Р Е Ш Е Н И Е
№1767/18.9.2019г.
Град Пловдив, 18.09.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 330 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба К.Л. *** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0432-000027 от 07.03.2019
г. на началника на РУ 01 Пловдив при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
норми. Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено на 07.05.2019 г. лично на жалбоподателя срещу подпис,
насочена е срещу заповед, която на основание чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на
обжалване по реда на АПК, поради което жалбата е допустима, но разгледана по
същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 07.03.2019 г. в град Пловдив жалбоподателят е управлявал личния
си лек автомобил марка „****“, марка „****“, с рег. № *******, и е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство, за което му е съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, като е отбелязано, че на водача
е издаден талон за медицинско изследване. На същата дата 07.03.2019 г. е
издадена оспорената заповед № 19-0432-000027 – предмет на настоящото съдебно
производство, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство не са събрани нови
доказателства, макар че още с определение по хода от 04.07.2019 г. съдът е
указал доказателствената тежест на жалбоподателя и изрично му е указано да
представи талона за медицинско изследване за установяване на липсата на
наркотични вещества в кръвта на датата на извършеното административно
нарушение. Въпреки изпълнението на служебното задължение на съда такова
доказателство не е представено, макар че установяването на наличие или липса на
наркотични вещества или техните аналози в кръвта на жалбоподателя е
единственият правно релевантен факт, който има значение за преценката относно
законосъобразността на оспорената заповед и който факт не може да бъде
установен от разпита на очевидеца, посочен в акта за установяване на
административно нарушение, в каквато насока беше направено искане от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание.
От друга страна, актът за установяване на
административно нарушение е връчен на жалбоподателя след съставянето му и в
него изрично е вписано, че К.К. е запознат със съдържанието на акта и няма
възражения по него. Съответно следва да се приеме, че в акта за установяване на
административно нарушение фактите са изложени вярно и обективно, включително,
че водач на автомобила е бил именно жалбоподателя. Липсата на възражения по
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение означава, че
жалбоподателят е бил съгласен с описанието на фактическата обстановка на
допуснатото нарушение по отношение на всички негови елементи, поради което
липсва основание за разпит на свидетели относно факти, намерили отражение в
официален писмен документ, ползващ се материална доказателствена сила. Ето защо
съдът приема, че страните нямат спор по фактите, а спорът е само правен.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година.
В настоящия случай са установени всички
правно релевантни факти от хипотезата на нормата на чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП –
автомобилът е собственост на К.К. и е управляван от К.К., който е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като не е изпълнил също предписанието за медицинско
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози,
за което му е бил издаден талон. Очевидно това изследване не е било направено,
защото при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи липсата на
наркотични вещества в кръвта той не представи талона за извършено медицинско
изследване.
Предвид императивния характер на нормата
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, той има
задължение да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка
от категорията на оспорената. Т.е., обстоятелството, че административният орган
действа в условията на задължителна администрация, означава, че преценката и мотивите за
прилагане на принудителната мярка са направи от законодателя при създаване на
самата правна норма.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма.
Фактите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в
оспорената заповед, са напълно идентични и липсва каквото и да било
несъответствие. За да издаде оспорената заповед, административният орган не е
необходимо и задължително да посочва резултатите от медицинското изследване, за
което на нарушителя е бил издаден талон. Отказът на нарушителя да бъде тестван
с техническо средство е достатъчно основание за издаване на заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП,
доколкото, както посочва това и самият жалбоподател, нормата съдържа няколко
хипотези, една от които е именно отказът на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство.
Не представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила липсата на съответствие между цифровото
изписване на нарушената правна норма в акта за установяване на административно
нарушение и в заповедта за прилагане на принудителната административна мярка,
доколкото словесното описание е идентично и жалбоподателят е могъл да разбере
за какво нарушение му се налага мярката. Съответно не е налице нарушаване или
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Противно на твърдението на жалбоподателя,
фактите от значение за настоящия случай са изяснени по безспорен и категоричен
начин, изложени са в достатъчна степен ясно и разбираемо за жалбоподателя в
оспорената заповед, поради което неоснователно и недоказано се явява
възражението за липса на мотиви. Още повече, че мярката е приложена за
минималния определен в закона срок, съответно административният орган не е
необходимо да излага мотиви в тази насока.
Въпросите относно компетентността на
актосъставителя са извън обхвата на настоящото дело.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото на жалбоподателя
не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Л. Кариоти, ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0432-000027 от
07.03.2019 г. на началника на РУ 01 Пловдив при ОДМВР Пловдив, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
Административен съдия: