Присъда по дело №1242/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 41 от 27.05.2021 г.

по НОХД № 1242/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI
наказателен състав

От Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по
досъдебно производство № 335/2020 г. по описа на РУ гр. Раковски при ОД
на МВР Пловдив и пр.пр. № 11675/2020 г. по описа на Районна прокуратура
Пловдив срещу Л. Г. Л. за това, че на 25.12.2020 г. в гр. Брезово, обл. Пловдив
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ц4“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 3,15 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARBA 0053, след като е
осъден с влязла в сила присъда – определение от 22.11.2016 г. по НОХД №
20259/2016 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 22.11.2016
г. за деяние по чл. 343б, ал. 1от НК, а именно за това, че е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от
НК.
В съдебно заседание по искане на защитника на подсъдимия, както и на
самия подсъдим съдебното производство по делото е проведено по реда на чл.
370, ал. 1 вр. чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник
изрично дават съгласието си да не се провеждат разпити на свидетелите, а
при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните
протоколи от досъдебното производство.
Предвид това, производството е проведено по реда на глава Двадесет и
седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция”, при условията на чл. 370, ал. 1 вр. чл. 371, т. 1 от НПК,
като съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия и защитника му, да
не се провежда разпит на свидетелите, и е обявил, че при постановяване на
присъдата си непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните
протоколи за разпит на свидетелите на досъдебното производство експертиза.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура
Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по
безспорен и категоричен начин е изяснена и доказана фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което пледира за
признаване на подсъдимия за виновен. По отношение на индивидуализация
на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
„лишаване от свобода“ и глоба в размер близък до максималния, както и да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години над
определеното наказание „лишаване от свобода“.
1

Защитникът на подсъдимия излага доводи основно по отговорността и
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. Посочва, че
фактическата обстановка е такава, каквато е описана в обвинителния акт, за
което подсъдимият е направил признание още на досъдебното производство,
което е смекчаващо отговорността обстоятелство. Изтъква, че макар
подсъдимият да е осъждан за престъпление по чл. 343в от НК, то той е
реабилитиран за него. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода съобразено с тежестта на фактическата обстановка,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК, глоба в минимален
размер и лишаване от право да управлява МПС в минимум.
Подсъдимият за лична защита сочи, че има родители и дете, като моли
за снизхождение. Моли за условна присъда, като изтъква, че е признал вината
си на досъдебното производство. В предоставената му последна дума желае
условна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л. Г. Л. с ЕГН ********** е роден на *** в гр. К., с адрес
за призоваване ***. Същият е б., с б.г.. Завършил е висше образование,
разведен, работещ и осъждан. Подсъдимият притежава свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/ № ***, издадено на *** с валидност до ***,
както и контролен талон № ***0. Същият е придобил правоспособност за
управление на МПС за категории МПС са В, М и АМ.
Свидетелите П. Й. Т. и Р.Г.Р. – *** при ***, изпълнявали служебните си
задължения по график като автопатрул за времето от 19:00 часа на 24.12.2020
г. до 07:00 часа на 25.12.2020 г. Около 02:00 часа на 25.12.2020 г. извършвали
рутинен обход по ул. „Георги Димитров“ в гр. Брезово и когато до № 2 от
същата улица забелязали лек автомобил, който движил криволичейки.
Автомобилът бил марка „Ситриен“ модел „Ц4“ с рег. № ***. Затова те
пуснали звуков и светлинен сигнал на служебния автомобил с цел спиране и
проверка на водача на автомобила. По същата причина автомобилът спрял.
Вътре установили две лица. Легитимирали се на двете лица и поискали
документите им за проверка. Установили, че водач на автомобила бил
подсъдимият Л.Л., а негов спътник П.К.Д.. При проверката полицейските
служители забелязали, че от водача на автомобила се усеща мирис на алкохол
и трудно произнасял думите. Затова пристъпили към проверка за
установяване употребата на алкохол. Пробата била извършена с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0053. Показала
2

