Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260156
гр. ВРАЦА,28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в
публичното
заседание на 28.05.2021г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Ана Ангелова
в
присъствието на:
прокурора
секретар М.Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 179 по
описа за 2021 година,за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от П.В.П.
***,чрез процесуален представител адв.Д.Н. от ВрАК, срещу решение на РС
гр.Козлодуй от 18.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 834/2020г.,с което са уважени
предявените против въззивника установителни искове при условията на обективно
съединяване с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.327 ал.1 ТЗ,за
установяване дължимост на суми,представляващи главница-цена на продадени стоки
по договори за покупко-продажби,обективирани в два бр.Фактури от
06.04.2020г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 ГПК
по ч.гр.д.№ 590/2020г.по описа на РС Козлодуй.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно,необосновано
и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.Първоинстанционният съд не бил обсъдил в цялост
събраните доказателства,в резултат на което достигнал до неправилни правни
изводи.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество
от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения от въззивника иск.Навеждат
се доводи и за недопустимост на обжалваното решение.
Противната страна оспорва въззивната
жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба
за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,
и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на „ДУБЪЛ - ВЕ„
ЕООД със седалище и адрес на управление с.***,обл.Враца, с която е предявен иск
против П.В.П. *** по чл.422 ГПК за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 14 902,47 лева,
представляваща цена на продадени стоки – тор, семена и препарати по два бр. фактури
- №336/6.04.2020 г. и №337/6.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с № 299 от 16.07.2020 г. по ч.гр.д. № 590/2020 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй.
Поддържа се в исковата молба, че на
6.04.2020г. в село ***, с фактури № 336 от 6.04.2020 г. и № 337 от 6.04.2020 г.
е продал на ответника П.П. семена за посев и препарати на стойност 14 902,47
лева с ДДС. Фактурите били подписани от В. П. Д., който е баща на ответника и
действал като негов пълномощник. Стоките били предадени на пълномощника В. П. и
е следвало да бъдат заплатени на ищеца до 30.04.2020 г. по банков път, което не
е изпълнено. Предвид на това ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответника за цената на стоките, и съдът му е присъдил процесната сума със
заповед по чл.410 по частно гражданско дело № 590/2020 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй. Длъжникът е оспорил заповедта с възражение по чл.415 от ГПК,
поради което ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията му с ответника, че последния му дължи
процесното вземане за цена по договор за търговска продажба.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска .В писмения отговор
излага възражения, че няма търговски или други договорни взаимоотношения с
ищцовото дружество,и че не е получил семената и препаратите по двете фактури №№
336 и 337 от 06.04.2020 г. Признава, че не е платил на ищеца претендираната
сума, която счита, че не му дължи. Счита, че двете фактури, както и кантарната
бележка приложена към исковата молба не доказват наличието на сделка или друго
правоотношение между страните. Не оспорва фактурите и кантарната бележка и
признава факта, че на 06.04.2020 г. е била проведена среща между неговия баща В.
П. Д. и В. И. П. в качеството му на управител на ищцовото дружество , но той не
е знаел за нея и не е участвал.
Представени са от ищеца и ответникът не ги оспорва данъчна фактура №336 от
6.04.2020 г. и данъчна фактура №337 от 6.04.2020 г., в съдържанието на които се
съдържа информация за вида стоки –торове, семена и препарати, количеството,
стойността по двете фактури – 5 340 лева и 9568,47 лева с ДДС,или общо
14 902,47 лева с ДДС,срока и начина на плащане – на 30.04.2020 г. с
платежно нареждане, т.е. по банков път, имената и подписи на лицата за продавача
„ДУБЪЛ-ВЕ“ ЕООД, В. П. – управител и за купувача П.П. подписан от В. П.. Ищецът
представя и ответникът не оспорва и кантарна бележка от 6.04.2020 г.
удостоверяваща, че ответникът П.П. чрез В. П. *** е приел от ищцовото дружество
стоките предмет на двете цитирани по-горе данъчни фактури описани по вид и
количество. Кантарната бележка е подписана за приел стоките от В. П..
Ищецът е представил,и ответникът също не оспорва копие на извадка от
дневник на продажбите на дружеството от месец април 2020 г.,от която е видно,че
двете фактури от продажбата на стоките са
вписани в този дневник. Освен това от справката декларация по ЗДДС на стр.58 на
ищеца-търговец е видно обстоятелството, че стойността на двете фактури е отразена и в тази справка декларация от
месец май 2020 г.
По делото са събирани и гласни доказателства.
Св. В. Ц. работи при ищеца по трудов договор от години. Заявява,че е
присъствал при предаване на препаратите и семената за посев на В. П., когото
разпознава в съдебната зала . Според свидетеля стоките са предадени на В. П. в
базата на ищцовото дружество в село ***. В.П. дошъл с автомобил съпроводен и с
друга товарна кола (камион). Натоварили
в товарната кола първо торта, девет тона амониева и един чувал от 600 килограма
NPK. Започнали да товарят с фадрома, но не успели, и се наложило да продължат с
мотокар. След това от склада, който свидетелят лично отворил натоварили семената - царевица и
слънчоглед и препаратите. Царевицата била 17 чувала, а слънчогледа - 3 чувала.
Препаратите били почвен и вегетативен препарат за пръскане,не помни количествата.
При предаването присъствал и управителя на дружеството В. П.. След като
натоварили стоките издали товарителница на В. П.. Камионът потеглил, а той и В.
П. с автомобил го следвали, тъй като имали работа в гр.Козлодуй. Камионът със
стоките спрял в землището на село *** при кравеферма. Те също спрели там.
Управителя В. П. слязъл от автомобила и отишъл при В. П., за да оправят
документи. Свидетелят видял, че работници започнали да разтоварват семената и
препаратите от камиона във фермата. В последствие разбрал от управителя П., че
торовете и семената не са му платени, но не знае цената.
Свидетеля Г. М. също работи в ищцовото дружество като ***. Според свидетеля
дружеството се занимава със земеделие и мястото на работа е база в село ***. На
6 април 2020 г. бил на работа. Там бил и управителя В. П. и по негово нареждане
натоварили в камион на непознат човек торове - около 9 тона амониева и 600
килограма NPK, които били в чували. Освен торовете натоварили семена и
препарати. Семената били 17-18 чувала царевица и 5 чувала слънчоглед.
Препаратите не може да каже какви са, но били в туби. Първо опитали да
натоварят стоките с фадромата, но не се получило и ги натоварили с мотокар. Не
познава човека, на когото натоварили стоките, но го разпознава извън залата.
Знае от управителя В. П. за спор за цената на тези стоки. След като ги
натоварили той останал на работа в село ***.
Изслушан като свидетел е и В. П., който е баща на ответника. Той
свидетелства, че ответникът П.П. *** е регистриран като земеделски производител
и се занима с отглеждане на животни. Има животновъден обект в землището на село
***, което се потвърждава от представеното от ищеца писмо от МЗХГ, Областна
дирекция по безопасност на храните на стр.62 в делото. Потвърждава, че познава
управителя на ищцовото дружество В. П.. Заявява, че на 6.04.2020 г. е бил в
село *** при управителя на ищцовото дружество. Срещнали се след предварителен
разговор да закупи от него семена за посев, торове и препарати, за да засади
култури за изхранване на животите, които сина му отглеждал. Когато се срещнали
в село *** с В. П., имало работници, които работели в обекта. Тогава двамата се
уговорили да закупи от П. семената и препаратите и последният се съгласил и
изготвил и подписал две данъчни фактури, в които е записаната цената ,срока и
начина на плащане – 30.04.2020 г. по банков път. Свидетелят сам казал данните
записани във фактурите на неговия син за купувач и той подписал двете фактури.
Получил оригинали от тях. Отрича да е получил тогава стоките предмет на двете
фактури, а твърди, че е имал уговорка с П. да му ги достави в село ***
следващия ден. Не си спомня да е подписал кантарната бележка представена от
ищеца по делото и не разпознава на нея своя подпис. На следващия ден/според свидетеля/
управителят на дружеството П. не му доставил стоките, тъй като след телефонен
разговор помежду им възникнал спор за времето на плащане. Според свидетеля, П.
искал да получи цената при доставката на стоките, а свидетелят искал да плати
след време (ако е възможно на жътва, както сам поддържа). В тази част
показанията му противоречат на записаното във фактурите, че плащането ще бъде
на 30.04.2020 г. и по банков път, което свидетелят лично е удостоверил с
подписа си. Свидетелят потвърждава, че той е дал данните на сина си, за да ги
запише П. във фактурите за продажбата, но поддържа, че сина му не е знаел нито
за уговорката с ищеца да закупи стоките, нито за подписаните фактури. Твърди,
че ответникът не го е упълномощил за тези действия и когато е получил книжата с
издадената Заповед по чл.410 от ГПК за процесната сума е оспорил нейната
дължимост.
По делото е приложено ч.гр.д. № 590/2020 г. по описа на КРС удостоверяващо
проведено заповедно производство и издадената в полза на ищеца срещу ответника
заповед по чл.410 от ГПК, която е оспорена с възражение от ответника на
21.08.2020 г.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционния съд приел предявения иск за основателен и доказан и го
уважил.Приел е,че е налице търговска сделка по която ищецът е изпълнил
задължението си да достави стоките,предмет на продажбата,а ответникът не
изпълнил задължението си заплати цената им.Позовал се е на разпоредбата на
чл.301 ТЗ.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Сумата ,която се претендира в заповедното производство представлява цена за
закупени стоки .Претендира се по договор за търговска продажба – търговска
сделка, за която намира приложение ТЗ – арг. чл. 286 от ТЗ, съгласно който
търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от
него занятие и още - търговски са и сделките по чл.1 ал.1 от ТЗ
независимо от качеството на лицата, които ги извършват. По делото е
безспорно и страните не спорят, че ищцовото дружество „ДУБЪЛ-ВЕ” ЕООД е
търговец и се занимава със земеделие, а търговската продажба предмет на спора
безспорно е свързана с това му основно занятие.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ал.1 ТЗ е
консенсуален.При сключването на тази сделка страната може да действа лично или
да бъде представлявана.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че когато
действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в
гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато
ненадлежно представляваният не я потвърди.Когато ненадлежно представляваният е
търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако
търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването
се счита извършено чрез бездействие - чл.301 от ТЗ.
По делото по катеугоричен начин е установено, че ищцовото дружество
„ДУБЪЛ-ВЕ” ЕООД действащо чрез законния си представител В. И. П. – управител като
продавач и ответника П.В.П. *** чрез В. П. Д. като купувач на 06.04.2020 г. в
село *** са сключили договор за търговска продажба, с който ищецът продава на
ответника семена – 17 бр. чувала царевица и 3 бр. чувала слънчоглед за цена
5 340 лева, торове – 9 тона амониев нитрат, 600 кг. друг комплексен тор и
75 литра три различни препарата, за обща цена 9 568,47 лева с ДДС.
Установено е, че ищецът по повод договора с ответника е издал данъчна фактура
№336/6.04.2020 г. за продадените семена и данъчна фактура №337/6.04.2020 г. за
продадените торове и препарати. Двете фактури са подписани и приети за купувача
от В. П. Д. и ответникът не оспорва тяхното съдържание, нито подписи. За
получаване на семената, препаратите и торовете от продавача на 6.04.2020 г., В.
П. действащ за купувача П.П. е подписал и кантарна бележка. Цената на
доставените семена, препарати торове е 14 902,47 лева с ДДС,която до
настоящия момент не е изплатена.
Изложеното се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
писмени и гласни доказателства.
Свидетелят В. П. Д. потвърждава, че на 6.04.2020 г. в село *** с В. П.
