О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр.Плевен, 17.02.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №55/2022 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от С.Т.
против мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България по въпроси по
ЗДОИ, като се твърди, че последните са ясно формулирани с влязло в сила решение
на съдия от АССГ. Иска се отмяна на мълчаливия отказ, като недопустимо от
правото явление.
При проверка редовността на жалбата, съдът е дал указания
на С.Т. в 7-мо дневен срок да посочи изрично по кое заявление по реда на ЗДОИ е
формиран мълчалив отказ на ГП на РБ; в какво се състои неговата
незаконосъобразност; защо счита, че е налице мълчалив отказ, както и да подпише
жалбата с валиден ел.подпис или лично, и да представи документ за внесена по
сметка на съда държавна такса в размер на 10лева. Т. е предупреден за
последствията от неизпълнението на дадените указания.
От Главния прокурор на Република България е изискана
преписката, образувана по подаденото по ел.поща заявление от С.Т. по реда на
ЗДОИ.
С писмо вх.№678/04.02.2022г от Главния прокурор на
Република България, чрез процесуален представител, е изпратена преписката и е
изразено становище за нередовност и недопустимост на жалбата на Т., алтернативно
неоснователност.
По искане на Т., на 07.02.2022г. на последния е
изпратено копие от жалбата му, с указания в 7-мо дневен срок да отстрани
констатираните нередовности.
На 15.02.2022г. по ел.поща от Т. е изпратено
уточнение, като сочи, че обжалва мълчалив отказ по ЗДОИ приложен/и два пъти
препращан/ от 01.01.2022г. и твърди, че е приложено изискването с въпросите, с
указанията на АССГ за изпълнение. Твърди още, че е получил отговор, но и зам.ГП
е повторил първоначалния отказ. Счита, че ЗДОИ позволява да се пита през 6
месеца, и че има право да получи отговор. Прави искане за освобождаване от
внасяне на държавна такса.
Във връзка с искането за освобождаване от държавна
такса, съдът е разпоредил към настоящето дело да се приложат заверени копия от
документите свързани с имущественото и финансово състояние на Т. по адм.дело
619/2021г.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От административната преписка се установява, че със
заявление за достъп до обществена информация вх.ГП №293/2018г. от 29.01.2018г.
от Т. е отправено искане за предоставяне на следната информация: „Кои членове
на КС, магистрати в БГ и служители на техните кадрови и контролни органи –
членове на ВСС и инспектори в ИВСС са:1. С годен актуален преглед за риск по
трудова медицина от СТМ – в зависимост от възрастта, по КТ ?; 2.Годни
психически и от кога е последния преглед на всеки?; 3.Копирайте ми всички
Становища за определяне на трудовия риск за всяка длъжност, които са провеждани
със СТМ, за периода 1989г.-07.11.2017г.“
Т. е уведомен с писмо от 05.02.2018г., че търсената от
него информация не представлява обществена такава по смисъла на чл.2 от ЗДОИ,
поради което за прокуратурата не възниква задължение за предоставянето й.
Срещу това писмо е подадена жалба от Т., по която в
АССГ е образувано адм.дело №8904/2018г., по което с Решение №7723/18.12.2018г.
е отменен изричният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и
административната преписка е върната на прокуратурата за ново произнасяне.
В изпълнение на дадените със съдебното решение
указания, с писмо от 06.03.2018г. Т. е уведомен, че търсената със заявлението информация не се
създава и не се съхранява в прокуратурата, поради което не би могла да бъде
предоставена. По делото няма данни това писмо да е обжалвано от С.Т..
От Т. до ГП на РБ по ел.поща на 04.09.2021г., заведено
с вх.№PRВ202111411892/07.09.2021г., е подадено ново заявление по реда на ЗДОИ,
с което се искат отговори на всички обществено значими въпроси в решение по
адм.дело №8904/2018г. на АССГ.
Във връзка с горното, до С.Т. е изпратено писмо, в
което същият е уведомен на основание чл.29 ал.1 от ЗДОИ, че искането е общо и
неясно формулирано, поради което следва заявителят за направи уточнение в
30-дневен срок от получаване на писмото, като при неуточнение на предмета на
искането, заявлението ще бъде оставено без разглеждане. Писмото е получено от Т.
на 15.09.2021г.
На 16.09.2021г. от Т. е подадено т.нар. „уточнение“, в
което обаче не се прави изрично уточняване на предмета на искането.
По жалба на Т. против мълчалив отказ на Главния прокурор
на Република България по заявление вх.№293/2018г. от 07.09.2021г. по реда на
ЗДОИ, в Административен съд Плевен е образувано адм.дело 787/2021г., по което с
определение от 18.10.2021г. жалбата е оставена без разглеждане и производството
по делото е прекратено. При инстанционен контрол, с определение от 14.12.2021г.
по адм.дело №11391/2021г. ВАС е оставил в сила прекратителното определение.
От Т. до ГП на РБ по ел.поща на 01.01.2022г. е
изпратен празен имейл, като е посочено „Относно: ТРЕТИ ОПИТ – ЗДОИ ПСИХО
ПРБ-ГП/ЗДОИ от 2017г.“
От уточнението към жалбата на Т. се установява, че
предмет на делото е мълчалив отказ на ГП на РБ по имейла от 01.01.2022г.,
изпратен по ел.поща.
На първо място следва да се посочи, че от страна на Т.
не са изпълнение дадените указания, като не е уточнено от негова страна защо
счита, че е формиран мълчалив отказ и в какво се изразява неговата
незаконосъобразност. Това прави жалбата му нередовна и на основание чл.158 ал.3
от АПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено.
На следващо място, при така установеното от фактическа
страна, съдът намира жалбата с така формулирания предмет за недопустима за
разглеждане, по следните съображения:
Редът и условията
за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в
глава III на
ЗДОИ. В чл.28 ал. 1
от ЗДОИ е установено изрично
задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за
достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на чл.
28 от ЗДОИ в определения от
закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, за което уведомяват писмено заявителя. Решение се взема когато
заявлението съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно чл.25 ал.1 от ЗДОИ.
Случаите, в които заявлението за достъп до обществена информация може да бъде
оставено без разглеждане са само два и те са изрично посочени в закона и
по-специално в чл.25 ал.2 и чл.29 ал.2 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл.29 ал.2 от
ЗДОИ визира оставяне на заявлението без разглеждане в хипотезата, при която не
е ясна каква точно информация се иска или когато тя е формулирана много общо,
но в 30-дневен срок от уведомяването му, заявителят не е уточнил предмета на
исканата информация.
В конкретния случай
изпратеното от Т. на 01.01.2022г. до ГП на РБ електронно писмо е празно,
без съдържание и прикачени файлове, поради което за неговия адрес не се поражда
задължение за произнасяне и не е формиран мълчалив отказ. Такъв е налице само
тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на
индивидуален административен акт или отказ на административния орган да извърши
или да се въздържи да извърши определено действие, т.е. когато органът има
задължение да се произнесе по направеното искане. В конкретния случай не е
възникнало такова задължение, като следва да се посочи и фактът, че към датата
на подаване на жалбата – 23.01.2022г. не е изтекъл още и 30-дневния срок по
чл.29 ал.1 от ЗДОИ. Предвид изложеното жалбата е недопустима за разглеждане по
същество на основание чл.159 т.1 от АПК и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Ако се приеме, че Т. обжалва мълчалив отказ по
подадено от него до ГП на РБ по ел.поща на 04.09.2021г., заведено с вх.№PRВ202111411892/07.09.2021г., заявление, то следва да се
посочи, че по него е получил писмо, в което е уведомен на основание чл.29 ал.1
от ЗДОИ, че искането е общо и неясно формулирано, поради което следва
заявителят за направи уточнение в 30-дневен срок от получаване на писмото, като
при неуточнение на предмета на искането, заявлението ще бъде оставено без
разглеждане. Т.е. органът е приел, че
заявлението е общо и неясно формулирано и е дадена възможност на заявителя на
уточни искането си в 30-дневен срок. Т. е подал т.нар. „уточнение“, но в същото
не се прецизира искането, т.е. не са изпълнени от негова страна дадените
указания от административния орган. Ето защо и в този случай за органа не е
възникнало задължение да се произнесе по същество по подаденото от С.Т.
заявление от 07.09.2021г. по реда на ЗДОИ, за да е формиран мълчалив отказ. Жалбата
е недопустима на основание чл.159 т.1 от АПК. Също така към дата 23.01.2022г.,
когато е подадена жалбата от Т., тя е и просрочена на основание чл.159 т.5 от АПК.
За пълнота следва да се посочи още, че по заявление
със същия предмет през 2019г. Т. е получил писмо, с което е уведомен, че
търсената със заявлението информация не се създава и не се съхранява в
прокуратурата, поради което не би могла да бъде предоставена. Т.е. вече е
налице изрично произнасяне по заявление със същия предмет против мълчалив отказ
на Главния прокурор на Република България по заявление вх.№293/2018г. от
07.09.2021г. по реда на ЗДОИ.
Във връзка с искането за освобождаване от
държавна такса съдът е събрал служебно информация. От постъпилите по делото доказателства от съответните
компетентни органи се установява, че С.Т.
няма декларирано недвижимо имущество, като към датата на справката е
имал декларирано МПС-***. В информационната система на НАП няма данни за
сключени трудови договори към 01.09.2021г., както и няма данни за подавани ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г. Има регистрирано ЕООД, на което е управител, но
видно от УАС, капиталът на същото е неденоминиран, последните вписвания по
партидата на дружеството са от 2012 година и макар формално да не е заличено,
липсват доказателства за получени доходи и/или печалба от дейността на
дружеството. Няма данни Т. да е получавал пенсии или обезщетения. Предвид
изложеното съдът приема, че С.Т. не разполага с парични средства за заплащане на
дължимата държавна такса, поради което следва да бъде освободен от нейното
заплащане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С.Т. *** от задължението за заплащане на
държавна такса в размер на 10 /десет/ лева за подадената жалба, поставила
началото на настоящото съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** против мълчалив отказ на Главния прокурор на
Република България по реда на ЗДОИ от 01.01.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №55 по описа за
2022 г. на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
/п/