Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 2295 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от Е.М.П. срещу З. „Б.В.И.Г.“, присъждане на сумата
30000.00лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ с полица
№ 4704200280001172, валидна към датата на застрахователното събитие, по Щета №
47040131053/20г., за застрахователно събитие – противозаконно отнемане на л.а.
марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № СВ ****РН, настъпило на
21.07.2020г., в периода от 13.00 до 19.00ч в гр.София, на ул. „Ябълкова
градина“, пред № 43, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, с правно основание
чл. 405, вр. чл. 394, вр. чл. 386 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди, че между него и З. „Б.В.И.Г.“ е налице сключена застраховка „Каско
на МПС“ с полица № 4704200280001172, по отношение собственият му л.а. марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № СВ ****РН, валидна към 21.07.2020г.,
когато в периода от 13.00 до 19.00ч в гр.София, на ул. „Ябълкова градина“, пред
№ 43, настъпило застрахователно събитие – противозаконно отнемане на автомобила
от неизвестен извършител. По случая било образувано досъдебно производство,
впоследствие спряно.
На 22.07.2020г. подал съобщение за настъпилото застрахователно събитие по
застраховка „Каско на МПС“ в представителство на З. „Б.В.И.Г.“, по което била
заведена Щета № 47040131053/20г. Със съобщението и по късно с с нарочна молба
представил всички необходими документи – приети от ответника по опис. Твърди,
че до момента ответника не му изплатил застрахователно обезщетение.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.“
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по отношение
собственият му л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № СВ ****РН, ведно
с общи условия, съставляващи неразделна част от договора, валиден към датата на
твърдяното застрахователно събитие и заведената по повод искането му Щета №
47040131053/20г.
Оспорва заявеното от ищеца събитие да съставлява покрит по смисъла на
полицата застрахователен риск. Възразява, че противозаконно отнемане на
автомобила не осъществено.
В евентуалност, ако се приеме, че е налице покрит застрахователен риск
възразява, че са налице предпоставките на т. 1.4. от подраздел „Общи
изключения“ на общите условия към застрахователният договор за освобождаването
му от отговорност, т.к. ищеца не е изправна страна по същия - не е изпълнил
задължението си съгласно общите условия към него към момента на настъпване на
събитието автомобила да е снабден с функциониращи и изправни алармена система и
имобилайзер. Неизпълнението е установено при проверка на представеното пред застрахователя
заключващо устройство, което практически не е функционирало – не е могло да се
активира, поради липсващ източник на енергия /изтощена батерия/. Това прегражда възможността реално да
сработят алармата и вградения имобилайзер на автомобила, а тяхната активация
има отношение към риска от настъпване на събитието и неговото предотвратяване.
Алармата предизвиква звуков сигнал, а имобилайзера прегражда възможността от
придвижване на превозното средство, като двете устройства се явяват основни
средства за избягване на престъпни посегателства.
В евентуалност е навел и възражение за съпричиняване на вредоносният
резултат от страна на ищеца, който не взел разумни предохранителни мерки по
отношение избягване на загубата, изразяващи се в осигуряване на автомобила с
функциониращи и изправни алармена система и имобилайзер.
В евентуалност е направил възражение за прихващане с вземането си по
застрахователният договор за сумата 923.36лв., представляваща дължими от ищеца
трета и четвърта премийни вноски, срещу вземането му за застрахователно
обезщетение.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и
формира следните правни изводи:
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № 4704200280001172, валидна към датата на застрахователното събитие –
21.07.2020г., относно собственият на ищеца л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта
Фе“, с рег. № СВ ****РН, който договор е бил действащ към датата на предявяване
на процесната засрахователна претенция. Същата е предявена от ищеца на
22.07.2020г. пред З. „Б.В.И.Г.“ и въз основа нея е образувана Щета №
47040131053/20г.
При наличието на валиден към момента на увреждането, респективно предявяване
на претенциите пред ответника договор за имуществена застраховка и на
основание чл. 386, ал. 2
от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят, е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Наред с
това на основание чл. 405, ал. 1
от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ.
Видно от Постановление за спиране на наказателно производство от 21.09.20г.
на СРП на 21.07.2020г., в периода от 13.00 до 19.00ч в гр.София, на ул.
„Ябълкова градина“, пред № 43, противозаконно е отнет л.а. марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, с рег. № СВ ****РН, от владението на собственика Е.М.П., без
негово съгласие, с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
По случая е образувано ДП № 230 ЗМК 1314/2020г. на 06 РУ-СДВР. Видно от
постановлението наказателното производство по ДП № 230 ЗМК 1314/2020г. на 06
РУ-СДВР впоследствие е спряно поради неразкриване на извършителя в
законоустановеният срок. Постановлението е официален документ, чиято
доказателствена сила не е надлежно оборена и въз основа него съдът приема за
установено, че събитие – противозаконно отнемане на л.а. е осъществено на
твърдяната дата и по твърденият механизъм.
При така установеното съдът приема за установено, че заявеното от ищеца
събитие – противозаконно отнемане на автомобила, съставлява покрит по смисъла
на полицата застрахователен риск.
Спорно е налице ли са предпоставките на т. 1.4. от подраздел „Общи
изключения“ на общите условия към застрахователният договор за освобождаването
на ответника от отговорност, т.к. ищеца не е изправна страна по договора - не е
изпълнил задължението си съгласно общите условия към него към момента на настъпване
на събитието автомобила да е снабден с функциониращи и изправни алармена
система и имобилайзер.
Безспорно е между страните и видно от Приетият като доказателство Опис на
документите по Щета № 53/20г. при депозиране на съобщението за настъпилото
събитие ищецът е предал, а служител на ответника е приел един брой ключове и
два броя дистанционни за л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № СВ ****РН.
От писма изпратени от застрахователя до ищеца по повод Щета №
47040131053/20г. от 08.10.20г. и 28.10.20г.
и от застрахователя до Сервизен комплекс „Хюндай“ от 02.10.20г. се установява,
че при разглеждане на заведената щета е установено, че предаденият ключ за
откраднатият автомобил не функционира, т.к. е с видимо изтощена батерия, по
който повод е изпратено е искане за консулт до сервизен комплекс, и което е
станало причина за отказ за изплащане на обезщетение.
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
Средната пазарна стойност на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.
№ СВ ****РН към датата на застрахователното събитие – 21.07.20г. е 32800.00лв.
Чрез ключът на процесният автомобил се включва и изключва заводски
монтирана аларма, която сигнализира чрез звук, че автомобилът се отваря без
наличие на ключ. В платката е вграден заводски имобилайзер, който не позволява
да се стартира двигателя на автомобила и той не може да се приведе в движение
без наличие на ключа. В оригиналните ключове на автомобила има и функция, която
позволява безконтактно отключване на вратите и стартиране на двигателя на
автомобила. Към ключа има вградена механична – метална част с изрязани
криволинейни канали върху плоските му две страни, които са механичният код на
ключа и са индивидуални, предназначение за конкретният автомобил.
Ключовете на всички автомобили марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ нямат
вградена памет, поради което по него не може да се установи по електронен път
за кой автомобил е даден ключ, както и кога автомобилът е използват за
последно.
С дистанционното управление може да се включи и изключи алармата на
автомобила, чрез неговите бутони.
Съгласно заключението обективно невъзможно е да се установи дали има спад в
мощността на батерията на ключа към момента на събитието, т.к. е изминал дълъг
период от време.
Съгласно заключението при изтощена батерия на ключа, т.е. при несветване на
светодиода, ключът няма необходимата мощност за да функционира дистанционно, от
разстояние. Ключът не може да осъществи безжична връзка с командните устройства
на алармата, защото ефирно предаваните кодове от ключа са слаби и не могат да
се разпространят – излъчват на далечно разстояние. При изтощена батерия
автомобилът може да бъде отключен и запален по резервен вариант, чрез механичен
ключ и чрез индукционна, безжична връзка между ключа и старт бутона.
При така установеното съдът намира, че въведеното в евентуалност възражение
за наличие на предпоставките на т. 1.4. от подраздел „Общи изключения“ на
общите условия към застрахователният договор за освобождаването от отговорност
на ответника е неоснователно. Това е така поради следното:
Заключението по приетата САТЕ е обективно, безпристрастно дадено и
съответстващо на останалите доказателства по делото. Затова съдът го кредитира
изцяло. Въз основа него приема за установено, че при изтощена батерия на ключа
/несветване на диода/, процесният автомобил може да бъде отключен и запален, но
алармата и имобилайзера не могат да бъдат включени, т.к. ефирно предаваните
кодове от ключа са слаби и не могат да се разпространят – излъчват на далечно
разстояние. Ключът няма необходимата мощност за да функционира дистанционно, от
разстояние.
Ответникът не е установил главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, че при предаване на ключа по опис от
ищеца на служител на ответника ключът не е функционирал, т.к. е бил с изтощена
батерия. Опис на документите по Щета № 53/20г. не е датиран. Доколкото е
съставен при завеждане на щетата съдът приема, че е от дата 22.07.2020г. От
описа не се установява, че приетият ключ за процесният автомобил е бил
нефункциониращ, т.к. е бил с изтощена батерия. От същия е видно само, че е
предаден ключът с две дистанционни. Описът е частен, свидетелстващ документ,
изходящ от ответното дружество, като подписан от негов служител. При това
положение свидетелски показания за опровергаване на съдържанието му са
недопустими, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, освен при съгласие на
насрещната страна, каквото в случая не е налице. Затова в хода на процеса е
постановен отказ да бъде допуснато доказателствено средство в полза на ответника
– гласни доказателства за факти и обстоятелства сочещи на опровергаване
съдържанието на описа. Други доказателства не са събрани.
Ответникът не е установил главно и пълно и, че към момента на осъществяване
на застрахователното събитие ключът не е функционирал, т.к. е бил с изтощена
батерия. Въз основа заключението по приетата САТЕ съдът приема за установено,
че не е възможно от ключа на процесният автомобил да бъде събрана информация
кога, към кой момент последно е използван за отключване, респ. за стартиране на
алармата му.
Поради изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание. Налице е
настъпило застрахователно събитие по сключеният между страните валиден,
действащ към момента на настъпването му договор за застраховка, по който ищецът
е изправна страна. Следователно ответникът следва да изплати застрахователно
обезщетение.
Въз основа заключението по приетата САТЕ съдът приема за установено, че
средната пазарна стойност на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № СВ
****РН към датата на застрахователното събитие – 21.07.20г. е 32800.00лв.
Следователно искът е основателен в предявеният размер от 30000.00лв.
Съобразно направеното искане главницата следва да бъде изплатена ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2021г., до
окончателното и изплащане.
Въз основа събраните доказателства включително заключение по приетата ССчЕ
съдът приема, че в хода на процеса ищецът е внесъл изцяло дължимите
застрахователни премии – трета и четвърта по застрахователният договор, на
чиито общ размер възлиза претенцията на ответника по възражението за
прихващане. Затова последното е неоснователно.
Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.
Претендираните такива са в размер общо на 2690.00лв., от които 1720.00лв.
възнаграждение за защита от адвокат.
Съдът, като съобрази предмета на спора и извършените до момента процесуални
действия намира, че претендираният хонорар за защита от адвокат съответства на
фактическата и правна сложност на спора. Затова възражението за прекомерност от
страна на ответника е неоснователно. Претендираните разноски следва да се
присъдят в цялост – 2690.00лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, пл. „*****, представлявано от Н.Д.Ч.и И.И.Г.– изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.М.П., ЕГН **********,***, р-н „Слатина“, ул. „******, сумата
30000.00 /тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско
на МПС“ с полица № 4704200280001172, валидна към датата на застрахователното
събитие, по Щета № 47040131053/20г., за застрахователно събитие –
противозаконно отнемане на л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег. № СВ ****РН,
настъпило на 21.07.2020г., в периода от 13.00 до 19.00ч в гр.София, на ул.
„Ябълкова градина“, пред № 43, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска - 19.02.2021г., до окончателното и
изплащане, с правно основание чл. 405, вр. чл. 394, вр. чл. 386 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, пл. „*****, представлявано от Н.Д.Ч.и И.И.Г.– изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.М.П., ЕГН **********,***, р-н „Слатина“, ул. „******, сумата
2690.00 /две хиляди шестотин и деветдесет/лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: