РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330117340 по описа за 2020 година
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД твърди, че на
01.12.2017г. е подписан Договор за кредит „************** г. между „Аксес Файнанс"
ООД като кредитор и И. К. В. като кредитополучател. С подписване на договора за
кредит кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от
Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита.
Със сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 25 септември
2019 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс" ООД, ****** и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *******, процесното
вземане било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С подписване на
процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД, се задължил да предостави на И. К. В.
револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева - главница , под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Според чл. 3, ал. 1 от Договора била предоставена
възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния
размер на кредитния лимит, а настъпването на падежа - 2-ро число от месеца,
съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависило изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит. С подписване на договора за кредит,
кредитодателят бил предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със
1
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят
можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на
картата и влизане в сила на договора за кредит, съставляващо изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и
Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна
платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. В договора била
предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните се съгласили да
бъде увеличен с подписването на Анекс към Договор за кредит ********* от 01
декември 2017 г. както следва: Анекс от 01.12.2017г., с който кредитният лимит бил
увеличен на 800 лв. Твърди се, че И. К. В. е усвоил сума в общ размер на 800 лева от
предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции
по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на
798.84 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената
и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на
0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 03 януари 2018
г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 07 март 2019 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата
са предвидени в чл. 22, ал. 1 от Договора. Дължимата договорна лихва била в размер
на 62.23 лева. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало предсрочно
изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 07 март 2019 г. Считано от
тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора ИВ. К. В. дължал заплащането на
мораторна лихва върху главницата в размер на 84.76 лева за периода от 08 март 2019 г.
- денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост до 16 юни 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. През целия срок на
валидност на договора, ответникът се задължил да заплаща до всяко 2-ро число на
месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на
горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ИВ. К. В. продължавал ВИНОВНО да не изпълнява
задълженията си. Ето защо се моли да се постанви решение, с което да се признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните
вземания срещу И.К.В., произтичащи от Договор за кредит *********от 01 декември
2017 г., сключен между И. К. В. и „Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес
Файнанс" ООД, в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г.,
Приложение № 1 към него от 25 септември 2019 г., а именно: 798.84 лева главница;
62.23лева договорна лихва за периода от 03 януари 2018 г. - датата на първата
транзакция по картата до 07 март 2019 г. - датата на настъпване на предсрочната
изискуемост; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 84,76 лева за
периода 08 март 2019 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване
предсрочната изискуемост до 16 юни 2020 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва същата като неоснователна и недоказана. Не оспорва сключването на договор
за кредит Бяла карта № 523221 от 01.12.2017г. с „Аксес Файнанс“ ООД за револвиращ
кредит в максимален размер на 200 лева, а не на 800 лева, както и сключването на
анекс към договора в размер на 800 лева. Не се оспорва усвояването на сумата от 800
2
лева, но се оспорва датата на нейното получаване, като се твърди, че е била получена
на 11.10.2018г., като претенцията за възнаградителна лихва следва да се начислява от
03.01.2018г. – датата на първата трансакция. Отрича се настъпилата предсрочна
изискуемост на взезмането поради обстоятелството, че такава не е била обявена на
длъжника. Оспорва размера на договорната лихва като прекомерен и претендира
нищожност относно клаузата в договора за кредит, касаещи уговарянето на тази лихва,
тъй като този размер надвишава трикратния размер на законната лихва.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени
искове е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Приложено е ч. гр. д. № 8239/2020г. по описа на ПРС, ХІV гр.с., от което се
установява, че по заявление на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника И. К. В. за вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение
до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК и същите се явяват процесуално допустими.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че на 01.12.2017г. е подписан Договор
за кредит ****************като кредитор и И. К. В. като кредитополучател за сумата
от 200 лева, а на 11.10.2018г. с анекс към договора страните са се съгласили
кредитният лимит да се увеличи на 800 лева.
От носно легитимацията на кредитора:
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Аксес Файнанс" ООД на
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД с приложение № 1 към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г., като под №*****от
приложението е посочен номер на договора, датата на договора и името и ЕГН-то на
кредитополучателя /виж л. 19 от делото/, ерго индивидуализиран е
кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна
част от договора. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително
писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Представени са и
доказателства за упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжника от
името на стария кредитор за цесията на вземането. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
3
начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о./. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3
ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Предвид изложеното съдът намира, че по производството се установява,
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит Бяла карта,
както и договор за цесия, съгласно който е цедирано вземането, произтичащо от
процесния договор за кредит, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен в
хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея,
поради което ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
въз основа на договор за кредит.
Съдът намира възражението в отговора на исковата молба относно това, че не
била обявена предсрочната изискуемост на кредита за неоснователно.
Видно от представения по делото договор за кредит на кредитополучателя е
предоставена възможността по всяко време да усвоява суми до максималния размер на
отпуснатия кредитен лимит, като на основание чл. 11 от договора кредитополучателят
е задължен да заплаща пълния размер на текущото си задължение на падежа, посочен в
чл. 3, ал. 2 от договора - всяко 2-ро число на текущия месец като сбор от усвоена и
непогасена главница, начисена и непогасена договорна лихва.. Във всеки един момент
от договора в зависимост от това дали са теглени и какви суми, както и дали са платени
в уговорения срок, .задължението на държателя на кредитната карта е различно и
падежиралите вноски ще са различни. От изслушаната съдебно-икономическа
експертиза се установяват датите и размерите на усвоените и платените суми по
кредита, като последното теглене на сумите е на 05.01.2019г. в размер на 30 лева, и
остатъчно задължение от 798,84 лева, с оглед на което съдът намира, че
претендираната сума за главница е била падежирала към датата на входиране на
заявлението, както и всички свързани с нея акцесории, както искът за главница следва
да се уважи като основателен и доказан. Относно претендираната мор. лихва върху
непогасената главница от 798,84 лева за периода 08.03.2019г. – 16.06.2020г. в размер на
84,76 лева искът следва да се уважи като основателен и доказан.
Относно възражението на ответника, че уговорената годишна договорна лихва
от 43,20% и дневен лихвен процен от 0,12 % е нищожна.
Тази клауза противоречи на добрите нрави, защото е предвиден необосновано
висок лихвен процент, като уговорянето на лихвен процент повече от три пъти на
законната лихва противоречи на изискванията за справедливост. Ето защо искът за
претендираната договорна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на база уважената част от исковете на ищеца ще се
присъдят разноски по съразмерност в заповедното производство в размер на 17,62 лева
за държавна такса и 34 лв. за юрк. възнаграждение, а за исковото в размер на 100 лева
за държавна такса, 168 лева възнаграждение за вещо лице и 100 лева за юрк.
възнаграждение. На ответника съобразно отхвърлената част от исковете се дължи 42
4
лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК ******срещу И. К. В., ЕГН **********
установителни искове, че ИВ. К. В., ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за
кредит************ от ********** г., сключен между „Аксес Файнанс" ООД като
кредитор и И. К. В. като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на
11.11.2016 г. с Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК ***** а именно: 798,84
лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.07.2020 г. до
окончателното изплащане; 84,76 лева мораторна лихва за периода 08.03.2019-
16.06.2020г.; като отхвърля иска за възнаградителна лихва в размер на 62,23 лева за
периода 03.01.2018 г. -07.03.2019 г., като неоснователен, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
8239/2020г. по описа на ПРС, ХІVІ гр. с-в.
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН ********** да заплати на Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК ******* разноски в заповедното производство в
размер на 17,62 лева за държавна такса и 34 лв. за юрк. възнаграждение, а за исковото
производство в размер на 100 лева за държавна такса, 168 лева възнаграждение за вещо
лице и 100 лева за юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК
******** да заплати на И. К. В., ЕГН ********** разноски от 42 лева адв.
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
5