положителен резултат, като апаратът показал 3,15 промила в издишания от
подсъдимия въздух. Съставили му акт за установяване на административно
нарушение серия GA бл. № 288049, с който били иззети като доказателства
СУМПС, контролен талона, СРМПС № *** и двете регистрационни табели на
автомобила на Л.. Издали му талон за медицинско Изследване 089710, в
който подсъдимият записал, че приема показанията на техническото средство
и го отвели в ЦСМП – Пловдив, филиал гр. Раковски. Пред П.С., *** в ***,
подсъдимият отказал да даде кръвна проба, което било в вписано в
медицинския журнал от същата дата, протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият Л. бил
задържан за 24 ч. по реда на ЗМВР, като била оформена заповед за задържане
на лице.
След справка в база данни на КАТ за нарушител/водач се установило,
че подсъдимият има 7 влезли в сила наказателни постановления за нарушения
на правилата по ЗДвП, 8 фиша и 2 заповеди за принудителни
административни мерки. От справката му за съдимост се установява, че
подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК с определение за одобряване на споразумение от 22.11.2016
г. по НОХД № 20259/2016 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от
22.11.2016 г. С него му било наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и глоба в размер на 200
лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена изцяло от
показанията на свидетелите П.Д. (л. 36 ДП), П.Т. (л. 37 ДП), Р.Р. (38 л. 27 ДП),
дадени на досъдебното производство и за които е изразеното съгласие по реда
на чл. 371, т. 1 от НПК и бяха приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283
от НПК чрез прочитането на протоколите им за разпит, частично от
обясненията на подсъдимия, дадени пред съда (л. 54 НОХД), както и от
приобщените писмени доказателства, а именно акт за установяване на
административно нарушение серия GA бл. № 288049/25.12.2020 г. (л. 39 ДП и
л. 46-47 НОХД), талон за изследване № 089710 от 25.12.2020 г. оригинал и
факсимилно копие (л. 40-41 НОХД), протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (л. 41 ДП), разпечатка от памет на „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0053, протокол за последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар скоростомери“ рег. № 3286р-52448/20.10.2020 г. (л. 43
ДП), справка за нарушител/водач (л. 44 ДП), копие на СУМПС, КТ, СРМПС
част II (л. 46 ДП), справка АИС БДС, справка централна база данни КАТ,
3

заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, фиш за спешна
медицинска помощ рег. № 1622310,/25.12.2020 г., писмена характеристика от
„Аврофарм“ АД, писмена характеристика от Г.П.Г., медицинско направление
за консултация, удостоверение от ЦСМП Пловдив (л. 32 НОХД), пет листа
заверени копия на страници от медицински журнал (л. 33 НОХД), заповед
рег. № 8121з-515/14.0.2018 г. на МВР, писмо рег. № 25086/18.05.2021 г. от ОД
на МВР Пловдив, справка за съдимост и останалите приобщени по реда
писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на съдебното и досъдебното
производство доказателства, като не констатира противоречия,
несъответствия и непоследователност. Възприетата фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от показанията на преките участници и
свидетели на събитията, а това именно са свидетелите Т., Р. и Д.. Показанията
им съвпадат изцяло едни с други, така и с останалите събрани доказателства,
като не се откриват съществени противоречия в съдържанието им.
Свидетелите Т. и Р. посочват, че лично са възприели поведението на
подсъдимия, което ги е провокирало да го спрат за проверка, че същият не
бил сам в колата, а возил един мъж, че бил във видимо нетрезво състояние,
като от него се носила миризма на алкохол и произнасял със затруднение
думите. Така и същите са го тествали с техническо средство, което отчело
резултат много над допустимия от закона. В този смисъл техните показания
пряко се подкрепят от талона за изследване, АУАН и най-вече разпечатката
от паметта на „Дрегер Алкотест 7510“, което съдържа запис за тестване на
25.12.2020 г в 02:07:35 ч., който е отчел посочената и отразена от
полицейските служители стойност на алкохол в дъха, а именно 3,15 промила.
От друга страна полицейските служители пряко са възприели отказа на
подсъдимия да даде кръвна проба, за което свидетелстват сами те, но и лично
изписаното „приемам“ в талона за изследване от страна на подсъдимия и
отказът отразен в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и в медицинския журнал от същата
дата от служителя на ЦСМП – Пловдив, филиал Раковски.
Техните показания се подкрепят косвено от тези на свидетеля Д., който
сочи, че се познава с подсъдимия от два дни, преди настъпване на процесната
случка, и от тогава подсъдимият е купувал алкохол за двамата, който
изпивали на пейките в парка. Макар и към момента на разпита свидетелят да
се посочил, че е пиян и не си спомня подробности, то съдът оцени
показанията му в частта, че се е намирал в автомобила на подсъдимия и са се
движили до спирането им от полицейските служители, доколкото в тази част
те съответстват на останалите гласни доказателства. С доверие се оцениха и
показанията му в частта относно времето и характера на познанството им,
което съдът възприе като достоверно, логично и без противоречия с
останалите доказателства, а и без вътрешни противоречия, неточности и
неясноти.
4

От друга страна защитата макар и да не предприе активно поведение по
признание на фактите от обвинителния акт, не спори, а ги признава. Предвид
това съдът намира, че като всеки един от свидетелите възпроизвежда
собствените си впечатления и фактите, на които лично е станал свидетел.
Поради изложеното съдът намира, че същите не следва да бъде изключвани
от доказателствената съвкупност.
В допълнение следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия
имат двойствена природа и представляват както доказателствено средство,
така и защитна позиция. В обсъждания аспект те следва да бъдат преценявани
с оглед на всички други събрани доказателства внимателно, както и
самостоятелно за тяхната непротиворечивост, логичност и последователност.
Вземайки предвид изложеното съдът намери, че обясненията на подсъдимия
от съдебното следствие в частта относно процедурата, проведена от
полицейските органи, са по-скоро защитна позиция и не отразяват
действителна фактическа обстановка. Единствено обясненията му по
управлението на МПС следва да се приемат за съответстващи на останалите
доказателства и съдът им се довери само в тази част.
Изводът за обремененото съдебно минало на подсъдимия и
характеристичните данни за същия съдът направи въз основа на приобщените
по надлежния ред писмени доказателства, а именно свидетелство за
съдимост, характеристична справка, свидетелство за управление на МПС,
справка за нарушител/водач.
Макар да се твърди от страна на защита, че се установява друга
фактическа обстановка, то такава не се излага нито в обясненията на
подсъдимия, нито и се твърди в пледоарията на защитника му. Последната е
свързана с нарушаване на реда за установяване на употребата и конкретното
наличие на алкохол в кръвта на водачите, но не и до различни факти от
изложените в обвинителния акт. Затова и след преценка на доказателствената
съвкупност съдът възприе изложената фактическа обстановка.
Неоснователно е възражението на защитата за абсолютна идентичност
между показанията на свидетелите Т. и Р.. Кореспондиращо и ясно посочено
от двамата е, че пробата е извършена от Т.. Допустимо е, когато и двамата са
станали свидетели на едни и същи събития и разпитите има са извършени
непосредствено след това, показанията има да съответстват напълно от
фактическа страна. Това обаче не означава, че те са идентични и следва да
бъдат дискредитирани.

От правна страна:

От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин
се установи, че от обективна страна подсъдимият Л. Г. Л. е осъществил
всичките признаци на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за това, че на
25.12.2020 г. в гр. Брезово, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно
5

средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц4“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3,15 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARBA 0053, след като е осъден с влязла в сила
присъда – определение от 22.11.2016 г. по НОХД № 20259/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в сила на 22.11.2016 г. за деяние по чл. 343б,
ал. 1от НК, а именно за това, че е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Установи се по делото, че подсъдимият е правоспособен водач с
издадено свидетелство за управление на МПС № ***, валидно до ***
От обективна страна на посочените време и място подсъдимият е
извършил действия с механизмите и приборите на МПС, като тези действия
са били свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
предвид на което съобразно разясненията, дадени в ППВС № 1/1983 г.,
същият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц4“ с рег. № ***, негова собственост.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
същият е управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 промила, която е установена по надлежния ред, който е предписан
именно в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, обнародвана в
ДВ бр. 61/2017 г., в сила 30.09.2017 г., изм. с ДВ. бр. 81/02.10.2018 г. (нататък
Наредбата).
В съответствие с разпоредбите посочената наредба /чл. 3 и сл./
концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия е установена с
техническо средство – в случая това е „Дрегер Алкотест 7510“, преминал през
периодична проверка за валидност на 16.11.2020 г. и измерването е направено
в срока на валидност, а именно шест месеца от проверката съгласно т. 32 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН. Същевременно
подсъдимият е осъден с влязло в сила на 22.11.2016 г. определение от
22.11.2016 г. по НОХД № 20259/2016 г. по описа на Софийски районен съд, за
деяние по чл. 343б, ал. 1от НК, а именно за това, че е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред. Затова поради отчетена концентрация на
алкохола в кръвта над 0,5 промила, на същия е съставен АУАН, като му е
издаден талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 от Наредбата с № 62327. В АУАН е вписана концентрацията на алкохола
в кръвта на подсъдимия – 3,15 промила, която съответства на разпечатката от
паметта на средството за измерване. От приобщените по делото гласни
доказателства, а именно разпитите на свидетелите Т. и Р., се установи, че те
лично са възприели показанията на техническото средство, като всеки един от
тях е посочил една и съща величина на отчетените промили алкохол в
6

издишания въздух от подсъдимия. Освен това на подсъдимия е била
предоставена възможност съобразно нормата на чл. 6, ал. 4 и 6 от Наредбата
да бъде проверен чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване, във връзка с което е бил откаран от полицейските органи до
лечебно заведение за провеждане на изследването – ЦСМП Пловдив, филиал
Раковски. Подсъдимият е отказал да предостави кръвна проба за изследване,
което обстоятелство е надлежно отразено в протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 25.12.2020 г. и медицинския
журнал от същата дата, респ. на основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата правилно
наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена въз
основа на показанията на техническото средство чрез измерване на
концентрацията в дъха. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата е императивна и намира приложение всякога, когато е налице
отказ на водача да даде кръв за изследване /така Решение № 204/28.11.2018 г.
по н. д. № 916 / 2018 г. на ВКС, 3 НО; Решение № 130 от 12.06.2018 г. по н. д.
№ 424/2018 г. на Върховен касационен съд, 1НО; Решение № 120 от
10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на Върховен касационен съд/. В тази връзка
следва да се отбележи, че трайна и последователна е практиката на
касационната инстанция, че подсъдимият не може да оспори показателите на
техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол в
кръвта чрез дъха му, в случаите когато му е предоставена възможност да бъде
изследвана кръвна проба и да се установи с точност количеството на алкохол
в кръвта му. В този смисъл той не може и да се позовава на възможността за
допустима грешка в измерването на средството при отказа му да даде кръвна
проба. В този смисъл Решение № 279/21.12.2017 г. по н. д. № 1050/2017 г. на
ВКС, I НО, Решение № 339 от 18.06.2013 г. по нак. д. № 1015/2013 г. на ВКС
и др. Затова и от правна страна съдът прие, че не е нарушен надлежния ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, доколкото подсъдимият
е бил тестван с годно средство за измерване и му е предоставена възможност
да даде кръвна проба, за да бъде изследван, което той е отказал пред медик в
лечебното заведение.
Не може да се възприеме за основателно възражението за нарушаване
на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, свързано с
избора на подсъдимия да посочи дали да бъде изследван доказателствен
анализатор или чрез медицинско или химико-токсикологично изследване.
Независимо изискванията за попълване, сам подсъдимият е изписал, че
приема показанията на техническото средство и не е отбелязал желание да
бъде проверен от някои от другите методи. Това не представлява нарушаване
на реда за попълване на талона за изследване и реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на ППС. Това не поставя под
съмнение достоверността на изследването, поради което и не може да се
приеме, то това представлява съществено нарушение. В този смисъл Решение
№ 376 от 27.11.2013 г. по нак. д. № 1373/2013 г. на ВКС.
7

