№ 14388
гр. *** 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря В. Я. В.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110143380
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. Б. П. с ЕГН **********
срещу „******“ ЕООД с ЕИК ******, с която са предявени обективно съединени искове по
чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван 18 /осемнадесет/ дни платен
годишен отпуск в размер на 1105,53 лева и по чл. 228, ал. 3 КТ за заплащане на мораторна
лихва върху тази сума в размер на 104,62 лева за периода 01.10.2022г. – 02.08.2023г.
Претендира законна лихва върху главната и разноски.
Ответното дружество в срок не представя отговор и не взема становище по исковете.
Изложил е становище по съществото на спора относно основателността на иска и конкретно
във връзка с размера на същия.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е
работил по трудов договор 24/27.05.2021г., сключен на основание чл. 67, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1
КТ със срок на изпитване до 6 месеца, по силата на който е изпълнявал длъжността
"продавач консултант" срещу възнаграждение 800, 00 лева, годишен отпуск 20 дни и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 0,6 %.
По силата на Заповед № 35/15.08.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като в заповедта е посочено на лицето да се изплатят
обезщетения за неизползван отпуск 18 дни, без да е посочена конкретна сума.
1
От представени отчети по сметката на ищеца, е видно, че за месеците юни и юли 2022 г., в
негова полза е била преведена сумата от 1000,85 лв. за всеки от двата месеца, с посочено
основание „заплата м.06.2022 г.“ и „заплата м.07.2022 г.“, а относно месец август е платена
сумата от 500 лв. с основание „заплата м.08.2022 г.“.
Представени са ведомости, видно от които за месец август 2022 г., на ищеца се дължат
347,83 лв. за отработено време, 1009,41 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, а след
приспадане на удръжки /179.33 лв./, дължимата сума е в размер на 1180 лв.
Съгласно заключението на изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, брутното
трудово възнаграждение за м. юли 2022г., на ищеца Б. Б. П., е в размер на 1289,80 лв.,
средно-дневното брутно трудово възнаграждение е в размер на 61,42 лв., брутният размер
на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер 1 105,56 лв., дължимият
данък по ЗДДФЛ е в размер на 110,56 лв., а нетният размер на обезщетението по чл. 224, ал.
1 КТ е в размер на 995 лв. Посочено е, че за 10 отработени дни през месец август /в периода
1.8.2022 г. – 14.8.2022 г./ трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 347,83 лв. При
анализ на ведомостите, вещото лице е установило, че от чистата сума за получаване в
размер на 1 180 лв., нетното възнаграждение за отработено време е в размер на 271,53 лв., а
нетният размер на обезщетението по чл. 224 КТ е в размер на 908,47 лв. От страна на
работодателя, на 21.11.2022г. е изплатена сума в размер на 500 лв., като в заключението е
посочено, че същата включва заплата за м.08.2022 г. в размер на 271,53 лв. и част от
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ – в размер на 228,47 лв., т.е. начисленото и неизплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 680 лв., а обезщетението за забава върху тази
сума за периода 1.10.2022 г. – 1.8.2023 г. е в размер на 64,35 лв. Вещото лице е посочило, че
начисленото във ведомостта обезщетение е определено като средно-дневното брутно
трудово възнаграждение е коригирано с коефициент за приравняване на работните дни от
текущия месец и месеца, приет за база, като е изложило какви сума биха били дължими, в
случай че не беше приложен коефициент за приравняване на работните дни.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Доказано е по делото, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с „******“ по
силата на безсрочен трудов договор – с оглед изтичането на 6-месечния срок на изпитване,
без да е прекратен. Установи се също, че договорът е прекратен на основание чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ считано от 15.08.2022 г.
За да се присъди обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, следва да се докаже, че в полза на работника съществува право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Такова доказване бе проведено – и
съгласно приетата ССЕ и предвид липсата на оспорване от страна на работодателя.
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изчислено по реда на чл. 177 КТ,
съгласно който за базов месец се взима предходния календарен месец, през който ищецът е
2
отработил най-малко 10 работни дена, като такъв се явява месец юли 2022 г., през който се
установява, че ищецът е отработил 21 работни дни. Вещото лице е изчислило обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 995 лв.
Спорен е въпросът относно размера, който се дължи от ответника. В трудовия договор е
посочено, че месечното възнаграждение на ищеца е в размер на 800 лв., но видно от
приложените отчети по сметка за месеците юни и юли 2022 г., ищецът е получавал сумата от
1000,85 лв., с основание „заплата“, съответно за месец август е получил сумата от 500 лв., с
основание „заплата за м.08.2022 г.“.
В случая, съгласно ведомостите за месец август 2022 г., дължимото на ищеца
възнаграждение за този месец е в размер на 349,92 лв., както е посочено и в експертизата.
Съгласно чл. 271, ал. 1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за
трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил
добросъвестно. За преценката за това дали работникът или служителят следва да върне
сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за
получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е
той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този
работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на
съответните суми. Презумпцията за добросъвестност е оборима /арг. чл. 8, ал. 2 КТ/, което
означава, че работодателят е този, който е следвало да я обори.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът не би могъл да знае, че сумата от 500
лв., платена на основание „заплата за м.08. 2022г.“ надхвърля отразеното във ведомостите на
ответника, съответно, че част от сумата не му се следва, тъй като с оглед получаваното от
ищеца възнаграждение през месеците юни и юли 2022 г., за пълен отработен месец /в размер
на 1000,85 лв./ и предвид прекратяването на трудовия договор по средата на месец август
2022 г., житейски логично е ответникът да приеме, че платената сума от 500 лв. за месец
август, е реално дължимата, доколкото същата е в размер на половината от получаваното за
предходните месеци, като предвид изложеното, съдът не кредитира заключението на вещото
лице в тази част.
Съгласно чл. 24 и чл. 42, ал.4 ЗДДФЛ, обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е облагаемо с 10%
данък или дължимият данък върху това обезщетение е 110,56 лева. В тази връзка,
ответникът дължи сумата от 995 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, а
искът до пълния предявен размер от 1105,53 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва, съдът намира следното: съгласно чл.
228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен
друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва.
В случая и предвид чл. 228, ал. 3 от КТ, плащането на това обезщетение е следвало да
3
настъпи в срок до 30.09.2022г. На основание чл. 162 ГПК, размерът на дължимото
обезщетение за забава за периода 1.10.2022 г. – 1.8.2023 г., върху главницата от 995 лв. е в
размер на 94,16 лв., до която сума искът следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 104,62 лв. – да се отхвърли.
По разноските
При този изход на спора, разноски следва да се присъдят и на двете страни. Ищецът
претендира разноски за настоящото производство и за обезпечителното. Представен е
договор за правна помощ на л. 4 от делото, в който е посочено уговореното възнаграждение,
но не е посочен начин на плащане, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат. Представени са доказателства за извършени разходи – 40 лв. по
сметка на СРС по молбата за обезпечение, от които по съразмерност следва да се присъдят
36 лв. Ответникът не представя доказателства за извършени разноски. В тежест на ответника
следва да се възложи дължимата държавна такса по уважените искове и авансово
заплатените от бюджета разноски. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК: 100,00 лева за държавна такса по двата иска
и 280,00 лева за изплатен от бюджета на съда депозит за ССЕ, или общо 380,00 лева, от
които по съразмерност се дължи сумата 342 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „******“ ЕООД с ЕИК ****** и седалище: гр.
***, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. П. с ЕГН **********, с адрес гр. *** ******, сумата
995 /деветстотин деветдесет и пет/ лева, представляващи брутно обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск - 18 дни, ведно със законната лихва считано от 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 1105,53 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 228, ал. 3 от КТ вр. чл. 86 ЗЗД „******“ ЕООД с ЕИК ******
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. П. с ЕГН **********, сумата от 94,16 /деветдесет и четири лева и 16
стотинки/ лева, обезщетение за забава за периода 1.10.2022 г. – 1.8.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 104,62 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „******“ ЕООД с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на
4
Б. Б. П. с ЕГН **********, сумата 36,00 /тридесет и шест/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК„******“ ЕООД с ЕИК ****** и адрес на
управление гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 342
/триста четиридесет и два/лева дължими разноски за държавна такса и депозит за вещо лице
по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5