О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №2396
гр.Бургас
, 30.10.2019г.
Административен съд гр. Бургас , четвърти състав, в закрито
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
като
разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело №2360 по описа за
2019г. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от „КСК-1“ ЕООД, с.Факия, общ. Средец, обл.
Бургас, ЕИК *********, представлявано от Ж.Ж., с която се иска съдът да издаде
разпореждане, с което да задължи ДФ Земеделие да се произнесе по заявлението на
„КСК-1“ ЕООД по мярка 11 за кампания 2017 и да заплати калкулираното след
проверките подпомагане в разумни срокове.
С разпореждане №
4191 от 22.10.2019г., постановено по делото, съдът е указал на жалбоподателя в
7-дневен срок от получаване на
съобщението да посочи: 1.
обжалвания административен акт; 2. в какво се състои незаконосъобразността на
оспорения акт и 3. в какво се състои искането, свързано с обжалвания
административен акт.
На 28.10.2019г. по
делото е постъпило уточнение към жалбата, с което жалбоподателят заявява, че
„жалбата е насочена срещу защита от бездействие на административния орган ДФ
Земеделие по заявлението за подпомагане по мярка 11 през кампания 2017“. Позовава се на §1 на чл.75 от
Регламент 1306/2013 на ЕО, който регламентира срок за изплащане на
подпомагането па различни мерки (вкл. марка 11), считано от референтната
2018г., като посочва, че за 2017г. такъв срок не е определен, но житейската
логика изисква плащането за 2017г. да предхожда това за 2018г. Счита, че
бездействието противоречи на материалния закон и житейската логика.
Съдът,
като взе предвид уточнението, направено от жалбоподателя приема, че с жалбата
се реализира право на оспорване по чл.256, ал.1 от АПК.
Фактите, въз основа на
които жалбоподателят оспорва бездействие на административния орган са следните:
Дружеството- жалбоподател
е подало заявление за подпомагане през кампания 2017, с УИН 02/090617/18554 от
09.05.2017г., част от което е и заявление за подпомагане по мярка 11
„Биологично растениевъдство и биологично животновъдство.
Няма спор, че заявлението
е получено от ДФ Земеделие- Разплащателна агенция, както и че плащане по това
заявление към датата на подаване на жалбата не е извършено.
При
тези факти съдът намира, че подадената жалба е недопустима, поради липса на
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Според чл.256, ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
За допустимостта на това
производство освен наличието на бездействие на административния орган следва да
е налице и негово задължение за действие, което да произтича пряко от
нормативен акт, каквото задължение в случая не е налице.
В този случай на
задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт,
следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право
на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този
нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо
наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице
защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно
по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на
административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален
административен акт.
В случая задължението на
органа да извърши плащане не произтича пряко от нормативен акт, а е
предпоставено от провеждане на административно производство, което следва да
приключи с издаването на индивидуален административен акт, такъв по чл. 10б от Наредба № 5/2009 г. на министъра на
земеделието и храните.
Преди приключване на
проверката и произнасянето по заявлението за подпомагане, задължение за плащане
на определени по размер и основание суми за подпомагане не е възникнало.
По същите съображения,
искането е недопустимо и при хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, ако се приеме,
че плащането представлява фактическо действие.
От една страна, защото
самото плащане не е дължимо по силата на закона. То може да бъде и отказано,
изцяло или частично, когато не се констатират изискуемите за плащане
предпоставки.
От друга страна, следва да
е налице искане до органа за извършване на фактическото действие и оспорването
на бездействието да е реализирано в 14- дневен срок от подаване на искането,
които предпоставки за допустимост на производството в случая, също не са
налице.
Според съда,
жалбоподателят би могъл да защити правата си като оспори мълчалив отказ за издаване на административен
акт.
Вярно е, че разпоредбите
на чл. 43, ал. 3 и чл. 47 от ЗПЗП във вр. с чл. 10 б от Наредба № 5/2009 г. на министъра на
земеделието и храните предвиждат
задължение за административния орган да одобрява, намалява или отказва
изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни
проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности. В
случай обаче, че органът не се произнесе с издаването на изричен акт –
уведомително писмо, това автоматично засяга неблагоприятно правната сфера на
кандидатите за подпомагане. Така разписаните правила, не дерогират приложението
на чл. 58, ал. 1 от АПК, т.е. не лишават засегнатите лица от възможността
да оспорят пред съда формирания от административния орган мълчалив отказ при
условията на чл. 149, ал. 2 от АПК. Да се приеме
обратното, би означавало на подалите заявление за подпомагане земеделски
производители да бъде отказана законовата възможност да осъществят защита срещу
непроизнасянето на компетентния орган с изричен акт, съответно – да се толерира
неограничено във времето бездействието на административния орган да изпълни
свое задължение по закон да се произнесе по общите заявления за по помагане с
изричен акт, каквато не е и не може да бъде целта на закона.
Съдът отбелязва, че в това
производство не може да обсъжда наличието или липсата на мълчалив отказ, резп.
неговата законосъобразност, тъй като е обвързан с твърденията, изложени в
подадената жалба и нейния петитум.
Предвид
изложеното и на осн. чл. 159, т.1 и чл. 160 ал.1 АПК, съдът,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалба, подадена от „КСК-1“ ЕООД, с.Факия,
общ. Средец, обл. Бургас, ЕИК *********, представлявано от Ж.Ж. против бездействие на административния орган ДФ Земеделие да извърши
плащане по заявлението за подпомагане с УИН 02/090617/18554 от 09.05.2017г., по
мярка 11 през кампания 2017г.
Прекратява
производството по адм. дело № 2360/2019г. по опис на Административен съд гр.
Бургас.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд гр. София, в
седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: