РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500203 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от К. Н. С. от гр.****, чрез
адв.Д.Н. А., АК-**** против Решение № 2413/ 06.12.2021г. постановено по
гр.д.№ 546/ 2021г. по описа на ПРС – ІV бр.с. в частта, в която съдът е
отхвърлил предявеният от ищцата иск над уважения размер от 325 лева
месечно до пълнопредявения му размер от 500 лева месечно, както и в частта
на разноските, с която съдът не е осъдил ответника да заплати разноски по
първоинстанционното производство за заплатен адвокатски хонорар. По
изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълнопредявения му
размер, както и присъждане на разноски по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Е. В. А., чрез
проц.си представител адв.А.В., АК-*****, с който отговор се оспорва
въззивната жалба като неоснователна и по изложени в отговора съображения
се иска нейното отхвърляне, потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски в производството, вкл. адв.възнаграждение.
1
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
По предявен на основание чл.127, ал.2 СК иск от ищцата К. Н. С. от гр.**** против Е. В. А.
от гр.***** за решаване на въпросите относно предоставяне на родителските права по
отношение на малолетното дете А., р.03.09.2013г. и свързаните с това правни последици за
определяне на местоживеене на детето, режим на лични отношения с родителя, комуто
родителските права не се предоставят, както и дължимата от него месечна издръжка. С
постановеното решение по първоинстанционното дело родителските права са предоставени
за упражняване от майката К. Н. С.,, определен е режим на лични отношения на бащата Е.
В. А. с малолетното дете А., като същият е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в
размер на 325 лева, считано от подаване на исковата молба 14.01.2021г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска. В тази част решението е влязло в законна сила. Висящ
пред въззивната инстанция е спорът относно разликата от уважения размер на месечната
издръжка от 325 лева до пълно претендирания с ИМ размер от 500 лева. В тази част на
обжалваното решение с въззивната жалба се обосновава неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт с възраженията за необосновано
определяне на посочения размер общ размер от 500 лева, необходим за малолетното дете А.,
за който се сочи начин на изчисляване – всички фактически разходи изчисление към
настоящия момент и изчисления за предстоящи разноски в най-близка перспектива, за което
следва да се вземат предвид показанията на разпитания по делото свидетел. Прави се доводи
за несъобразяване с обстоятелството, че ответникът не е представил доказателства -
извлечение от банковите си сметки в Ш. , за което бил задължен, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.190 вр. с чл.161 ГПК. Независимо от това районният съд е
приел, че ответникът е „млад, здрав и трудоспособен“, че същият реализира добри трудови
доходи в чужбина, които му позволяват задоволяване на собствените му нужди, както и
правилно е обсъдил важното обстоятелство за липса на алиментно задължение на бащата –
да заплаща издръжка и на друго свое дете. Поради това се възразява, че е необяснимо въз
основа на тези правилни и обосновани изводи присъжда определения размер на дължимата
издръжката на детето А., която е твърде малка и не може да бъде постигнат финансов
баланс, спокойствие и обезпеченост на детето при неговото отглеждане и възпитание.
Действително няма спор по делото, че към момента на подаване на исковата
молба малолетното дете А. е на 8 години, ученичка в първи клас. Не е спорно
по делото също, че майката получава доходи от трудова дейност като **** в
салон за красота, без данни относно размера на доходите, видно от
постъпилото по делото уведомително писмо изх. №11-01-136/ 12.03.2021г. на
2
НАП-ТД-****, такива се декларират с ДСИС в размер на 800 лева. По
отношение на бащата безспорно е и обстоятелството, че същият е с
професионална квалификация „*****“, не упражнява професията си, като
същият е реализирал доходи в периода на фактическото съжителство на
страните и след това от работа като дърводелец в чужбина до м. декември
2020г. , от когато е в България и не работи, според свидетелските показания
на св.М. А.а, сестра на ответника. Безспорно е също обстоятелството, че
ответникът за целия период и към момента заплаща по около 100 паунда
месечна издръжка за малолетното дете.
При тези фактически данни районния съд е приел общ размер на
дължима от двамата родители месечна издръжка в размер от 500 лева – за
храна, дрехи, здравни и образователни нужди, развлечения/ в рамките на
обикновените, обичайни такива/ за дете на осемгодишна възраст , като
същата е разпределена между страните – в тежест на бащата сумата от 325
лева, а в тежест на майката – сумата от 175 лева при отчитане
непосредствено предоставяната от нея грижа по отглеждане и възпитание на
детето, за което се следва предоставяне на по-малък дял от паричната
издръжка, съгласно т.7 от ППВС №5/1970г. Така определеният дължим от
бащата дял от издръжката е основан на отчетените обстоятелства относно
доходите, които бащата би могъл да осигурява за своето дете като млад, здрав
и трудоспособен, както и на факта, че същият няма алиментни задължения
към други лица.
Принципно въззивният съд намира правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК отчетените факторите и обстоятелствата при
определяне възможностите на родителите за осигуряване на доходи за
задоволяване нуждите на малолетното дете А., на осемгодишна възраст, вкл.
по отношение на бащата. Същият е в млада възраст, здравословно състояние
и професионална квалификация, позволяваща му да реализира към настоящия
момент и след завръщането си от чужбина доходи от професионална дейност,
създаваща условия за поемане на по-висок размер дължима месечна издръжка
за задоволяване нуждите на малолетното дете, извън заявените от същия
финансови средства от спестявания от работата си в предходен период в
чужбина, от които е посочено, че самият той се издържа. В този смисъл
правилно е преценена потенциалната възможност на ответника за
3
реализиране на необходимите доходи за осигуряване на дължимия размер
издръжка на детето А., който размер по отношение на ищцата се компенсира
от полагането на преки грижи по отглеждане и възпитание на детето. По
отношение на този размер районният съд е отчел факторите, които следва да
отчетат за определяне на общият размер на издръжка – за храна, дрехи,
здравни и образователни нужди, развлечения/ в рамките на обикновените,
обичайни такива/ за дете на осемгодишна възраст, които са базови и обичайно
необходими с оглед възрастта на детето, при съобразяване на
среднопазарните условия на разходите за задоволяване на тези нужди.
Въззивният съд намира, че икономическите условия в страната през
процесния период се характеризират с развитие на инфлационни процеси,
които следва да се отчетат при определяне размера на необходимата месечна
издръжка, вкл. при определяне на такава за ненавършилите пълнолетие деца.
В настоящия случай общият размер на необходимата издръжка за
малолетното дете се определя от въззивния съд на 750 лева , разпределени в
тежест на бащата – в размер на 500 лева и в тежест на майката останалия
размер от 250 лева, ведно с преките грижи по отглеждането и възпитанието на
детето.
По тази изложените съображения жалбата се явява основателна и като
такава следва да се уважи чрез отмяна на обжалваното решение в
отхвърлителната част на предявения иск от уважения размер от 325 лв до
пълнопретендирания му размер от 500 лева.
Жалбата в частта на разноските за първоинстанционното производство също
се намира за основателна. За да не уважи искането на ищцата за присъждане
на разноски за първоинстанционното производство, районният съд е
обосновал изводите си, изхождайки от характера на производството по
чл.127, ал.2 СК като спорна съдебна администрация, за разлика от исковото
производство, в каквато насока се е позовал на съдебна практика
Определение № 385/ 25.08.2015г. на ВКС – І ГО. Въззивният съд не споделя
така мотивираните изводи, вкл. вземайки предвид актуалната съдебна
практика в тази насока. Така именно приема се, че нормата на чл.78 ГПК се
намира в част първа „Общи правила“ на процесуалния закон и се прилага за
всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални
правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на
4
самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на
отношенията родители и деца не са изрично уредени в процесуалния закон,
нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези
производства, поради което и при тях намират приложение общите правила
на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на
изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. В тази
насока Определение № 252/ 25.09.2015г по гр.д.№ 3895/ 2015г. на ВКС – ІІ
ГО, Определение № 306/ 04.09.2017г. по ч.гр.д.№ 2722/ 2017г. на ВКС – ІІІ
ГО, Определение № 168/ 11.05.2021г. по ч.гр.д.№ 3469/ 2020г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените за
първоинстанционното производство разноски в размер на 500 лева, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Поради основателност на жалбата във въззивното производство на
жалбоподателката се следва също присъждане на разноски за ДТ – 25 лв.
Ответникът следва да заплати съгласно чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4% върху
тригодишните платежи върху допълнително присъдения размер на
издръжката – 252 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2413/ 06.12.2021г. постановено по гр.д.№ 546/ 2021г. по
описа на ПРС – ІV бр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Н.
С., ЕГН: ********** против Е. В. А., ЕГН: ********** иск за разликата от
уважения размер от 325 лева до пълния претендиран размер от 500 лева
месечна издръжка за малолетното дете А. Е. А.а, ЕГН: **********, считано
от датата на подаване на исковата молба 14.01.2021г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска от падежа
й до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. В. А., ЕГН: ********** да заплаща на А. Е. А.а, ЕГН:
********** чрез майка си като законен представител К. Н. С., ЕГН:
5
********** още сумата от 175 лева / сто седемдесет пет лева/,
представляваща разлика от присъдения в първоинстанционното производство
от 325 лева до пълно предявения размер от 500 лева, дължима месечна
издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2021г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска
от падежа й до окончателното изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Е. В. А., ЕГН: ********** да заплати на К. Н. С., ЕГН:
********** сумата 500 лева / петстотин лева/ - направени разноски за
адв.възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 25
лева / двадесет и пет лева/ - направени разноски за ДТ за възивната
инстанция.
ОСЪЖДА Е. В. А., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата 272 лв / двеста
седемдесет и два лева/ - дължима ДТ върху тригодишния платеж на
увеличения размер на присъдената издръжка във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6