Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260017

 

гр. Габрово, 28.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

     

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря  Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 288 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 90 от 12.06.2020 г. по гр.д. № 1258/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд е допусната съдебна делба между М.М.И., ЕГН **********,*** и И.М.И., ЕГН **********,*** за следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. С. с адрес: гр. С., ж.к. „Д.А.М.“, бл. **, на втори етаж в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 5, предназначение – многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, АПАРТАМЕНТ със застроена площ 61,80 кв.м., състоящ се от коридор, кухня с остъклена тераса, дневна с тераса, спалня, две сервизни помещения, с прилежаща МАЗА с площ 3,60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, ****, под обекта: ****, над обекта: ****. Допуснато е делбата да се извърши, като от имота се образуват 2 равни дяла, от които 1 дял за М.М.И. и 1 дял за И.М.И., като делбата да се извърши с помощта на техническа експертиза, със задача: реалната поделяемост и средната пазарна оценка на имота.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2077 от 30.06.2020 г. в срок от И.М.И.. Счита решението за неправилно, необосновано и немотивирано, което води до неговата незаконосъобразност.  Твърди, че ищцатата не е доказала поради каква причина и въз основа на какъв документ притежава идеални части от имота. Страната не се е снабдила с необходимите документи, които да докажат правото й на собственост, а обоснована собственост със самодекларираните от нея обстоятелства – декларация пред ТДМДТ. Липсва мотивировка в съдебното решение по силата на какъв протокол и въз основа на кой нормативен документ протоколът е заместващ документ на нотариалния акт, респ. договор за покупко-продажба. Няма данни този протокол да е от съдебна делба, който от своя страна следва да бъде вписан. Посочва, че в съдебната и нотариалната практика съществуват хипотези, при които протоколите да заместват нотариалните актове: 1. Между 10.06.1956 г. и 31.05.1973 г. по чл. 55ж от ЗПИНМ /отм./ за отстъпване правото на строеж върху държавни парцели за кооперативно жилищно строителство и 2. На Окръжните Народни съвети или приравнените към Окръжни съвети за замяна на държавни недвижими имоти, които са предоставени на Народни съвети и за отстъпено право на строеж върху такива имоти по чл.13и чл. 15 от ЗС в периода 15.02.1958 г. -30.11.1974 г. Счита, че посочения протокол излиза извън времевия обхват на посочените отменени нормативни актове, както излиза извън правните трактовки на посочените текстове. Там не е осъществявано кооперативно строителство, нито Общинския народен съвет на гр. Севлиево, който е с ранг на Окръжен народен съвет, за да попадне във втората хипотеза. По свидетелските показания собствеността е придобита в началото на 80-те години с договор за покупко-продажба, а не с протокол. Прави разграничение между собственик и ползвател, като счита, че наследодателя е бил именно ползвател. Прави възражение, че е не обърнато внимание, че представеното извлечение е в електронен вариант, като оригинала на данъчната декларация е унищожен. Данните са били попълнени от служители на ТДМДТ, като е възможно да е допусната грешка. Твърди, че е имала документ за собственост – Договор за покупко-продажба на общинско жилище, който не е бил вписан в Служба по вписване към РС- Севлиево. Същият е бил укриван от покойната й майка. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение.

Отговор на тази въззивна жалба е постъпил от адв. Св. К. от ГАК като повереник на М.М.И.. Счита решението за законосъобразно, а оплакванията в жалбата за неоснователни. Счита, че недвусмислено се е установило, че процесния имот е останал в наследство от посочените наследодатели. Позовава се на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която наследодателя М. М. лично е декларирал като свой собствен, като е включил начин на придобиване – покупка с протокол. В декларацията е посочил като съсобственик съпругата си и адреса, на който се намира процесния имот, като техен постоянен адрес. В същата е посочил, че жилището е построено през 1974 г. и идеалните части в съсобственост. Оспорва владението на ответницата, като твърди, че същата не живее в имота от 15-20 г., а той се обитава от семейството на сина й. моли да се потвърди обжалваното решение със законните последици. Претендира разноски.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Севлиево е предявен иск за делба с правно основание чл. 341 от ГПК във вр. с чл. 34 от ЗС.

Ищецът твърди, че с ответницата са преки и законни наследници на покойните родители М. И. М., починал на 15.10.2008 г. и Е. Д. М., починала на 29.03.2016 г. Наследодателите са им оставили в наследство процесния имот. Моли да се допусне делба между тях.

Като доказателства са представили удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК, в която като съсобственици са вписани М.М.И. и И.М.И.. Представена е схема № 15-1019476-11.11.2019 г. и удостоверение за наследници. От Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община С. е представен заверен препис на декларацията, с която имота е деклариран от М. М. и Е. М. с вх. № 7640/29.04.1998 г. В декларацията е посочено, че акта за собственост е протокол. Събрани са гласни доказателства.

За да допусне делба между М.М.И. и И.М.И. първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано, че процесният апартамент е останал в наследство от покойните родители на страните – наследодателите М. И. М. и неговата съпруга Е. Д. М.. Приел е, че ответната страна не е представила доказателства за собствеността на имота и не е направила възражение относно принадлежността му към наследствената маса и относно неговия наследствен характер, поради което всички данни сочат, че документът за собственост представлява договор, сключен с тогавашния Градски общински народен съвет през 70-те години на миналия век. Приел е, че недвусмислено се е установило, че процесния имот е останал в наследство от посочените наследодатели. Позовал се е на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 7640, с която на 29.04.1998 г. наследодателят М. М. лично е декларирал като свой собствен процесния имот, включвайки в обстоятелствата по подадената декларация начин на придобиване: покупка и посочвайки вид на документа за собственост – протокол. Изходил е и от обстоятелството, че наследодателят М. е посочил имената на всички съсобственици и по-конкретно е вписал в декларацията себе си и съпругата си, като собственици на ½ ид.ч. от имота. Достигнал е до извода, че с тези доказателства недвусмислено се е доказало, че наследодателят М. М. по никакъв начин не е изгубил нито съсобствеността, нито владението на имота. От свидетелските показания се е установило, че след смъртта му, съпругата му е продължила да упражнява и владее имота до своята смърт през 2016 г. Същото така, съдът е приел, че през 70- години, И.И. е била още ученичка и не е можела да поеме никакви задължения. Същата е можела да представи заверено копие на договора от Служба по вписванията. Отхвърлил е възраженията на И., че е единствен собственик на имота и че владения имота след смъртта на своите родители.

Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като е допуснал процесният имот до делба.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда, на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. Производството по допускане на делба започва с искова молба към която следва да се приложат доказателства за наследственото правоприемство и какви имоти е оставил наследодателя.  Целта е да се улесни доказването на участниците и на обектите на имуществената общност. В съдебната делба са допустими доказателствени средства на общия исков процес без каквито и да било ограничения.

За да се допусне делба следва по безсъмнен начин да се установи наличие на съсособственост върху делбения имот. Необходимо е да се представят доказателства за принадлежността на имотите към наследството на наследодателя, посочени примерно в чл. 341, ал. 1, т. 2 от ГПК – удостоверение или други писмени доказателства за наследствени имоти. В зависимост от въведения придобивен способ, в определени случаи може да се доказва и чрез свидетели за установяване на придобивна давност /Определение № 67 от 07.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7584/2013 г. І г.о./.

В настоящия случай не е представено удостоверение по чл. 341, ал. 1, т .2 от ГПК, а схема № 15-1019476-11.11.2019 г. и данъчна декларация за декларирането на имота пред ТДМДТ по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 7640/29.04.1998 г. от наследодателя М. М.. Страните не спорят, че наследодателите им са били собственици на процесния имот. Ответницата И. навежда възражение, че е собственик на имота, поради което същия не влиза в наследствената маса. По делото не са събрани доказателства, които да удостоверяват това нейно твърдение. В тежест на ищцата е да докаже наличието на съсобственост, но в делбеното производство това доказване е облекчено, като съгласно чл. 341, ал. 1 от ГПК към исковата молба следва да се представят удостоверение за смъртта на наследодателя и неговите наследници, както и удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти. По делото са налице данни, че наследодателите са били собственици на този имот, с представянето на копие от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, в която М. и Е. М. са записани като съсобственици с ½ ид.ч., като декларацията е подадена през 1998 г. и в нея са описани индивидуализираците елементи на процесния имот и страните не оспорват този факт. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че искания за допускане до делба имот е в наследствената маса, т.е той не е може да се изключи от нея.

Във връзка с горното, съдът намира, че първоинстанционият съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

Поради неоснователността на въззивната жалба направените от жалбоподателя  разноски следва да бъдат оставени в  негова тежест. Разноски се дължат на ответника по въззивната жалба, за което има договор за правна защита и съдействие, с който се претендират 400,00 лв. –адвокатски хонорар за защита по въззивна жалба.

На основание изложеното въззивният съд прие, че  решението, постановено от Районен съд – гр. Габрово  е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 12.06.2020 г. по гр.д. № 1258/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд.

ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на М.М.И., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотни лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   

                                                                                                             2.