РЕШЕНИЕ

 

             №  260006  10.07.2024г.     град  Пазарджик

 

 

В  И  М  Е  Т  О     Н  А  Н  А  Р  О  Д  А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    осемнадесети юни, през  две хиляди двадесет и четвърта  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Константина Рядкова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №60  по описа за 2020 година

 

Производството е по реда на чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

          Депозирана е искова молба предявена от Й.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, К.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Ц.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***, адв. Р.М., срещу ЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ***, р-н Т., бул. „В.“ №**, с представители:изп.директори – К. Х. Ч., Б. А. В., Е. Й. Б. и Б. Х. П., в която са изложени обстоятелства, че на 25.09.2019 година в град П., на ул.„К.Г.“, водачът на лек автомобил марка „А.“, модел „**“,с peг. № *** Р.С.К., движейки се с несъобразена с пътните условия скорост е нарушил правилата за движение и е блъснал намиращият се на пътното платно П.К.П., в резултат на което е реализирал ПТП. При злополуката е причинена смъртта на П. П..Сочи се, че за произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 310000-6898/2019г., било образувано и ДП №202/2019г. по описа на РУ П..Починалият при инцидента П.К.П. бил с. на Й.С.П. и б. на К.П.П. и Ц.П.П., които изключително тежко били приели неговата загуба.Твърди се, че П. и Й.П., заедно с техните с. - К.П. и Ц.П. били единно и задружно семейство. Те били изключително близки и силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и подкрепа П. и Й.П. били отгледали и възпитали своите с. Имали изградена силна емоционална и духовна връзка със своя б. - П. П.. Обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на П. П. дълбоко **** ищците, които загубили своя б. на **** възраст и това се отразило отрицателно на *** им и на тяхното **** развитие. Те били разчитали на него,  възприемали го като авторитет и се допитвали за съвет, като срещали подкрепа и разбиране в негово лице.

Сочи се, че П. П. е бил грижовен и любвеобилен б., всеотдаен и много отзивчив, имали са общи занимания и интереси  и обичали да прекарват времето си заедно. Бил опора и подкрепа за своята с. Й.П.. Двамата се обичали изключително силно, като били отдадени на грижите за техните с.. Той осигурявал основните средства за издръжка на семейството, като заедно градели съвместни планове за бъдещето на с. си.

Твърди се, че починалият е бил стожерът на семейството и всеки един от ищците е успял да създаде индивидуална и дълбока връзка с П. П.. В пътния инцидент те били загубили най-важната част от семейството си, изключително скъп за тях човек - техният б. и с., поради което към настоящия момент усещали празнота, която никой не можел да запълни. Починалият П. П. бил силно привързан към своето семейство, подпомагал ги и споделял ежедневието си с тях. Винаги бил до своята с. и до с. си във всеки момент от живота, и им показвал своята обич и отдаденост на семейството.

Сочи се, че ритъмът на живот на ищците към настоящия момент изцяло бил подчинен на с. от голямата загуба. Й.П. била дълбоко о., **** и с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени с нейния обичан с., починал по такъв нелеп и трагичен начин.

След загубата на б. си, Ц. и К.П. ****** с хора извън семейството. *****загубата му, като смъртта му била повлияла **** на общото им е. състояние. Те били  ************. Сочи се, че без съмнение ищците щели да изпитват **** и щели да  ****до края на дните им, която болка никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот нямало еквивалент. Моралните ****на ищците, претърпяната **** от невъзвратимата загуба, били **** и ***, и щели да ги съпътстват през целия им живот.

Видно било от справката, извършена на страницата на Информационния център към ГФ, че към момента на събитието, виновният водач бил управлявал лек автомобил марка „А.“, м. „**“, с peг. №****, който имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника ЗД „ДЗИ - О.З.“ АД, с полица, валидна от 18/07/2019г. до 19/07/2020 г.

Твърдят, че на 04.11.2019г. ищците били отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗД „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, което било видно от молба с вх. №94-Р-227/04.11.2019 година.

Сочи се, че към настоящия момент, застрахователят бил отказал изплащане на застрахователното обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, видно от писма с изх. № 0-92- 16176/07.11.2019 г. и изх. № 0-92-1561/04.02.2020 г., което пораждало правния им интерес  на основание чл.432, ал.1 от КЗ от предявяването на настоящата молба по исков ред.

Сочи се, че с оглед обстоятелството, че ответникът бил уведомен от ищците за  настъпилото ПТП на 04.11.2019 г., то от този момент върху претендираната сума, следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на ищците, както следва: на Й.С.П. с ЕГН **********, на К.П.П. с ЕГН ********** и на Ц.П.П. с ЕГН ********** – обезщетения за всеки от тях в размер на по 200 000  лева за претърпените от тях неимуществени **************** от смъртта на починалият с.  и б.-П.К.П., в резултат от ПТП от 25.09.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на уведомлението на ответника -  04.11.2019г. до  окончателното изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

           Претендира се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищците.

          В  законния срок по чл.376 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ-О.З.” ЕАД, чрез пълномощника им юрк. Ю.К., с който оспорват изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове за присъждане на застрахователно обезщетение по основание и размер.

        Твърди се, че нямало доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна на водача на л.а. „А. **“, с peг. № *** Р.С.К..Заявените от ищеца обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му, въз основа на които се прави извод за виновно и противоправно поведение на водача Р.К. се базирали на представения по делото констативен протокол от 26.09.2010 г.

Твърди се, че от исковата молба и доказателствата към нея не се изяснявал механизма на ПТП и не се установявало наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач Р.С.К., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да е била причинена смъртта на П.К.П..

      Считат предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди на ищците, изразяваща се в търпени **** от загубата на близък за завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52 от ЗЗД).Твърди се, че подобни високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди не са съобразени с принципа за справедливост, с обичайните размери на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите - неимуществени вреди, които не могат да бъдат поправени и възстановени реално.

         Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се   твърди, че пострадалият в нарушение на ЗДвП, л. на платното за движение и поради тази причина не е бил видян и е бил *** от водача на л.а. „А. **“ - Р.К..Твърди се, че имало наличие на употреба на а./у. в. от П. П., които са му били попречили да реагира адекватно на създалата се ситуация и да спази разпоредбите, регулиращи движението на пешеходците по платното за движение.

        Твърди се, че пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, респ. за близките му били настъпили вредни последици, които следвало да бъдат отчетени при реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател и обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено.

Отделно от това се твърди, че общото здравословно състояние на пострадалия е допринесло за настъпването на леталния изход.

           Сочи се, че ищците претендирали  лихви върху главниците от датата на предявяване на претенцията - 04.11.19г., като по този начин искането им не е съобразено с разп. на чл.497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал.1 от КЗ, съгласно който застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията.

В случая претенцията на ищците била депозирана на 04.11.2019г., т.е., дружеството било изпаднало в забава едва от 04.02.2020 година.

Ищецът Ц.П. не бил изпълнил задължението си по чл.380 от КЗ, а именно: да представи точни данни за банкова сметка, ***и за забава по претенцията му.

В законноустановеният срок, на основание чл.372 от ГПК, е постъпила допълнителна искова молба от Й.С.П.,  К.П.П. и Ц.П.П., чрез пълномощникът им адв. Р.М. от САК, в която заявяват, че  предвид становището на ответното дружество, и това, че не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП, се моли, съдът да отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица №*****, валидна от 18.07.2019г. до 17.07.2020 година.

            Във връзка с възражението на ответника, че не е била посочена банкова сметка *** Ц.П., следвало да се има предвид, че с молба изпратена на 02.12.2020г. е представено удостоверение за банкова сметка *** Ц.П., като изрично била посочена и банковата сметка. Представено било и удостоверение за наследници на П. П..

          Твърди се, че напълно неоснователно било възражението на ответника, с което се оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача Р.С.К., управлявал л.а. „А. **“, с peг. № *****.

          Оспорват се изцяло всички твърдения, изложени от ответника в отговора на исковата молба, че общото здравословно състояние на пострадалия било допринесло за настъпването на леталния изход, като се твърди, че същите били напълно безпочвени, не били подкрепени с абсолютно никакви доказателства по делото и почивали изцяло на предположения, и че във всички случаи приносът на пострадалия, следвало да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса.

          Сочи се, че неоснователно било и оспорването от страна на ответника на размера на предявените искове за неимуществени вреди и твърденията, че същият бил прекомерно завишен.

Сочи се разп. на чл.52 от ЗЗД, че обезщетението за неимуществени вреди се определял от съда по справедливост и че съгласно константната съдебна практика /Постановление №4/23.Х.1968г., Пленум на ВС/„справедливостта” не било абстрактно понятие. Напротив, то било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и които следвало да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, като такива обективни обстоятелства при причиняването на смъртта били възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, емоционалната връзка между тях, конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия.

***** и ****, които ищците били претърпели и продължавали да търпят в резултат от смъртта на своя с. и б., това, че ритъмът им на живот бил подчинен изцяло на **** от голямата загуба и че без съмнение ще изпитват **** и ще *** цял живот за своя най-близък човек, загинал така нелепо и неочаквано, били обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следвало да бъдат взети предвид.

Относно акцесорния иск за присъждане на законна лихва, твърдят, че следвало да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която била категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е., ако съдът уважи главния, следвало да уважи и акцесорния иск.

На следващо място се сочи, че с разпоредбите на чл. 493, ал.1, т. 5, във вр. с. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ, законодателят бил регламентирал, че отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покривала и лихвите за забава на застрахования, когато застрахованият отговарял за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователно събитие, или от датата на предявяване на застрахователната претенция от  увреденото лице, която от датите е най-ранна, като в тази връзка се поддържа така претендираната законна лихва за забава върху размера на обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица -  04.11.2019 година.

        В законноустановения срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Ю.К., в който заявяват, че изцяло поддържат отговора на исковата молба, подаден от тях на 26.10.2020 госина. 

       В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

       Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявените три иска са с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477 ал.1 и ал.2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл.432 ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.

С определние №260226/2.04.2021г. съдът е приел за безспорно в отношенията между страните, че водачът Р.С.К., управлявал л.а. „А. **“, с peг. № ***, към момента на процесното ПТП, е имал валидна застраховка „ГО“ по полица № ****.

Не се спори и по обстоятелството, че ищците при условията на чл.380 от КЗ с молба с вх.№94-Р-227/4.11.2019 година са сезирали и поканили ответника да заплати на всеки от тях по 200 000 лева.

Производството е било спряно до произнасяне на наказателния съд с присъда.

        От приетата присъда №8/11.03.2024г.  по н.о.х.д. №918/2023г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик /влязла в сила на 17.03.2024г./, се установява, че Р.С.К.  живущ ***,с ****, ***, с ЕГН ********** е признат  ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2019 год. в гр. П.,ул. "К.Г.“ при управление на МПС - лек автомобил марка“А. **", с peг. № *** е нарушил правилата за движение визирани в разпоредбата на чл.20, ал.2 изречение 2-ро от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б."а,"г" от ЗДвП вследствие, на което по непредпазливост е причинил смъртта на П.К.П. с ЕГН ********** от гр.П., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3 предл.3, буква «б» във вр. чл.342, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 изречение 2-ро от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б."а","г" от ЗДвП, чл.2 ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на две години „лишаване от свобода“.

        Постановената присъда е със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.В тази връзка всички оспорвания на ответника са несъстоятелни, тъй като от приетата комплексна експертиза в частта за механизма на ПТП се припокриват изцяло изводите с приетото в мотивите на наказателния съд.

Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от влязлата в сила присъда и мотивите към нея.

От препис-извлечение на акт за смърт и удостоверение за наследници на П.К.П., се установява, че ищците са негови законни наследници, като Й.П. е негова с., а останалите двама съответно с.

По делото са разпитани свидетели.

От разпитания по делото св.Р. К. дава обяснения, че забрал с колата ищецът К.П., с когото са далечни б..Установява, че П. му казвал на къде да кара и след като получил обаждане по телефона тръгнали към у. „Д. а.“ мястото на ПТП, там имало хора с *** и **е които били ** ***над починалият П. П..Свидетелят установява, че навлязъл бавно в улицата, но ищецът К.П. му казал : „******************************“, при което свидетелят К. се притеснил дал разко газ и в последния момент видял, че на платното *** човек. Установява, че объркал и вместо спирачката,  натиснал газта.Установява, че човекът когото *** бил *** на платното и не знаел кой е.Спрели с колата по-надолу по улицата, като момчетата слезли от колата, а той потеглил. /В тази част се установява от присъдата, че е напуснал местопрестъплението/.

 Разпитаният свидетел Н.Д. установява, че автомобилът с който пътували, първоначално ищецът К.П. бил седнал на предната седалка, а впоследствие се разменили с него и той седнал до шофьора.Установява, че бил употребил а., тъй като били на р. д. поради което не помнел ясно всичко.Установява, че е имало и друга спряла кола, преди да *** П..Свидетелят даже не разбрал, че са ***овек, някой от задната седалка се обадил и казал на шофьора да спре.

         От приетата комплексна експертиза се установява, че в материалите по делото нямало обективни данни, позволяващи определяне /с достатъчна точност/ на скоростта на автомобила, непосредствено преди настъпване на ПТП -то. По експертна оценка скоростта на движение на автомобила е била в границите около 25 - 30 км./ч.

При огледа на местопроизшествието не било описано точното място на установяване на тялото на пешеходеца след ***.Вещото лице след преглед на материалите и дадените ориентири установява, че „след удара т. на п***а се установило в зона с център на: 15,10 м. южно и 2,3 м. западно от Ориентира.“

       Произшествието е настъпило при намалена видимост - по тъмно около 23.оо часа /при неработещо улично осветление/ през есенния сезон -25.09.2019 година.Автомобилът се движел на фарове с включени на къси светлини.

При тези условия водачът е  можел да възприеме п. („л. ”) на з. П. от разстояние около 40-50 метра.

Според вещото лице инж.М.,  водачът на лек автомобил марка „А.“, модел „**“ с рег. № *** е можел да предотврати настъпването на ПТП, чрез своевременно аварийно спиране.

Установява се, че в случая не е имало удар на п., а п. и п. с долната част /на автомобила/ на п. /“л.“ на пътното платно П..

Към момента на съприкосновението с автомобила П. П. и бил *** на пътното платно по ***. Преминаването на автомобила е станало **********с двете леви гуми на лекия автомобил. При преминаването на автомобила през *****, той е ***** и п. е станала косо на ср. т. л.

         Върху *** на пострадалия П. е била извършена СМЕ и са установени слредните травми:

-***********************************************************************************************************;

-********************************************************************************************************************************************

Някои от травматичните увреждания по ****** са причинени от **** предмети с по-малка кинетична енергия и могат да са получени при нанесен п. с ю. и р..

Т. увреждания по *************************************************** са причинени от твърди, тъпи предмети с висока кинетична енергия и са получени при ПТП автомобилна травма – п. на п., л. на пътното платно през *********. П. през ***на пострадалия е станало, докато пострадалия П. П. е бил ***, за което говорят ************************************************.

                Според вещото лице д-р М. причината за настъпването на смъртта на П. са *************************************************************

         Направен е извод, че е налице е причинно-следствена връзка между получените от П.К.П. телесни у. при ПТП и настъпилата смърт.

        Според експертизата виновният водач е карал с ниска скорост и е можел да възприеме ***на земята човек, колкото до пострадалия П. той е ***, ***, на пътното платно и не е можел да предотврати произшествието /установява се от разпита на свидетелите по ДП, че е излизал от **** и на същият е бил нанесен *****/.

           Истинността на писмените материални, които са събрани  в прокурорска преписка №6312/23г. по описа на РП гр.Пазарджик не е оспорена по реда на чл.193 от ГПК от никоя от страните в спора. При това положение на общо основание в настоящето съдебно производство съдът може да цени писмените обяснения на лицата, които са разпитани по случая ,включително и тези на страните  по спора.

           При наличието в случая на влязла в сила присъда на наказателния съд, се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техният справедлив размер, както и следва да бъде разгледано възражението за съпричиняване.

         С оглед на така събраните доказателства и обсъдени по-горе, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата25.09.2019 година е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена смъртта на П.К.П. в резултат на което ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание поради внезапната загуба на техният с. и б.. 

      Преживяната *****травма смърт е с различна тежест и интензитет по отношение ищците, отколкото в нормални други случаи, тъй като загубата на близък човек е винаги болезнена, отразява се на емоционалното състояние. Безспорно е, че ищците търпят негативни изменения в п.

       Св.Д. установява, че починалият П. П. и ищцата Й. живели заедно вече *** години и се уважавали много, били задружни, като П. **** по професия основно се грижел за финансовото състояние на семейството.Установява, че на празници винажи се събирале заедно цялото семейство.Установява, че бил на п* и за тримата това било голяма ****, изпаднали в д*****.Установява, че приели **** всичко и все още не са се възстановили.

          По възражението за съпричиняване.

        За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за  съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51 ал.2 от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

     В настоящия казус съдът счита, че с поведението си починалия П.К.П. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същия е нарушил разпоредбите на чл.107, чл.108 ал.1 и чл.113 от ЗДвП.

       Пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че пострадалият П. се е намирал перпендикулярно по средата на пътното платно с л. на платното тяло. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците следва да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница – чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. При пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение – чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП. Следователно пострадалия П. при пресичане на пътното платно е нарушил правилата за движение, като не е изпълнил задълженията си като пешеходец по чл.108 и чл.113 от ЗДвП.

       Настъпилото п. е в резултат от комбинацията на реакциата на шофьора който макар и да се движел с по-ниска скорост от максимално допустиватае имал възможност да възприеме тялото на около 50 метра от мястото на съприкосновението  и поведението на пешеходеца, който е л. напречно на пътното платно. Със своето поведение пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на П.

      В конкретния случай произшествието е можело да бъде избегнато, ако деликвентът е видял тялото на пътя и при тази ниска скорост е предприел спиране, а пък пешеходецът П. беше спазил задълженията си по чл.108 и чл.113 от ЗДвП.

          Предвид изложеното съдът намира за основателно релевираното в процеса по надлежния процесуален ред от ответната страна възражение по  чл.51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът приема,че в настоящия казус обективните факти относно съпричиняването са установени. Спор относно противоправните виновни действия на водача на лекия автомобил няма. Но от страна на наследодателя на ищците П. са извършени действия, които са спомогнали за настъпване на вредоносния резултат и то в значителна степен.

          С оглед на горното съдът приема,  че съпричиняването е в големи размери,които математически определя на 50 % от вредоносния резултат.

      Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че предявеният иск от наследниците на П.К.П. е частично основателен за сумата от 150 000 лв., която съдът приема за справедлива с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди на всеки едни от тях – с. и с.. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от тях - *********************, която са понесли, поради внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на наследодателят им.Размерът е справедлив и с оглед икономическата обстановка в страната, размера на минималната работна заплата и всички други критерий, както и съдебната практика в сходни казуси.

 От този размер 150 000 лева ,като се отчете 50 % съпричиняване, сумата за всеки от ищците, следва да се намали и дължимото обезщетение следва да е в размер на по 75 000 лева.

          За разликата над определения размер от 75 000 лева, до претендирания размер от 200 000 лева за всеки от ищците, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

         Съобразно горното исковата претенция за неимуществени вреди е  частично основателна в посочения размер.

             Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В конкретния случай, ищците са предявили претенция на 4.11.2019г., по която е заведена щета с №43072951900300 и съдът приема за дата уведомяване на застрахователя.

От представеното изх.№ писмо 16176/7.11.2019г. се установява, че е изискал, ищците чрез проц. им представител адв.Р.М. да представят –протокол за оглед на местопроизщшествие, фотоалбум, скица на ПТП, протоколи от разпит на свидетели, САвтЕ, СМЕ на труп.

Видно от представените изх.№0-92-1561/4.02.2020 година писма на 4.02.2020 година, когато е изтекъл тримесечният срок, ищците не са били представили на ответника никакви дянни вкл. и удостоверение за наследници на П.К.П..

Тримесечният срок е изтекъл на 4.02.2020 година, от когато е и писмото на ответника, че нямат представени доказателства вкл. удостоверение за наследници.При обратното доказване ищците не представиха молби или други данни от които да се установи, че са предоставили на ответника изискуемите доказателства.

Поради това съдът приема, че с изтичане на 3-месечният срок ответникът е изпъднал в забава и законната лихва се дължи от 4.02.2020 година /ищецът я претендира в исковата молба от датата на уведомлението – 4.11.2019 година, като в тази част исковете следва да се отхвърлят за периода 4.11.2019 година до 4.02.2020 година/.Размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.

       На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в размер на 9000 лева и 350 лева /изплатено възнаграждение на вещото лице/ или общо 9350 лева, както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

Ищците са претендирали определяне на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 ат ЗАдв. Във оформеното искане от адв.М. за определяне на разноски е посочено, че се претндира присъждане на адв.хонорар с ДДС, представени са и доказателства, че е регистрирана по ДДС.

      Според така осъществената безплатна адвокатска помощ, която е обективирана в договора за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес -75 000 лева, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците  адв.Р.И.М. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от по 7980 лева за адв.възнаграждение с ДДС или общо 23 940 лева.

        Ответникът е представил доказателства за направени разноски в размер на 700 лева от които 650 лева за КАвтМЕ и 50 лева за свидетел.

        Освен това е поискал определяне на възнаграждение по реда на чл.37 от ЗПрП във вр. с чл.25 ал.1 и ал.2 – „За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева.“ и ал.2 – „За защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1.“, съдът счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 720 лева или общо разноски направени от ответника в размер на 1370 лева.

        Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се полагат разноски в размер на 856.25 лева, които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОСЪЖДА  ЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №89 Б, с представители:изп.директори – К. Х.Ч., Б. А.В. юрк. Ю.К., да заплати на Й.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, К.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Ц.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***, адв. Р.М., по реда на чл.432 от КЗ, обезщетение за всеки от тях в размер на по 75 000 лева, за неимуществени вреди от смъртта на техния с./б. – П.К.П., настъпила при ПТП на 25.09.2019 година,/съобразно присъда №8/11.03.2024г.  по н.о.х.д. №918/2023г. по описа на Окръжен съд Пазарджик /влязла в сила на 17.03.2024г./, ведно със законната лихва, считано от 4.02.2020 година, като ОТХВЪРЛЯ исковете на всеки от ищците за разликата над 75 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и ОТХВЪРЛЯ  исковете за законна лихва върху главниците от по 75 000 лева за периода от 4.11.2019 година до 4.02.2020 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         ОСЪЖДА  ЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №89 Б, с представители изп.директори – К. Х.Ч., Б. А. В. юрк. Ю.К., да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.**ал.6 от ГПК, държавна такса и изплатен хонорар на вещо лице в размер общо на 9350 лева.

        ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №89 Б, с представители:изп.директори – К. Х. Ч., Б. А. В. юрк. Ю.К., да заплати на адв.Р.И.М. с ЕГН **********, адрес ***, възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер общо за тримата ищци на  23 940 лева с ДДС /съобразно уважената част от иска/.

          ОСЪЖДА Й.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, К.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Ц.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес ***, адв. Р.М., да заплатят общо на ЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №89 Б, с представители:изп.директори – К. Х.Ч., Б. А. В. юрк. Ю.К., разноски в размер на 856.25 лева, /съобразно отхвърлената част от исковете/.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: