№ 11516
гр. ., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря В.Х.К.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110117839 по
описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищeцът предявява искове за признаване за установено, че, не дължи чрез
принудително изпълнение, на ответника сумата от 10000лева- по предявения частичен иск,
част от цялата претенция за сумата 30000лева-вземане на ответника по изпълнителен лист,
издаден по нохд ./2007г., поради изтичане на абсолютна погасителна давност и при
евентуално твърдение – изтичане на 5-годишна давност.
Ответникът, в срока за отговор, признава иска, и прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, тъй като страните не
спорят по следните твърдения- в полза на ответника Г. А. на 27.1.2010г. по нохд ./2007г. е
издаден изпълнителен лист за вземане в размер 30000лева против ищеца, въз основа на
който ответникът е образувал ИД № . на ЧСИ ., по което не са извършвани действия по
изпълнението. ЧСИ е констатирала прекратяването, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Въз
основа на изпълнителния лист ответникът е образувал ИД . при ЧСИ ., като към 12.8.2022,
ЧСИ е констатирала прекратяването и на това изпълнително дело, на основание
чл.433,ал.1,т. ГПК.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение .91 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д.
1
.96/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение .56 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение .62 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от
22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение .59 от 18.06.2014 г. на ВКС по
т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д..448/2017г., допуснато до касационно
обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът
трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи
дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск.
Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от
ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в
отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения
установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за
завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва
правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на
иск.“
Обстоятелството, че ответникът е пристъпил към принудително събиране на
вземането си по изпълнителния лист, с искане за образуване на ново изпълнително дело,
следва да се разгледа на плоскостта на разноските, доколкото твърдението за погасителна
давност е признато с отговора на исковата молба, както и се признава искът. Не е налице
хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК, въпреки признанието на иска. Към датата на предявяване на
иска – 17.11.2021г. в СГС, изпълнително производство № . на ЧСИ . е висящо, което е
довело до предявяването на иска. Ето защо, ответникът следва да възстанови сторените от
ищеца разноски – сумата 400 лева държавна такса. Относно възражението за прекомерност
на платеното адвокатско възнаградение от 1430 лева, съдът намира същото за основателно,
тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност – проведено е
едно открито съдебно заседание, събирани са само писмени доказателства, спорният въпрос
между страните се концентрира относно дължимостта на разноските по спора, ето защо,
възнаграждение в почти двоен размер на минималното, което възлиза, съгласно чл.7,ал.2,т.3
НМРАВ, на 830 лева, е прекомерно, и съдът го намалява на минимума.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. В. Ц. ЕГН ********** с адрес град ., улица „.“ . не
дължи чрез принудително изпълнение на Г. А. А. ЕГН ********** с адрес град ., ж.к..,
блок ., . сумата 10000лева, по предявения частичен иск, от цялата претенция от 30000лева –
главница по изпълнителен лист, издаден на 27.1.2010г. по НОХД ./2007г. по описа на СГС,
2
НО, 9- ти състав.
ОСЪЖДА Г. А. А. ЕГН ********** с адрес град ., ж.к.., блок ., ., на основание
чл.78,ал.1 ГПК, да заплати на И. В. Ц. ЕГН ********** с адрес град ., улица „.“ . сторените
по делото разноски от 1230 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3