РЕШЕНИЕ
гр.София., ………. 2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно
отделение, VIII –ми въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при
участието на секретаря Виктория Иванова и прокурора Б.Б.,
разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД
№ 2130 по описа за 2017 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.12.2016 год.,
постановена по НОХД 13025/2013 год. по описа на СРС, НО, 94– ти състав,
подсъдимият Г.И.М. с ЕГН **********,***
е признат за виновен за това, че на
01.05.2012 год., около 16:15 ч. в гр. София, ж.к. „*******от стая от апартамент
№ 3, обитавана от Р.Ц.е отнел чужди движими вещи на обща стойност 700
/седемстотин/ лева - престъпление по чл.
194, ал.1 от НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок
от три години.
При така постановената присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените
по делото разноски.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Р.С. –
защитник на подсъдимия Г.И.М., в която се твърди, че присъдата е постановена в
противоречие на чл.303, ал.1 от НК , тъй като от събраните по делото
доказателства не може да бъде направен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, за което е осъден. С жалбата се навеждат доводи, че престъплението
не е доказано по несъмнен начин и поради това моли присъдата да бъде отменена,
а подсъдимият да бъде признат за невиновен.
В разпоредително заседание, проведено на
02.06.2017 год., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, на свидетели, на вещи лица, както и ангажирането на други
доказателства.
В откритото заседание на 21.06.2017 год.,
защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба,
като счита присъдата на СРС за необоснована, защото по делото не се съдържат
категорични доказателства, които по несъмнен начин да обосноват отговорността на подсъдимия М. за
извършеното престъпление. Моли след обсъждане на доказателствата да бъде
постановен съдебен акт, с който да бъде оправдан подсъдимият.
За Софийска градска прокуратура се явява
прокурор Б.Б., който счита депозираната жалба против
присъдата на СРС за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият в лична защита заявява, че е
макар и осъждан за неплащане на издръжка, не е престъпник и никога не е
извършвал кражба. Заявява, че до датата на инкриминираното деяние не е познавал
свидетеля Р.Ц., както и че последния е заплашвал него и приятелката му.
В последната си дума, подсъдимият отново
заявява, че не е крал нищо през живота си и, че така постановена присъдата е
обидна за него.
Софийски
градски съд,
след като обсъди доводите изложени във въззивната жалба, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, за да се
произнесе взе предвид следното:
От
материалите по делото за подсъдимия са установени следните характеристични
данни:
Подсъдимият
Г.И.М. е роден на *** год. в гр. П., българин, български гражданин, разведен,
осъждан, с висше образование, работи, живущ *** а с ЕГН **********.
За
да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел следната фактическа
обстановка:
Пострадалият
Р.Ц.и свидетелят Н.М.се запознали по интернет и
заживели заедно. Постепенно отношенията им се влошили. Когато св. М.пожелала
да преустанови връзката си с Ц., той започнал да я притеснява чрез телефонни
обаждания, причаквал я пред дома й, отправял й заплахи, тъй като не бил
съгласен и не приемал решението й. Междувременно св. М.се запознала с
подсъдимия М., който живеел в гр. Лъки и двамата поддържали интимни отношения. Ц.
живеел на квартира близо до дома на М.и поради това разбрал, че тя има връзка
с подсъдимия. Това не му се понравило и
той продължавал с лошото отношение и притеснението спрямо нея. Тя от своя
страна, с цел преустановяване на тези неблагоприятни за нея действия била
насочила обажданията от Ц. към новия й приятел – подсъдимия Г.М.. За почивните
дни около 01.05.2012 год., подсъдимият решил да отиде на гости при Н.М.в гр.
София. Пристигайки в дома й, по телефона отново се обадил св. Ц., който
разговарял с М. и се разбрали да се видят, за да уточнят отношенията си. Междувременно,
в гр. София дошъл и синът на подсъдимия – св. Н.М., като двамата отишли в
квартирата на Ц.. Вратата на апартамента им била отворена от хазаина – св. Г.,
който им посочил стаята, която обитавал Ц..
Влизайки в нея двамата започнали да удрят пострадалия Ц., като го ударили и с
намиращата се в стаята тенджера. На масата имало два мобилни телефона, марка „Нокия 2330“ и „Самсунг Галакси Ес 2“, портфейл, заедно с лична карта, 4 бр.
секретни ключове и 1 бр. ключ за лек
автомобил, всички собственост на Ц.. Подсъдимият ги взел и казал на Ц., че ще
му върне вещите, когато напусне гр. София и се върне в гр. Панагюрище.
Малко след това, Ц. намерил резервен
ключ за автомобила си и отишъл в УМБАЛСМ „Св. Анна“, където бил приет за
лечение.
Няколко дни по- късно, пострадалият
споделил за случилото се с майка си и брат си и отишъл в полицията да уведоми
за случилото се, като подал и декларация за откраднати лични документи. Ц. уведомил
и мобилните оператори за липсващите телефонни карти.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно –
медицинска експертиза относно нанесените телесни увреждания, от която става
ясно, че описаните от пострадалия травми
отговарят да са получени по начина, който съобщава, като са в пряка
причинно – следствена връзка с инцидента.
По делото е изготвена и съдебно – оценителна
експертиза, от която е видно, че стойността на отнетите вещи е в размер общо на
700 / седемстотин/ лева.
По делото не е предявен граждански иск.
Вещите не са възстановени.
Изложената фактическа обстановка по
категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Н.М., Н.М., Р.Ц., Й.Ц., Д.Г., обясненията на подсъдимия М.,
протокол за оглед, протокол за разпознаване, медицинска документация от УМБАЛСМ
„Света Анна“, справки от мобилните оператори, договор за лизинг от 23.02.2012
год. , ведно с допълнително споразумение, справка от СДВР, отдел „БДС“,
декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБДС от 16.08.2012 год., декларация по чл. 17,
ал. 1 от ПИБДС от 17.05.2012 год.,
заявление за смяна на сим – карта, изготвените в хода
на ДП СМЕ и СОЕ, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред по
делото.
Въззивният съд подложи на
внимателен анализ посочените доказателства и не установи възможност въз основа
на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по
делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
По доказателствата:
При гореописаната фактическа обстановка, съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Р.Ц., Й.Ц., Д.Г., Н.М., частично
кредитира и показанията на свидетеля Н.М. и обясненията на подсъдимия Г.М..
Безспорно е установено по делото , че на 01.05.2012 год. в квартирата на
пострадалия Ц. в гр. София, между подсъдимия М. и пострадалия Ц. е възникнал
спор около отношенията им със свидетеля Н.М., по - конкретно от твърденията на
св. Ц., че разполага със снимки на св. М., чрез които може да бъде компроментирана в службата й. Спорът прераснал в бой.
Нанесеният бой над Ц. бил осъществен освен от подсъдимия М. и от неговия син – Н.М.,
който бил на гости при баща си и
неговата приятелка в гр. София. От части очевидец на случилото се е станал
хазяинът на Р. Ц. – св. Г., който отворил врата на апартамента и им посочил
стаята, която обитавал пострадалия. Съдът дава вяра на показанията на св. Г.,
въпреки че същият е починал в хода на производството и въпреки че самият той, в
разпита си в ДП заявява, че страда от заболяване „шизофрения“, за което
обстоятелство не са събрани други данни. Свидетелят Г. посочва, че в дома му дошли
двама мъже, единия от които по – възрастен, след което влязъл в стаята си от
страх и чул само шумове. След няколко минути мъжете си тръгнали, а Ц. бил целия
в кръв, измил се и тръгнал някъде с автомобила си. Свидетелят ясно посочва, че
Р. Ц. е бил бит от двамата мъже, обстоятелство, което се посочва и от самия
пострадал. Настоящият съдебен състав намира показанията на този свидетел за обектвини и безпристрастни от изхода на делото, още повече,
че същият е заявил,че пострадалият Ц. не му е бил платил дължими пари за наем,
както и че след тази случка нито го е виждал, нито го е чувал, т.е. този
свидетел няма мотив, поради който да не даде верни показания и именно като
такива съдът ги кредитира.
Съдът кредитира и показанията на св. М., които
макар и оскъдни също дават информация относно случилото се, като тя заявява, че
на инкриминираната дата, новият й приятел М. е отишъл в дома на Ц., след което
се прибрал, разказал й, че са се сбили, дошла полиция и отишли заедно в районно
управление. Същата разказва подробно за влошените отношения с пострадалия Ц..
Въззивната
инстанция, подобно на първата такава дава вяра и не намира основания, поради
които да се усъмни в достоверността на показанията на пострадалия Р.Ц.. Същият не
отрича за влошените отношения със св. М., за това, че имали интимна връзка и че
на 01.05.2012 год. в квартирата му дошли подсъдимият със сина му, започнали да
се карат и скандалът прераснал в бой, който му бил нанесен както от подсъдимия,
така и от неговия син. Пострадалият заявява още, че на масата в стаята имал
оставени лични вещи /портмоне с лични документи и ключове за автомобил и апартамент/, както и два броя телефони, единия марка „Нокия
2330“, който бил заплатил изцяло, а другия марка „Самсунг
Галакси Ес 2“ , който бил взел на лизинг и не бил
изплатен. В показанията си заявява, че
след побоя, който му нанесли двамата, подсъдимият Г.М. е отнел намиращите се
вещи от масата, за което е предприел последващи
действия, като е уведомили полицията за случилото се, както и мобилните
оператори. Тези показания се подкрепят и от останалия събран и приобщен по
делото доказателствен материал, а именно декларации
за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност, заявление за смяна
на сим – карта, справка от мобилния оператор „Глобул“, като всички тези доказателства са с дата, следваща
датата на извършване на деянието. Показанията на пострадалия кореспондират и се потвърждават и от
показанията на св. Й.Ц. – брат на пострадалия, към които съдът подхожда също с
доверие.
Й.Ц.
е бил потърсен от брат си след инцидента.
Разказал му, че са били взети личните му вещи и заедно отишли в полицията, като
след това продължили да се интересуват за хода на производството, включително и
по телефона. Й.Ц. сочи за активност от
страна на брат си в издирването на отнетите вещи, но усилията му останали без
резултат.
Настоящият съдебен състав дава вяра частично и на показанията на
свидетеля Н.М., като не счита същите за достоверни досежно
обстоятелство, че не е участвал в нанасянето на побоя, а само се опитвал да
разтърве двамата, тъй като хазяинът заявява, че и двамата са влезли в стаята,
също така при извършеното процесуално – следствено действие разпознаване на
лице, извършено от пострадалия, той ясно посочва, че именно Н.М. е лицето,
което го е удряло заедно с по- възрастния мъж. Относно показанията в частта им
по отнемането на вещите съдът също не дава вяра, тъй като Н.М. заявява, че не е
забелязал да има телефони на масата в стаята, както и че баща му на излизане от
апартамента не е носел нищо. Всичко
това, както и районният съд посочва в мотивите си е защитна версия, предвид
родствената им връзка.
Обясненията на подсъдимия са както
важен източник на доказателства, така и основно средство за защита. В този
смисъл, въззивният съд не кредитира показанията му,
на първо място в това, че синът му не е участвал в побоя, което обстоятелство бе посочено вече по – горе, а от
друга страна в частта им, че той не е автор на деянието, за което му е
повдигнато обвинение и е осъден от СРС. Следва да се отбележи, че заявеното от
подсъдимия в съдебното заседание, проведено пред настоящия съдебен състав за
това, че е бил на длъжност „ материално отговорно лице“ на много фирми и не е
отнемал нищо и, че може да си позволи да си закупи какъвто и да е телефон, по
никакъв начин не може да опровергае и няма отношение с предмета на делото. Напротив,
от доказателствата по делото е видно, че именно подсъдимият е отнел процесните вещи.
Подобно на СРС, и въззивният
съд кредитира изготвените по делото СМЕ и СОЕ, като намира същите за обективни
и безпристрастни, направени в притежаваните от вещите лица научни знания.
По
жалбата:
Настоящият съдебен състав не споделя
твърденията на защитата, че от събраните по делото доказателства не следва
категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, като в тази насока
са единствено показанията на свидетеля и пострадал Р.Ц., който е заинтересован
да отмъщава на подсъдимия, както и това,че подсъдимият не е имал намерение да
свои отнетите вещи, а целта му е била само да се саморазправя с пострадалия.
Налице е присвоително намерение у подсъдимия. Наистина трябва да се
отбележи, че причината за ескалиралото напрежение между Ц. и М., както и боя е
влошеното отношение на Ц. към приятелката на подсъдимия М., по- конкретно
отправените заплахи, че разполага със снимки на М.и, че може да ги
разпространи, но това по никакъв начин не опровергава, а напротив – потвърждава
действията по отнемането на вещите от страна на подсъдимия.
В този смисъл, трябва да се отбележи,
че съгласно трайно установената съдебна практика, кражбата се извършва само при
форма на вина пряк умисъл с намерение противозаконно да я присвои, а тя се
счита за завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е
необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да
укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил
някаква полза от отнемането й /Постановление № 6/71 год., изменено с постановление № 7/78 год. на
Пленума на ВС /, както е в настоящия случай.
На следващо място, въззивната
инстанция не споделя и изводите на защитата, че не е направено нито едно усилие
за издирване на откраднатите вещи. Както бе споменато и анализирано по – горе, от
доказателствата по делото е видно, че пострадалият Ц. е предприел необходимите
действия, като е сигнализирал за отнемането им органите на разследването, както
и мобилните оператори. От факта, че същите не са открити не може да бъде
направен извод, че не са отнети.
От
правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Г.М.
е осъществил престъпния състав на
чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна на
01.05.2012 год. в гр. София, в квартирата на пострадалия Ц. е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 700 /седемстотин / лева от владението на Ц.,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на горепосоченото деяние е доказано
по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства по времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни
елементи на престъплението и е искал
настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Съзнавал
е, че с отнемането на вещите прекъсва упражняваната фактическа власт от
пострадалия Ц. и въпреки това е установил своя такава. В представите му
не се е формирал достатъчен контра-мотив,
който да откаже подсъдимия да не посяга на чуждата собственост.
По
наказанието:
Въззивният съд намира, че
при индивидуализацията на наказанието, първата инстанция правилно е приела, че
то следва да се наложи към минималния, предвиден в закона размер, а именно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Районният съд
правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия М.
обстоятелства, като така определено, в най-пълна степен ще се постигнат целите
на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Предвид това, че Г.М. е признат за
виновен и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
в негова тежест следва да бъдат и направените по делото разноски.
С оглед изложеното, атакуваната присъда
като правилна и законосъобразна следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6,
вр. чл. 338
от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 19.12.2016 год. ,
постановена по НОХД № 13025/2013 година по описа на СРС, НО, 94 –ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.