№ 1067
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 266232/26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 795/2021 г. по описа
на СГС, І ГО, 30 с-в, частично е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, алт. 1 и 2 НК, във вр. с чл. 115 НК, чл. 18, ал. 1,
предл. 2 и чл. 20, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на
17.09.2019 г. Присъда № 15/25.10.2018 г., постановена по внохд № 397/2018 г. по описа на
САС, НО, 2 с-в (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.),
ведно със законната лихва от 16.09.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди – над сумата от 4000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв. Въззивникът
счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и
страдания от незаконното обвинение за извършено тежко престъпно деяние по чл. 116, ал. 1,
т. 6, предл. 1, алт. 1 и 2 НК, във вр. с чл. 115 НК, чл. 18, ал. 1, предл. 2 и чл. 20, ал. 3, във вр.
с ал. 1 НК, за което се предвижда тежко наказание, решаващият първоинстанционен съд не е
съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт, вкл. и с оглед на
обстоятелството, че неговото достойнство и добро име в обществото са били злепоставени
1
от публично разгласените обстоятелства от воденото срещу него наказателно производство.
Поддържа правното съждение, че с оглед действителната правна и фактическа сложност на
наказателното производство, по което той е бил незаконно обвинен, наказателната репресия
е продължила в неразумен срок (повече от 4 години, вкл. от момента на първия разпит,
извършен на 02.05.2015 г.).
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но неговият процесуален представител в проведеното пред въззивния съд о. с. з. на
31.05.2021 г. изразява становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за
сумата от 4000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, І ГО, 30 с-в, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България
за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима,
естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е
налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена
от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4,
предл. последно ЗОДОВ.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от
2
процесното незаконно обвинение – за сумата от 4000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила
на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
Не е спорно, а и от събраните по делото гласни доказателствени средства
(свидетелските показания) се установява, че първото процесуално действие, с което ищецът
е бил наясно, че срещу него са предприети действие по разследване на инкриминираното
деяние, е започнало още на 02.05.2015 г. - с неговия разпит като свидетел (именно на този
ден по отношение на него е било осъществено т. нар. „полицейско задържане” за период от
24 часа). Следователно, това е началният момент на приложената към него незаконна
наказателна репресия, приключила с влизане в сила на оправдателната присъда.
Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия Г. Л. П. е продължило
от 02.05.2015 г. до 17.09.2019 г., т.е. над 4 години и 4 месеца.
Установява се, че по отношение личността на ищеца е била приложена най-леката
мярка на процесуална принуда „подписка” и то едва от момента на привличането му като
обвиняем с Постановление на прокурор при СГС на 04.07.2016 г. Следователно, човешкото
право на незаконно обвинения за свободно придвижване не е било ограничено значително.
От Справка за съдимост от 01.03.2021 г. се изяснява, че по време на висящност на
процесното наказателно производство ищецът е бил обвиняем и по друго обвинение, като
този наказателен процес е приключил с влязла в сила присъда на 10.08.2017 г. за
осъществени от него отделни престъпни деяния (държане на високорискови наркотични
вещества, разпределени в различни обекти, и за държане на огнестрелни боеприпаси за
огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешение).
От представените факсимилета от национални и местни електронни издания, както и
от показанията на разпитаните пред СГС свидетели се установява, че е изнесена подробна
информация за престъплението, за което двамата подсъдими, вкл. и ищецът са били
обвиняеми.
От показанията на свидетеля Н. А., във фактическо съжителство с ищеца от 23
години, се установява, че след привличането му като обвиняем в извършване на процесното
престъпно деяние Г. Л. П. се затворил в себе си, бил потиснат и стресиран преди всяко
съдебно заседание по процесното съдебно наказателно производство - над 10 съдебни
заседания (вдигал кръвното налягане, вследствие на което се налагало да приема
успокоителни медикаменти). Станал изнервен, сприхав. Много от приятелите от техния
социален кръг се отдръпнали - „Останаха съвсем малко”, като голяма част от хората от
близката им общност говорили за процесното обвинение, което принудило семейството на
ищеца да напусне жилищния квартал. Счита, че изграденото мнение на хората, че поради
3
незаконното обвинение Г. е „престъпник”, ги мотивирало да напуснат фирмата на ищеца,
занимаваща се с доставка на интернет услуги.
Тези субективни възприятия напълно се потвърждават от показанията на свидетеля Б.
Д., приятел на ищеца от 15 години - „Започна да става доста изнервен, ежедневно да
повишава кръвното налягане, да се налага да ходи на лекар, да му изписват лекарства - за
кръвно, за нерви, за сън, успокояващи... Спомням си, че имаше много съдебни заседания...
Хората, неговите близки започнаха да го отбягват, задаваха въпроси... Наложи се да се
изнесе от квартала - под наем... Опетни му се името в голяма степен... Моето отношение не
се промени към него, защото знам, че той няма нищо общо, но хората, които не знаеха, си
промениха отношението към него”.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху
психичното състояние на ищеца по време на процесния наказателен процес са
непосредствени.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се
изяснява, че при ищеца има данни за високо равнище на личностова тревожност и високо
ниво на ситуативна тревожност - тя е породена от някаква конкретна ситуация, която
обективно предизвиква безпокойство. У ищеца персистират симптоми на преживян стрес.
От 2015 г. до датата на клиничното изследване през 2021 г. е изминал период от 6 години,
през който ищецът е бил повлиян от редица обстоятелства - изложил е данни за семейна
вражда, продължила повече от 10 години, в този периода ищецът е загубил и баща си, за
когото е споделил, че е бил за него значима фигура, намирал се е и в 4-годишен изпитателен
срок по условна присъда на СРС. При изслушването в съдебно заседание вещото лице
пояснява, че при подобно кумулиране на стресогенни фактори се получава натрупване,
всички те комплексно влияят на тревожността, но няма методика, която да може да се
използва за определяне на нивото, до което всеки отделен фактор допринася за общото
равнище на стрес.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция
счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание –
изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване на ищеца (приятелите са
започнали да го отбягват, но една малка част от тях не са се отчуждили от него, като и към
момента му помагат и подкрепят), в неговото психично състояние (станал е угрижен,
депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен, нервен), в неговото здравословно състояние
(преди провеждане на съответното съдебно заседание изпитвал стрес, което повишавало
неговото кръвно налягане, налагащо приемането на медикаменти) са закономерна,
необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил
обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в
причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за престъпление, за което
4
се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години (то е тежко съгласно
определителната правна норма, уредена в чл. 93, т. 7 НК). Отразяването в масмедиите на
наказателното преследване срещу него е накърнило достойнството му (възприемането на
човешката личност в обществото като съвкупност от притежавани морални и интелектуални
качества; на обществената оценка за него), неговото добро име като лице, но този
интензитет не е висок, тъй като преди процесното наказателно производство е бил
разследван, като през 2017 г. е осъден за две групи престъпни деяния, като тези установени
престъпни деяния обективно са накърнили неговото добро име в обществото.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се
предвижда тежко наказание – от 15 до 20 години лишаване от свобода. Наказателното
производство е продължило в един разумен период от време с оглед усложнения механизъм
на инкриминираното деяние, необходимостта от продължително разследване, вкл. и за
разпит на множество свидетели и анализ на техните показания, извършване на съдебни
експертизи – над 4 години и 4 месеца, като едва в един по-късен период е взета най-леката
мярка за процесуална принуда „подписка”, поради което неговото човешко право на
свободно придвижване не е било засегнато в значителна степен. Макар и
първоинстанционният съд да го е признал за виновен в извършване на тежкото
престъпление - подбуждане към убийство, за което му е било повдигнато незаконното
обвинение, наложеното му наказание „лишаване от свобода” е било отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК за срок от четири години, поради което обективно след този момент той не е
бил поставен под угрозата ефективно да изтърпи наложеното му наказание - „лишаване от
свобода”, което да увеличи интензитета на изживените негативни емоции.
Наистина, в процеса на доказване пред наказателния съд държавното обвинение не е
установило по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, но в
началния стадий на наказателното производство - при повдигането на обвинението за
извършване на това тежко престъпление, прокурорът се е ръководил от показанията на
свидетелите, които са го уличавали в мотивиране на извършителя да осъществи
изпълнителното деяние, включено във фактическия състав на престъплението „убийство”,
като то е следвало от обективна и субективна страна да бъде установено едва в съдебната
фаза – при прилагане на принципа на състезателност на процеса.
От друга страна, преди постановяване на оправдателната присъда ищецът вече е бил
признат за виновен в извършване на други престъпни деяния (държане на наркотични
5
вещества и боеприпаси за огнестрелни оръжия). Поради тези правни съображения при
определяне размера на дължимото заместващо обезщетение този правнорелевантен факт
трябва да бъде взет предвид от съда.
Ирелевантно за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България
за причинените неимуществени вреди на ищеца е обстоятелството, че публикуването на
информация за тези факти, респ. за образуваното наказателно производство срещу ищеца
въз основа на процесното незаконно обвинение не е било инициирано от органи на
съдебната власт. Журналистите от средствата за масова информация, вкл. и печатните и
електронните масмедии, упражняват конституционно признатото право за разпространение
на информация – арг. чл. 41, ал. 1, изр. 1, предл. 3 КРБ, за да могат гражданите да бъдат в
достатъчна степен осведомени, вкл. и да получават информация за действията на
държавните органи при предотвратяване и разкриване на увреждащи престъпни деяния.
Когато вярната сама по себе си информация за образувано наказателно производство срещу
определено лице е разпространена чрез национално печатно или електронно издание,
вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото
добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани.
Поради тези правни съображения, макар и органи на ответника да не са разпореждали
официално публикуването на тази информация в национални печатни и електронни
масмедии, обективно тази публикация е допринесла за настъпване на по-тежки последици –
накърняване доброто име и достойнство на ищеца, което обуславя и по-високият
интензитет от неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от незаконното
обвинение. По същество в този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК с Решение № 132/3.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2015 г., IV г. о.,
ГК, в което се приема, че „установено е и че вследствие неправомерните обвинение и
наказателно преследване срещу него, ищецът е претърпял неимуществени вреди… -
пострадало е доброто му име в обществото, тъй като за воденото срещу него наказателно
дело е направена публикация в централен вестник с посочване на името му”.
Но при преценка на установените по делото факти накърняването на доброто име на
ищеца от процесното обвинение не е съществено, тъй като преди образуване на процесното
наказателно производство той е бил вече разследван и впоследствие - преди постановяване
на оправдателната присъда, е бил признат за виновен в извършване на две отделни
престъпления. Следователно, когато незаконно обвиненият е бил признат с влязла в сила
присъда за виновен за извършено по-рано престъпление, това обстоятелство обуславя и по-
ниският интензитет на негативните морални изживявания – доброто име в обществото вече
е било накърнено. В този смисъл е и Решение № 226/16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1821/2019 г., III г. о., ГК – „В настоящия случай правилно въззивният съд е взел предвид
продължителността на лишаването от свободно придвижване и срока на осъществената
процесуална принуда през времето наказателно производство от една страна и от друга
страна предишните и последващото осъждане на ищеца за извършени престъпления, но
неправилно не е отчел, че обстоятелствата от втората група имат значение за намаляване
6
размера на обезщетението. Доколкото към момента на повдигане на процесното обвинение,
ищецът вече е бил осъждан и е изтърпял наказание „лишаване от свобода” за друго тежко
умишлено престъпление..., както и че към момента на привличането му като обвиняем по
процесното наказателно производство, срещу ищеца е било висящо и друго наказателно
производство, по което му е било повдигнато обвинение за подобно тежко престъпление
/също по чл. 321 НК за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши
престъпления по чл. 354а НК/ и за други тежки умишлени престъпления, за които
престъпления е бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда на 11.06.2012 г. в хода на
процесното наказателно производство, то справедливият размер на обезщетението за
претърпени болки и страдания от незаконно обвинение и незаконна мярка за неотклонение,
следва да бъде 7500 лв. В случая нито степента на увреждане на името, честта и
достойнството, нито интензитетът на моралните страдания са подобни с обичайните болки
и страдания на неосъждано лице при незаконно повдигнато обвинение и незаконно взета
мярка за неотклонение”.
От една страна, в исковата молба не се излагат фактически твърдения, обуславящи
възникването на спорното материално право, които са свързани с обстоятелството, че след
образуване на релевантното наказателно производство клиентите на контролираното от него
търговско дружество са прекратили договорите с него. От друга, в процеса на доказване не
се установи по несъмнен начин големият „отлив” на клиенти, нито че този „отлив” се дължи
единствено на процесното незаконно обвинение, т.е. липсва пряка причинно-следствена
връзка между отдръпването на клиенти и релевантното наказателно производство.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7
НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до
20 години), разумният с оглед естеството на изпълнителното деяния и извършените
многобройни процесуални-следствени действия (4 години и 4 месеца) срок на висящност на
наказателното производство, преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване,
изживяната потиснатост, породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до
психологически дискомфорт и страдания, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е
в размер на 4000 лв. Както бе изяснено обаче, през част от процесния период се е развивало
и друго наказателно производства срещу ищеца за извършване на други престъпления, за
които е бил признат за виновен - преди постановяване на оправдателната присъда по
процесното инкриминирано деяния, поради което всички преживени от него душевни болки
и психологически страдания трябва да се разгледат в този житейски и правен конекситет.
Следователно, искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца от процесното незаконно обвинение трябва да бъде уважен
за сумата от 4000 лв., а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
40000 лв.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
7
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266232/26.10.2021 г., постановено по гр. дело №
795/2021 г. по описа на СГС, І ГО, 30 с-в – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8