Предвид обстоятелството, че медицинският талон му е бил предоставен
за запознаване, то и неоснователни са възраженията, че полицейските
служители са му указвали къде и какво да пише. Липсват данни по делото за
оказан натиск и насилие от органите на реда. Не се и твърди такова от страна
на подсъдимия. Следователно той не е бил възпрепятстван да се запознае със
съдържанието на талона и да го попълни по вътрешно убеждение и съгласно
волята си. Така също му е била предоставена възможност да даде кръв за
изследване, което той изрично е отказал и то пред служител на ЦСМП
Пловдив, филиал Раковски, за което се е подписал в протокола и е спазено
изискването на чл. 15, ал. 7 от Наредбата. Няма изискване медицинския
журнал като документ, съставян от медицинския специалист във връзка със
служебните му задължения, без да рефлектира върху пациента, да се
подписва от проверяваното лице. Това изискване следва да се разбира само
относно протокола за медицинско изследване. По тази причина за
неоснователно се прие и възражението, че не се установява какво точно е
отказал подсъдимият.
Не се приеха и оспорванията на протокола за медицинско изследване.
Очевидно е в случая, че медицинският специалист е изпълнил задължението
си по наредбата да състави такъв протокол. Целта на протокола е да се
констатира на място видимото състояние на лице, което му е предоставено за
вземане на кръвна проба. Допустимо е това състояние да не може да се
конкретизира с абсолютна точно, тъй като изисква единствено външна
преценка и използването на субективните възприятия на специалист,
пречупени през неговата професионална компетентност. Липсва в протокола
и наредбата указание за попълване на протокола. Затова следва да се прецени
с оглед на цялостното му попълване, което в конкретния случай е сторено от
медицинския специалист чрез подчертаване и ограждане в кръг на
релевантните констатации. Затова и съдът намира, че подчертаването на
визираните от защитата полета от протокола, не е констатация от страна на
медицинския специалист, тъй като липсва ограждане. Същевременно това не
е съществено нарушение на процедурата по съставя на протокола, тъй като не
може да доведе до опорочаване на резултатите от изследването, поради
липсата на проведено такова предвид направения отказ.
Липсва посоченото нарушение по чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като по
делото не са участвали като свидетели лица от кръга на обсъдените в
разпоредбата, тъй като полицейските служители не са извършили действия по
разследването.
Не представлява и съществено нарушение незалепването на стикери
върху талона и на другите определени от нормативната уредба места. Тези
стикери са предназначени да гарантират достоверността и сигурността при
взета кръвна проба, доколкото тук е налице отказ.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл. Така подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, както и че
8

след неговата употреба е управлявал процесното МПС. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието като е засегнал обществените
отношения, защитаващи безопасността на транспорта, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
По изложените съображения подсъдимият съгласно чл. 303, ал. 2 от
НПК беше признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.
343б, ал. 2 НК.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК,
се предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ до една до
пет години, „глоба“ в размер от 500 до 1500 лева и на основание чл. 343г от
НК „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“.
Съдът намери, че наказанието за подсъдимия следва да бъде определено
в рамките на закона при прилагането на чл. 54 от НК, доколкото не са налице
условията на чл. 55 от НК. По делото липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко за
личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и
определянето на наказанието в рамките, предвидени от законодателя, ще
способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.
При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да
се наложи за извършеното от подсъдимия престъпление, настоящият съдебен
състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства добрите му
характеристични данни, свързани с полагането на труд. Не може да бъде взето
предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство съдействието на
досъдебното производство, тъй като в случая отсъства такова. По-скоро става
дума за липса на възражения, а не на съдействие по установяване на
релевантните по делото обстоятелства, чрез посочване, признаване и
улесняване работата на разследващите органи. Такова поведение не се
открива и на съдебното производство.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете високата стойност на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, многократното
нарушаване на правилата за движение съобразно справката му за
нарушител/водач, склонността да употребява алкохол и да шофира като лоша
черта на личността му
Поради изложеното според съдебния състав наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващите
отговорността обстоятелства, предвид на което наказанието „лишаване от
свобода“ бе наложено в размер около средния, но все пак под него, а именно
в размер на едно година и десет месеца „лишаване от свобода“. Съдът
9

възприе този размер, доколкото наказание в повече от посоченото би
надвишило целите на наказанието по чл. 36 от НК. Кумулативно се наложи и
наказание „глоба“ в размер на 800 лв. съобразно посочените по-горе условия
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия, която надвишава минималния законоустановен размер с близо
три пункта, съдът намери, че наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ следва да се определи в размер, надвишаващ наложеното наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години, доколкото по този начин
индивидуалната превенция се способства и възпрепятства възможността на
подсъдимия да извърши нарушение от същия вид и да настъпят по-
неблагоприятни последици за него и останалите членове на общество.
Трите кумулативни наказания, определени по този начин, ще
способстват в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието.
Доколкото подсъдимият не е реабилитиран, наложеното му наказание
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Не са налице предпоставките за
отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 от НК.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и ал. 4 НК от така определеното
наказание съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан
по реда на ЗМВР и НПК и времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ от 25.12.2020 г. до 05.01.2021 г.м като един ден
задържане да се счита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през
което същият е бил лишен от право да управлява МПС по административен
ред – считано от 25.12.2020 г., до влизане в сила на присъдата.
По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	41
Дата:	31 май 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Бекяров

Дело:	20215330201242
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 февруари 2021 г.

Присъда по дело №1242/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите