РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. ЛЕВСКИ, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.ова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20234410100294 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, а при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 124
ал.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение, която e връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК, поради което и на основание чл. 415 ал.2 от ГПК в указания срок, е
депозирал исковата молба.
Твърди се, че на 12.11.2020 г. между *****, *****, като Кредитор и И.
А. Е. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с №
*****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена
в поле „Общ размер на кредита", а именно: 8000 лв. Застрахователната
премия е в размер на 2846.4 лв.
Твърди се, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява
изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава
1
задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле
„брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 17762.40
лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
6916.00 лв.
Твърди се, че на основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
15.11.2025 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които
по 296.04 лв., при първа погасителна вноска 15.12.2020 г. , съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.
Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 15.11.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно
чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е
изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 16.02.2023 г. /получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/.
Твърди се, че съгласно условия към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
2
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 16.09.2021 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1296.16 лева
Твърди се, че на 11.04.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между *****, ***** и ***** ЕАД, ЕИК *****, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ ***** от дата 12.11.2020 г. е прехвърлено в полза на ***** ЕАД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от името на *****, ***** с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/Р1и5-18229801 от дата 16.02.2023 г., изпратено с известие
за доставяне от страна на ***** ЕАД в качеството й на пълномощник на
цедента.
Моли се съда да постанови съдебен акт, по силата на който да
признаете за установено, че И. А. Е., с ЕГН ********** дължи на *****
ЕАД, с ЕИК *****, следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 132/2023 г., на
Районен съд - Левски, а именно:
-7443.64 лв. (седем хиляди и четиристотин четиридесет и три лева и
64 стотинки) - представляващи главница за периода от 15.09.2021 г. до
15.11.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 16.02.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост;
-4767.04 лв. (четири хиляди и седемстотин шестдесет и седем лева и
04 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 16.02.2023 г. - датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост;
-Обезщетение за забава: 1296.16 лв. (хиляда и двеста деветдесет и
шест лева и 16 стотинки) считано от 16.09.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда,
-както и законна лихва върху главницата считано от датата на
3
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да се
присъдят сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 132/2023 г., на
Районен съд-Левски.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и
отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове се моли съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да
постанови Решение, с което да осъди ответника да плати на ***** ЕАД, с
ЕИК ***** следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
-7443.64 лв. (седем хиляди и четиристотин четиридесет и три лева и
64 стотинки) - представляващи главница за периода от 15.09.2021 г. до
15.11.2025 г.;
-4767.04 лв. (четири хиляди и седемстотин шестдесет и седем лева и
04 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 16.02.2023 г.;
-Обезщетение за забава: 1440.27 лв. /хиляда четиристотин и
четиридесет лева и двадесет и седем стотинки/, считано от 16.09.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда.
С исковата молба е посочена банкова сметка по която ответникът може
да заплати дължимите суми.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е
представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.
Постъпила е молба, с която е направено искане да се гледа делото в отсъствие
на ищцовата страна.
В съдебно заседание ответникът не се явява. За него се явява адвокат А.
А., който оспорва предявените искове и представя писмена молба, в която е
изложил подробно становище във връзка с направените оспорвания и
дадените указания на съда, че се дава възможност на основание чл. 146 ал.3
от ГПК да изложат становище.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
4
установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 132/2023 г. на РС
Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на
длъжника на 24.03.2023 г. и същия в дадения му едномесечен срок на
24.04.2023 г. е представил възражение по чл. 414 от ГПК, с което е заявил, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, че
не дължи сумите, лихвите и разноските, поради което е дадена възможност на
ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от
съда срок.
По делото е представено копие от договор за потребителски паричен
кредит ***** между *****, ***** – в качеството на кредитор и И. А. Е. – в
качеството на кредитополучател, от който се установява, че ***** ***** е
предоставил на И. А. Е. кредит за потребителски цели в размер на 8000 лв., а
от своя страна И. А. Е. е поел насрещни задължения за връщането на сумата
от 8000 лв., заедно с възнаградителна лихва от 27,78 % и ГПР – 34 %, както и
за заплащане на застрахователна премия в размер на 2846,40 лв. и на такса
ангажимент в размер на 280 лв., като общият размер на поетото договорно
задължение на ответника е в размер на 17 762,40 лв., платима на 60 вноски по
296,04 лв., последната на 15.11.2025 г. съгласно приложения погасителен
план.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза по делото е
установено, че усвоената по договора сума от ответника е в размер на 8000
лв., от които сумата от 7720 лв. е преведена от кредитодателя на И. А. Е., а
сумата от 280 лв. е удържана от общо усвоената сума в размер на 8000 лв. за
такса ангажимент. Установява се, че след получаване на сумата И. А. Е. е
извършил плащания по договора съответно на 14.01.2021 г., на 26.01.2021 г.,
на 09.03.2021 г., на 14.05.2021 г., на 27.05.2021 г., на 18.08.2021 г., на
30.08.2021г., на 28.02.2022 г. и на 30.06.2022 г.
По делото е представено копие от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1/11.04.2022 г., от
които е видно, че кредитодателят ***** С. А. ***** е прехвърлил на *****
ЕАД вземането си срещу ответника И. А. Е..
5
По делото са представени потвърждение за извършена цесия /л. 35/ и
пълномощно /л. 34/ от които се установява, че кредитодателят е потвърдил
писмено на цесионера извършената продажба на вземането и е упълномощил
последния да уведоми длъжника.
Представено е и уведомително писмо /л. 40 от делото/, с което И. А. Е. е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането и за размера на цялото
задължение, като същия е поканен в срок до 5 дни от получаване на поканата
да погаси цялата дължима сума от 13009,62 лв.
По делото няма данни ответника да е получил уведомителното писмо за
цесията преди подаване на исковата молба, тъй като видно от известието за
доставяне /л. 43 от делото/ е, че писмото е върнато като непотърсено.
Предвид това, съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с
връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, към които
са приложени писменото потвърждение за извършената цесия и
пълномощното, с което цедентът упълномощава цесионера да я съобщи на
длъжника. Преписа от исковата молба и от приложенията към нея са
получени от Е. на 23.06.2023 г. Съдът приема, че е редовно и е породило
действие уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на
задължението му, предвид обстоятелството, че в уведомителното писмо
/копие от което е приложено към документите получени от ответника с
исковата молба/ е посочено, че Е. следва да заплати цялата сума с
начисленото обезщетение за забава.
Сключения между ***** и И. А. Е. има признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от ЗПК. Ответникът е
физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът ***** е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране,
включително предоставяне на потребителски кредити и при сключване на
процесния договор кредиторът е действал в качеството на „търговец“, според
легалната дефиниция, дадена в параграф 13 т.2 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“ според
легалната дефиниция в параграф 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗЗП. Предвид това в настоящото производство е приложима разпоредбата на
чл. 7 ал.3 от ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор.
6
Освен това в представената от процесуалния представител на ответника
молба са наведени доводи за недействителност на сключения договор, които
също следва да бъдат проверени.
Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания
към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал.1,
чл. 11 ал.1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1 т. 7-9.
В представената и посочена по-горе молба от ответната страна са
наведени доводи, че в договора е налице нарушение на чл. 11 ал.1 т. 10 от
ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
От заключението на вещото лице се установява, че в посочения в
договора ГПР е включена сумата на „такса ангажимент“ и с включване на
тази такса от 280 лв. ГПР е 34,0079 %. Именно този е и посочения процент на
ГПР в договора.
От същото заключение на вещото лице се установява, че ако при
изчисляване на ГПР се включи и застрахователната премия, същия ще е в
размер на 47,18 % - т.е. при сключване на договора в същия е изписан
процент на ГПР без да е включена застрахователната премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК в Годишния процент на
разходите трябва да бъдат включени всички разходи по кредита.
Предвид установеното, че в ГПР посочен в договора не е включена
застрахователната премия, съдът приема, че договорът за кредит не е изготвен
в съответствие с изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, поради което на
основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.
По въпроса дали застрахователната премия следва да бъде включена в
ГПР в свое определение № 50685/30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. III г.о.
на ГК на ВКС приема, че по този въпрос следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл. 3 б.„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
7
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
според която „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички
разходи, включително лихва, комисионни такси и всякакви други видове
разходи, които потребителя следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи.
Приема, че разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
по-специално застрахователните премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условия за получаването му при предлаганите условия. Прието е, че в случая
/определението касае договор за кредит с *****, който е аналогичен на
сключения договор по настоящото дело/ получаването на кредита при
предлаганите условия /т.2 от условията по договора/ включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка „защита на плащанията“,
като е посочено, че „застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни
вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска“. В договора, предмет на настоящото дело, също
в т.2 са посочени условията по договора и в тях е посочено, че
„застрахователната премия“ е разделена на равен брой вноски, съответсващи
на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“
/л. 9 от делото/. Както бе посочено именно това са условията по договора за
кредит и кредитополучателя не е имал възможност да избира дали да сключи
договора за застраховка. Именно в същата т. 2 от условията по договора е
включена и таксата ангажимент, която обаче кредитора е включил при
изчисляване на ГПР и посочването му в договора. Към същия момент
кредитора е знаел за размера на застрахователната премия, посочил е, че
същата се разделя на равен брой вноски, които съответстват на вноските по
кредита, посочил е, че вноските по застрахователната премия са част от всяка
месечна погасителна вноска, но не е включил този разход при изчисляване на
ГПР.
