№ 925
гр. София , 10.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601333 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 249 НПК и е образувано пред САС по частен протест
на СГП срещу определение на СГС постановено в разпоредително заседание проведено на
07.10.2020г. по НОХД№2646/2020г., с което съдът: ВЪРНАЛ делото на прокуратурата за
отстраняване на посочените в определението недостатъци, респективно изготвянето на нов
обвинителен акт, съобразен с дадените от съда указания
САС като се запозна с доводите в протеста и доказателствата по делото, намира че
протестът е основателен, а атакуваното определение, като неправилно и незаконсъобразно
следва да бъде отменено по следните съображения:
За да прекрати съдебнотопроизводство и да върне делото на прокурора СГС приел че:
На досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт, е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правата на
подсъдимия Й. и в частност на правото му да научи за какво престъпление е привлечена в
това му качество.
Главното предназначение на обвинителния акт е да очертае фактическите рамки на
обвинението, като определи предмета на доказване. В обстоятелствената му част следва да
бъдат посочени пълно, точно и ясно всички онези факти и обстоятелства, които се отнасят
до съставомерните обективни и субективни признаци на деянието, в това число време,
място и начин на извършване.
Липсата или непрецизното посочване на обстоятелствата от тази категория винаги
води до ограничаване правата на подсъдимото лице и съставлява съществено процесуално
нарушение.
1
СГС намерил, че процесният обвинителен акт не отговаря на изискванията на
закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2002
година, тъй като формулираното с него обвинение не е в достатъчна степен пълно, точно и
ясно.
Първият недостатък, който се откроява, касае изпълнителното деяние на
престъплението. С обвинителния акт се поддържа реализиран състав на престъпление по
чл.255 НК в двете му възможни форми, избягване установяването и плащането на данъчни
задължения, което е недопустимо, когато става дума за едни и същи данъчни задължения.
Двете форми на изпълнителното деяние се намират в условията на алтернативност, поради и
което няма как да бъдат осъществени едновременно, още повече, че в случая не става дума
за различни данъчни задължения, а едни и същи такива. Тази
неяснота в обвинението създава непреодолимо противоречие, което следва да
бъде отстранено, за да може изобщо да се разбере същността на обвинителната теза.
На следващо място, от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
не става ясно по никакъв начин как е функционирало
самото дружество, как е било обслужвано счетоводно, респективно кой е реализирал
данъчното му отчитане и то при положение, че се касае за реално търговско дружество,
осъществяващо търговска дейност.
В обвинителния акт най-общо е посочено, че подсъдимият Й. е организирал
счетоводното обслужване и данъчно отчитане на фирмата, но как точно е ставало това не е
ясно - дали същият лично е бил ангажиран с целия този процес или е делегирал тези права и
функции на други лица. Тоест, налице е непълнота на обвинителния акт в тази насока, която
също следва да бъде преодоляна, за да не възникват съмнения и колебания.
Не е ясно и следва да се извлича по тълкувателен път, което е недопустимо, кой и как
е реализирал търговската дейност на дружеството и в частност преговорите и действията,
касаещи фирмите съконтрахенти „Кра енд Дим“ ЕООД, „Голд Петрол Ко“ ЕООД, „Шац
Ойл“ ЕООД и „Пираня БГ“, издали инкриминираните фактури. Налице е непълнота в
обвинителния акт относно това кой е издавал и получавал тези фактури, какъв е бил
предмета им, тоест какво е следвало да бъде реализирано/доставено по тези фактури,
извършено ли е било реално или не. Тъй като в обвинителния акт отново най-общо е казано,
че подсъдимият Й. по неустановен начин се е сдобил с инкриминираните фактури, след
което ги е включил в дневниците за покупко- продажба. От така изложеното отново не става
ясно дали същият е знаел и е бил наясно с фиктивността на сделките и фактурите и това, че
зад тях не стоят реални доставки, за да може изобщо законосъобразно да се вмени
извършването на конкретно престъпление. Общата формулировка, че подсъдимият се е
сдобил по неустановен начин с въпросните фактури препятства възможността да се извлекат
2
необходимите обективни и субективни признаци на деянието, които са релевантни за едно
законосъобразно повдигнато обвинение. Необходимо е внасянето на конкретика във всяко
едно от изпълнителните деяния /способи/, чрез които се твърди да е било реализирано
конкретното данъчно престъпление. Тезата на прокуратурата е, че
това се е случило чрез три способа — потвърждаване на неистина, използване
на документи с невярно съдържание и приспадане на неследващ се данъчен кредит. От
фактите, които са изложени остава неизяснено подсъдимият Й. знаел ли е изобщо, че
въпросните фактури са с невярно съдържание, че зад тях не стоят реални сделки и доставки.
Не е установен също механизма на тяхното издаване и получаване. Скрито остава кой и как
ги е издал, въз основа на какво са издадени, кой е водил преговорите за тяхното издаване и
на кого са били връчени, за да може да се очертае предмета на доказване и да се установи
дали подсъдимият Й. е знаел или не за техния порочен характер, а от там и дали е имал
основание или не да ги включва във въпросните справки-декларации. Общата формулировка
за осъществяване на търговската дейност на дружеството от подсъдимия в случая отново се
явява недостатъчна и крайно пестелива, тъй като не са изложени никакви обективни факти
за конкретните фирми, доставки и фактури, които са част от обвинението.
Държавното обвинение е длъжно детайлно да опише и посочи целия процес по
функциониране на дружеството, в това число личното участие на подсъдимия, за да стане
ясно какъв е неговия личен принос към твърдяното от прокуратурата престъпление,
извършени фиктивни сделки, издадени порочни документи и подадени неверни справки-
декларации.
В обвинителния акт е посочено, че приспаднатия от страна на подсъдимият данъчен
кредит не е бил признат от данъчната администрация и е последвал отказ, което
автоматично обуславя единствено и само опит към укриване, но не и довършено
престъпление, което е самостоятелно съществено нарушение и основание за връщане поради
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на същия.
Според настоящия състав на САС всички изложени дотук претенции на съда от първа
инстанция към обвинителната функция, макар привидно да касаят процесуалния ред за
осъществяването и всъщност грубо навлизат в нейното същество, което е недопустимо в
наказателния процес. Само в преценката на прокурора е на каква фактическа основа да
постави обвинението си. Претенцията на съда, че след като не са установени и изложени в
пълна конкретика и с точно оределени параметри дадени факти не може да има обвинение
по определен текст от НК, е по същество становище за необоснованост на обвинителния акт,
каквото съдът може да вземе едва с присъдата си. Същото се отнася и до точната
квалификация на инкриминираната дейност. Дали избраната от прокурора квалификация
позволява преквалификация с присъдата или налага цялостно оправдаване е също въпрос
по същество, който не следва да бъде предрешаван в разпоредително заседание. Иначе в
процесния обвинителен акт прокурорът ясно е посочил, какво счита за установено и как го
3
квалифицира, коректно е отбелязал и кои обстоятелства са останали неустановени. Но
очевидно е извършил суверенна преценка, че това не е пречка да поддържа обвинение в
съдебна фаза. Според САС обивинителният акт е годен да даде фактическа и правна рамка
на доказването във фазата на съдебното следствие и последващата преценка по същество с
крайния съдебен акт. При тези обстоятелства наказателното производство ненужно, а оттам
и незаконосъобразно е било върнато в предходна фаза.
Предвид гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС постановено в разпоредително заседание на
.07.10.2020гл по НОХД№2646/2020г., с което съдът: ВЪРНАЛ делото на прокуратурата за
отстраняване на посочените в определението недостатъци, респективно изготвянето на нов
обвинителен акт, съобразен с дадените от съда указания.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4