П Р И С Ъ Д А
№ 13
гр. Троян, 09.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГАТЕВА
съдебен
секретар Ваня Маринова,
разгледа
докладваното от съдията ГАТЕВА
наказателно
частен характер дело № 251 по описа на Троянски районен съд за 2018 година.
Въз основа на
доказателствата по делото и Закона
П
Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е.А.Г. – роден на *** г. в гр. ***********,
понастоящем в Затвора гр. Ловеч, ЗО „Атлант” гр. Троян, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 16.03.2018 г. в Затвора гр. Ловеч, в килия № 301 е причинил на К.И.И.
***, ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в оток с охлузване в основата
на носа и оток в дясно слепоочно, поради което и на основание чл.130 ал.1 във вр. чл. 54 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА да изтърпи наказание в размер на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно РЕАЛНО,
при
ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл. 57 ал. 1 т. 2 буква Б и чл. 58
ал. 1 т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
ОСЪЖДА подсъдимия Е.А.Г.,
понастоящем в Затвора гр. Ловеч, ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ в ПОЛЗА на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Троян сумата от 136.00 /сто
тридесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото за вещо лице.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА 30-дневен срок от днес за изготвяне на мотивите по чл.
308, ал.2 от НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на
обжалване по реда на гл. ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 13/09.10.2018г.,
постановена по НЧХД №251/2018г. на ТРС
Срещу подсъдимия Е.А.Г. е подадена тъжба от К.И.И. ***
за извършено престъпление по чл.130 от НК за
това, че на 16.03.2018 г. в Затвора гр. Ловеч, в килия № 301 е причинил
на К.И.И. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -
лека телесна повреда, изразяваща се в оток с охлузване в
основата на носа и оток в дясно слепоочно. По повод на
престъплението е проведено съдебно
следствие, по което са разпитани
свидетели и са събрани
сведения за съдебното минало на
подсъдимия.
С тъжбата по делото
е предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
от пострадалия К.И.И. срещу подсъдимия Е.А.Г. за сумата от 930 лева, представляваща
стойността на нанесени неимуществени вреди от
описаното по-горе престъпление.В с.з. искането не се поддържа и И. не е
конституиран в процеса като граждански ищец на основание чл.84 и сл.
от НПК.
В с.з.
тъжителят К.И.И. се явява лично. Заявява, че поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия Е.А.Г.. В
обстоятелствената част на тъжбата е изложил подробно фактическата обстановка по твърдяното обвинение.Ангажирал
е гласни и писмени доказателства. Моли
съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи справедливо наказание. Не се явява в
последното по делото заседание и не е
обсъждал събраните на съдебното следствие доказателства.
Подсъдимият
Е.А.Г. се явява лично в съдебно заседание. На основание
чл 94 ал.1 т.6 от НПК във вр. чл.25 ал.1
и чл.23 ал.1 т.3 от ЗПП на Г. е предоставена правна помощ – процесуално
представителство по делото, която да се
реализира от адв.К.Н. ***.Г. изразява становище, че не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и оспорва фактическата обстановка, изложена в тъжбата.Дава
подробни обяснения за случая, изчитайки
представената по делото Жалба
вх.№3538/29.06.2018г. до РС Троян, в която е изразил становище по
повдигнатата срещу него частна тъжба по настоящото дело. Излага, че е бил
назначен за отговорник по реда и дисциплината на 301стая.Обяснява,
че И. не изпълнявал указанията му,
свързани с почистване на помещението и
това негово поведение провокирало възникналия на 16.03.2018г. конфликт.Излага, че по принцип
тъжителят И. е проблемен, че постоянно
води различни дела ,освен със свои съкилийници и със служители на администрацията
в затвора.Обяснява, че псува и
предизвиква останалите затворници, за да го удрят, след което да има основание
да води дела срещу тях. Чрез защитника си адв. Н. подсъдимият
Г. моли съда да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като няма
категорични доказателства за нанесени телесни увреждания на И..Сочи, че по
принцип в затвора всеки ден има сбивания. В подкрепа на твърденията
си подсъдимият е ангажирал
гласни доказателства.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Б.Б.А., В.А.М., И.К.П.,Т.М.Б. и Р.Р.А., от заключението на допуснатата по
делото съдебно - медицинска експертиза с вещо лице П.Д. и от приложените
към делото писмени доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
Е.А.Г. и тъжителят К.И.И. през месец март 2018г. изтърпявали наказания лишаване от свобода в Затвора гр.Ловеч, ЗООТ”Атлант”
в гр.Троян.Двамата били в четвърта група, килия №301.Отношенията им
били влошени. Подсъдимият Г. бил назначен от ръководството на
затвора да отговаря за реда и
дисциплината на четвърти отдел, както и
за килиен отговорник на килия №301. На 16.03.2018г. между тъжителя и подсъдимия възникнал
поредния конфликт по повод на това, че И., който бил дежурен по хигиената,
отказал да изпълнява задълженията си с обяснението, че не е длъжен да чисти и поддържа хигиената, тъй като бил „анархист и поддържал анархически режим и
система”. С тези свои изявления И. ядосал
Г., тъй като по принцип системно нарушавал реда и дисциплината.Двамата се скарали, разменили си обидни думи и Г. ударил И..
Последният се оплакал на постовия
служител в затворническото общежитие, който веднага се отзовал и го накарал да
напише обяснение по случая. Тъжителят И. седнал на стол и започнал да пише исканото обяснение, при което подсъдимият Г.
се приближил до него, започнал да го заплашва, че ще го „оправи” и ще го
„убие”.Тъй като И. не се трогнал особено от заканите, Г. се приближил до него и започнал да го удря с юмруци в областта на
лицето.В килията, където е извършен побоя, присъствали
свидетели, които отстранили Г. от И..За инцидента веднага били
уведомени служители на затворническото
общежитие, които изпратили И. при лекаря
, за да го прегледа и констатира какви увреждания е получил И. в резултата на
побоя.Още същия ден тъжителят И. е преместен в друга килия, за да се избегнат контактите му
с Г..
От заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза с
вещо лице д-р Д. се установява, че в
резултат на ударите/нанесени му според него от подсъдимия Г./, на тъжителя
К.И.И. са причинени: оток с
охлузване в основата на носа и оток в
дясно слепоочие.Вещото лице излага, че описаните увреждания са в резултат на тъпи
травми и предвид локализацията им е
възможно да са причинени от най-малко
два удара с юмрук. Твърди, че не са налице травматични увреждания, които да не
могат да се обяснят с посочения от
пострадалия И. механизъм, както и че тези травматични увреждания причиняват
болка и страдание.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция може да
направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Е.А.Г.
е осъществил обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.130 ал.1 от НК От обективна страна Г.
на 16.03.2018 г. в Затвора гр. Ловеч, в килия № 301 е причинил на К.И.И. ***
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -
лека телесна повреда, изразяваща се в оток с охлузване
в основата на носа и оток в дясно слепоочно.
От обективна страна деянието е осъществено
от Г. чрез действия, като е
нанесъл удари по главата на И..Видът
и характерът на причинените увреждания
се установяват от заключението по съдебно-медицинската експертиза с вещо
лице д-р Д..Налице е пряка причинна
връзка между ударите, нанесени на пострадалия И. и причиняването на описаните
по-горе увреждания.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.Целенасоченото
нанасяне на силни удари с юмруци по главата на пострадалия И. от близко
разстояние обективира наличието на пряк
умисъл за причинените леки телесни
повреди на пострадалия И..
Съдът
намира, че по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че
подсъдимият Г. е автор на престъплението по чл.
130 ал.1 от НК и това се установява не само от твърденията на пострадалия И. и
констатираните му увреждания от лекаря в
затвора, който го е прегледал веднага след инцидента, но и от показанията на
свидетелелите Б.Б.А., И.К.П. и Р.Р.А., от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приложени към досъдебната производство.Преди
всичко пострадалият И. и свидетелят Б.Б.А.
са категорични не само относно това по
какъв начин са причинени на И. телесните повреди от подсъдимия
Г., а и относно всички факти,
предхождащи нанесения побой в затворническата килия.Двамата
са последователни в обясненията си от първия момент след инцидента.Категорични са, че преди побоя
Г. е накарал всички присъстващи затворници в килията да я
напуснат.Свидетелят А. бил в лошо
здравословно състояние и не излязъл, помолил Г. да не се бие, но въпреки това
подсъдимият нанесъл «доста удари с юмруци по лицето и главата на К.»Удрял го
също с колена, като И. през това време седял на стола.
Според свидетеля А., И. с нищо не предизвиквал
Г..От показанията на свидетелите И.К.П.
и Р.Р.А. се установява, че те са го видяли
непосредственно след инцидента, без да са приствали на побоя. Споделят, че И. е
бил подут в областта на слепоочието и е имал синьо-зелено петно. П. твърди, че подсъдимият Е.Г. се е похвалил, че е «набил малко» И..Споделя
също , че и друг път Г. се е заканавал , че ще го набие, дори изказал
съжаление, че го е набил малко, тъй като И. бил нагъл.Свидетелят
Р.А. обяснява, че е посетил
пострадалия И. в килията му, за да играят карти и е видял, че същият
е «посинен».Разказва,
че и служителите на затвора са разбрали за побоя.
По
делото като свидетел е разпитан и Т. М.Б.,
който обяснява, че такива инциденти има
постоянно в затвора, но че лично не е видял Г. да удря И.. Споделя за възникнал
скандал между двамата на 16.03.2018г. около 07.00часа, като уточнява, че
поводът е бил спор за дежурство.Имало е размяна на обидни думи, викане и крясъци.Б. твърди
също, че не е бил през цялото време в килията. За съда са обясними тези
показания най-вече поради факта, че Г., според показанията на свидетелите
В.А.М. и Б.Б.А. , е силен
физически,бързо «пали фитила», бабаит, бивш каратист, джудист, ползвал се с
подкрепата на администрацията в затвора и имал подобни инциденти и преди.Логично е останалите
затворници да се страхуват от него и да са предпазливи когато дават показания
за поведението му.
Съдът счита, че
показанията на разпитаните по делото свидетели
са логични, правдоподобни и непротиворечиви, взаимно се допълват и
описват по един и същ начин фактическата обстановки, поради
което следва да ги кредитира като достоверни, тъй като те кореспондират с всички доказателства по делото. Досежно механизма на нанасяне на ударите от Г. обясненията на
тъжителя и на свидетелите напълно се
подкрепят и от заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р
Д.. Той е категоричен, че приема описания от пострадалия И. и от свидетеля А.
начин на получаване на увреждането, а именно че причината за получените
увреждания са множеството удари с юмруци
по
главата на И..Съдът приема, че механизма на получаване на
уврежданията е такъв, какъвто е описан от пострадалия, а обясненията на
подсъдимия Г. счита,че са нормална защитна реакция. В
подкрепа на твърденията си подсъдимият
не е ангажирал доказателства.
Причини за
извършване на престъплението –
несъобразяването на подсъдимия с установения в РБългария законов ред,
ниската му правна култура и факта, че тъжителят
е конфликтна личност, отказвал многократно да се съобразява с установения
ред и правила в Затвора гр.Ловеч, ЗООТ „Атлант” Троян,
където е изтърпявал наказание лишаване от свобода.
При определяне на размера на наказанието съдът
съобрази, обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия и намира, че са налице балансиращи вината обстоятелства по смисъла на
чл.54 от НК. Действително подсъдимият Г. по време на съдебното следствие не е показал критичност към извършеното
престъпление, но това е негово право. Съдът
счита, че е завишена обществената опасност на самия подсъдим,както и на
деянието.Следва обаче да се отчете и факта, че
пострадалия И. го е предизвиквал
многократно, отказвайки да се подчинява на
реда за даване на дежурства.Същият многократно и демонстративно е
отказвал да изпълнява задълженията си при
даване на дежурства, свързани с хигиената в килията. От доказателствата по
делото се установява, че И. многократно
е наказван от администрацията на затвора
по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй
като системно е нарушавал реда, дразнил
е останалите затворници безпричинно във
всички помещения, където е бил настаняван и като цяло към него е имало известна неприязан
.Поради изложеното съдът счита, че И. с поведението си е допринесъл да
се стигне до конфликта, а впоследствие и до нанесения му побой.
Съобразявайки
изложеното, съдът счита, че на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.1 от НК следва да
се наложи наказание към минимума, посочен в закона, а именно 3/три/ месеца лишаване от свобода ,
което да бъде изтърпяно реално, при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б и чл.58 ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целта си да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, както и да се
въздейства предупредително върху него и върху другите членове на обществото.
При този изход на процеса ще следва
подсъдимият Г. да заплати на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд гр. Троян сумата от 136.00 /сто тридесет и шест/ лева, представляваща
разноски по делото за вещо лице.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: