№ 8262
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110158704 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Г. Г. с ЕГН: ********** и А. А. Г. с ЕГН: **********
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, както
следва:
А. Г. Г.: сумата в размер на 39,78 BGN (тридесет и девет лева и 78
стотинки), представляваща 1/3 от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. В. 1, магазин със стая, антре и
клозет, аб.№ 95928 от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 7,54 BGN (седем лева и 54
стотинки), сумата в размер на 4,40 BGN (четири лева и 40 стотинки)
представляваща 1/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.07.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.08.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 1,06 BGN (един лев и 06 стотинки),
А. А. Г.: сумата в размер на 39,78 BGN (тридесет и девет лева и 78
стотинки), представляваща 1/3 от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. В. 1, магазин със стая, антре и
1
клозет, аб.№ 95928 от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 7,54 BGN (седем лева и 54
стотинки), сумата в размер на 4,40 BGN (четири лева и 40 стотинки)
представляваща 1/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.07.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.08.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 1,06 BGN (един лев и 06 стотинки), за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.г.р.д. № 35639 по описа на СРС за 2024 г.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
дължи претендираните суми вследствие на неоснователно обогатяване, тъй
като между страните няма подписан договор за продажба на топлинна
енергия. Обосновава, че до процения имот е доставяна топлинна енергия в
претендирания размер през исковия период, която не е заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответниците, с
който оспорват иска като неоснователен. Възразяват, че посочената топлинна
енергия е заплатена изцяло от третия длъжник, който не е страна по
настоящото дело. Обосновава, че процесният имот не е предвиден за
отопление по проект и през него не минават щрангове за отопление. Прави
възражение за недължимост на лихви, поради липса на покана преди
завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в
приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43 от ДР на
ЗЕ, действала за част от исковия период, определя като потребител на енергия
2
или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Нормата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор между
тях не е сключен. Същевременно ищецът е доставял на ответното дружество
топлинна енергия, която е ползвана от него.
Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се
предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са
оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на по 1/3
идеална част от процесния имот през исковия период и че между страните
няма сключен договор за доставка на топлинна енергия за исковия период.
Фактът, че ответниците, бидейки собственици на имот за небитови
нужди, потребяват топлинна енергия без да сключат договор с ищеца, ги
освобождава от договорна връзка с „Топлофикация София“ ЕАД, но не и от
задължението да заплатят реално доставената и консумирана топлинна
енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в случай, че се установи доставка
на такава. Лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на
3
топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна
енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа
без да сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна
енергия за небитови нужди, т.е. в случая, това са ответниците – собственици
на имота. Доколкото не се твърди и не се установява имотът да е бил
предоставен за ползване на трето лице, то следва да се приеме, че именно
собствениците са се обогатили със стойността на доставената в имота им
топлинна енергия.
За установяване доставката на топлинна енергия в имота и на размера на
потребеното в имота количество топлинна енергия е допуснато изслушването
на съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от
останалите събрани по делото доказателства, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата се измервало чрез монтиран в
абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни
актове. Съгласно заключението процесният недвижим имот се намира в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа,
като през процесния период не е начислявана топлинна енергия за общи части,
нито такава, отдадена за отопление на имота. Начислена е единствено
топлинна енергия отдадена за сградна инсталация, която е определяна
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект и в
съответствие с нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ общата
дължима сума за процесния период, при съобразяване на изготвеното от ФДР
изравнение е в размер на 198,43 лева.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
4
проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 ДР на ЗЕ „отопляем
обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна
инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването –
„съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“.
Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните
разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140 ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1
ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части,
ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо
всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост,
принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153 ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установи, че на ответниците са били начислени суми за топлинна енергия,
5
отдадена от сградната инсталация. Обстоятелството дали през процесния
магазин преминават щрангове за отопление (скрито монтирани) или не, което
остана неустановено по делото, е без правно значение за дължимостта на
топлинна енергия за сградна инсталация, доколкото процесния имот е част от
топлоснабдената сграда. Освен това липсата на отоплителни тела в имота на
ответниците води единствено до извода, че същите не са потребители на
топлинна енергия за отопление, но не води до освобождаване от отговорност
за заплащането на отдадената от сградната инсталация енергия при доставката
на централно отопление в сградата. В тази връзка следва да се вземат предвид
и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в
Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК
на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е
разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна
инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният
етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната
енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
мнозинството. Посочено е, също така, че в сгради-етажна собственост
доставката на топлинна енергия се разглежда от законодателя като услуга,
която се предоставя на самата етажна собственост и въпросите за доставката и
разпределението се решават от мнозинството на етажните собственици – 2/3
от тях. Ето защо се налага извод, че за да бъде освободен отделният етажен
собственик от задължение за заплащане на топлинна енергия за сградна
инсталация, е необходимо решение на 2/3 от етажните собственици, което не
се твърди или доказва по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците като собственици на
процесния имот, които не са сключили самостоятелен договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди, са се обогатили за сметка на ищеца с
размера на дължимата за процесния период цена на топлинна енергия за
сградна инсталация, съобразно с дяловете им на собственост по 1/3 от сумата
в размер на 198,43 лева.
С отговора на исковата молба ответниците са представели като писмени
6
доказателства платежни нареждания за извършени плащания от третия
съсобственик Ц. А.а Г., от които се установява, че на 22.12.2022 г. е заплатена
сумата в размер на 111,79 лв. и на 13.09.2024 г. е заплатена сумата в размер на
135,58 лв.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява,
че горепосочените суми са постъпили по сметка на ищцовото дружество, но
последното е отнесло тези плащания към други задължения.
Видно от представените платежни в същите изрично е посочено, че се
заплаща по партидата на процесния имот за периода от 01.05.2021 до
30.04.2023 г. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД длъжникът може да посочи кое точно
задължение погасява, което в случая е сторено в платежните нареждания.
Всеки има право да плати чуждо задължение, поради което е ирелевантно за
спора, че плащанията са извършени от един от тримата съсобственици общо
за целите дължими суми за имота. Платената сума е по-голяма от дължимата
(установена от съда въз основа на приетата СТЕ), поради което съдът намира,
че вземанията за главница за сградна инсталация са изцяло погасени чрез
плащане и искът следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
По делото бе безспорно установено, че услугата за дялово разпределение
е извършвана през процесния период, поради което плащането на нейната
цена се дължи от собствениците на магазина. Съдът намира за основателно
възражението на ответниците, че третият съсобственик Ц. А.а Г. е заплатила
дължимата сума за услугата за дялово разпределение от името на всички
съсобственици с извършени плащания на 22.12.2022 г. и на 13.09.2024 г. В
платежните нареждания изрично е посочен размера на цената на услугата за
дялово разпределение и периода за който същата се заплаща, поради което
съдът намира вземането за погасено, чрез плащане и исковете следва да се
отхвърлят.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
7
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало
непогасено през релевирания от ищеца период на забава. При
неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От
събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до
ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди
предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което исковете за лихва
за забава са изцяло неоснователни и следва да се отвхърлят.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците в
размер на 250 лв. за съдебни разноски.
Ответникът дължи на адв. Ц. А.а Г. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Г. Г. с ЕГН: ********** и А. А. Г. с ЕГН: **********
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, както
следва:
А. Г. Г.: сумата в размер на 39,78 BGN (тридесет и девет лева и 78
стотинки), представляваща 1/3 от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. В. 1, магазин със стая, антре и
клозет, аб.№ 95928 от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 7,54 BGN (седем лева и 54
стотинки), сумата в размер на 4,40 BGN (четири лева и 40 стотинки)
представляваща 1/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.07.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
8
12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.08.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 1,06 BGN (един лев и 06 стотинки),
А. А. Г.: сумата в размер на 39,78 BGN (тридесет и девет лева и 78
стотинки), представляваща 1/3 от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. В. 1, магазин със стая, антре и
клозет, аб.№ 95928 от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.07.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 7,54 BGN (седем лева и 54
стотинки), сумата в размер на 4,40 BGN (четири лева и 40 стотинки)
представляваща 1/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.07.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
12.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.08.2021г. до 29.05.2024 г. в размер на 1,06 BGN (един лев и 06 стотинки), за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.г.р.д. № 35639 по описа на СРС за 2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на А. Г. Г. с ЕГН: ********** и А. А. Г. с
ЕГН: ********** сумата в размер на 250 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38а, ал. 1, т. 3 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Ц. А.а Г.
сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9