Както бе посочено по-горе, съдът приема, че сключения между ***** и
И. А. Е. договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при недействителност на
договора потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При това положение следва на основание чл. 23 от ЗПК да се определи
размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се уважи
предявения иск.
В този смисъл е и решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т.д. №
2024/2022 г. I т.о. ТК.
Видно от заключението на вещото лице е, че от договорената в заем
сума от 8000 лв. кредиторът е превел на И. А. Е. сумата от 7720 лв. и си е
удържал сумата от 280 лв. за такса ангажимент.
При това положение чистата стойност на получения от ответника
кредит е в размер на 7720 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че И. А. Е. е направил
плащания по договора в общ размер на 3464, 36 лв. В същото заключение
вещото лице е посочило, че с платената от Е. сума от 3464,36 са погасени
главница, възнаградителна лихва и застрахователна премия. Тъй като, обаче,
съдът приема, че е дължима само чистата стойност по кредита, поради
недействителност на договора, следва цялата платена сума от Е. да се
приспадне от размера на чистата стойност по кредита. В съдебно заседание
на 06.11.2023 г. вещото лице посочва, че разликата между 7720 лв., която е
преведена по сметката на И. Е. и сумата от 3464,36 лв., който той е платил е в
размер на 4255,64 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че И. А. Е. дължи на ищеца сумата
от 4255,64 лв. главница, представляваща задължение по Договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.02.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 132/2023 г.
по описа на РС Левски.
При това положение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените от „***** ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
следните суми: над сумата от 4255,64 лв. до сумата от 7443,64 лв. /предявена
като главница/, за законната лихва върху главница над 4255,64 лв. до 7443,64
лв., за възнаградителна лихва в размер на 4767,04 лв., за обезщетение за
забава в размер на 1296,16 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по
9
ч.гр.д. № 132/2023 г. по описа на РС Левски.
По отношение на другите наведени в молбата на ответника доводи за
недействителност на договора и на други основания, съдът счита, че не е
необходимо да обсъжда същите, тъй като с приемането, че договора за кредит
е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, целта на ответника за
доказване на факти за недействителност на договора за потребителски кредит
по чл. 22 от ЗПК е постигната и е довела до целените от него последици.
При този изход на делото следва да бъде осъдено ищцовото дружество
да заплати на процесуалния представител на ответника – адвокат А. на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 от
ЗА и чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно адвокатско възнаграждение в размер
на 1252,76 лв. В заповедното производство няма данни И. А. Е. да е
представляван от адвокат. Видно от приложеното към ч.гр. д. 132/2023 г. по
описа на РС Левски е, че И. Е. е подал лично възражението си и там няма
представено пълномощно и договор за правна помощ с адвокат, нито данни
адвокат да е извършвал някакви процесуални действия, поради което за
заповедното производство на адв. А. не се дължи присъждане на адвокатско
възнаграждение. По делото няма данни Е. да е сторил каквито и да било
разноски и такива не му се следват.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, че И. А.
Е., ЕГН **********, от ***** дължи на ***** ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Х.Ю. сумата от 4255,64 лв. – главница , представляваща
задължение по договор за потребителски кредит, сключен между *****,
***** и И. А. Е. с № ***** на 12.11.2020 г., вземането по който е прехвърлено
на ***** ЕАД с Приложение № 1 от 11.04.2022 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 4255,64 лв., считано от 28.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
10
заповед № 58 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на
01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 132/2023 г. по описа на РС Левски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***** ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., искове по чл. 422 ал.1 от ГПК – за признаване за установено по
отношение на И. А. Е., ЕГН **********, от ***** че дължи на ***** ЕАД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Х.Ю. главница над 4255,64 лв. до
претендираната главница от 7443,64 лв., сумата от 4767,04 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.02.2023 г., сумата
от 1296,16 лв. – обезщетение за забава считано от 16.09.2021 г. до 28.02.2023
г., както и законна лихва върху главница над сумата от 4255,64 лв. до
главница от 7443,64 лв. - по договор за потребителски кредит, сключен между
*****, ***** и И. А. Е. с № ***** на 12.11.2020 г., вземането по който е
прехвърлено на ***** ЕАД с Приложение № 1 от 11.04.2022 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за които е
издадена заповед № 58 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК на 01.03.2023 г. по ч.гр.д. № 132/2023 г. по описа на РС Левски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38 ал.2 във
връзка с ал.1 т.3 от ЗА и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ***** ЕАД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
изпълнителния директор Ю.Х.Ю. да заплати на адвокат А. Л. А., с личен
номер на адвокат *****, от АК гр. *****, с адрес: ***** адвокатско
възнаграждение в размер на 1252,76 лв. за процесуално представителство
на ответника И. А. Е. със сочени по-горе данни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
11