Решение по дело №97/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 23
Дата: 8 април 2020 г.
Съдия: Йовка Иванова Казанджиева
Дело: 20204300600097
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                  Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е 

 

град Ловеч,   08.04.2020   година

                    

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав в открито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година  в  състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Йовка Казанджиева

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  И. И.ов

 

                                                                                      Емил Давидов

 

                                                           

 

при секретаря Христина Христова                              и в присъствието на

зам. Окръжен прокурор Димитър Д. като разгледа докладваното от  съдия     Казанджиева  ВНОХД № 97 по описа на съда

за 2020  година и за да се произнесе съобрази:

 

 

         С присъда № 18/01.10.2019 г. постановена по НОХД № 5/2018 г. Районен съд – гр. Л. е признал В.С. П., ЕГН ********** за виновен в това че на 16.06.2017 г. около 06.40 часа в имот с идентификатор ***отдел 3006У, в землището на гр. Л., област Ловешка, собственост на наследници на Р.В.Ч. от гр. Л. унищожил чрез отсичане с моторен трион девет броя дървета от липа, с обем 3,51 пл.куб. метра на стойност 221,88лева – престъпление по чл. 236 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глоба в размер на хиляда лева. Със същата присъда П. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 235 ал. 1 от НК и на основание чл. 53 ал. 1 б. „а” от НК е отнета в полза на държавата вещественото доказателство по делото  - един брой моторен трион MATRIX SPS 0145.

         Недоволен от така постановения съдебен акт останал П., поради което чрез процесуалния си представител адвокат Р.М. – ЛАК, служебно назначен,  обжалва същия в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Сочи, че първоинстанционния съд не се е съобразли поотделно и в тяхната взаимовръзка събраните по делото доказателства и че ако бе сторил това е щял да стигне до извода, че не са налице достатъчно данни, че подзащитният му е извършил престъплението за което е признат за виновен. В доплънение към жалбата излага подробни съображения.Сочи, че при извършения оглед на мястото на твърдяното престъпление не се е установило точното местоположение на дърветата, за които се твърди, че са унищожени. Излага, че в конкретния случай първоинстанционния съд се е доверил на свидетелите горски стражари, които имат явен интерес да потвърдят записаното в АУАН, като не са установени други лица очевидци, които да потвърдят версията им. Излага, че по делото са били установени множество лица присъствали в района, но никой не е възприел подсъдимия да държи резачка и да реже, като не може да се приеме, че и горските стражари са имали такова възприятие. Сочи, че за последните от изготвените писмени документи се установява, че са се намирал и на различни места отдалечени на около 500 метра в гората, поради което остава необясним факта, как са възприели подзащитният му да извършва нарушение. Излага, че при извършения оглед не са се установили пъновете на девет дървета, които е следвало да са останали като до това място е невъзможно да се стигне с конска каруца. По изложените съображения приема, че Районен съд – гр. Л. е възприел неправилна фактическа обстановка, което е довело и до погрешни изводи. Моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да оправадае изцяло подзащитният му за деянието за което е признат за виновен.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита жалбата против присъдата за неоснователна. Излага, че първоинстанционния съд е направил внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Изводите до които е достигнал са правилни и законосъобразни, поради което моли настоящата инстанция да потвръди присъдата на първоинстанционния съд.

         Защитникът на въззивника в съдебно заседание поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли същата да бъде уважена. Счита, че единствено добросъвестното даване на данни от страна на въззивника е причината да му се състави АУАН.

         Въззивникът П. в съдебно заседание посочва, че поддържа казаното от адвоката му. Сочи, че като са дошли горските е имало ниски дървета и си е събирал цвят. Моли да бъде оправдан.

         Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

         Въззивникът П. е привлечен като обвинеяем за престъпление по чл. 235 ал. 1 от НК, затова че на 16.06.2017 г. около 06.40 часа имот с идентификационен номер *** отдел 3006У, землището на гр. Л., област Ловешка, собственост на наследниците на Р.В.Ч. от гр. Л. – частна горска територия, без редовно писмено позволително отсякъл с помощта на моторен трион девет броя дървета от липа – четири пл.кубични метра, на стойност 378 лева, немаркирани с контролна горска марка.

         От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Въззивникът П. *** заедно със семейството си. Бил наказван три пъти по административен ред за транспортиране на незаконно добита дървесина.

         Свидетелите М.К., П.М., Д.Т. и Й.М. работели като горски надзиратели към ДСГ Лесидрен. Свидетелят  И.Т.работел като полицейски служител в РУ на МВР – гр. Л..

          На наследниците на Р.В.Ч., въз основа на Решение 61/03.05.2001 г. на ПК Л. е била възстановена собствеността върху имот с идентификатор ***, находящ се в м. Усоето, отдел 3006У, землище на гр. Л.. Същият представлявал широколистна гора –липови насаждения.

         На 16.06.2017 г. въззивникът П., задено със свидетелките  В.В.и А. К., около 06.00 -06.40 часа,  с кон и каруца се отправили към посочения по-горе отдел, за да наберат липов цвят, който да продадат.

         В същото време  свидетелите К., Д.Т., П.М., Й.М. и И. Т., със служебния автомобил на служителите по горите се отправили към същата местност, за да извършат проверка за бране на липов цвят. Пристигайки в отдел 3006У отдалече чули да  работят моторни резачки. Насочили се към шума и видяли въззивникът да «извършва сеч».  Същият се опитал да скрие резачката. По дрехите му имало трици /свидетелят П.М. – «По него имаше трици»/. Освен това около него имало прясно отрязани девет броя дървета,  които същите с помощта на клупа измерили. На въззивникът бил издаден  Акт за установяване на административно нарушение № 1387/22.06.2017 г.  Същият бил съставен в 06.45 часа на 16.06.2017 г.  за  извършване на незаконна сеч на девет броя дървесина от липа с обща кубатура 4 пл. куб.м без да е маркирана с КГМ и без писмено позволително за сеч./л. 9 от досъдебното производство/

         Стойността на дървесината в размер на 3,51 пл. куб. метра,  определена от вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза е 221,88 лева..

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че въззивникът П. е осъществил обективните и субективни признаци от  състава на престъплението по 236 ал. 1 от НК като на 16.06.2017 г. около 06.40 часа в имот с идентификатор *** отдел 3006У, в землището на гр. Л., област Ловешка, собственост на наследници на Р.В.Ч. от гр. Л. унищожил чрез отсичане с моторен трион девет броя дървета от липа, с обем 3,51 пл.куб. метра на стойност 221,88 лева.

         От обективна страна въззивникът е осъществил изпълнителното деяние, като чрез действията си, а именно отсичане на девет броя дървета ги е унищожил. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите П.М., М.К., Д.Т., Й.М. и И. Т., както и приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение № 1387/22.06.2017 г., както и заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза.  Показанията на посочените по-горе свидетели, преценени в тяхната съвкупонст обосновават извода на съда, приет по-горе, а именно – свидетелят П.М. на л. 78 от делото посочва  «......насочихме към звука и видяхме подсъдимия да извършва сеч.......По него имаше трици.»,  свидетелят  М.К. /л. 80 от съдебното производство/»Аз когато отидох на място имаше повалени дървета и той държеше резачка.....Възприехме го в момента на рязане на дърва, имаше по него по дрехите имаше трици, носеше разачката и до него имаше отрязани дървета, но точно не си спомням», показанията на свидетеля Д.Т., дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред /стр. 81 от съдебното производство/ «На място.....установихме лицето В.П. ***, който с моторна резачка извършваше в момента сеч на липа»,  показанията на свидетеля Й.М., дадени в съдебно заседание и тези на досъдебното производство и приобщени по съответния ред /л. 82 от съдебното производство/ « При проверката заловихме няколко лица от ромски произход, които извършваха сеч на липови дървета..»/досъдебно производство/, «Аз видях, че той използва трион, този който сме иззели», показанията на свидетеля И.Т.дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред/ л. 165 на гърба/ «Отидохме в една гора, която се намира по пътя от гр. Л. за гр. Червен бряг в ляво. Беше предимно липова гора. В нея установихме лица, които режат дървета от липа»., свидетелят М.К./ л. 188 на гърба/ «При В., когато отидох колегата беше вече там, до него имаше резачка .....» В тази връзка е и заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза,  в което посочва, че посочено от въззивника дърво, подобно на това на което се е качвал с помощта на ръцете и краката си, за да бере цвят, като с брадвичка сече клони е с чиста от клони част и първото разклонение е на окола осем метра височина от земята, а цялото е високо 16-17 метра. Това обстоятелство е отразено и в протокол от съдебно заседние приложен на ли. 248-л. 250 от съдебното производство с дата 13.08.2019 г.  Съдът не дава вяра на показанията на свидетелките В. С. и А. К., тъй като същите противоречат на посоченото от въззивника П. протокол от 13.08.2019 г. относно начина на събиране на липовия цвят, а именно те твърдят, че той в момента в който са дошли служителите по горите се е бил качил на едно от дърветата и е късал клончета, които те прибирали в торбите си, а  същият твърди, че ги е отсичал/”кърня”/.

         От субективна страна въззивникът П. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от посочените по-горе доказателства.

         Правилно първоинстанционния съд е преквалифицирал деянието от чл. 235 ал. 1 от НК като такова по чл. 236 от НК. За същото се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация и глоба от сто до триста лева. Видно от приложеното към делото свидетелство за съдимост П. не е осъждан за престъпления от общ характер. Причинените от престъплението вреди в размер на 221,88 лева не са възстановени, но същите не са елемент от състава на престъплението, поради което правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК и е наложил на въззиникът наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Същото съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

         При горните съображения съдът приема възраженията направени от защитаника на въззивника за неоснователни. От показанията на разпитаните свидетели П. Д., М.К., Д.Т., Й.М. и И.Т.не се установява същите да са били на разстояние помежду си от 500 метра, както се възразява с жалбата.  Това не се установява и от приложените към делото съставени АУАН относно други лица, намиращи се също в тази местност. По отношение на възраженията относно извършения оглед следва да се посочи, че това е сторено около две години след извършване на престъплението, поради което обстановката в района е била различна. Видно от заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза, същият я е изготвил и въз основа на приложените към делото писмени доказателства.

         При горните съображения съдът намира, че постановения от първоинстанционния съд съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/01.10.2019 г. постановена по НОХД № 5/2018 г.  на  Районен съд – гр. Л..

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         Да се уведомят страните, че същото е изготвено с мотивите по телефон или имейл адрес.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.