№ 29
гр. Габрово, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Търговско дело №
20214200900072 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ
във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Х.П.Л.. от гр. Севлиево, чрез адв. Н. Д. от САК и
адв. Н.З. от Габровска адвокатска колегия със съдебен адрес в гр. София, ул. „Хр. Белчев“ №
2 против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К.. Иска се
да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие в
размер на 80 000,00 лв., заедно със законната лихва върху претендираното обезщетение,
считано от датата на уведомяване на застрахователя-28.07.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и законната лихва върху размера на главницата, считано
от 19.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 29.01.2019 г., около 12,30 ч., в гр. Севлиево, на
улица „***“, образуваща кръстовище с ул. „Н.Д.П.“, в участъка й до **, настъпва ПТП, при
което виновния водач С.Г. С., при управляване на МПС – лек автомобил „***“, с рег. № ***,
причинява телесни увреждания на велосипедиста и ищец по настоящото дело Х.П.Л... В
пряка причинно –следствена връзка с описаното ПТП, ищецът претърпява многофрагментно
счупване на костите на дясна подбедрица /тибия и фибула в дисталната метадиафизарна
част/, довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок над
три месеца и за срок на нетрудоспособност за около 7-8 месеца. Посочва, че е налице влязло
в сила решение по НАХД № 130/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, по силата на
1
което е установена отговорността на водача на МПС, довела до уврежданията. В резултат на
пътния инцидент ищецът е получил сериозни увреждания, както физически, така и
психологически, които са променили изцяло начина му живот. Посочва, че е спазена
процедурата по чл. 380 от КЗ. Моли съда да уважи предявения иск. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Ищецът Л. е освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С разпореждане в закрито заседание от 25.10.2021 г., съдът е разпоредил да се връчи
препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния представител. Оспорва иска по основание и размер.
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача С.Г.С.., който е
управлявал МПС „***“, с рег. № *** и „ и ЗД „Бул Инс“ АД, за което има валидно издадена
застрахователна полица. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че доказателствата на
които се позовава ищеца нямат доказателствена стойност в настоящия процес. Оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи. Твърдят, че събитието е случайно за водача на МПС. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, като поведението му е в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва предявения иск по размер, като
претендираната сума е силно завишена и не отговоря на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди. Моли да се отхвърли исковата претенция
изцяло като неоснователна и недоказана, в алтернативност моли, ако се приеме исковата
претенция за основателна да се намали претендираното обезщетение. Претендира разноски и
прави доказателствени искания.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която се поддържат всички
доказателствени искания, направени твърдения и изложени обстоятелства. Взема становище
по направените възражения и доказателствени искания от страна на ответника.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е постъпил в срок.
Ответникът взема становище по допълнителната искова молба на ищеца. Не прави нови
доказателствени искания с оглед депозираната допълнителна искова молба. Поддържа
направените.
Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие с
МПС, управлявано от С.Г.С.., застраховано при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, неговата вина,
има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице, довело до настъпването на
претърпените от него неимуществени вреди.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
На 29.01.2019 г., около 12,30 ч., в гр. Севлиево, на улица „***“, образуваща
2
кръстовище с ул. „Н.Д.П.“, в участъка й до **, настъпва ПТП, при което виновния водач
С.Г. С., при управляване на МПС – лек автомобил „***“, с рег. № ***, причинява телесни
увреждания на велосипедиста и ищец по настоящото дело Х.П.Л... За произшествието е бил
изготвен протокол за оглед на местопроизшествие от 29.03.2019 г.
Вината на виновния водач, която е установена с влязло в сила решение по НАХД №
130/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд, както и валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, по застрахователна
полица № ВG/02/128001223113 от 21.04.2018 г. с краен срок на действие 20.04.2019 г.
обуславя пасивната легитимация по предявения иск.
Вследствие на инцидента Х.П.Л.. получил множество увреждания, за което има
издадена епикриза от отделение „Ортопедия и травматология“ от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
– гр. Габрово: многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица /тибия и фибула в
дисталната метадиафизарна част/, довели до трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник за срок над три месеца и за срок на нетрудоспособност за около 7-8 месеца.
Непосредствено след процесното ПТП, ищецът е хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ – Габрово, където е проведено оперативно лечение с метална остеосинтеза на
дисталната тибия. По време на операцията, под висок анестезиологочен риск, ищецът е
поставен по гръб на операционната маса, където след репозиция и фиксация с два
кортикални инерфрагментарани винта е имплантирана 5+10 LCP плана за дисталната тибия,
която е фиксирана дистално с четири заключващи се спонгинозни 3,5 мм винта.
Проксимално плаката е заключена с три заключващи се 3,5 мм винта и един кортикален
поставен комперсивно винт. След извършена контролна рентгенография е установено добро
положение на ставните повърхности и алинирана подбедрица, поради което е поставен
послоен шев на достъпа и стерилна превръзка. За настъпилите увреждания, в резултат на
ПТП са представени: епикриза от „Отделение по ортопедия и травматология“, извлечение от
дневник – нощно дежурство от 28.01.2019 г., писмо от ЦСМП, фактура, лист за
хоспитализация и наблюдение на болния, молба –декларация, декларация за информирано
съгласие, отчетен лист, карта за измерване на обема на движение на долен крайник, карта от
ОФРМ, епикриза от „Отделение по ортопедия и травматология“ – 3 бр., предоперативна
епикриза и др. медицински документи.
Дружеството ответник е било поканено с писмена застрахователна претенция на
28.07.2021 г., като ищецът е приложил към нея: Решение № 39/10.06.2020 г. по НАХД №
130/2020 г. по описа на РС – Севлиево; мотиви към решението; протокол от осз; протокол за
оглед на местопроизшествието, ведно със скица; албум; съдебномедицинска експертиза по
писмени данни; автотехническа експертиза; епикриза от отделение по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово и застрахователна полица на
ЗЗГОА на виновния водач. Претенцията е била изпратена с известие за доставяне, която е
получена от застрахователното дружество на 28.07.2021 г. Ищецът е представил на
ответника и покана за споразумение, която е получена от него на 01.10.2021 г.
По делото не са представени отговори на депозираните от ищеца Х.П.Л.. покани. От
3
приложената по делото застрахователна преписка, също няма доказателства, че ответникът е
отговорил на ищеца или каквито и да било данни, че претенцията и поканата са били
заведени и е било образувано дело по щета.
С уведомяване на застрахователя, чрез изпращането на писмената покана на
28.07.2021 г., ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 от КЗ.
От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р.,
пострадалият при ПТП на 29.01.2019 г. Х.П.Л.. е получил следните травматични
увреждания: закрито многофрагменто счупване на костите на дясната подбедрица в долната
им трета /над нивото на десния глезен/. На същия ден е предприето оперативно лечение на
фрактурата посредством метална плака с винтове за долна част на голям пищял. Поставена
му е била гипсова имобилизация, започваща от средата на дясното бедро и обхващата
стъпалото на десния долен крайник, заменена в последствие с гипсова лонгета. Травмата е
причинала трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок на
обездвижване около три месеца и срок на нетрудоспособност девет месеца.
Получените увреждания са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП
на 29.01.2019 г. Многофрагментното счупване в долната трета на дясната подбедрица се
дължи на директен удар от външната страна на подбедрицата /над глезена/ и евентуално
притискането на същата към част от велосипеда. Лечението на подобен вид травми по
начало е оперативно. Пострадалият е бил опериран в ортопедичното отделение на МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ АД и му е била поставена метална остеосинтеза. Гипсовата
имобилизация е обхващала десния долен крайник до средата на бедрото и стъпалото. След
два месеца гипсът бил свален и му е била поставена лонгета. Докато е бил с гипсова
имобилизация, в продължение на два месеца, не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел
от чужда помощ. През този период не е излизал от дома си. След поставянето на лонгетата е
започнал да се придвижва с две патерици до м. Септември 2019 г. След това до м. Ноември
2019 г. само с една патерица. Ищецът е провел три курса на физиотерапия в медицинския
център в гр. Севлиево, след което почувствал значително подобрение на състоянието на
десния долен крайник, относно намаляване на болковия синдром и възстановяване на обема
на движения в дясната глезенна става. Възстановителният период е протекъл без
усложнения. Свалянето на гипсовата имобилизация е станало в срок. Един месец след
изписването му от лечебното заведение на Л. е прилагана антикоагулантна терапия
/профилактика на тромбообразуването/.
Към настоящия момент обективно се установява деформация на дясната подбедрица
/в областта на вътрешен и външен глезен/. По вътрешно-предната повърхност на дясната
подбедрица в долна и отчасти средна трета се вижда широк белег, с розовобял цвят,
разположен на нивото на кожата с размери 20х2 см. Движи дясното стъпало в почти пълен
обем без болка. Има палпаторна болка в областта на дясната глезенна става.
Според вещото лица, травма с такъв интензитет е свързана със силни болки в периода
непосредствено след травмата и през първите три-четири месеца след нея, както и в периода
на възстановяване на движението в имобилизираната глезенна става. През първите два-три
4
месеца, ищецът приемал аналгетици /обезболяващи/, но се въздържал от постоянния им
прием.
Към момента ищецът кара отново велосипед, но изпитва страх. При ходене по-
продължително време се появяват болки в дясната подбедрица и дясната глезенна става,
кракът му отича, чувствал тежест в десния долен крайник. Сега усещал болки сутрин, преди
да раздвижи кракът и при промяна на атмосферните условия – застудяване на времето.
След консултации с психиатър и психолог, ищецът е с диагноза „Посттравматично
стресово разстройство“ .
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение.
За изясняване на психологичното и емоционално състояние на ищеца е допусната
съдебно-психологична експертиза от едно вещо лице. От заключението се установява, че
резултатите от психологичното изследване кореспондират с психиатричната оценка и
потвърждават поставената при първоначалния преглед диагноза- „Посттравматично
стресово разстройство“. Ищецът е споделил страхови изживявания при ситуативно
провокиращи стимули, напомнящи събитието, нахлуване на асоциации и неприятни
спомени, пораждащи вътрешно безпокойство и напрежение. Натрапливи мисловни
преработки и тревожни опасения, свързани със здравословното състояние. Непълноценно
отморяващ сън, кошмарни съновидения. Гадене, намален апетит, стомашен дискомфорт.
Усещане за намалена трудоспособност, отпадналост, безсилие, бързо настъпваща умора.
Понижено настроение, малоценностни изживявания, угризения, склонност да се
самоукорява за постъпките си. Нарастваща нерешителност и себенеувереност, затруднения
при справяне със задачите на ежедневието. Персистирането на болестната симптоматика в
продължение на повече от година показва тенденция за хронифициране на разстройството.
Негативните психологически последици, провокирани от преживяното на 29.01.2019 г. ПТП
към момента са с по-слаба емоционална интензивност, но пораждат адаптивни проблеми и
затруднения при извършването на рутинни битови и професионални дейности на
подексперния.
Според вещото лице, възстановяването на страдащите от „Посттравматично стресово
разстройство“ може да се окаже продължителен във времето процес. Основното лечение,
което може да помогне за възвръщане контрола върху живота на засегнатите лица е
психотерапия, но може да включва и фармакологични средства – лекарства против
тревожност /антиксиолитици/ и антидепресанти. Най-ефективни резултати се постигат при
комбинирането на психотерапия и медикаментозно лечение. Прогноза относно
времетраенето на разстройството и изгледите за пълното възстановяване на засегнатия се
определя трудно, тъй като зависи от редица индивидуални особености на конкретната
личност, както и от многообразни житейски обстоятелства. Рисковите фактори за
протрахиране на разстройството включват преживяване на голям брой психотравми,
лабилно психическо състояние преди настъпването им, липса на подкрепяща социална
среди и др. възможни негативни влияния. Най-често срещаните усложнения след
5
психотравмиращия инцидент са депресия, злоупотреба с наркотици и лекарства, фобии или
панически разстройства. Към момента на изготвяне на експертизата при Л. все още са
налице данни за нарушени психосоматични регулации и невротични тенденции, поради
което е препоръчително оказването на специализирана психотерапевтична помощ.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното заключение.
По делото е допусната и изготвена съдебно автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Х.Х. се установява, което се основава на твърденията в
исковата молба и отговора, както и от събраните по делото доказателства, че на 29.01.2019
г., около 12,30 ч. в гр. Севлиево, на кръстовище образувно от ул. „***“ и ул. „Н.Д.П.“ в
участъка до дом **, възниква ПТП между л.а „***“ с рег. № ***, управляван от С.Г. С. и
велосипедиста Х.Л., при което е причинена средна телесна повреда – многофрагментно
счупване на костите на дясна подбедрица. Водачът на процесното МПС е приближил
кръстовището на ул. „***“ не спира на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, след което предприема потегляне и завиване на дясно в посока гр.
Габрово. След потеглянето ускорява до 2,6 м/с, което се равнява на 9,4 км/ч, като в даден
момент възприема велосипеда като опасност и започва спиране без отлагане на следи, при
преместването на крака от педала на газта към педала на спирачката на автомобила.
Продължава да ускорява, достигайки скорост от 3,38 м/с или 12,17 км/ч. След предприетото
спиране достига скорост 1,4 м/с или 5,0 км/ч и следва удар с велосипедиста.
По същото време велосипедиста Л. приближава кръстовището, движейки се на около
1,0 м от десния край на платното за движение в посока гр. Габрово със скорост 10,00 км/ч
или 2,78 м/с. при спирането на автомобила, вилосипедиста предприема отклонение на ляво с
около 1,0 метра, достигайки 2,0 метра от десния край на платното за движение. Когато лекия
автомобил потегля, велосипедистът се е намирал на 9,0 м от мястото на удара, а когато е
предприета маневра спиране, Л. е бил на 4,6 м от мястото на удара. Ударът за лекия
автомобил е станал в предната лява част, а за велосипедиста в десния крак, както и за
велосипеда. При удара е причинена средна телесна повреда на велосипедиста –
многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица, което съответства на
механизма на ПТП-то.
Велосипедистът, приближавайки мястото на ПТП-то се движи на около 1,0 м от
десния крайна платното за движение. След спирането на лекия автомобил на знак Б2,
предприема отклонение на ляво, достигайки на около 2,0 м от десния край на платното за
движение. Велосипедистът е имал неограничена видимост пред него, каквато е имал и
водача на МПС-то. И двамата участници в произшествието са имали неограничена видимост
един към друг през цялото време. Когато лекия автомобил е потеглил, велосипедиста се е
намирал на 9,0 м от мястото на удара, при така установената скорост на движение2,78 м/с
или 10,0 км/ч- минималното разстояние, на което може да спре е 4,13 м. Когато водачът на
автомобила предприема спиране, велосипедиста е на 4,6 м от мястото на удара. И в двата
случая има техническа възможност да спре или да намали скоростта си на движение.
Възможните начини за предотвратяване на процесното ПТП от страна на велосипедиста са –
6
намаляване на скоростта, спиране или отклонение на ляво при липса на други участници в
движението. Вещото лице не е установило велосипедистът да е предприел някакви действия
за предотвратяване на ПТП-то.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвената експертиза и допълва, че
велосипедистът след като е имал неограничена видимост по отношение на МПС е предприел
отклонение на ляво, след като вижда автомобила се отклонява с един метър наляво. Според
вещото лице, няма как велосипедистът да е попаднал в „мъртва зона“ на водача. През
страничното стъкло има видимост. Велосипедистът е възприел автомобила при спирането на
„Стоп“-а, защото се е отклонил с един метър в ляво. Движил се е на един метър от тротоара,
след което се е отклонил с още един метър към средата на платното за движение. Това е била
единствената му реакция.
Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето
заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
По делото да разпитани свидетелите С.Г.С.., С.Ц.Л. и Б.И.В..
От свидетелските показания на св. С.С. се установява, че той е бил водачът на МПС-
то, което е „бутнало човека с колелото“. Излизал е от един знак „Стоп“, загубил му се е и го
е чукнал. Не знае дали е бил забелязан от него, защото велосипедистът е бил на главния път,
а той е излизал от знак „Стоп“. Не го е видял.
Свидетелката С.Л., установява, че от 44 години има семеен живот с ищеца. Известно
и е за катастрофата, било е 12,15 ч. на обяд, когато и е съобщено, че мъжът и е в „Бърза
помощ“ и е пострадал, защото са го блъснали. Отишла е при него, а той е лежал на една
кушетка и десният му крак бил увиснал. След прегледа в болницата в Севлиево са отишли в
болницата в Габрово, като са му сложили „един ботуш“, защото кракът му е започнал да
посинява много. Веднага са го приели в болница и е започнала операцията. Девет дни е била
с него, защото той не е можел нищо да прави, кракът му е бил гипсиран догоре. Оперирали
са го само от вътрешната страна, защото е имало опасност да си изгуби крака. След
операцията е бил под упойка, много стресиран, не е знаел какво се случва. Не е можел сам да
се обслужва – подлога, тоалетна количка. Бил е много притеснен, не е искал да говори. Било
му е много неудобно да говори, защото е бил безпомощен и безсилен, а това му е тежало. В
болницата първо са изкарали 14 дни, а после още 7 дена. Стояла девет дни да спи там, а
после е ходила сутрин, а вечер се е прибирала. Бил е един месец с гипсиран крак. Всеки ден,
в продължение на месец си е биел инжекции за разреждане кръвта, пиел е успокоителни за
нерви, защото е изпаднал в депресия. Приемал е болкоуспокояващи. В болницата са му
предписали „Клонарекс“, а в последствие и личния лекар му ги е изписвал, за да се успокои
и да не мисли постоянно. Бил е напълно зависим от свидетелката, като дете. Към настоящия
момент не е превъзмогнал станалото, защото му е в съзнанието и мисли, че е половин човек.
Не е същият човек, който е бил. Преди катастрофата е бил уравновесителят, тя е била
лабилната, но сега са се обърнали нещата. Изпадал в моменти потъвания. От скоро е
7
започнал да кара колело, но две години след катастрофата не е, защото го е било страх.
От разпита на св. Б. В. се установява, че познава ищеца от 1972 г., когато са били
само познати. От 25 години са приятели. Месечно се виждат два-три пъти, в годината по
седем-осем пъти се събират по поводи, помагат си. Преди катастрофата ищецът е бил добър
приятел, весел, жизнерадостен, винаги се е отзовавал. След катастрофата нещата са се
променили. Изпаднал е в депресия, не му се е приказвало. На следващия ден, когато са го
гипсирали отказал да се видят, защото не се е чувствал добре. След като са го изписали го е
заварил седнал игипсиран, заради счупена дясна подбедрица. Тежко се възстановявал.
Някъде година кракът му отичал, трудно се е движил. Свидетелят му е помагал, защото
близо две-три години е имал големи проблеми с краката. Дори и сега накуцва. Според него е
възстановен на 80 %, но не повече.
По делото са приобщени множество писмени доказателства, които установяват
твърдяното от ищеца, за настъпило травматично увреждане на долния десен крайник и
престоя му в Ортопедичното отделение на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по аргумент
от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното дружество на 28.07.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането, в сила от
01.01.2016 г. , увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 429, ал.1 от КЗ задължава
застрахователя да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди е именно с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Спазена е разпоредбата на чл. 380 от
КЗ, тъй като ищеца е сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при
увреждането, представляващо застрахователен риск, при който се дължи застрахователно
обезщетение, се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали. По делото се спори от застрахователя, че е налице само
вина от страна на водача. Твърди се, че това е случайно събитие за водача на МПС, като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. Същото така, твърдят, че ищецът в значителна степен сам е завишил риска от
собственото си увреждане като нарушил нормативно установените правила за движение на
8
велосипедисти, управлявайки велосипеда си в разрез с нормативните изисквания.
Пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, т.е налице е съпричиняване.
Моторно превозното средство, което е било участник в ПТП- то е застраховано със
застрахователна полица № ВG/02/128001223113 от 21.04.2018 г. с краен срок на действие
20.04.2019 г. в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”.
От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че водачът С.Г.
С. е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 5,
ал. 2 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП –движейки се по улица ***, управлявал превозното средство без
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са и
водачите на двуколесни пътни превозни средства- велосипедиста Х.П.Л.., движещ се по път
с предимство – ул. „Н.Д.П.“ и не пропуснал Л., който бил с предимство, в резултат на което
навлязъл от улицата без предимство с управлявания от него автомобил на ул. „Н.Д.П.“, в
участъка и до ** и с предната дясна част на автомолиба последвал удар между него и
велосипеда, управляван от Л., като по този начин по непредпазливост причинил на
велосипедиста Х.П.Л.. от гр. Севлиево средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица /тибия и фибула в дисталната
метадиафизарна част/, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник,
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с
което е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл.
Второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на
държавния бюджет в размер на 1 000,00 лв. На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г
във връзка с чл. 37, ал.1, т .7 от НК е лишил С.Г. С. от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, считано от влизане на решението в сила. Решение № 39 от 10.06.2020 г.
постановено по НАХД № 130/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд е влязло в сила на
25.06.2020 г.
Съгласно чл. 300 от ГПК, по въпросите за деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е обвързан
само от актовете, на които законът придава значението на влязла в сила присъда. Деянието е
противоправно - осъществява състава на престъпление и е извършено виновно. Щом
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222
ГПК отм. /чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008 г./ са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" ЗД „Бул Инс“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
9
вреди на увреденото лице, каквото като пострадалият се явява Х.П.Л.. по смисъла на чл. 478,
ал. 2 и ал. 1 КЗ. Установяват се всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Неоснователни са възраженията
на ответника, че водачът на лек автомобил „***“, с рег. № *** не е виновен за настъпването
на процесното ПТП.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпените от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I
ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. № 1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение №
2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните
по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, прогнозата за възстановяването на ищцата, възрастта на ищеца към датата на ПТП -
64 г., начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на ищеца, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 50 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
10
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение
№ 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
Други/ е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Видно от приложените по делото доказателства и приетата съдебно автотехническа
експертиза, пътно транспортното произшествие е станало на главен път, като
велосипедистът се е движил по пътя с предимство, а лекия автомобил се е намирал на
кръстовище със задължителен знак за него Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. Велосипедистът се е движил попътно, на около 1,00 м от десния край
на платното за движение в посока гр. Габрово със скорост 10,00 км/ч и при спирането на
автомобила на знака е предприел отклонение на ляво с около 1,0 м, достигайки 2,0 м от
десния край на платното за движение.
Причината за възникване и протичане на произшествието е невъзприемането от
страна на водача на лекия автомобил на попътно движещият се велосипедист по ул.
„Н.Д.ПП.“, несъобразяването на движението на моторното превозно средство с това на
пострадалият. Разположението и траекториите на движение на велосипедиста и лекия
11
автомобил сочат, че във всеки един момент от потеглянето на моторното превозно средство
до достигането на зоната на удара водачът на автомобила е имал техническа възможност да
спре, тъй като е имал неограничена видимост към приближаващият се към него
велосипедист. Релевантен за съпричиняването е единствено конкретно установения принос
на пострадалия, без който (наред с неправомерното поведение на делинквента) не би се
стигнало до увреждането. Няма причинна връзка между поведението на Х.П.Л.. и
настъпилите вреди.
Във връзка с горното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, при изпълнение на изискванията на
чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. При задължение от непозволено увреждане,
деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1
и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга
е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях не е можела да
се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на
представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал.
1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 28.07.2021 г., както
и е била отправена покана за споразумение до застрахователя, но щета не е била образувана.
Срокът по чл. 497, ал. 1, т . 2 от КЗ изтича на 28.10.2021 г., поради което това е датата
от която е дължимо обезщетението за забава в размер на законната лихва. Претенцията за
законна лихва, следва да се отхвърли, за периода от 19.08.2021 г. /така е претендирано в
исковата молба/ до 28.10.2021 г.
12
Относно разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата от 2 197,00
лв., съобразно уважената част от иска. Възнаграждението е претендирано на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, видно от договор за правна защита и съдействие серия Б
№ **********, сключен между ищеца и адв. Н.Н. Д.. Съдът определя възнаграждението,
съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Към дължимото възнаграждение се присъжда и
ДДС, тъй като има доказателства за регистрация по ДДС.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете частично е в размер на 1 710,00 лв.,
като съдът не приема направено възражение за прекомерност. Претендираното
възнаграждение е в размер на 3 600,00 лв. с ДДС, като минималния размер по Наредба №
1/2004 г. е в размер на 3 516,00 лв.
От бюджета на съда е изплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 200,00 лв. и
съобразно отхвърлената част от иска, ответникът следва да понесе разноски за съдебно
психологична експертиза в размер на 150,00 лв. и да ги внесе по сметка на ГОС.
При частичното уважаване на иска, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати сумата от 2 000,00 лв. за държавна такса и 150,00 лв. или
общо 2150,00 лв., която следва да бъде внесена по сметка на ГОС и сумата от 2 197,00 лв. -
адвокатско възнаграждение, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съобразно отхвърлената част от иск, ищцата следва да заплати на ответното
дружество разноски в размер на 1710,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. да
заплати на Х.П.Л.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. ***, чрез адв. Н.Н. Д.от АК-
София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „***, четвърти полуетаж сумата от 50 000,00 лв.
/петдесет хиляди лева/, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр.
чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно транспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.П.Л.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. ***, чрез
адв. Н.Н. Д.от АК- София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „***, четвърти полуетаж иск
по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над
50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/ до пълната претендирана сума от 80 000,00 лева, като
13
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. да
заплати на адв. Н.Н. Д.от АК- София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „***, четвърти
полуетаж сумата от 2 197,00 лв. /две хиляди сто деветдесет и седем лева/- адвокатско
възнаграждание, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. да
заплати по сметка за държавни такси на Окръжен съд Габрово сумата от 2150,00 лв. /две
хиляди сто и петдесет лева/, от които 2 000,00 лв. -държавна такса и 150,00 лв. -за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.Л.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. ***, чрез адв. Н.Н. Д.от АК-
София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „***, четвърти полуетаж да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. сумата от 1 710,00 лв. /хиляда
седемстотин и десет лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. да
заплати държавна такса в полза на Габровски окръжен съд за служебно издаване на
изпълнителен лист в размер на 5,00 лв. /пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
14