Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 10037 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по две жалби, подадени от длъжника К.В.И.
срещу действия по изпълнително дело № 20198410403788 по описа на ЧСИ Н.М..
С първата жалба с вх. № 000490/03.01.2020 г. по описа
на ЧСИ длъжникът обжалва постановление от 28.10.2019 г., което счита за
незаконосъобразно. Посочва, че изпълнителният лист издаден на 20.07.2019 г. от
СРС по гр.д. № 25572/2019 г. е без печат на СРС и на състава. Тоест това е лист
хартия без печата на съда и е незаконосъобразно въз основа на лист хартия от
страна на ЧСИ да му се налага запор на трудовото му възнаграждение и банковата
му сметка. Твърди, че данните в извлечението от счетоводните книги са неК.ни и
не отговарят на действителността. Посочва, че са нарушени правата му по чл.
423, ал. 1, т. 1, чл. 419, ал. 1, чл. 424, ал. 1 и ал. 2, чл. 420, чл. 414, ал.
1 ГПК. Твърди, че сумите, които се претендира да заплати като такса на ЧСИ и
хонорари са доста завишени, като прави и възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Алтернативно иска да се определи размер на разноските за адвокатско
възнаграждение по Наредбата от 09.04.2004 г. Преди всичко иска да се прекрати
производството спрямо него, поради най-важната причина, че изпълнителният лист
няма печат на съда и състава.
С писмен отговор взискателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД иска да се
остави жалбата без уважение. Посочва, че дружеството е претендирало
юрисконсултско възнаграждение именно в искания и посочен от К.В.И. размер от 100
лева, поради което жалбата се явява неоснователна.
С втората жалба с вх. № 011274/05.02.2020 г. по описа
на ЧСИ длъжникът обжалва постановление от 08.01.2020 г. като незаконосъобразно.
Оспорва определените разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева, авансовите суми и таксата по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към закона за ЧСИ в полза на ЧСИ Н.М. в размер
на 70,64 лева. Твърди, че освен молба за образуване на изпълнителното дело,
други действия с цел удовлетворение на парични вземания не са предприети и
извършени. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
отмени обжалваното постановление на ЧСИ Н.М., като частично неправилно и да се
определи размер на разноски по изпълнителното дело в частта за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в размер на 100 лева.
С отговор взискателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД оспорва жалбата.
Счита, че посочените в жалбата основания не попадат в нито една от хипотезите
на чл. 435, ал. 2 ГПК. Дори в частта, в която длъжникът посочва, че не е
съгласен с разноските, същият не възразява по претендираните размери, а
заявява, че не е съгласен с дължимостта на юрисконсултско възнаграждение веднъж
по заповедното производство и втори път по изпълнителното дело. Дори да се
приеме за допустима в тази част, длъжникът вече веднъж е сезирал съда с подобно
искане като входирал жалба с вх. № 011274/05.02.2020 г. Предвид изложеното иска
да се остави без уважение подадената частна жалба като неоснователна.
Претендира разноски.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител оспорва жалбите. По първата жалба посочва, че няма издадено
постановление от 28.10.2019 г. на ЧСИ Н.М., но счита, че длъжникът визира
получената от него покана за доброволно изпълнение, която е с изходящ номер от
28.10.2019 г. Поддържа, че част от твърденията трябва да се релевират по друг
ред, а по отношение възражението за прекомерност на разноските – жалбата е
просрочена. По втората жалба счита, че същата трябва да бъде върната на
основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като не е внесена дължимата държавна
такса. Поддържа, че жалбата е и неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, становището
на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20198410403788
по описа на ЧСИ Н.М. е образувано на 22.10.2019 г. от взискателя „Т.Б.А.Б.“ ЕАД
срещу длъжника К.В.И. въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2019 г. по гр.д.
№ 25572/2019 г. на СРС.
С разпореждане от 22.10.2019 г.
частният съдебен изпълнител е образувал изпълнителното дело, разпоредил е
извършване на действия по него, включително и изпращане на покана за доброволно
изпълнение, както и е начислил такси и е приел разноски, както следва: 54 лева
с ДДС за образуване, изпращане на призовка за доброволно изпълнение и справка,
100 лева юрисконсултско възнаграждение и 70,64 лева с ДДС такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
На 28.10.2019 г. е изпратена до К.В.И.
като длъжник чрез работодателя „А.Е.Д.К.“ ЕООД призовка за доброволно
изпълнение. В разписката е отбелязана дата на връчване 04.11.2019 г.
Длъжникът е подал по изпълнително
дело жалба на 03.01.2020 г. и възражение от 03-01.2020 г.
С разпореждане от 08.01.2020 г.
частният съдебен изпълнител е отказал да намали приетите като разноски в полза
на взискателя „Т.Б.А.Б.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, както и авансови такси в размер на 54 лева.
С разпореждане от същата дата
08.01.2020 г.е оставил подадената на
03.01.2020 г. жалба без движение до заплащане на дължимите такси – в общ размер
на 48 лева и за оригинал на разписката за заплатена такса от 25 лева.
Представена е по изпълнителното дело
разписка за получени документи на 17.01.2020 г. от майката на длъжника и
съответно разписка за изпратени документи от К.И. на 27.01.2020 г.
На 05.02.2020 г. е заведена втора
жалба от К.В.И..
Видно е от приложените квитанции, че
длъжникът е заплатил на 18.11.2019 г. държавна такса по първата жалба, а след
дадените указания и таксите в размер на 48 лева.
С разпореждане от 11.02.2020 г.
частният съдебен изпълнител е върнал подадената на 03.01.2020 г. жалба, поради
неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Длъжникът е получил
разпореждането на 17.02.2020 г.
На 19.02.2020 г. е изготвен от ЧСИ Н.М.
протокол, с който е констатирано, че нередовностите по жалбата от 03.01.2020 г.
са отстранени и следва да се изпрати в СГС, жалбата от 05.02.2020 г. да се
остави без движение.
Със заявление от 09.07.2020 г. длъжникът
заявява, че дори да са две жалбите, следва да се считат за едно и също нещо.
При тези данни настоящият съдебен
състав намира, че не е надлежно сезиран с жалба с вх. № 000490/03.01.2020 г. по
описа на ЧСИ Н.М.. Това е така, тъй като с разпореждане от 11.02.2020 г. ЧСИ Н.М.
е върнал подадената на 03.01.2020 г. частна жалба, като този акт не може да
бъде отменян от съдебния изпълнител, а само по пътя на инстанционен контрол.
Изготвеният на 19.02.2020 г. протокол, с който ЧСИ Н.М. е констатирал, че
указанията все пак са изпълнени и следва да бъде изпратена подадената на
03.01.2020 г. жалба до съда няма никаква правна стойност и не обвързва съдът.
Доколкото подадената на 03.01.2020 г. жалба е върната от ЧСИ, то съдът не е
надлежно сезиран с жалба с вх. № 000490/03.01.2020 г. по описа на ЧСИ.
Изпратената до съда жалба от
05.02.2020 г. е подадената в законоустановения срок и от лице, което има право
и интерес от обжалване. С обжалваното разпореждане от 08.01.2020 г. частният
съдебен изпълнител е отказал да намали приетите разноски в полза на взискателя.
На първо място следва да се посочи, че доводите на жалбопадателя, че веднъж е
присъден хонорар 150 лева, а втори път 100 лева, са неоснователни, тъй като
разноските от 150 лева за присъдени в производството по гр.д. № 25572/2019 г.
на СРС, 46 състав и включени в изпълнителния лист, и нямат нищо общо с
разноските в изпълнителното производство. На второ място жалбоподателят
възразява срещу приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към закона за
ЧСИ. Съдът намира за основателно възражението на длъжника. В случая
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100
лева. Длъжникът е направил своевременно възражение за прекомерност и при съобразяване
фактическата и правна сложност, извършените действия и размера на вземането,
съдът намира, че следва да се определи за представителство в изпълнителното
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, а не 100 лева.
Предвид изложените
съображения юрисконсултското възнаграждение на взискателя следва да бъде
намалено до размера от 50 лева. При съобразяване становището на
настоящия въззивен съдебен състав, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е
в размер на 50 лева, основателно се явява и искането за редуциране на дължимата
такса по тарифата, като същата се определи по т. 26 ТТРЗЧСИ
в размер на 58 лева без ДДС.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане за разноски от 08.01.2020
г., с което по възражение на длъжника е отказано намаляване на разноските в
полза на взискателя „Т.Б.А.Б.“ ЕАД по изпълнително дело № 20198410403788 по
описа на ЧСИ Н.М.,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
по жалба на К.В.И. – длъжник по изпълнително дело № 20198410403788 по
описа на ЧСИ Н.М. приетите
разноски по изпълнението в частта за юрисконсултско възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело на 50
лева /петдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЯ дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 58 лева без ДДС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.