Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Габрово, 4.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от пети
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Мариела Караджова, като разгледа материалите
по адм. дело № 287 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1629 от 4.11.2019 г.,
подадена от „******“ ЕООД, със седалище гр. Севлиево, ЕИК: *******, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-04000718004641-091-001 от 19.07.2019 г., издаден от Й. И.
Д. – началник сектор, възложител на ревизия и С. Г.Г.– главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията. РА се обжалва в частта му, в която е
потвърден с Решение № 154 от 11.10.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ТД на НАП – Велико Търново.
Производството е по
реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК. Процесният РА е връчен на представител на
ревизираното дружество, настоящ жалбоподател, на 23.07.2019 г. Против него е
подадена жалба до Директора на Дирекция ОДОП при ТД на НАП – Велико Търново,
която е разгледана от адресата си по същество като редовна и допустима и е била
счетена за частично основателна, поради което процесният РА е отменен в една
част и потвърден в друга, както е посочено по-долу.
На основание ЗВР №
Р-04000718004641-020-001 от 9.08.2018 г. /л. 144/ е извършена ревизия на
дружеството – жалбоподател за установяване на задължения за ДДС за периода от
1.05.2016 г. до 28.02.2018 г. Последвали са редица спирания и възобновявания на
производството, за които са издавани съответните актове. Със ЗИЗВР от
18.01.2019 г. е разпоредено ревизията да обхване като видове задължения по
периоди: 1. Корпоративен данък от 1.01.2016 г. до 31.12.2017 г.; 2. ДДС от
1.05.2019 г. до 28.02.2018 г., като ревизията е следвало да приключи до
11.03.2019 г. Със ЗИЗВР от 11.03.2019 г. е променен екипът, на който е
възложена тя, като в него влизат С. Г.Г., М.М.П.и П.Й.П.– тримата главни
инспектори по приходите, като С.Г.е ръководител на ревизията.
Заповедите за
възлагане на ревизия, както и тези, за спиране, възобновяване и изменение, са
издавани от правоимащо лице и компетентен орган – Й. И. Д., началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Габрово, видно от приложена по
делото Заповед № 6 от 3.01.2017 г. на директор ТД на НАП Велико Търново,
издадена на основание чл. 11, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК.
Съставен е
Ревизионен доклад /РД/ от 22.05.2019 г., връчен на адресата по електронен път
на същата дата, против който е подадено възражение. В Доклада са направени
следните фактически и правни изводи - основание за облагане:
1. По ЗДДС за ревизирания период
дружеството е подавало редовно справки-декларации /СД/, съставени въз основа на
отчетени регистри по чл. 124 от ЗДДС, водени редовно. Дружеството е отчитало
приходи от продажби на услуги – строително-ремонтни дейности /СМР/,
съставляващи негова основна дейност. По повод извършването на такива услуги е
осъществена насрещна проверка на лицето Г.М.П..
Същият е сключил договор с ревизираното дружество за СМР с обект – „жилищна
сграда с навес за автомобили в УПИ – 1 – 5 от кв. 4, с местонахождение - с.
Батошево, общ. Севлиево, въз основа на издадено Разрешение за строеж № 72 от
28.06.2017 г. Към момента на проверката– края на 2018 г., обектът все още не е
бил завършен. На 21.07.2017 г. клиентът е заплатил на изпълнителя авансово
сумата от 20 000.00 лв. за закупуване на материали – арматура, кофражи, бетон,
като дружеството е издало квитанция за получената сума, но не и фактура. Съставен
е Акт обр. 19 от 20.10.2017 г. за приемане на изпълнени СМР. П. е предоставил
заверено копие от Фактура № 142 от 20.10.2017 г. До проверката били извършени
изкопни работи, конструкции, кофраж, зидария, бетони и поставена арматура.
Зидарията не е довършена и ще бъде заплатена изцяло след приключването й. Направени
са и частични работи по покривната конструкция. Посочено е, лицето не разполага
с количествено-стойностна сметка за материалите, които са необходими за
строителството на сградата, същата е предадена на строителя. Предоставен е
документ за нужните за обекта материали, които са за сметка на строителната
фирма, с изключение на покривната дървесна конструкция, дървени летви и греди. За
периода на строителство на обекта не е имало охрана и материалите са се
съхранявали от фирмата – изпълнител. Доставките на материали, необходими за
него, са осъществявани от същата.
При посещение и
проверка в счетоводството на дружеството във връзка с този обект се установява,
че същият е завършен през април, 2019 г. Приходът от извършените СМР е отчетен
също тогава, въз основа на издадена Фактура № 242 от 11.04.2019 г. за извършени
СМР по договор от 23.03.2017 г. и Акт № 19 от 11.04.2019 г. на стойност от 16
666.66 лв., от която сума е приспаднат получен и отчетен аванс от 2017 г. на,
поради което фактурата е с данъчна основа от 0.00 лв. и ДДС – също толкова. За
получения аванс е издадена Квитанция № 1
от 21.07.2017 г. през данъчен период месец юли, 2017 г., като дружеството е
следвало да начисли към този момент ДДС в размер на 3 333.33 лв.
При насрещната
проверка е установено заплатен от клиента аванс на стойност 20 000.00 лв. с
ДДС, за което е издадена Квитанция от 21.07.2017 г. Издадена е фактура от
11.04.2019 г. за извършени СМР и Акт № 19 от същата дата за 16 666.66 лв.
/облагаемата основа/, като е приспаднат аванс за материалите от 2017 г. в същия
размер, поради което фактурата е с нулева стойност.
Съгласно чл. 25,
ал. 6 от ЗДДС когато се извърши цялостно или частично авансово плащане преди
възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем при получаване на
плащането за размера на същото. За издателя на фактурата е възникнало
задължение за начисляване на ДДС, като за получения аванс съгласно квитанцията
от 21.07.2017 г., през данъчен период юли/2017 г. „******“ е следвало да
начисли ДДС в размер на 3 333.33 лв.
Данъкът е бил начислен едва през април/2019 г., при издаването на фактурата с
нулева стойност, като е бил отчетен само приход. Следва начисляване и заплащане
на ДДС в този размер и лихва за забава от данъчния период, следващ данъчното
събитие – август/2017 г.
2. Между
ревизираното дружество и „******“ ООД
е сключен договор за изпълнение на СМР от 15.08.2016 г. за обект „Ремонт на
съществуващи складови сгради бивш Оригинал гр. Севлиево“. Получателят на
услугата не е бил съгласен с част от отчетени като извършени СМР, посочени в
Протоколи № 2 и № 3 и не е заплатил сумата по тях, поради което е възникнал
спор между страните по договора. Постигната е спогодба на 12.03.2018 г., като
страните приемат, че възложителят има задължения към изпълнителя съгласно тези
протоколи на обща стойност от 50 000.00 лв. с ДДС. В тази връзка Окръжен съд
Хасково издава Протокол от 12.03.2018 г. за одобряване на спогодбата и сумата е
заплатена на следващия ден по банков път, за което „******“ ЕООД издава Фактура
№ 174 от 10.03.2018 г. с данъчна основа 41 666.67 лв. и ДДС – 8 333.33 лв. и
предмет на плащане – по съдебната спогодба. Проверяващите органи намират, че
фактурата е следвало да се издаде и, съответно, ДДС да се начисли още през
ноември, 2016 г. В случая приходът е отчетен през 2018 г. и ДДС – начислен през
месец март, 2018 г. За неначисления в срок ДДС се приема, че е дължима лихва за забава за периода от 15.12.2016 г. до 14.04.2018 г. в размер на 1 125.09 лв.
3. Смята се за
установено от ревизиращите органи, че липсва реално осъществена облагаема
доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по фактури, издадени от „******“ ЕООД – 10 броя, №№ **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; ********** – всички от месец юни, 2017 г., по които са доставени строителни
материали /арматура/ и материални активи /моторна пердашка – 3 броя/, с
посочена за всяка от тях данъчна основа и ДДС. Преобразува се финансовият
резултат в увеличение по ЗКПО. Във връзка с ДДС е отразено, че доставчикът по
тези фактури не е подал ГДД за 2017 г.
по ЗКПО и е дерегистриран по ЗДДС от декември, 2017 г. служебно. Той има
задължения в големи размери и няма кадрова обезпеченост. Фактура 2...25 не е
отразена в дневника му за продажби. Дружеството не е представило при насрещна
проверка изисканите фактури, начина на осчетоводяването им и отразяването на
сумите като приход. Не са представени и документи, доказващи съхранението на
стоките/материалите по тези фактури, нито документи за приемане и предаване на
купувач, справка за стоков поток, за транспортиране.
Плащанията по
фактурите ревизираното лице е направило в брой. Закупената арматура е отчетена
директно на разход. Фактурите са придружени с фискални бонове от ЕКАФП с
дистанционна връзка, но този апарат е регистриран на друго лице, не на „******“
ЕООД. Налице е несъответствие на касовите бонове, като съвпадащи и непоредни
номера, съответстващи на хронологията на плащанията. Номерата на ФУ и ФП, както
и контролните числа съвпадат с приложени касови бонове към фактури, издавани от
„******“ ЕООД.
Съгласно фактурите
за покупка и доставка на арматура такава за месец юни, 2017 г. е доставЯ.в
количество от 34 382.78 кг, а съгласно протоколите за извършени СМР на ******
ЕООД вложената арматура е 21 900 кг. По Протокол акт 19 от 20.10.2017 г. вложената
в къщата на с. Батошево арматура е 6 500 кг или общо с вложената при ******
ЕООД възлиза на 28 400 кг, като се явява разлика от закупеното и вложено
количество от 5 982.78 кг.
Ревизираното лице
декларира, че транспортът на арматурата е осъществен с МПС рег. № ******* на „******“
ЕООД, но последното не е предоставяло транспортни услуги на „******“ ЕООД през
юни/2017 г., нито е давало под наем това превозно средство, което е заявено
писмено от неговия управител.
Процесните материални
активи са били налични при посещение в обекти на дружеството. Представен е и
инвентаризационен опис, но тези активи /моторни пердашки/ са отразени в тях без
инвентаризационни номера, във фактурите или други документи липсва посочване на
фабричните им номера и не може да се установи, дали това са закупените от „******“
ЕООД активи.
Ревизиращите органи
отчитат липса на облагаеми доставки по тези фактури. Липсва предпоставка за
възникване на данъчен кредит /ДК/ по чл. 68 от ЗДДС – наличие на облагаеми
доставки. Не е възникнало и право на приспадане на ДК, а за издателя на
фактурите – за начисляване на такъв. Тези обстоятелства няма как да не са
известни на ревизирания субект, който е само получател на данъчни документи, но
не и на стоки по такива. Затова и не се признава право на приспадане на ДК по
процесните фактури.
4. Не се
установяват реални доставки и по 7 броя фактури, издадени от „******“ ЕООД - №№ 125, 126, 127, 128,
134, 136 и 137 от януари/2018 г. за продажба на материали– гипсокартон. Дружеството
няма подадена ГДД за 2018 г., служебно е дерегистрирано по ДДС през юни/2018
г., има задължения в големи размери и няма кадрова обезпеченост.
В хода на извършена
насрещна проверка то не е могло да представи изисканите фактури, нито да
удостовери тяхното осчетоводяване и отразяване на постъпилите по тях суми като
свой приход. Не са представени документи, доказващи съхранението на
стоката/материалите по тези фактури, документи за приемане и предаване на
стоката, заприхождаването й и изписването й, справка за стоковия поток,
транспортирането им. Фактурите са представени от ревизираното дружество.
Заявено е плащане по тях в брой. Доставката на материалите е отчетена директно
на разход. Приложените към тях касови бонове са от ЕКАФП, като данните и контролните
числа съвпадат с приложени бонове към фактурите на „******“ ЕООД. Има повтарящи
се номера на ФБ, както и разминаване между номерата им и хронологията на
тяхното издаване.
По информация на
задълженото лице материалите са били предназначени за обект на „******“, но в
протоколите по представените фактури няма информация за него и за тези СМР.
Въз основа на
гореизложеното се счита, че доставките по тези фактури не са реално извършени.
Липсва предпоставка за възникване на данъчен кредит /ДК/ по чл. 68 от ЗДДС–
наличие на облагаеми доставки. Не е възникнало право на приспадане на ДК, а за
издателя на фактурите – за начисляване на такъв. Тези обстоятелства няма как да
не са известни на ревизирания субект, който е получател само на данъчни документи,
но не и на стоки по такива. Затова и не се признава право на приспадане на ДК
по процесните фактури.
Общата стойност на непризнатия ДК по т. 3 и т. 4 по
фактурите, издадени от „******“ ЕООД и „******“ ЕООД възлиза на 20 896.04 лв.
На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ се начислява
лихва за просрочие за периода на неправомерно упражненото право на такъв.
Така
за отделните данъчни периоди е установено следното:
1. За ноември, 2016 г. – Подадена е СД
с резултат за възстановяване на ДК от 1 072.41 лв. Данъчният период
приключва с резултат за внасяне от 15.25 лв. следващия месец. Резултатът не се
променя, но във вр. с установеното по пункт № 2 относно отношенията със „******“ ООД е налице по-късно начислен
ДДС от страна на задълженото лице в размер на 8 333.33 лв., за която
забава се дължи лихва от 1 125.09 лв.
2. За данъчен период месец юни, 2017 г.,
е подадена СД през юли, същата година, с резултат за внасяне от 303.81 лв.,
която сума е внесена в приход на бюджета. Установено е просрочие и е начислена
лихва за него в размер на 5.32 лв. Съгласно пункт № 3 по-горе по изброените
фактури на „******“ ЕООД не се
признава право на ДК общо в размер на 10 127.04 лв., която сума следва да
се внесе в бюджета. Освен това върху същата се дължи и лихва за забава в размер
на 1 904.60
лв.
3. За данъчен период юли, 2017 г., е
подадена СД и е начислен ДДС за внасяне на стойност 120.94 лв., която сума е
внесена в приход на бюджета. Във връзка с установеното по пункт № 1 по-горе, като
е взето предвид, че за получения аванс от
Г.М.П. „******“
ЕООД не е издало фактура и не е начислило ДДС в размер на 3 333.33 лв.,
дължимият ДДС е преизчислен, като е счетено, че такъв се дължи от август, 2017
г., в размер на 4 422.09 лв., като след приспадане на начислената и
внесена сума остават дължими 4 301.15 лв. Върху тази сума е начислена и
лихва за забава от 881.81 лв.
4. За данъчен период февруари, 2018 г.,
е подадена СД с резултат ДДС за внасяне в размер на 148,48 лв., която сума е
внесена. Съгласно установеното в пункт № 4 по-горе по отношение на издадени
фактури от „******“ ЕООД, по които
ревизиращите органи не признават реалност на доставките и, съответно, право на
приспадане на ДК, е изчислен ДДС за довнасяне от 9 801.18 лв. и лихва за
просрочие от 1 181.68 лв.
Общ
резултат за внасяне по ДДС е 24 229.37 лв. и лихви – 5 093.18 лв.
Изчислен
е и корпоративен данък за внасяне, както и лихви върху него, но тъй като в тази
част РА е отменен с процесното Решение съдът не следва да разглежда този въпрос
в рамките на настоящото производство.
РД
е връчен на адресата на 22.05.2019 г., видно от Удостоверение за извършено
връчване по електронен път /л. 94/. Против РД е подадено възражение от
5.07.2019 г.
Във
възражението е отразено, че дружеството не е запознато с цялата преписка по РД
и намира, че в нея липсват всички доказателства, на които органите се
позовават. Относно непризнатите като реални доставки от двете дружества „******“
ЕООД не може да е било запознато и не носи отговорност за това, дали
доставчиците му по тях са можели да докажат, че са придобили в последствие
прехвърлените на него доставки – дълготрайни активи и материали. Намира за
недоказано твърдението, че доставките са нереални. Конкретно за доставения от „******“
гипсокартон се сочи, че същият е залегнал в проекта за строеж на обекта, част
„Архитектура“ от офертата на строителната фирма, съответно позиции 1 и 2. В
протоколи № 18 от 1.12.2018 г., № 29 от 17.12.2018 г., № 20 от 16.01.2019 г., №
26 от 13.05.2019 г., № 21 от 1.02.2019 г., № 25 от 9.04.2019 г. за установяване
завършване и заплащане на видовете работи, т. 34, е отчетен вложен такъв.
Получените материали са вложени реално в строежа, за което е налице съответната
документация. Същото важи и за доставките на „******“ ЕООД – двете моторни
пердашки са налице при ревизираното дружество, арматурата също е вложена в
обекта, невъзможно е на практика и такъв да се изпълни без арматура. Закупените
материални активи а въведени в експлоатация в дружеството през юни, 2017 г.,
когато са и закупени. Липсват каквито и да било данни за закупуване на същите
активи от друг доставчик. Същите са втора употреба и единствен критерий за
избор на доставчик е ниската им цена. В съставените протоколи № 1 от 3.07.2017
г. и от 11.09.2017 г. за установяване завършването и за заплащане на видовете
СМР е отчетено влагането на арматура.
Процесният
РА е издаден на 19.07.2019 г. Констатациите и изводите от РД са потвърдени,
като е преизчислена само лихвата по дължимия ДДС за довнасяне и същата към
момента на съставянето му става вече 5 373.64 лв. РА е връчен на
23.07.2019 г., видно от приложената по делото разписка.
Против
него е подадена жалба от 5.08.2019 г., в рамките на законния 14-дневен срок, до
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на
НАП– Велико Търново с искане за цялостна отмЯ. на същия. В нея отново са
изложени съображения против установяванията и изводите относно дължим за
довнасяне ДДС, съответно и на акцесорното задължение за лихва за просрочие в
тази връзка.
По
така депозираната жалба ответникът се е произнесъл с процесното Решение от
11.10.2019 г., като с него отменя РА в частта му по ЗКПО за установен
корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. и преписката е върната за нова ревизия.
В останалата част, по отношение установяванията и изводите за дължим за
довнасяне ДДС, РА е потвърден като законосъобразен. Мотивите за това са
следните:
1.
По отношение данъчен
период 11/2016 г. – Безспорно е, че жалбоподателят е издал фактура към „******“
ООД на 12.03.2018 г. след сключване на споразумението и одобрението му от
Окръжен съд Хасково, но протоколите за извършените СМР са от този период –
11/2016 г., както и договорът за извършването им от 15.08.2019 г. Самите
дейности са осъществени през 2016 година. Спорът е бил по отношение на това,
които точно от отчетените СМР и за каква стойност се признават от страните по
този договор. Стойността на договора не е установена
предварително, с него.
Тя е следвало да се определи в процеса на неговото изпълнение, при отчитане на
всеки етап от него със съставяне и подписване на Акт 19. Решаващият орган
намира, че в случая е приложима хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ППЗДС – когато
при договор за услуга тя е свързана с отделни етапи, които се приемат от
получателя й, за всеки етап на завършеност се счита възникване на данъчно
събитие, ДДС за което става изискуем при приемането на съответния етап, като
тази дата се удостоверява с приемо-предавателен протокол, подписан от страните.
Протокол № 2 от 18.10.2016 г. отразява актувани СМР за 46 350.33 лв., извършени в периода от 25.09.2016 г. до
18.10.2016 г. и същият е подписан двустранно, поради което се приема, че с
подписването му е настъпило данъчното събитие, както и задължение за
начисляване на ДДС на стойност
9 270.07 лв. за данъчен период
10/2016 г. Затова и ревизираното лице е издало фактура № 103 от 18.10.2016 г. с
такава данъчна основа и такъв данък. Неоснователно същата е анулирана, т. к.
неплащането по тази фактура не е основание за такава операция. Неправилно
същата не е включена и в
дневника за продажби на дружеството.
Протокол
№ 3 от 7.11.2016 г., с който са актувани СМР на стойност 12 304.40 лв. без
ДДС за периода от 19.10.2016 г. до 7.11.2016 г., е подписан само от
изпълнителя. Неполагането на подпис за приемащ услугата означава, че актуваната
работа не е приета, при което не е налице условието по чл. 12, ал. 2 от ППЗДС,
за да се счита, че е настъпило данъчно събитие, поради което такова не е налице
по отношение на доставчика към датата на съставяне на този документ.
Обстоятелството, че на 12.03.2018 г. съдът е одобрил постигнатата между
страните спогодба окончателната сума на дължимата престация за извършените СМР
за периода от 25.09.2016 г. до 7.11.2016 г. да е в размер на 50 000.00 лв.
без ДДС и е обявил договора за изпълнен и приключен, е счетено за ирелевантно
обстоятелство по отношение момента на възникването на данъчното събитие за
услугата по Протокол № 2. Със спогодбата е постигнато на практика съгласие
относно приемането на СМР, извършени от ревизирания субект в периода от
26.09.2016 г. до 7.11.2016 г., но срещу намалена престация за „******“ ЕООД, е възникнало основание
за издаване на окончателна фактура – кредитно известие, с което да се извърши
намаление на данъчната основа по фактура № 103 от 18.10.2016 г., която е била
анулирана без основание.
Въз
основа на така изложеното решаващият орган е счел, че неправилно в РА са
начислени лихви върху окончателно дължимия според постигнатата спогодба ДДС от
8 333.33 за периода 15.12.2016 г. – 14.4.2018 г. Следвало е да се счита за
дължим ДДС в размер от 9 270.07 лв. по Протокол № 2 от 18.10.2016 г. за
периода от 15.11.2016 г. до 14.04.2018 г., но
лихвите,
като такива в по-голям размер от установеното с РА,
биха ощетили жалбоподателя, което,
с оглед разпоредбата на чл.
155, ал. 8 от ДОПК,
не следва да се допуска и РА е потвърден за сумата за този период така, както е
съставен.
2. За
данъчен период 70/2017 г. и начисления
ДДС на стойност 3 333.33 лв. за извършени СМР по отношение на Г.П. – решаващият орган приема, че
между двамата субекти е сключен такъв договор от 24.03.2017 г. за изграждане на
описания жилищен обект. Изпълнителят е задължен да довърши обекта до етап груб
строеж, като той доставя нужните материали, без нужните за покрива посочени
такива. На 21.07.2017 г. П. е заплатил аванс от 20 000.00 лв. с включен ДДС при данъчна основа 16 666.66 лв., за
закупуване на строителни материали, за което изпълнителят му издава квитанция №
1 от същата дата, но фактура не е налична. На 20.10.2017 г. е съставен Акт 19
за приемане на изпълнени СМР с фактура № 142 от същата дата с данъчна основа и
ДДС на тази стойност. Фактурата е отразена в дневника за продажби и СД за м.
10/2017 г., като други суми във връзка с отношенията с П. не са осчетоводявани.
Обектът
е завършен през април, 2019 г., за което е издаден Акт 19 от 11.04.2019 г. на
стойност 16 666.66 лв., като е приспаднат получения аванс за материалите
от 2017 г. и е издадена фактура № 242 от същата дата с нулева стойност. Общо по
договора са отчетени приходи от 39 999.99 лв. /актуваната през 2019 г.
сума и получен аванс през 2017 г./, но е начислен ДДС само на стойност
4 666.67 лв. За получения аванс изпълнителят е следвало да издаде данъчна
фактура и да начисли ДДС в размер на 3333.33 лв. през юли, 2017 г.
Срещу
констатацията жалбоподателят не е изложил и конкретни възражения. Решаващият
орган изцяло е потвърдил същата и извода за установено задължение.
3.
Относно 10-те фактури,
издадени от „******“ ЕООД, издадени в периода юни/2017 г., решаващият орган също
намира, че доставките по тях са недоказани, поради което не е налице и
основание за начисляване на ДК от ревизираното лице. Въпросът в случая В
случай, че тези материали и активи са били придобити от друго лице,
нерегистрирано по закона, то ДК не би бил дължим на изпълнителя. При
извършената насрещна проверка на издателя на фактурите и твърдян доставчик не е
установено, че последният
е притежавал и/или придобил по някакъв начин тези активи и материали, както и
остава недоказано обстоятелство дали и по какъв начин те са доставени
/транспортирани/ до получателя – „******“
ЕООД. В представените товарителници,
например, за място на натоварване е посочен гр. Плевен, а за разтоварване – гр.
Севлиево, което е в противоречие с дадените от управителя на дружеството
обяснения, че разтоварването е в строителния обект, находящ се в с. Батошево.
Освен това и количествата на арматура, посочена в товарителниците не
съответства на арматурата, отразена като използвана за обекта в Акт 19 от
20.10.2017 г. Също така собственикът на посоченото в товарителниците МПС е
установен и това е „******“ ЕООД, чийто представляващ е дал обяснения в насока,
че не е предоставял същото на дружеството – изпращач, нито му е предоставял
транспортни услуги.
Фактурите
са придружени с ФБ, издадени от регистрирано ЕКАФП на друго лице, те са с едни
и същи контролни числа, което е невъзможно, т. к. всеки издаден фискален бон генерира
различно контролно число, което означава, че не е установено и направено по
тези фактури плащане.
В
заключение решаващият орган прави извод, че реалността на процесните доставки е
неустановена.
4.
Относно фактури,
издадени от „******“ ЕООД за периода 01/2018 г. решаващият орган също е
потвърдил заключенията, съдържащи се в РА, на основания, аналогични на
посочените в предходния пункт. Не е установено, че именно това регистрирано по
ЗДДС дружество, издало данъчни фактури, е доставчик на посочените в тях
строителни материали, което е основание за непризнаване на ДК по същите.
Посочените от жалбоподателя документи за предоставени от ревизираното дружество
ценови оферти, както и посочените в жалбата протоколи, в които фигурира
процесното количество гипсокартон не са представени от същото лице, вкл. и до
подаването на жалбата против РА. Протоколите са от дати извън обхвата на
ревизията по ДДС. Дори и същите да са били представени на ревизиращите органи,
те не могат да установят по несъмнен начин, че въпросните материали са
доставени именно от „*****“ ЕООД. Те са изписани като вложени в обекта още през
20/2018 г., видно от представен Отчетен журнал, а счетоводството на
жалбоподателя не е водено аналитично по обекти.
Освен
това към процесните фактури са приложени касови бонове за плащане със същите
номера, посочени и във фискалните бонове към фактурите, издадени от „******“
ЕООД. Сред тях има повтарящи се номера, вкл. такива с ФБ на другото дружество,
като отново всички те са с едни и същи контролни числа. В заключение и по тези
фактури не са доказани налични плащания от страна на ревизирания субект, както
и изобщо реалността на доставките. Това води до правомерен отказ за приспадане
на ДК по тях в размер на 10 127.04 лв. за данъчния период, за който то е
било упражнено – 02/2018 г., като върху сумата се дължат и съответните лихви.
Жалбата против РА е депозирана на 13-тия ден от
постановяването на Решението– в законния срок и като подадена от заинтересовано
лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА същата е редовна и допустима.
Мотивите,
съдържащи се в нея, съвпадат с мотивите, съдържащи се във Възражението против
РД и жалбата против РА, подадена до контролиращия административен орган.
Накратко те се изразяват в следното:
От
наличните доказателства може да се установи, че в обектите, изпълнени от
ревизираното лице, са вложени фактурираните от „******“ ЕООД и „*****“ ЕООД
строителни материали и са налице закупените материални активи, с които се
осъществява строителната дейност. Правилно е отчетен приход от „******“ ООД
през 2018 г., тъй като тогава е възникнало задължението за плащане на база
сключената спогодба и издадена данъчната фактура в обща размер от
50 000.00 лв. За периода 06/2017 г. констатациите са неоснователни, т.к.
случаят не е изяснен в пълнота и към РА не са приложени нужните доказателства,
което съставлява съществено процесуално нарушение.
В
проведено по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. С.Б., която
поддържа депозираната жалба. В представената по делото от страната писмена
защита
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Я. Г., която оспорва жалбата.
В
допълнение от изложеното в РД, РА и Решението и като се вземат предвид
допълнително събраните в хода на делото доказателства /три експертизи и разпити
на свидетели/, ответникът намира, че същите не са в състояние да установята
реалното предаване и получаване на стоките по фактурите на „******“ ЕООД и „******“
ЕООД. ССЕ потвърждава изводите на ревизиращите органи относно липсата на
аналитична счетоводна отчетност при жалбоподателя. Закупените материали са
бивали изписвани директно на разход, без на практика все още към този момент да
са били вложени в строителните обекти. От страна на доставчиците не са
представени доказателства, от които да е видно, че същите са разполагали с
възможността да прехвърлят собствеността и държането върху фактурираните
материали и активи на жалбоподателя, въпреки, че съдът изрично е изискал такива
доказателства от тях. По тази причина и счетоводната експертиза се позовава
изцяло и само на данни от счетоводството на ревизирания субект, което е
недостатъчно и непълно. Цялото количество закупен от „*****“ ЕООД гипсокартон е
изписан директно на разход още в началото на 2018 г., но според Актове обр.
19 той е влаган в строителни обекти през
цялата 2018 г., до края й, и то в по-малко количество от закупеното. Такъв е влаган
и през 2019 г. Остават недоказани и касовите плащания по фактурите въз основа
на проблемите с касовите бонове, прикрепени към тях, изложени подробно в РА и
цялата преписка по издаването му. Такива не са били издавани изобщо от ЕКАФП на
„******“ ЕООД. Не се доказва как, кога и с какво са транспортирани строителни
материали до обекта в с. Батошево през октомври, 2017 г. В заключение следва да
се има предвид и това, че неправомерното приспадане на ДДС под формата на ДК
води пряко до ощетяване на фиска.
От
фактическа и правна страна съдът намира за
установено следното:
Ревизията
е проведена законосъобразно, извършването й е възложено от компетентен орган на
компетентни служители, изготвили РА за задължения на дружеството относно
ревизирания период и за посочените в ЗВР и последващите я заповеди публични
задължения.
Изводите
на ревизиращите органи относно възприетата за
реализирана фактическа обстановка почиват на налични
и приложени към преписката доказателства. Съдът намира, че фактологията не е
спорна. Спорът е от правно естество по отношение и на четирите пункта от РА,
потвърдени с Решението на ответната страна.
1. „******“
ООД, Хасково
Ревизираното
лице е сключило Договор за изпълнение на СМР на 15.08.2016 г. със „******“
ЕООД, Хасково, по силата на който същото, като изпълнител, приема да извърши
срещу заплащане всички СМР по обект „Ремонт на съществуващи складови сгради
/бивш „Оригинал/, гр. Севлиево, по предоставени планове и проекти на
възложителя. Стойността на поръчката не е уточнена с този договор, а е
предвидено да се определи в процеса на изпълнението му, като бъде отчетена със
съставени Акт обр. 19 към датата на изпълнението, подписан от двете страни по
договора. Плащането ще се извършва по банков път с 7-дневен срок от съставянето
на Акт 19.
Представени
са протоколи /Акт обр. 19/, както следва:
-
Протокол № 1 от 26.09.2016 г., подписан двустранно, с който са отчетени такива
работи на стойност 43 015.46 лв. От тази сума е приспаднат платен аванс от
7 000.00 лв. и така сумата без ДДС възлиза на 36 015.46 лв., а
начислен и ДДС – 7 203.09 лв.;
-
Протокол № 2 от 18.10.2016 г., двустранно подписан, с който са отчетени СМР на
стойност 46 350.33 лв. и ДДС – 9 270.07 лв.;
- Протокол № 3 от
7.11.2016 г., подписан само от изпълнител, не и от инвеститора, с който са
отчетени СМР на стойност 12 304.40 лв.
и ДДС – 2 460.88 лв.
Съдът
е изискал Протокол № 3 от 7.11.2016 г. по т. д. № 46 от 2017 г. по описа
на ОС – Хасково и Определение № 85 от 12.03.2018 г., с което е била одобрена
спогодба между жалбоподателя и „******“ ООД, Хасково и същите са приложени по
настоящото дело. От тях е видно, че и приложения по търговското дело Протокол №
3 Акт обр. 19 е неподписан от инвеститора по договора. За Протокол № 2 АСГ
приема за установено по несъмнен начин, че същият е подписан от двете страни по
договора, което означава, че работата, отчетена с него, е извършена, отчетена и
приета към датата на подписването му – 18.10.2016 г. Неплащането на база този
протокол и издадена към него фактура не е основание да се приеме, че същата не
следва да бъде осчетоводена съгласно правните норми. С протоколно Определение
на ОС - Хасково е одобрена спогодба между страните по договора, по силата на
която те приемат, че жалбоподателят е изпълнил СМР по Протоколи № 2 от
18.10.2016 г. и № 3 от 17.11.2016 г. за извършени и подлежащи на плащане СМР в
периода 26.09. – 7.11.2016 г. Дължимата сума по Протокол № 2 е 55 620.40
лв., а по Протокол № 3 – 14 765.28 лв., като общата сума по двата възлиза
на 70 377.30 лв. с включен ДДС.
Дружество „******“ ЕООД не било съгласно с количествено-стойностната част на
двата протокола, което е довело и до правния спор, сложен за разглеждане пред
ОС – Хасково. „******“ ЕООД е завело този спор чрез подаване на осъдителен иск
за тази сума и лихва за забава на плащането върху нея. На свой ред възложителят
по договора е завел насрещни искове срещу изпълнител. В споразумителната част
страните по спора са се договорили, че дължимата от инвеститора на изпълнителя
сума по двата протокола е общо 50 000.00 лв. с ДДС, като съдът е одобрил
спогодбата за тази сума.
АСГ споделя изводите на решаващия орган, че по отношение
на сумата, актувана с Протокол Акт обр. № 2, двустранно подписан от страните по
сделката, е настъпило данъчно събитие, като услугата е била реално предоставена
и изпълнението й – прието, за което правилно е била издадена и фактура. Без
основание същата е била в последствие сторнирана. Данъчното събитие не е
настъпило на основание сключеното споразумение, одобрено от ОС – Хасково, а още
с реализирането на съответния етап от СМР и съставянето и подписването на този
акт, удостоверяващ този факт, съгласно сключения между страните договор. Би
следвало в случая това да доведе до последваща корекция в декларирането и
начисляването на ДДС чрез издаването на кредитно известие, не и на първоначално
издаване на данъчна фактура, т. к. стопанската операция по предоставянето на
процесната услуга вече е била възникнала през процесния данъчен период –
октомври, 2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Правилно е Решението на ответника, че в случая в РА погрешно са били
начислени лихви за периода от 15.12.2017 г. до 14.04.2018 г., т.к. лихвата е
следвало да се изчисли от месец ноември, 2016 г. – периодът, следващ периода, в
който данъкът е следвало да се начисли, а това е 10/2016 г. – подписването на
Протокол № 2 и първоначалното фактуриране на дължимата от възложителя сума, но
тъй като в този случай би се влошило положението на жалбоподателя, поради
начисляването на по-голяма поразмер лихва, РА е потвърден така, както е
изготвен.
2. Г.М.П.
Ревизираното
лице е сключило Договор за изпълнение на СМР от 24.03.2017 г. с Г.М.П. относно изграждане на обект –
„Жилищна сграда с навес за автомобил“, находящ се в с. Батошево, обл. Габрово,
общ. Севлиево. По силата на същия дружеството, като изпълнител, приема да
изпълни този обект, като стойността на договора възлиза на 46 000.00 лв.
без ДДС въз основа на единичните сметки, приложени към него, а отчитането на
изпълнените работи и тук е договорено, че ще става с Акт обр. 19, подписан от
двете страни. Договорено е плащане по банков път. Срокът за изпълнение е 120
работни дни. На 20.10.2017 г. е съставен протокол – Акт обр. 19 за процесния
обект, в който са отметени видове и количества СМР на обща стойност
28 000.00 лв. с ДДС.
На
11.04.2019 г. дружеството издава Фактура № 242 на П. с данъчна основа от 16
666.66 лв. за извършени СМР по договора и въз основа на Акт обр. 19 от същата
дата. От тази сума е приспаднат платен от възложителя аванс през 2017 г.,
съставляващ 100% от сумата.
Съдът намира за безспорно, че на 21.07.2017 г. П. е
предоставил процесния аванс, както и самият той обяснява /папка 4, л. 193/, без
за дадената сума да е получил документ, различен от посочената вече квитания от
същата дата. Сумата не е осчетоводена като приход, не е отразена в дневника за
продажби на дружеството, ДДС не е начисле за стопанската операция, нито платен
в законовия срок. Неиздаването на фактура е нарушение, но не и основание за
неначисляване на ДК.
Въз основа на гореизложеното АСГ споделя изводите на
ревизиращите и на решаващия орган, като допълва, че в случая е нарушен
принципът за текущо начисляване, като приходът от получения аванс не е бил
начислен текущо в периода, през който е настъпило събитие, в разрез с
изискванията на ЗСч и ЗДДС.
3. „******“ ЕООД
Извършена е насрещна проверка на дружеството,
при която адресът му е бил посетен два пъти, като ЗЛ или негов представител не
е открит. Спазена е процедурата по чл. 32 от ДОПК. До съставяне на Протокол за
проверка от 20.07.2018 г. в ТД на НАП не са представени исканите от
проверяващите органи документи, нито се е явил представител на дружеството.
Установено е, че същото е включило в дневника си за продажби процесните
фактури. Търговецът не е бил ревизиран.
В Протокола от тази
дата, неоспорен от страните по делото официален констативен документ, е
отразено, че фактурите за закупена арматура от това дружество са отчетени при
ревизирания субект директно на разход по сметката на Разходи за материали. Към
тях са приложени фискални бонове от ЕКАФП с дистанционна връзка с № на ФУ,
който не принадлежи на „******“ ЕООД. Налице са съвпадащи ФБ – с повтарящи се
номера. Налице е и несъответствие, при което номер на ФБ от по-късна дата
по-малък от такъв, от по-ранна. Контролните им числа са едни и същи. Установена
е и разлика между закупените количества арматура, които по фактури да
34 382.78 кг, а според протоколите за извършени СМР на „******“ ЕООД са
вложени 21 900 кг. В еднофамилната къща в с. Батошево вложените количества
са 6 500 кг или общо вложени в двата обекта – 28 400 кг. Няма
доказателства за начина на транспортиране на материалите от доставчика до
купувача. Трите материални актива /моторни пердашки/ са налице при ревизираното
дружество, но не могат да се обвържат по някакъв начин с фактурираните такива,
липсват фабрични номера. Фактура 2 …25 от 9.06.2017 г. за доставена арматура не
е включена в дневника за продажби за м. юни/2017 г. на продавача и не е внесен
приход като дължим ДДС за нея.
Съдът
е изискал от това дружество, като неучастваща по делото страна, процесните
фактури, заявки за доставка на стоки, приемо-предавателни протоколи за
процесните доставки, счетоводни справки, от които да се установи как са
осчетоводени материалите, предмет на процесните сделки, при получаването им от
предходни доставчици и при продажбата им на „******“ ЕООД, както и на всички
счетоводни документи, свързани с тези доставки, налични в дружеството в тази
връзка.
В
отговор на искането са представени:
-
Фактура № 20...26 от
12.06.2017 г. за арматура № 20 с
получател – жалбоподателя на стойност 4 859.00 лв. и ДДС – 971.80
лв. и количество – 3 856.35 кг. Приложена е заявка-спецификация за
доставка на стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за
същото вид и количество стока и разписка за получаването й на 12.06.2017 г. в
гр. Плевен и данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...25 от
9.06.2017 г. за арматура № 16 с
получател – жалбоподателя на стойност 4 839.00 лв. и ДДС – 967.82
лв. и количество – 3 840.56 кг. Приложена е заявка-спецификация за
доставка на стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за
същото вид и количество стока и разписка за получаването й на 9.06.2017 г. в
гр. Плевен и данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...24 от 7.06.2017
г. за арматура № 18 с получател –
жалбоподателя на стойност 3 907.98 лв. и ДДС – 781.60 лв. и количество – 3 101.57
кг. Приложена е заявка-спецификация за доставка на стока с получател –
жалбоподателят, без посочена фактура, но за същото вид и количество стока и
разписка за получаването й на 7.06.2017 г. в гр. Плевен и данни за превозното
средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...30 от 29.06.2017
г. за арматура № 22 с получател –
жалбоподателя на стойност 6 184.40 лв. и ДДС – 1 236.88 лв. и
количество – 4 908.25 кг. Приложена е заявка-спецификация за доставка на
стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за същото вид и
количество стока и разписка за получаването й на 29.06.2017 г. в гр. Плевен и
данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...23 от 5.06.2017
г. за арматура № 18 с получател –
жалбоподателя на стойност 6 214.02 лв. и ДДС – 1 242.80 лв. и
количество – 4 931.76 кг. Приложена е заявка-спецификация за доставка на
стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за същото вид и
количество стока и разписка за получаването й на 5.06.2017 г. в гр. Плевен и
данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...28 от 19.06.2017
г. за арматура № 22 с получател –
жалбоподателя на стойност 6 229.40 лв. и ДДС – 1 245.88 лв. и
количество – 4 943.97 кг. Приложена е заявка-спецификация за доставка на
стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за същото вид и
количество стока и разписка за получаването й на 19.06.2017 г. в гр. Плевен и
данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...29 от 20.06.2017
г. за арматура № 22 с получател – жалбоподателя на стойност 6 229.40 лв. и
ДДС – 1 245.88 лв. и количество – 4 943.97 кг. Приложена е
заявка-спецификация за доставка на стока с получател – жалбоподателят, без
посочена фактура, но за същото вид и количество стока и разписка за
получаването й на 20.06.2017 г. в гр. Плевен и данни за превозното средство –
Мерцедес *******;
-
Фактура № 20...21 от
29.06.2017 г. за моторна пердашка за бетон модел Fasferdini – 6.0 ЕХ 17 – 2
броя, с получател – жалбоподателя на
стойност 8 332.00 лв. и ДДС – 1 666.40 лв.;
-
Фактура № 20...22 от
29.06.2017 г. за моторна пердашка за бетон модел Fasferdini – 6.0 ЕУ 20.3 – 1
брой, с получател – жалбоподателя на
стойност 3 820.00 лв. и ДДС – 764.00 лв.
Към фактурите в ревизионната
преписка /папка 2, л.175 – 180/ са приложени освен същите фактури, така и ФБ,
както следва:
-
ФБ с контролно число
DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E;
F9233-1AF0F-5E98A-87F4A; за сумата от 7 421.28 лв., с № 52 от 29.06.2017
г. за покупка на един артикул. ФБ е приложен към
Фактура № 30 от същата дата;
-
Към Фактура № 22 от
29.06.2017 г. не е приложен ФБ;
-
Към Фактура № 21 от
29.06.2017 г. не е приложен ФБ;
-
Към Фактура № 28 от 19.06.2017
г. е приложен ФБ с контролно число DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E; F9233-1AF0F-5E98A-87F4A;
за сумата от 7 475.28 лв., с № 50 от 19.06.2017 г. за покупка на един
артикул;
-
Към Фактура № 27 от 14.06.2017
г. е приложен ФБ с контролно число DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E;
F9233-1AF0F-5E98A-87F4A; за сумата от 5 830.80 лв., с № 55 от 14.06.2017
г. за покупка на един артикул /номерът му е по-голям от трите предходни
горецитирани ФБ, издадени на по-късни дати/;
-
Фактура № 25 от
9.06.2017 г. не е придружена от ФБ;
-
Към Фактура № 23 от 5.06.2017
г. е приложен ФБ с контролно число DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E;
F9233-1AF0F-5E98A-87F4A; за сумата от 7 456.82 лв., с № 52 от 5.06.2017 г. за покупка на един
артикул /номерът му съвпада с номера на ФБ към Фактура № 30 от 29.06.2017 г. на
стойност 7 421.28 лв./;
Въз основа на
гореизложеното АСГ намира, че не са налице доказателства, от които по несъмнен
начин да може да се на прави извода, че жалбоподателят е платил задълженията си
по 10-те процесни фактури към този доставчик – било по банков, било по касов
път, както и по друг допустим законов начин.
Приложена е
заявка-спецификация за доставка на стока с получател – жалбоподателят, по
фактури 021 и 022, за горепосочените 3 броя пердашки за бетон и разписка за
получаването й на 29.06.2017 г. в гр. Плевен и данни за превозното средство– Фолксваген
*******.
Тези представени
по-късно документи противоречат на приложените товарителници към Договор от
1.06.2017 г. /папка 2, л.131 – 133/, по силата на който „******“ ЕООД, Плевен,
продава на „******“ ЕООД арматурна заготовка по спецификация, машини и др. Към
договора са приложени четири товарителници от 06/2017 г. за арматура и 3 бр.
моторни пердашки, издадени от доставчика с адрес на разтоварване – гр.
Севлиево, въпреки, че единият от обектите, за които се твърди, че са
предназначени материалите, се намира в с. Батошево, а няма данни и
доказателства за последващо превозване на материалите до там. Товарителниците
са подписани от управителите на двете страни по договора, вкл. от управителя на
„******“ ЕООД, като получател по тях. Според тези товарителници стоката е била
натоварена на т.а. Мерцедес, *******, собственост на друго лице – „******“ ООД.
Управителят на същото е дал и към преписката си приложени /папка 2, л. 114/
негови писмени обяснения, от които става ясно, че той не е предоставял под наем
на този доставчик, нито е извършвал превоз по негова заявка през месец юни,
2017 г.
В
т. 2.4. от писмено обяснение на Б.К./папка 2, л. 119/ изрично е посочено, че
„транспортирането на стоките от „*******“ е осъществено с транспорт на
доставчика – Мерцедес 808, рег. № ******* и еуправлявано от г. Г., за което се
прилагат и горепосочените товарителници. Стоката е била приемана на самите
обекти, за които е била предназначена.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че жалбоподателят не е представил документи, от които да е видно
кой, кога и по какъв начин е осъществил превоза на процесните материали и
активи, не е налице товарителница, командировъчно на шофьор на автомобил, в
случай, че превозът е бил осъществен с лично МПС на получателя. Приложените в
последствие заявки-спецификации с разписка към тях съдът намира за съставени в
последствие, обслужващи защитната теза на жалбоподателя. Те не са били
представени на ревизиращите органи по време на проверката им, въпреки, че е
следвало да са налични при ревизирания субект, като получател.
Не са представени
останалите изискани изрично от съда документи и доказателства, освен процесните
фактури, които са вече приложени по делото, свързани с получаването, наличието,
съхраняването, транспортирането и осчетоводяването на материалите и активите
при този доставчик така, както такива доказателства не са били предоставени и
на ревизиращите органи. Съдът приема, че такива не са съставяни и не
съществуват.
4.
„******“ ЕООД
На
5.01.2018 г. е сключен Договор за доставка между ревизираното лице и доставчик
– „******“ ЕООД, Плевен, по силата на който последното доставя гипсокартон
комплект с прилежащи профили и крепежи. Предвидено е стоките да бъдат
предоставени в гр. Лясковец.
Извършена
е насрещна проверка на дружеството, при която адресът му е бил посетен, но се е
оказало, че там пребивават други лица, като ЗЛ или негов представител не е
открит. Спазена е процедурата по чл. 32 от ДОПК. До съставяне на Протокол за
проверка от 20.07.2018 г. в ТД на НАП не са представени исканите от
проверяващите органи документи, нито се е явил представител на дружеството.
В
същия Протокол е констатирано, че фактурите за покупка на гипсокартон от това
дружество са отчетени от купувача директно на разход. Фискалните бонове,
приложени към тях, са издадени от ЕКАФП с дистанционна връзка, като контролните
им числа съвпадат. Те съвпадат и с ФБ, приложени към фактурите, издадени от
името на „******“ ЕООД. Бонове с по-малък номер са от дати, последващи
издаването на ФБ с по-голям такъв.
Съдът
е изискал и от това дружество процесните фактури, заявки за доставка на стоки,
приемо-предавателни протоколи за процесните доставки, счетоводни справки, от
които да се установи как са осчетоводени материалите, предмет на процесните
сделки, при получаването им от предходни доставчици и при продажбата им на „******“
ЕООД, както и на всички счетоводни документи, свързани с тези доставки, налични
в дружеството в тази връзка.
По
делото е представен Договор за доставка от 5.01.2018 г., по силата на който „******“
ЕООД, като доставчик, се задължава да достави, а жалбоподателят да приеме и
заплати гипсокартон комплект с прилежащи профили и крепежи при цена от 28 лв.
без ДДС за кв. м. Плащането е предвидено да бъде в брой в 3-дневен срок от
подписването на договора. Предвидено е те да имат необходим сертификат. Доставката
им е в гр. Лясковец, като адрес не е посочен. Срокът за доставка е посочен до
30.01.2019 г. /възможно е да е допусната техническа грешка при изписване
последната цифра на годината/. Договорът не е придружен от приемо-предавателен
протокол или друг документ, удостоверяващ изпълнението му.
Приложени
са фактури, както следва:
-
Фактура № 126 от 8.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 7 448.00 лв. и
ДДС – 1 489.60 лв. и количество – 266.00 кв. м. Приложена е
заявка-спецификация за доставка на стока с получател – жалбоподателят, без
посочена фактура, но за същото вид и количество стока и разписка за
получаването й на 8.01.2018 г. в гр. Плевен и данни за превозното средство –
Мерцедес *******;
-
Фактура № 125 от 5.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 7 756.00 лв. и
ДДС – 1 551.20 лв. и количество – 277.00 кв. м. Приложена е
заявка-спецификация за доставка на стока с получател – жалбоподателят, без
посочена фактура, но за същото вид и количество стока и разписка за
получаването й на 5.01.2018 г. в гр. Плевен и данни за превозното средство –
Мерцедес *******;
-
Фактура № 127 от 11.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 6 804.00 лв. и ДДС – 1 360.80
лв. и количество – 243 кв. м. Приложена е заявка-спецификация за доставка на
стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за същото вид и
количество стока и разписка за получаването й на 11.01.2018 г. в гр. Плевен и
данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 128 от 17.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 7 112 лв. и ДДС – 1 422.40
лв. и количество – 254.00 кв. м. Приложена е заявка-спецификация за доставка на
стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за същото вид и
количество стока и разписка за получаването й на 17.01.2018 г. в гр. Плевен и
данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 137 от 25.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 4 037.88 лв. и
ДДС – 807.58 лв. и количество – 144.21 кв. м. Приложена е заявка-спецификация
за доставка на стока с получател – жалбоподателят, без посочена фактура, но за
същото вид и количество стока и разписка за получаването й на 25.01.2018 г. в
гр. Плевен и данни за превозното средство – Мерцедес *******;
-
Фактура № 136 от 22.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 7 840.00 лв. и
ДДС – 1 568.00 лв. и количество – 280.00 кв. м. Приложена е
заявка-спецификация за доставка на стока с получател – жалбоподателят, без
посочена фактура, но за същото вид и количество стока и разписка за
получаването й на 22.01.2018 г. в гр. Плевен и данни за превозното средство –
Мерцедес *******;
-
Фактура № 134 от 19.01.2018
г. за гипсокартон с получател – жалбоподателя на стойност 8 008.00 лв. и
ДДС – 1 601.60 лв. и количество – 286.00 кв. м. Приложена е
заявка-спецификация за доставка на стока с получател – жалбоподателят, без
посочена фактура, но за същото вид и количество стока и разписка за
получаването й на 19.01.2018 г. в гр. Плевен и данни за превозното средство –
Мерцедес *******;
В документите не е посочен видът и
дебелината на гипсокартона.
Същите
фактури са налични и по ревизионната преписка, като към тях са прикрепени ФБ,
както следва:
-
Към Фактура № 136 от 25.01.2018
г. е приложен ФБ с контролно число DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E;
F9233-1AF0F-5E98A-87F4A; за сумата от 9 408.00 лв., с № 55 от 22.01.2018
г. за покупка на един артикул /номерът е по-голям от предходния, макар че този
ФБ е от по-ранна дата/;
-
Към Фактура № 128 от 17.01.2018
г. е приложен ФБ с контролно число DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E;
F9233-1AF0F-5E98A-87F4A; за сумата от 8 534.40 лв., с № 53 от 17.01.2018
г. за покупка на един артикул /номерът е по-голям от този, на първия ФБ, макар
че този ФБ е от по-ранна дата/;
-
Към Фактура № 126 от 8.01.2018
г. не е приложен ФБ;
-
Към Фактура № 125 от 5.01.2018
г. е приложен ФБ с контролно число DY341978; 36449878; 8FA5E-FE9EB-16511–3588E;
F9233-1AF0F-5E98A-87F4A; за сумата от 9 307.20 лв., с № 50 от 5.01.2018 г.
за покупка на един артикул /номерът съвпада с този, от първата цитирана по-горе
фактура, издадена от същия доставчик/;
По делото, въпреки
направените искания към този доставчик от страна на проверяващите, не са
представени доказателства за това, кой, кога и с какво МПС е осъществил
транспорт, както и кога, къде и кой е предал стоката на получател. Документи за
приемането й не са налице също при „******“ ЕООД.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че жалбоподателят не е представил документи, от които да е видно
кой, кога и по какъв начин е осъществил превоза на процесните материали и
активи, не е налице товарителница, командировъчно на шофьор на автомобил, в
случай, че превозът е бил осъществен с лично МПС на получателя. Приложените в
последствие заявки-спецификации с разписка към тях съдът намира за съставени в
последствие, обслужващи защитната теза на жалбоподателя. Те не са били
представени на ревизиращите органи по време на проверката им, въпреки, че е
следвало да са налични при ревизирания субект, като получател.
Не са представени
останалите изискани изрично от съда документи и доказателства, освен процесните
фактури, които са вече приложени по делото, свързани с получаването, наличието,
съхраняването, транспортирането и осчетоводяването на материалите и активите
при този доставчик така, както такива доказателства не са били предоставени и
на ревизиращите органи. Съдът приема, че такива не са съставяни и не
съществуват.
На
2.10.2017 г. ревизираното дружество е сключило Договор за изпълнение на СМР с „******“ ЕООД /възложител/, по силата на
който същото, като изпълнител, се ангажира да изпълни строителен обект
„Търговски център и складове“ в гр. Лясковец, обл. Велико Търново, собственост
на възложителя, за сумата от 2 131 211.36 лв. без ДДС, приета въз основа
на единични цени, посочени в приложение към същия договор. Отчитането на
изпълнените СМР ще става с Акт Образец 19 относно изпълнените към датата на
съставянето му работи. , който следва да е подписан от двете страни по
договора. Предвидено е авансово плащане от 450 000.00 лв. с ДДС до
1.11.2017 г., а следващите плащания ще се извършат след съставянето и подписването
на Акт 19 поетапно, според уговореното в т. 4 от договора. Предвидено е
приспадане от 25% от общата сума при последващите плащания до окончателното
уравняване на получения аванс. Срокът за изпълнение е 140 работни дни и може да
бъде продължен при наличие на непредвидими или непредотвратими пречки. Според
т. 19 от договора възложителят следва да заплати на изпълнителя изпълнените и
приети видове СМР, установени по горепосочения ред. За установяване видовете и
количества изпълнени СМР са съставени Протоколи /Акт обр. 19/. Със същото
дружество е сключен и Договор от 26.07.2018 г. за изграждане от страна
на ревизираното дружество на производствен обект – хале.
От
свидетелските показания на П.Ч., управител на дружеството, става ясно,
че от 2017 г. до 2019 г. дружеството му имало търговски взаимоотношения с
жалбоподателя за строежа на базата в Лясковец, като последният бил изпълнител
на строежа. Материалите за строителството били доставяни от фирмата –
изпълнител. Не е имал забележки към извършените СМР, поради което е подписал и
протоколите – Акт обр. 19.
От
показанията на свидетелите Р.Ю.и А.Р., работещи при жалбоподателя, става
ясно, че са ползвали за обектите на „******“
процесните пердашки /“хеликоптери“/, че фирмата разполага с такива,
което не е спорно по начало, че в обектите са влагани и арматура, и
гипсокартон, което също не е спорно. И двамата свидетели не могат да посочат,
от кого са закупени и доставени тези материали и активи, а спорът е именно в
това.
Относно строителен обект на „******“
ЕООД с изпълнител - „******“
ЕООД е сключило Договор за изпълнение на СМР от 28.11.2016 г. за изпълнение на
обект „*******“ в землището на гр.
Севлиево по предоставени от възложителя планове и проекти, срещу сумата от
248 657. 58 лв. с ДДС. Отчитането е договорено отново да стане при
подписване от двете страни по договора на Акт обр. 19. Договорено е авансово
плащане на стойност от 30% от сумата с ДДС за започване на работата. Определени
са и етапите на изграждане /изпълнение/ след приключване на които ще се
съставят отчетните документи. При приключването и отчитането на всеки етап ще
се приспадат по 25% от получения от изпълнителя аванс до зануляване на
авансовото плащане.
За
дружеството е разпитан свидетеля Х.Х., управител на същото, който сочи, че
„******“ ЕООД
му строили
в гр. Севлиево
къща. В това си
качество същият е
подписал протоколите /Акт обр. 19/ за извършените СМР. Тъй като свидетелят има
отношение само към инвестицията и плащането, показанията му не могат да внесат
също яснота кой е доставял реално материалите за строежа, ползвани от
изпълнителя.
По
делото е назначена съдебна техническа експертиза, която е извършила
оглед на обекти, изпълнени от жалбоподателя: 1. Търговски център и складове в
гр. Лясковец с възложител „******“ ЕООД, В. Търново; 2. Еднофамилна жилищна
сграда в с. Батошево с възложител Г.М.П.; 3. Къща за гости в гр. Севлиево с
възложител – „******“ ЕООД, Севлиево; 4. Складова сграда в гр. Севлиево с
възложител – „******“ ООД. Вещото лице сочи, че в приложените Протоколи,
съставляващи Акт обр. 19, са описани видовете работи и количество и вид на
вложените материали, като в тях са отразени основно изкопи, кофражи, бетон,
армировка, полагане на фракции, обратни насипи, тръби, метални конструкции,
гипсокартон и всички отчетени СМР са изпълнени в обектите. Фирмата – строител е
разполагала с необходимата кадрова и техническа обезпеченост да изпълни тези
обекти. За доставката на материалите е ползван както собствен, така и нает
транспорт. При доставка на арматура същата се заготвя /нарязва и огъва/ в
арматурен двор и след това се доставя и монтира на обекта. Гипсокартонът се
влага след изпълнението на конструкцията на сградата и се монтира на
самостоятелна метална конструкция от профили от стоманена ламарина, която се
поставя чрез дюбели и стоманени винтове в стени и тавани, като той се закупува
и доставя директно на обекта, на който се монтира. Не е налице обвързаност
между армировка и гипсокартон. Без тези материали дружеството не би могло да
изпълни четирите обекта.
Съдът
следва да отбележи, че всъщност ответникът не твърди, че такива материали не са
били вложени в обектите, а че те не са били реално доставени по процесните
фактури и от посочените доставчици, регистрирани по ЗДДС, поради което
неправомерно жалбоподателят е ползвал право на ДК по тях.
От
назначената, изслушана, неоспорена и приета по делото ССЕ става ясно, че
счетоводството на дружеството се води редовно. Противното не се и твърди от
ревизиращите органи. Поради липсата на аналитичност при воденето му обаче не
може да се установи коя доставка за коя поръчка е направена. Такава аналитична
отчетност не се води по отделни обекти, по договори, нито по видове работи. По
този причина не може да се направи анализ и да се изградят изводи, на база на
които да се обвържат конкретно получени материали с влагането им по обекти и
договори. В случая е налице неспазване на НСС 11 за отчитане на договорите в
строителството. Няма спор и по това, че фактурите на „******“ ЕООД и „******“
ЕООД са осчетоводени при жалбоподателя. В тези фактури не е посочено дата на
данъчно събитие. Тя обаче може да се извлече косвено от приложените към
фактурите заявки, в които се съдържа такава дата на доставка. Вещото лице
намира, че количествата от съответните материали запаси, закупени с описаните
фактури на двете дружества, отговарят като вероятно вложени количества на
съставените Актове за извършени СМР и продажните фактури към тях. Няма спор и
по това, че дружеството – жалбоподател е упражнило правото си на данъчен кредит
по всяка от процесните фактури за съответния период. Плащането е в брой, по
касов път, като осчетоводяването е хронологично по сч. см. „Каса“. Не са налице
други документи и от воденото счетоводство не е видно закупуване на материали от
други доставчици, освен от „*****“ ЕООД. Дружеството няма вътрешни правила за норми
за брак или рандеман, не са приети и ползвани норми за допустимото количество
материал, придобит, но неизползван в производството. Не е налице и склад, в
който да се заприхождават материалите, а
след това да се изписват от него, поради което не може да се установи какво се
случва с неизползвания материал, който е установен и като наличен от вещото
лице и за който няма данни да е бракуван, напр. под формата на негодни
маломерни или повредени изрезки или части от арматурни железа или гипсокартон.
Вещото
лице не твърди, че закупените видове и количества материали са вложени точно в
процесните строителни обекти, а само анализира количества закупени и вложени
такива, като именно поради липсата на установената по несъмнен начин счетоводна
аналитична отчетност съпоставка и изводи за конкретна реалност на доставките по
процесните фактури и влагане в тези конкретни обекти е невъзможно да се
направи. На практика реално жалбоподателят може да е закупил същите от всяко
друго лице, вкл. и такова, нерегистрирано по ЗДДС, като, разбира се, поради
липсата на възможност и основание същото да издаде данъчни фактури и да се
ползва ДК по тях, документирането на доставките е станало на база процесните
такива, издадени от горепосочените две дружества – твърдяни доставчици.
В
заключение и ССЕ не може да установи произхода на вложените в строителните
обекти, посочени по-горе и изпълнявани от жалбоподателя, на процесните
строителни материали и материални активи. А именно той е спорният в случая.
Спорът
по т.3 и т. 4 касае реалността
на доставките от двете дружества – „******“
ЕООД и „******“ ЕООД, в които участва самият
жалбоподател, за който факт
той не е имало
как да не знае, ако същите са нереални. Притежаването на фактури, които са
включени в дневника за покупки на последния
и в подадените
от него Справки-декларации по ЗДДС е необходимо,
но недостатъчно условие за признаване на претендираното право на приспадане на
ДК. Недоказването на изпълнението на първата и най-важна предпоставка, посочена
в закона за признаване правото на данъчен кредит - наличие на реална
облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, има за последица
непризнаване на право на данъчен кредит по конкретните доставки.
В тежест на жалбоподателя, като ползващ
се от правата по тези фактури,
е да докаже, че отразените втях доставки
действително са осъществени, за което са
му дадени и изрични указания. Законодателят не
предпоставя признаването на правото на данъчен кредит само с формалното
документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции.
Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не
поражда права за данъчно задълженото лице както по отношение на косвени, така и
по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се
касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства
за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.
В случая, за да установят реалността на документираните доставки на фураж, с
оглед разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК, вменяваща задължение на органите
по приходите да събират служебно доказателства, от ревизиращия екип са инициирани насрещни проверки на двете дружества, за целите
на които са изготвени и
връчени по надлежния ред ИПДПОЗЛ. В отговор на тези искания не са представени нужните за установяване реалността на доставките доказателства.
Ревизиращите органи са анализирали наличната информация и са извършили
необходимите служебни проверки, в резултат на което се е формирало становището,
че за жалбоподателя не следва да възникне правото на данъчен кредит по спорните
фактури, тъй като липсват безспорни доказателства за реалното осъществяване на
документираните с тях доставки именно от посочения доставчик. АСГ споделя така
формирания извод, тъй като намира, че съвкупната преценка на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства не позволява да бъде прието, че
издадените данъчни фактури документират реално извършени доставки на стоки. В
случая се касае за установяване на правнорелевантните за спора факти, а именно
- че доставчиците са
разполагали
със съответната стоки
по вид и количество и са я
предали на получателя, като по
този начин са
му прехвърлили собствеността върху
същите. Тези факти по
отношение на процесните доставки
не са установени.
Следва
да се посочи, че ненамирането на доставчиците на адресите за кореспонденция и
непредставянето на изисканите от тях документи в хода на ревизионното
производство не изключват възможността жалбоподателят да представи достатъчно
доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане
на данъчен кредит. В случая не може да се установи доставчиците какъв точно
ресурс са вложили в изпълнение на фактурираните доставки, защото не може да
бъде извършена проверка относно направените от тях разходи, необходими за
осигуряване реализацията на доставката. Това е така, тъй като те не са
установени на известните за тях адреси,
с тях не е осъществен контакт и не е проверена
счетоводната им отчетност.
Жалбоподателят, на свой ред, не е представил
данни за използване на стоката по процесните фактури – доставяне и съхранение в склад и изписване от него или
влагане на закупеникте резервни части, респективно тяхната продажба. По искане
на съда доставчиците са представили единствено и отново самите фактури и ФБ към
тях, както и новосъздадени документи – разписки за получаване, които съдът не
кредитира на основание гореизложеното.
Приложимото в случая национално
право предвижда, че, според
чл. 6, ал.1 от ЗДДС,
доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. В случая, според дефиницията,
възведена в чл. 14, ал. 1
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата
система на данъка върху добавената стойност - "Доставка на
стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ
като собственик. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, предвижда,
че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена. Съответно, според другата легална
дефиниция, възведена в чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, а според разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС - когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите,
които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои
да му достави. Разпоредбата на чл. 70, ал.5 от ЗДДС предвижда, че не е налице
право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Това налага в настоящия процес да се
установи къде, кога и как процесните стоки са били конкретно индивидуализирани
по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по
сделката, вкл. на спедитор или превозвач. Процесните
стоки не могат да бъдат транспортирани до обекта на ЗП на ръка, а е следвало да
се натоварят и превозят с транспортно средство, за което, както бе мотивиран
по-горе извод, доказателства не са налице. Наличните четири товарителници, в
едно с дадените обяснения във връзка с тях, също не установяват такива
обстоятелства. На ревизиращите не са били
представени документи за придобиване на стоката, както и такива за извършен
транспорт. Не е изяснено от къде е извършено натоварването, къде е предадена
стоката и от кого, лично,
е предадена и приета, след като
доставчиците не разполагат и с персонален състав.
Наредба № Н-18 от 2006
г. урежда обществените отношения, които се поддават на трайна уредба в областта
на регистрирането и отчитането на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства /ФУ/.
Всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в или от търговски обект, е
задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва по банков
път. Няма данни плащанията да са по банков път, напротив твърденията на ЗП са,
че плащанията
по фактурите са
извършени в брой. Не са налице и
условията за освободени лица, по смисъла на Наредбата. Процесните ФБ също не се кредитират от съда като годно
доказателство за плащане поради изложените подробно по-горе мотиви – тези, на „******“
ЕООД не са издадени от регистриран на същото дружество ЕКАФП, всички ФБ имат
едно и също контролно число и някои се разминават хронологично като дата на
издаване и номер.
В заключение АСГ намира за правилни и законосъобразни
изводите на ревизиращите органи за липса на основание за признаване право на ДК
по процесните фактури, издадени от името на тези две дружества.
Въз основа на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният РА е
законосъобразен, поради което следва да остави подадената против него жалба без
уважение.
От ответната страна се претендират
сторените по делото разноски за осъществената юрисконсултска защита, които при
посочения изход на спора и на основание чл. 161 от ДОПК, следва да бъдат
присъдени. Техният размер се установи на 1
418.00 лв., съгласно представения от страната списък на разноските, като същите
съдът не намира за прекомерни.
Мотивиран от
гореизложеното, и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК и чл. 172, ал. 2, предл.
второ, във вр. с ал. 1 от АПК Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
Жалба с вх. № СДА-01-1629 от 4.11.2019
г., подадена от „******“ ЕООД, гр.
Севлиево, ЕИК: *******, против Ревизионен акт
/РА/ № Р - 04000718004641-091-001 от 19.07.2019 г., издаден от Й. И. Д., началник сектор, въздложил
ревизията, и С. Г. Г., главен инспектор по приходите, ръководител ревизия, потвърден
с Решение № 154
от 11.10.2019 г. на директор
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДП/ Велико Търново, като неоснователна.
ОСЪЖДА „******“
ЕООД, гр. Севлиево, ЕИК: *******, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно–осигурителна практика" на НАП- Велико Търново, деловодни разноски
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 418.00 лв.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за неговото издаване чрез касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА