перо - главница или редовна договорна лихва и с тях не са погасявани други задължения освен тези по процесния договор съответно за главница или лихва, поради което длъжникът не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, съответно не е налице неравноправност по смисъл на чл. 143 от ЗЗП.
Клаузата на т.21.2. от ОУ също не е неравноправна, тъй като в нея ясно и недвусмислено са посочени критериите, при които се начислява наказателна надбавка, която по същество представлява мораторна неустойка. Това е обичайно дължимото обезщетение за забава при неизпълнение в срока на главното задължение. В разпоредбата ясно е указано, че наказателната надбавка се дължи само при просрочие /забава/ и се дължи заедно с лихвата за периода, която по своята същност представлява възнаградителна лихва /цената на предоставената услуга/. Съответно, обезщетението за забава се определя в зависимост от размера на незаплатената на падежа главница и като всяка неустойка, освен предвидената в нея обезпечителна и обезщетителна функция, съдържа и санкционна такава, която да гарантира интереса на длъжника да изпълни в срок задължението си под страх да понесе последиците от забавата. Размерът на същата не е прекомерно висок, а е последица от упражняването на свободата на договаряне между страните. Размерът на задължението се е формирал вследствие продължителното неизпълнение на длъжниците, като последиците от тази забава следва да се понесат от тях.
По възражението за погасителна давност:
Неоснователно е и възражението на ответниците за погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва за периодите от 30.07.2012 г. -17.03.2013 г. и от 30.10.2014 г. до 11.02.2015 г. Принципът на чл.114 от ЗЗД относно погасителната давност почива на постановката, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението, от характера на субективното право. При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал. 1 от ЗЗД. С извършването на всяка анюитетна вноска се прекъсва давността за цялото вземане, тъй като се погасява част от целия дълг, а разпределението на сумата по пера се извършва на база погасителния план, уговорен между страните. Кредиторът не може да бъде санкциониран с последиците на погасителната давност, за това че не е предприел действия по събиране на вземанията си в периоди, в които е получавал изпълнение, съответстващо на погасителния план. От заключението на вещото лице се установява, че най-големия период, през който длъжникът е бил в забава е между 28.06.2016 г. и 30.03.2018 г., с продължителност 640 дни, поради което е невъзможно по отношение на задължението за възнаградителна лихва да е изтекъл срока на погасителна давност. Само за пълнота на обстановката следва да се посочи, че същият е прекъсван със сключването на всеки един от анексите, които в установителната си част съдържат признание на дълга, включително и в оспорваната му част.
Не са установени други погасителни способи, като ответниците не са ангажирали доказателства за плащания на задължения след момента на изготвяне на експертизата, поради което за размера на дължимата от тях сума следва да се кредитира заключението на вещото лице по т. 5, съгласно което дългът на длъжниците е в по-голям размер от претендираната от ищеца сума, поради което исковете следва да бъдат уважени в цялост.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в общ размер на
11 519.56 лева, както и 10 369.56 лева в заповедното производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.И.И.,
ЕГН ********** и
Т.Я.И., ЕГН *********, двете с адрес ***, ДЪЛЖАТ на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Московска" № 19, представлявано от изп. директори В. М. С.и Д. Н. Н.,
чрез пълномощника гл. юрк. М. В., следните суми, а именно: сумата от 225 103,42 евро /двеста двадесет и пет хиляди сто и три евро и
четиридесет и два цента/, представляваща дължима главница по Договор за жилищен
кредит от 23.08.2007 г. и анексите към него; сумата от 22 683,60 евро /двадесет и две хиляди шестстотин осемдесет и
три евро и шестдесет цента/ - договорни лихви за периода 20.06.16 г. - 29.03.18
г.; сумата от 6 147,69 евро /шест хиляди сто
четиридесет и седем лева и шестдесет и девет цента/ - договорна лихва за
периода 30.07.12 г. - 17.03.13 г.; сумата от 5 105,34 евро /пет хиляди сто и пет евро и тридесет и четири цента/ -договорна лихва
за периода 30.10.14 г. - 11.02.15 г.; сумата от 1 893,55 евро /хиляда осемстотин деветдесет и три евро и петдесет и пет цента/ -
лихвена надбавка и сумата от 2
881,75 евро /две хиляди осемстотин осемдесет и едно евро и седемдесет и пет цента/
- заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда - 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
2241/02.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 4720/ 2018 г., по описа на Варненски районен
съд, на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З.И.И., ЕГН ********** и Т.Я.И., ЕГН *********, двете с адрес *** да заплатят на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано от изп. директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника гл. юрк. М. В. сумата от 11 519.56 лв. /единадесет хиляди петстотин и деветнадесет лева и петдесет и шест ст./, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.И.И., ЕГН ********** и Т.Я.И., ЕГН *********, двете с адрес *** да заплатят на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявано от изп. директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника гл. юрк. М. В. сумата от 10 369.56 лв. /десет хиляди триста шестдесет и девет лева и петдесет и шест ст./, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производството, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: