№ 2728
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Сайтел България“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Определение № 264824 от 16.06.2021г. по гр.д. № 15761/2020г. по описа на ВРС,
ХVIII-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е отхвърлена
молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение №
261368/19.04.2021г. в частта за разноските посредством възлагане на разноски в
обезпечително производство, което се провежда от ЧСИ в тежест на ответника.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението в
обжалваната му част, доколкото претенцията за разноски касае направените от страната
разноски по издаване на обезпечителната заповед от 02.02.2021г. за обезпечаване на съдебно
предявеното вземане, като искането е за присъждане на разноски в обезпечително
производство, което се провежда от ЧСИ. Въз основа на издадената обезпечителната
заповед страната инициирала изпълнително производство № 202117160400022 по описа на
ЧСИ Н. Георгиев, рег. № 716. Изпълнителното дело е формата на делото, по своето
съдържание то е обезпечително производство, доколкото изпълнителният титул е
обезпечителна заповед. Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се
разглежда спора по същество. По делото е постановено решение от 19.04.2021г., с което в
пълен размер са уважени предявените претенции за осъждане на ответника да заплати суми,
съставляващи разходи за обучение, както и обезщетение за неспазено предивестие при
едностранно прекратяване на трудовия договор от работника. Решението е влязло в сила.
Ето защо съдът е следвало да присъди и разноските в обезпечителното производство, за
което са представени безспорни доказателства. Моли в тази връзка да се отмени
определението в обжалваната част и се постанови друго, с което да се присъдят
1
претендираните разноски.
В отговор на жалбата ИСКР. ЦВ. ИЛ. изразява становище за неоснователност на
доводите в нея и моли определението като правилно да се потвърди.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в указания
от съда двуседмичен срок по реда на чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК, срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен
интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
С Решение от 19.04.2021г. са уважени предявените от „Сайтел България“ ЕООД, ЕИК
********* срещу ИСКР. ЦВ. ИЛ. с ЕГН ********** с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2
вр. чл. 235 от КТ, както и иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Ищецът бил уведомен за постановеното по делото на 28.04.2021г.
С молба от 10.05.2021г. „Сайтел България“ ЕООД сезирал съда с искане за изменение
на постановеното решение в частта за разноските посредством присъждане на разноски в
размер на 478.20 лв., платени от страната по изп.д. № 20217160400022, образувано въз
основа на издадената по делото обезпечителна заповед. С молба от 12.05.2021г. ищецът
представил и удостоверение от ЧСИ за размера на разходите в обезпечителното
производство. Видно от съдържанието на Удостоверение от 11.05.2021г., издадено от ЧСИ
Н. Георгиев сумата от 478.20 лв. представлява сбор от заплатени от взискателя по изп.дело
авансови такси, съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Отговор на искането не е представен от другата страна.
В обжалваното определение ВРС приел, че по същество с молбата за изменение на
разноските по делото се претендират не разноски в обезпечително производство, а такива,
направени в изпълнително производство. За последните компетентен да се произнесе е ЧСИ,
поради което оставил искането по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК без уважение.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирана страна – ищец по делото и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от удостоверение, издадено от ЧСИ по изп.д. № 20217160400022
претендираните от ищеца разноски в размер на 478.20 лв. представляват сбор от заплатени
от взискателя по изп.дело авансови такси, съгласно ТТР към ЗЧСИ, в т.ч. за образуване на
изп.д.; извършване на справки, уведомления, налагане на запор върху банкови сметки и
2
допълнителни разноски. Като реализирани по изпълнителното дело, тези разноски са по
същество разноски по изпълнението, отговорността за които се определя съгласно
правилото на чл. 79 от ГПК. Компетентен да събере същите е ЧСИ.
Несъстоятелен е поддържаният в частната жалба довод, че разноските по
изпълнението са всъщност разноски по обезпечаването по смисъла на ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
С т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса подлежат ли на
присъждане с определението, постановено по молба за обезпечаване на иска, направените от
страните в това производство разноски, или тези разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Възприетото
разрешение е, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход.
В конкретния случай обезпечението на предявените искове е допуснато в хода на
висящия исков процес и ако страната претендираше разноски направени в хода на това
относително самостоятелно обезпечително производство, то с оглед крайния изход на
делото същите следваше да се присъдят с окончателния акт. Това е смисълът на
тълкувателното разрешение. Претенцията в случая обаче обхваща реализирани от страната,
в качеството й на взискател разноски по изпълнително дело образувано въз основа на
обезпечителната заповед, които разноски като такива по ТТР към ЗЧСИ следва да се съберат
директно от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство. Принципът при
разпределение на отговорността за разноски е, че разноските се присъждат в рамките на
производството, в което са реализирани. Ето защо правилно в обжалваното определение
ВРС е приел, че реализираните от страната разноски по изпълнителното дело са извън
предмета на исковия спор, поради което искането за изменение на решението посредством
присъждане на разноски, сторени от страната по друго дело, е неоснователно.
Обжалваното определение е процесуално законосъобразно, а частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Сайтел България“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Определение № 264824 от 16.06.2021г. по гр.д. № 15761/2020г. по описа
на ВРС, ХVIII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е
отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото
Решение № 261368/19.04.2021г. в частта за разноските посредством присъждане на сумата
3
478.20 лв. представляваща сбор от заплатени от ищеца – взискател по изп.д. №
20217160400022 по описа на ЧСИ Н. Георгиев авансови такси, съгласно ТТР към ЗЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл.
280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4