РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Силистра, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. КР.а
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора С. Р. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223400600261 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба срещу Присъда № 25 от
04.07.2022г. постановена по НОХД № 816/2021г. на РС – Силистра, с която районният
съдия е признал подсъдимия Н. Й. И., за ВИНОВЕН в това, че: На 12.01.2020 г., в гр.
Силистра, е причинил на полицейски орган - младши експерт И.Г. Г., на длъжност
„командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ при сектор „Охранителна
полиция“ към Районно управление на МВР- Силистра при Областна дирекция на МВР -
Силистра, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лявото бедро с кръвонасядане, обусловило болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 НК и чл. 54 НК го
ОСЪЖДА първоинстанционния съд му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като е ОТЛОЖИЛ, на основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Със същата присъда първоинстанционният съдебен състав е признал подсъдимия Н.
Й. И., с установена самоличност, за ВИНОВЕН в това, че: На 12.01.2020 г., в гр. Силистра,
е причинил на полицейски орган - младши инспектор С. И. Д., на длъжност „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ при сектор „Охранителна полиция“ към
1
Районно управление на МВР- Силистра при Областна дирекция на МВР - Силистра, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на първи пръст
на дясната ръка, с оток и умерено изразен двигателен дефицит, обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал.2, т.3
вр. чл.130, ал.1 НК и чл. 54 НК, като го е и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. Изпълнението на наказанието е ОТЛОЖЕНО, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години.
В кръга на компетентността си първоинстанционният съд определил на основание
чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата
наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години.
Със същата присъда съдът осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Н.
Й. И., с установена самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР-Силистра сумата 530.70
(петстотин и тридесет лева и осемдесет ст.) лева, представляваща направените по делото
разноски за експертизи, да заплати по сметка на РС - Силистра сумата 2750.69 (две хиляди
седемстотин и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки) - за експертизи и постановил
веществените доказателства от ДП - 8 броя цветни фотоснимки, представени от подсъдимия
Н. Й. И. с протокол в ДП, да останат, като доказателства по делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия, чрез
процесуалният му представител, в която се заявява, че присъдата е неправилна поради
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Несъгласието си с така постановената присъда жалбоподателя основава на
твърдяното от него цялостното кредитиране на показанията на служителите на МВР-
Силистра – преки очевидци. Жалбоподателят твърди неточност на тези показания и не
съответствие с конкретните факти, като счита, че това не е било съобразено от
първоинстанционния съдебен състав. Коментира се заключението на вещите лица изготвили
приетите в хода на производството съдебнотехнически и медицински експертизи, като
счита, че от тях безспорно се установява, че всички наранявания, които подсъдимият е имал
след освобождаването му от ареста в гр. Силистра, е невъзможно да бъдат получени при
самокатастрофирането му в местността „Орехова гора“, предвид установената скорост от
40км/ч., при която е настъпило ПТП.
Същевременно макар да приканва съда да даде вяра на експертните заключения
твърди, че те си противоречат тъй като в различните заключения се съдържали различни
изводи относно това дали подсъдимия е бил с поставен обезопасителен колан при
произшествието. Коментира се обстоятелството, че някои от нараняванията му са обяснени
2
като получени от съприкосновение с повърхности от автомобила въпреки своевременното
задействане на наличните въздушни възглавници. Намира още, че така както е описано от
вещите лица в последната приобщена съдебнотехническа експертиза относно получаването
на всяко едно нараняване разгледани в съвкупност, е абсолютно невъзможно същите да
бъдат получени по конкретно обяснения начин.
Акцентира върху установеното от разпита на болшинството от свидетелите
обстоятелство, че подсъдимия не е имал следи от кръв по себе си при инцидента, а следи от
такава са били налични след освобождаването му от ареста. Съобразявайки времето нужно
за съсирване на кръвта подсъдимия изключва възможността нараняванията му да са
получени вследствие ПТП. Коментира се също и възможността производството срещу
обвиняемия да протече по административен ред със съставяне на АУАН, за това, че е
самокатастрофирал и за това, че отказва да му се извърши проверка за алкохол.
Процесуалният представител на подсъдимия пространно коментира травмите
получени от двамата полицейски служители твърдейки, че не могат да се охарактеризират
като телесни повреди, а само като временен дискомфорт продължил неповече от два часа.
Последният довод изтъкнат в подкрепа на жалбата е твърдението, че произнасяйки се
първоинстанционния съд изцяло игнорирал част от доказателствения материал
съобразявайки само доказателствата подкрепящи тезата за виновност на подсъдимия.
Прокурорът не споделя доводите на жалбоподателя, приемайки, че коментираната
присъда е постановена в съответствие със закона и събраните по делото доказателства в
двете фази на наказателното производство.
Жалбоподателят И. моли въззивния съд да му отмени присъдата, тъй като не се
счита за виновен. Твърди, че виновни са полицейските служители, които упражнили насилие
спрямо него. Изразява съмнение относно достоверността на медицинските удостоверения
установяващи телесните повреди на полицейските служители приемайки, че последните са
симулирани страданията си.
Силистренски окръжен съд, наказателен състав, след като извърши цялостна
проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно
правомощията си по чл. 314 ал. 1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е неоснователна.
Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е следната:
На 12.01.2020г. вечерта, към 19.00ч., подсъдимият Н. Й. И. от гр. Силистра,
управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № СС ....... АМ след употреба на алкохол, и
при движението си по пътното платно през местността „Орехова гора“ в посока гр.
3
Силистра допуснал ПТП, при което автомобилът се ударил с предната си част в намиращ до
пътя електрически стълб. След подаден сигнал на място пристигнал полицейски патрул в
състав св. Тодоров и св. Пенчев, полицаи в група „ООР“ при ОДМВР – Силистра.
По данни на полицейските служители, същите в кръга на службата си поискал да
установят самоличността на лицето и собствеността на авариралия автомобил, но
подсъдимия отказал да изпълни разпорежданията им.
Поведението на подсъдимия наложило двамата свидетели да използват помощни
средства опитвайки да поставят белезници на И., който оказал съпротива, коео обусловило
нуждата от подкрепления.
На местопроизшествието пристигнали два нови екипа - св. Ив.Георгиев и св. Георги
Вълчанов - младши автоконтрольор, и другият в състав - св. С. Д. и св. П. Х.. Новодошлите
заварили св.Т. и св.П., изцапани с кал и подсъдимия, който бил вече с поставени белезници.
В присъствието на всички служители подсъдимият
Поради наличието на кръв в областта на главата, към челото, била извикана линейка,
като обаждането на тел.112 на 12.01.2020г. било регистрирано в 19.15ч. в Централата на
ЦСМП - Силистра. Пристигналият на място реанимационен екип в състав св.д-р П. С.,
св.С.В.- мед.сестра и св.П. Г. - шофьор на линейката, установили, че подсъдимият е с
белезници, св.В. видяла, че има травма по главата и че към него момент И. няма хематоми
под очите, което е потвърдено и от Св.С., който също не видял такива травми по лицето.
Подсъдимият бил откаран с линейката до ЦСМП - Силистра, където отишли служителите и
от трите полицейски екипа - св.И. Г., св.Г. В., св.Т. Т., св.В. П., св.С. Д. и св.П. Х.. Всички
свидетели присъствали на последвалите медицински манипулации са единодушни, че при
слизането от линейката подсъдимият И. имал кръв по лицето и бил във видимо нетрезво
съС.ие, залитал, клател се като вървял, както и че се държал грубо и арогантно с полицаите.
След, като св.Р. Д. почистила раната по лицето на И. му сложила превръзка, която
подсъдимият махнал. Свидетелка възприела, че И. е употребил алкохол. Дежурният лекар
св. д-р П. П. извършила преглед на подсъдимия, снела анамнеза, и отразила данните в
4
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози (л.76 ДП). Отразено било, че подсъдимият имал
мирис на алкохол, отричал употребата на такъв, резултатът от проверката с техническото
средство „Алкотест Дрегер“ –отчело алкохолно съдържание в кръвта от 2, 68 на хиляда
(вписано и в талона за изследване № 0060936 от 12.01.2020г., връчен на подсъдимия в
19.50ч - л.75 ДП). При извършване на медицинските ръцете на подсъдимия били освободени
от белезниците. След вземането на кръвната проба на подсъдимия отново били поставени
белезниците, за да бъде отведен, като същият поС.но се съпротивлявал, викал. Св. Г.влязъл в
манипулационната, където били останалите служители, а св.Д. и св. Г. стояли от двете
страни на врата близо до подсъдимия.
В момента, в който следвало да тръгнат, ставайки от кушетката, подсъдимият с крак
нанесъл силен целенасочен удар в лявото бедро на св. Г. в областта около коляното, където
останал отпечатък и бил получен дискомфорт около два часа. Подсъдимият нанесъл удар с
крак и към св.Д. в посока към слабините, но свидетелят бързо реагирал и с дясната ръка се
предпазил, при което ударът попаднал върху палеца на ръката. Поради буйството на
подсъдимия се стигнало и до сборичкване в помещението докато И. бъде изведен. Тези
събития са били пряко възприети от св. А. и св. С. Й., които наблюдавали и процесните
действия на подсъдимия през отворената врата на манипулационната стая. Вземането на
кръвната проба и нанасянето на ритника по единия от полицаите било възприето и от сина
на подсъдимия - св.Й., тъй като врата била отворена.
Подсъдимият И. бил задържан за срок 24 часа със Заповед от 12.01.2020г. на св. И. Г.
- командир в група „ООР“ при РУ - Силистра. На следващия ден - 13.01.2020г. в 19.00ч. бил
освободен и посрещнат пред РУ от сина си св.Й. и брат си св.И., които видели, че
подсъдимият И. имал хематоми под очите, по блузата му имало кръв. Св. Г. също възприел
появилите се синини под очите на подсъдимия, каквито нямал при задържането му предната
вечер.
5
По отношение на подсъдимия е било образувано наказателно производство и
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, приключило с одобрено от съда
споразумение по НОХД № 593/2020г. на Районен съд - Силистра, съгласно което
подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 12.01.2020г. в гр. Силистра, местност
„Орехова гора“, е управлявал моторно превозно средство - л. а. „Опел Вектра“, с рег. № СС
.......АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2,47 на хиляда,
установено по надлежния ред - с химическо и лабораторно изследване (по реда на Наредба
№ 1/19.07.2017г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози), и е приел да търпи една година лишаване от
свобода, с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години, и глоба в размер на
200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.
След инцидента на 12.01.2020г., същият ден св. Г. и св. Д. посетили специалист по
съдебна медицина за извършване на освидетелстване по повод съС.ието им, като
резултатите от прегледа на всеки от тях били отразени в издадените СМУ № 2784/2020г. и
СМУ № 2785/2020г.
От приетото като доказателство по делото заключение на съдебно-медицинската
експертиза за св.И. Г. се изяснява, че е било причинено увреждане, изразяващо се в контузия
на лявото бедро с кръвонасядане, обусловило болка и страдание. В поясненията си пред
съда вещото лице д-р И. конкретизира, че ударът е бил в коляното със синина в зоната,
където е попаднал удара, който и бил нанесен с достатъчна кинетична енергия, за да се
получат промени по меките тъкани.
Заключението по СМЕ, приобщено по делото, за св.С. Д., визира, че на същия са били
причинени увреждания, изразяващи се в контузия на първи пръст на дясната ръка с оток и
умерено изразен двигателен дефицит, обусловило временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Вещото лице пояснява механизма на получаване на увреждането, като
визира, че реално е имало усукване при нанесения удар - срещу пръста се получава
пресрещане с нанасящата удар повърхност (крак) със достатъчна сила и огъване на двете
6
ставички, които са в основната и средната става, водещо до разтягане, съпроводено с болка,
подуване и двигателен дефицит, който не продължителен и не налага специфично лечение.
Предвид данните за поведението на подсъдимия И. след ПТП-то и до момента на
задържането му в РУ - Силистра, в хода на досъдебното производство е назначена
съдебнопсихиатрична експертиза за изясняване въпросите за неговото психическо,
физическо и интелектуално съС.ие по време на извършване на физическите му действия
спрямо полицейските служители. В депозираното заключение се сочи, че подсъдимият И. е с
нормално интелектуално развитие и не страда от психично заболяване или физически недъг
респ. интелектуален дефицит и по време на процесните негови действия не е бил в
променено съС.ие на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Същевременно вещото лице
заключава, че към датата на вменените деяния 12.01.2020г. подсъдимият е бил в съС.ие на
обикновено алкохолно опиване, средна степен, експлозивната му разновидност, като е
разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си по
разумни подбуди, но е действал със снижен самоконтрол поради приетия алкохол. Вещото
лице - д-р Русчева подчертало пред първоинстанционния съд, че при такава степен на
алкохолно опиване е възможно някои детайли да се губят и човекът да няма спомен за тях,
като възприятията не са съвсем точни, мисленето става по-особено откъм тълкуване на
фрази и изрази. Подчертава, че последното не влияе на способността да се възприема
обкръжаващата действителност и подсъдимият е можел да направи преценка за промените,
които настъпват в нея.
Във връзка с така установените факти първоинстанционния съд изследвал и въпроса,
поддържан в защитната позиция на процесуалния представител на подсъдимия, дали и
доколко действията на последния по нанасяне на удари по полицейските служители св. Г. и
св. Д. са представлявали ответна реакция на оказано спрямо него физическо въздействие,
квалифицирано от защитата като насилие, резултат от което били видимите на 13.01.2020г.
синини и хематоми под очите, раната по скулата и насинявания по тялото. В рамките на
досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза, чието
7
заключение очертава, че подсъдимият И. е получил редица подробно описани наранявания,
за които вещото лице - д- р Т. И., е посочил като механизъм на получаването им по време,
място и начин при процесното ПТП и от действията на полицейските служители при
свалянето на земята на подсъдимия за поставянето на белезниците.
Посочените увреждания по подсъдимия И. са били констатирани от д-р И. след
освобождаването на подсъдимия от ареста на 13.01.2020г. при извършен преглед, пояснено
от вещото лице пред съда, като е дадено заключение, че тези увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
За да установи така очертаната фактология първоинстанционният съд се позовал на
депозираните пред съда свидетелски показания, тези на св.А., дадени пред друг състав на
съда и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК, частично от обясненията на подсъдимия,
писмените доказателства по делото - длъжностна характеристика и типова длъжностна
характеристика за „командир на отделение“ в сектор/група Охранителна полиция,
длъжностна характеристика за „старши полицай (водач на служебно куче)“ в сектор/група
Охранителна полиция, СМУ № 2785/12.01.2020г. за св.Д., СМУ № 2784/12.01.2020г. за св.Г.,
заключенията по СМЕ № 1503/2020г.за св.И.Г. и по СМЕ № 1502/2020г. за св.С. Д.,
съдебно-психиатрична експертиза за подс. И., Комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза от вещите лица д-р И. Х. С.ов, инж. Л. Д. Д. и П. М. И. /л.130 -
л.140/, медицинските документи от ЦСМП - Силистра /л.126-128/, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 12.01.2020 г. /л.76/; информация с рег. № 10586р-
84/15.01.2020 г. от Началника на Районен център 112 - Русе /л.102/; CD диск с номер на плик
10586р- 65/13.01.2020 г. /л.103/; заповед за задържане на лице с УРИ № 1886зз-9/12.01.2020
г. /л.106/, ; Съдебномедицинско удостоверение № 2786/2020 на Н. Й. И. /л.45/; Приемо-
предавателен протокол за предаване на ВД по ДП № 1886 ЗМ - 27/2020 г. по описа на РУ -
Силистра, пр. пр. № 100/2020 г. на Районна прокуратура - Силистра /л.48/; осем броя цветни
фотоснимки, справките за съдимост.
8
Възоснова на тези съвкупни доказателства районният съдия приел за установено по
несъмнен начин, че на всеки от двамата полицейски служители - св.Г. и св.Д. са били
причинени съответните телесни увреждания на датата 12.01.2020г. както и, че автор на
посегателството спрямо всеки един от тях е подсъдимият И.. Съдът е съобразил и
обстоятелството, че всеки от пострадалите служители е изпълнявал служебните си
задължения съобразно длъжностната си характеристика, които служители в процесната
вечер са били на работа и са се отзовали на искането за помощ от техните колеги при
проверката и задържането на подс. И. след ПТП-то. Изясненото по категоричен начин
нормално психическо, физическо и интелектуално съС.ие на подсъдимия през цялото
времетраене на процесните събития, без същият да е бил в променено съС.ие на съзнанието
като продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието поради употребения от
него алкохол - 2,47 на хиляда, мотивирало първостепенния съд да приеме, че И. е бил наясно
със случващото се, осъзнавал е всички свои действия и реакции и е бил в съС.ие да ги
контролира, въпреки снижения праг на този самоконтрол порази изпития алкохол.
Изложеното мотивирало съда да приеме, че подсъдимият Н. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал. 2, т.4 вр. чл.130, ал.2 НК по
отношение на св. Ивелин Георгиев Георгиев и на престъплението по чл.131, ал.2, т.3 вр.
чл.130, ал.1 НК за св. Свилен Илиев Дончев, като е причинил на всеки от тях лека телесна
повреда.
Районният съдия изчерпателно е преценил всички събрани доказателства и
доказателствени средства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност интерпретирайки
застъпената от подсъдимия хипотеза за осъществено полицейско насилие, което за оправдае
извършените от него действия на агресия спрямо полицейските служители. По конкретно
първостепенния съдебен състав е обсъдил констатациите на експертите по Комплексната
експертиза, имаща за предмет обстойното изследване на въпросите за вида на нараняванията
и механизма на тяхното получаване. Съдът е възприел заключението на вещите лица според,
които кръвонасяданията под очите - симетрично разположени, раната по дясната скула и
9
всички останали, без охлузванията в областта на лявата гривнена става и охлузване на
дясната подбедрица по предната повърхност, са получени вследствие допуснатото от
подсъдимия ПТП вечерта на 12.01.2020г. Според съда кръвонасяданията в областта под
очите на подсъдимия, без разкъсвания на тъканите, а само с разкъсване на кръвоносните
съдове, са се получили именно поради притискане на меките тъкани от дъгите на очните
орбити към предмет, който не е твърд, в случая въздушната възглавница, която се отворила
при катастрофата, и кръвта се е стекла в рехавите тъкани под очите. Относно
симетричността на тези кръвонасядания под очите визира, че са се възникнали вследствие
симетричното разливане на кръв в резултат от удара във въздушната възглавница, при който
удар водачът-подсъдим не е бил с поставен обезопасителен колан и ударът във
възглавницата е бил много силен поради движението на цялото тяло напред вследствие на
инерционните сили. Относно видимостта им е подчертано, че същата е налице с първи
признаци след първия час от получаването, а в зависимост от сърдечната дейност - при по-
ускорена такава, е възможно да се проявят и след 30 минути. За нараняванията в областта на
гърдите разяснява, че същите са в резултат от удар във волана като има отпечатък, както и
ударът в лявата половина на тялото. Съдът е възприел обяснението на вещото лице, че
всички тези наранявания, акцентирано за хематомите под очите не са получени при
въздействие на фактори извън ПТП-то, като експерта е подчертал, че при нанасяне на удари
с ритници или юмрук в областта на лицето - едната или от двете страни, няма да се получи
еднакво разположение на хематомите. Районният съдия е обсъдил обстоятелството, че
насилственото поставяне на белезниците на обвиняемия И. е извършено от св.Т. и св.П., но
не и от пострадалите служители св. Г. и св.Д., което поставя под съмнение наличието на
някакъв вид реципрочност в действията на подс. И. при неговите удари по пострадалите.
Коментирани са и показанията на св. А. и св. С. Й. - като странични наблюдатели, според
които полицаите не са оказвали никакво физическо въздействие спрямо подсъдимия при
пристигането в ЦСМП и по време на вземането на кръв до извеждането му. Посочените
свидетели пряко са наблюдавали случващото се, тъй като врата на манипулационната стая
10
към коридора е била отворена и се виждало какво става в помещението.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд. Тези фактически изводи са правилно изведени въз основа на
правилна оценка на доказателствения материал. Съдът обстойно е изследвал
противоречивите доказателствени източници и убедително е дал отговор защо, и на кои се
доверява, и кои не кредитира.
Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта им, че срещу
него е било упражнено полицейско насилие, а ги е възприел като защитна теза.
Обясненията на подсъдимия са непоследователни, вътрешно противоречиви и
неподкрепящи се от доказателствата по делото.
Горното обосновава становището на съда, че изводите досежно правнорелевантната
фактическа обстановка, са направени след обстоен преглед и професионална интерпретация
на събраните по делото годни доказателства и доказателствени средства. Нарушения при
оценката на доказателствата не се констатират. Такива не са допуснати и в хода на
съдебното производство, поради което и липсват основания за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане.
По тези съображения въззивният съдебен състав приема, че соченото от защитника на
жалбоподателя Н. И. незаконосъобразност на постановената присъда поради
противоречието й с материалния и процесуалния закон не е налице.
Въззивният съдебен състав не споделя довода изтъкнат в подкрепа на коментираната
жалба според, който атакуваната присъда е плод на едностранчив и превратен анализ на
доказателствената съвкупност и то при игнориране на част от годните доказателствени
средства. Напротив, както бе коментирано и по нагоре в мотивите, към настоящото решение
първоинстанционният съдебен състав е анализирал и обсъдил всички аспекти на
информацията установена от събрания по делото доказателствен материал, което от своя
страна е обусловило възможността за формиране на правилни правни изводи при
постановяване на крайния акт по делото.
Налице са както обективните, така и субективните признаци от състава на
повдигнатото обвинение и съдът правилно е признал подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението. Обосновано съдът е отговорил на всички възражения представени от
защитата. Въззивният съд напълно споделя изводите касателно правното значение на
заключенията на вещите лица изготвили назначените съдени експертизи. Заключенията на
експертите дават ясен и безпротиворечив отговор на въпросите относно генезата на
външните проявления на травмите получени от обвиняемия. Правилни и основани именно
на заключенията на експертите са изводите на съда че кръвонасяданията, охлузванията и
контузиите на И. са възникнали вследствие ПТП и принудителните действия на
11
полицейските служители по повод оковаването му с белезници наложено поради
съпротивата ме да изпълни полицейско разпореждане. Правилни са и изводите на съда
относно установеното агресивно поведение на И. спрямо пострадалите полицейски
служители получили контузии при изпълнение на служебните си задължения в
присъствието на св. А. и св. С. Й..
В тази връзка ОС приема, че не може да се кредитира твърдението на жалбоподателя,
че съда е основал изводите си само на показанията на полицейските служители.
По изложените съображения въззивния съдебен състав намира въззивната жалба с
която е сезиран за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди
атакуваната с нея присъда.
Основания за постановяване на оправдателна присъда липсват.
Наложените наказания са в минимума предвиден в закона, режимът за изтърпяването
е правилно определен, няма нарушения при приложението на чл. 66 ал. 1 от НК.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 от НПК, настоящият състав на
Силистренски Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25 от 04.07.2022г. постановена по НОХД №
816/2021г. на РС – Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12