Решение по дело №11581/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261413
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20201100511581
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 26.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева ч.гр.дело № 11581 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 01813 от 21.09.2020 г., подадена от длъжника „Д.З.“ АД, срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител А.Д., постановено на 31.08.2020 г., по изп.д. № 20208530400246 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на длъжника в молба вх. № 01643 от 27.08.2020 г. разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение да не бъдат събирани, евентуално такива да бъдат признати единствено до размера от 20 лева. Жалбоподателят прави искане адвокатско възнаграждение да не бъде присъждано, тъй като договорът за правна защита и съдействие, сключен между двама адвокати за събиране на разноски за адвокатско възнаграждение е недействителен поради противоречие с добрите нрави, сключен при злоупотреба с процесуални права и в нарушение на Етичния кодекс на адвокатите. Евентуално, прави искане възнаграждението на взискателя да бъде намалено под минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) по чл. 10, т. 1, като се позовава на практиката на СЕС по приложение на НМРАВ. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК инкорпориран в частната жалба.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело – А.В.С.чрез процесуалния му представител адв. С.З.Л., в което излага становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

Частен съдебен изпълнител А.Д. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Изпълнително дело № 20208530400246 на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 18.08.2020 г. на взискателя А.В.С.чрез процесуалния му представител адв. С.Л. срещу „Д.З.“ АД, което дружество е осъдено да заплати на взискателя адвокат А.В.С.сумата в размер на 440 лева разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 17.08.2020 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400,00 лв., заплатено в брой от адв. С. на адв. Л., съгласно отбелязването в договора, който служи и за разписка.

В молбата процесуалният представител на взискателя е направил искане за образуване на изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника на ЧСИ е възложено да бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата, което изявление има характер на възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. По делото е подадена молба с искане за налагане на запор на конкретни банкови сметки на длъжника.

На 18.08.2020 г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 400 лв., такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, от които 54,00 лева авансови такси и 101,40 лв. такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ върху събраната сума. С поканата за доброволно изпълнение е изпратено и запорно съобщение до „У.Б.“ АД, връчено на банката на 20.08.2020 г.

Поканата е връчена на длъжника на 20.08.2020 г., който е възразил в срок срещу претендираното адвокатско възнаграждение и в срока за доброволно изпълнение – на 27.08.2020 г., е извършил плащане на сумата от 440 лева – главница, 101,40 лева - такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ и 459 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса за издаване на изпълнителен лист и авансови такси на взискателя.

С разпореждане от 31.01.2020 г. частният съдебен изпълнител е оставил без уважение възражението срещу адвокатското възнаграждение и постановил отказ да намали същото. Съобщението е връчено на длъжника на 03.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.) жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е подадена по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК, на 17.09.2020 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Според чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към датата на уговаряне на възнаграждението, минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а сумата за водене на делото по чл. 10, т. 2 от Наредбата е в размер 200 лв., като е заявена претенция за присъждане на 400 лв.

При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е налице посочване на изпълнителен способ – запор на банкови сметки на застрахователя, който способ не е довел до удовлетворяване на вземането, доколкото цялата дължима сума по поканата за доброволно изпълнение е преведена на ЧСИ в срока за доброволно изпълнение, съдът приема, че взискателят има право само на адвокатско възнаграждение за образуване на делото, но не и за неговото водене, доколкото не са налице данни, за други действия, насочени към принудителното събиране на дълга от 440,00 лева (в този смисъл и Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на IV ГО  на ВКС).

 Предвид горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а обжалваният акт следва да бъде отменен, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали на 200,00 лева, тъй като по делото не са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ДДС.

Що се отнася до възраженията на длъжника за злоупотреба с процесуални права от страна на взискателя – адвокат, който е упълномощил друг адвокат за образуване на изпълнително дело за събиране на адвокатско възнаграждение, подобно упълномощаване е разрешено, в това число и по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., в който случай и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, насрещната страна, която е задължена за разноски, следва да ги заплати на адвоката, осъществил безплатната за упълномощителя безплатна правна помощ и съдействие. Позоваването на чл. 3 от ГПК, че разноските с оглед размера на вземането се претендират при злоупотреба с процесуални права, в конкретния случай макар и допустимо, е неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства, че взискателят е претендирал разноските единствено с цел да увреди длъжника.

Заявената от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК при наличие на предпоставките за това.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 31.08.2020 г. по изпълнително дело № 20208530400246 на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Д.З.“ АД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя А.В.С.по посоченото изпълнително дело, и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя А.В.С.по изпълнително дело № 20208530400246 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ, дължимо от „Д.З.“ АД, от 400,00 лева на 200,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   2.