РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202914 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. Д. П. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 23-
0000363/23.06.2022год. на директора на РД „АА“ Варна с което за нарушаване
нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008год. на МТ му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93, ал.1,
т.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, сочи че били допуснати съществени нарушения на
процес. правила, тъй като не била отразена правилно фактическата
обстановка, която била и неизяснена. Твърди, че НП било постановено при
непълнота на доказателствата, а наложеното наказание било определено в
нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен от
него защитник (адв. А.Д.), в които се развиват доводи както да допуснати
съществени нарушения на процес. правила така и за нарушение на
материалния закон (липса на извършено нарушение, евентуално неправилно
приложена санкционна норма). Отправя се искане за отмяна на НП както и за
присъждане на сторените разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В
съпроводителното писмо с което и изпратил жалбата ведно с АНП
1
наказващия орган е изложил становище за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 02.03.2022год. служители на РД „АА“ Варна, сред които и св. Б. И.,
изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на КПП
„Пивовара“ в гр.Варна. Същите спрели за проверка въззивника, който
управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ от кат N2, с рег.№ В1880НК
собственост на „ЗИВ“ ЕООД в посока към с.Тополи. В хода на проверката, по
представена от въззивника Заповед, било установено, че последният
извършва превоз за собствена сметка по маршрут гр.Варна - с. Тополи, както
и че в момента автомобилът е празен (без товар). Установено било също така,
че за управлението на МПС-то се изисква СУМПС от кат.С, както и че
въззивникът не притежава валидна карта за квалификация на водача. В хода
на проверката въззивникът представил карта за квалификация за превоз на
товари № Р167775, но същата била със срок на валидност до 15.02.2022год.
Направена била справка в информационната система на ИА „АА“ и било
установено, че нова карта не издадена.
На място на въззивникът бил съставен АУАН № 31996402.03.2022год. в
който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008год. на МТ, тъй като извършвал превоз за собствена
сметка без да притежава валидна карта за квалификация на водач.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че не е забелязал, че картата му била изтекла.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения
срещу акта в които посочил, че АУАН бил съставен при допуснати
съществени нарушения на процес. правила, че не можел да разбере какво
нарушение му било вменено и поискал производството да бъде прекратено.
Възражението му не било възприето от АНО и на 23.06.2022год., въз
основа на акта, той издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическата
обстановка изложена в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на
чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008год. на МТ и на основание чл. 93, ал.1,
т.1 от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан Б. И.
2
(актосъставител) който в показанията си възпроизвежда обстоятелствата във
връзка с извършената проверка на превозвача и констатациите от същата с
нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № Рд-08-
30/24.01.20год. на Министъра на информационните технологии и
съобщенията, разпечатка от инф. система на ИА „АА“ досежно издадени
карти за квалификация на водачи, Заповед от ръководителя на „ЗИВ“ ЕООД
във връзка с чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,
възражение и др..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата акта нарушението е описано
в достатъчна степен, посочени са дата и място на извършване,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В
контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с описание на
нарушението. Ясно и в двата документа (АУАН и НП) е посочената датата на
нарушението 02.03.2022год., описано е в какво точно се състои самото
нарушение – извършване на превоз за собствена сметка с конкретно МПС
изискващо СУМПС от кат С, по конкретен маршрут без валидна карта за
квалификация на водача, посочени са и доказателствата в подкрепа на адм.
наказателното обвинение.
Съобразно така изложените по-горе фактически обстоятелства и след
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие от правна страна
следното:
Въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба
№41/2008г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба Водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1,
D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят
на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
3
посочената в НП дата (02.03.202022год.) въззивникът е извършвал превоз за
собствена сметка. Не спорно, а и по категоричен начин от показанията на св.
И. се установява, че управляваното МПС е изисквало въззивникът да
притежава СУМПС от категория С, поради което за същия е било
задължително да притежава карта за квалификация на водача. Липсата на
такава карта е установено по несъмнен и безспорен начин от показанията на
св. Б.И. и приложената по делото справка от инф. Система на ИА „АА“.
Видно от последната въззивникът е имал издадено такава карта която обаче е
била валидна до 15.02.2022год. От показанията на св. Б.И. се установява, че в
момента на проверката управляваното от въззивника МПС е било празно (без
товар). Горното обаче не влече извод за осъществяван от въззивника друг
превоз (различен от такъв за собствена сметка) първо поради факта, че
съобразно ДР но ЗАвтП празните курсове във връзка с превоза също се
определят като превоз на товари и второ защото какъв точно превоз е
извършвал въззивника към момента на проверката се установява по
категоричен начин от приложената към АНП заповед издадена от
ръководителя на „ДИВ“ ЕООД представена от самия въззивник.
И доколкото не е спорно, а и по категоричен от показанията на св. И. и
разпечатката от инф. Масив на ИА „АА“ се установява, че към момента на
проверката въззивника не е имал валидна карта за квалификация (този факт
се признава и от самия него в АУАН) то същият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение.
За вмененото нарушение, жалбоподателят е санкциониран по реда на
чл.93,ал.1, т.1 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда налагане на Глоба в
размер на 2000лв. при първо нарушение на водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Безспорно се установява, че към момента на
проверката жалбоподателят не е притежавал карта за квалификация на
водача, поради което съдът намира, че правилно наказващият орган го е
санкционирал. Определеното в санкционната норма наказание е абсолютно по
размер, поради което за наказващия орган и за съда не съществува
възможност да го намалява. Нарушената правна норма и санкционната такава
са правилно определени от наказващия орган, като и двете съдържат
предписание за поведение на водачите на МПС при осъществяване на
превози са собствена сметка, като цитираните норми касаят именно водачите,
които осъществяват съответните превози.
Що се касае до изложеното в писмените бележки становище че
приложение следвало да намери санкционната норма на чл. 93, ал.2 от ЗАвтП
то не се споделя от съда доколкото данни, още по-малко пък доказателства,
които да установят, че въззивника е притежавал валидна карта за
квалификация, но не я е носил у себе си липсват.
4
Съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил липсата на
предпоставките за квалифициране на случая като маловажен, тъй като
случаят не се отличава от останалите нарушения с по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив случаят е типичен. За да се приеме, че
случаят е маловажен следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства, съответно множество смекчаващи обстоятелства а
доказателства за такива по делото липсват. Напротив от саморъчно
изписаното от въззивника в АУАН се установява, че неподновяване на
картата му, съответно неявяването на курс за периодично обучение каквото
се изисква преди подновяване срока на валидност на картата, се дължи на
неговата небрежност.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Претенция за разноски са предявени както от въззивника, така и от
въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на
въззивника, макар и своевременно направено се явява неоснователно. В тези
случаи разноски не му се дължат.
По искането на въззиваемата страна.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
формулирано в придружителното писмо на АНО с което е изпратена
преписката. Независимо от изхода на делото обаче и макар и искането за
присъждане на разноски на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН да е
своевременно направено, то се прие от съда за неоснователно доколкото
съгласно нормата на ал.4 на чл. 63д такова възнаграждение се присъжда само
когато е налице осъществена защита от юрисконсулт, каквато защита не е
осъществена по настоящото дело.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000363 от 23.06.2022год. на директора на
РД „АА“ Варна, с което на Д. Д. П. ЕГН ********** на основание чл. 93, ал.1,
т.1 от ЗАвтП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. за
нарушаване нормата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008год. на МТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на РД „АА“ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6