управител на ищцовото дружество са постигнали съгласие за съществените елементи
от съдържанието на сделката за търговска продажба – за вида и количеството на
семената, торовете и препаратите, обект на продажба и за цената им. Той е
сключил сделката без да е бил изрично овластен от купувача негов син П.В.П..
Освен признанието на свидетеля за този факт съдът кредитира и двете неоспорени
от ответника данъчни фактури. Те са подписани от В. П. за купувач и подписът
изразява съгласието на автора с изявлението, което е материализирано в
документа за купувача - за закупените стоки, за цената им и за начина на
плащане. Константна е практиката на ВКС,както е изложил и първоинстанционния
съд,че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими
елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и
място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването
на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна
регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства,
релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод
на което е била съставена.
В този смисъл по делото е безспорно, че двете фактури издадени от ищеца
съдържат всички елементи от съдържанието на сделката.С оглед изложеното и
настоящият състав приема за доказано безспорно наличието на валиден договор за
търговска продажба сключен на 6.04.2020 г. в устна форма между ищцовото
дружество за продавач и ответника за купувач действащ чрез В. П. за продажбата
на семена – 17 бр. чувала царевица и 3 бр. чувала слънчоглед , торове – 9 тона
амониев нитрат, 600 кг. друг комплексен тор и 75 литра три различни препарата,
за обща цена 14 902.47 лева с ДДС.
Безспорно се установява от доказателствата по делото,че ищецът е изпълнил
задължението си за предаване на процесните стоки.Това е станало чрез св. чрез В.
П.. За това обстоятелство последният е подписал кантарна бележка, която не се
оспорва от ответника. В този смисъл са и показанията на свидетелите В. Ц. и Г.
М.,от които се установява
обстоятелството, че те лично са натоварили и предали на свидетеля В. П.
семената, препаратите и торовете описани във фактурите. От показанията на
свидетеля Ц. се установява и обстоятелство, че стоките са били разтоварени от
свидетеля П. *** представляващ ферма, което съвпада с установеното по делото,
че ответникът се занимава с отглеждане на животни в животновъден обект в
землището на с.***.Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели,които са последователни, отнасят се до основни факти от предмета
на доказване. Свидетелите дават логични и последователни показания по
основните факти относно обстоятелството, че лично те по време на работа в
изпълнение на задълженията си са натоварили и предали на свидетеля В. П.,
когото и двамата не познават, но разпознават в съдебната зала семена, препарати
и торове. Същите са непротиворечиви и относно вида на тези стоки и количеството
на всяка. Свидетеля В. Ц. е категоричен и при
проведената със свидетеля В. П. очна ставка, че именно на него на 6.04.2020 г.
в село *** са предали процесните стоки. Показанията на тези свидетелите
кореспондират и с останалите неоспорени по делото писмени доказателства –
данъчните фактури и кантарната бележка.
Свидетелят В. П. отрича да е получил стоките на 6.04.2020 г. при подписване
на фактурите, отрича и да е разтоварил стоките във фермата на сина си в село ***.
Отрича и да е знаел ответника за действията му по сключване на сделката с
управителя на ищцовото дружество.Съдът не дава вяра на показанията му в тази
насока,като отчита заинтересоваността му от изхода на делото,предвид близките
роднински връзки с ответника-баща и син,както и противоречието на показанията
му с показанията на останалите свидетели ,вкл.и със собствените му такива,както
и с писмените доказателства по делото.
Няма спор, че при сключване на сделката тя е подписана за
купувач от бащата на ответника В. П.,
който не е бил надлежно овластен да го представлява, но ответникът е приел
закупените семена, препарати и торове без да се противопостави и без да ги
върне на ищеца, поради което дължи цената на закупеното, която е изрично
записана във фактурите със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК. При търговските сделки, сключени
при липса на представителна власт,както се изложи е налице висяща
недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е
сключена сделката без представителна власт, т.е. по договор, сключен от името
на търговеца от лице без представителна власт, действието на това лице поражда правен
ефект за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако
търговеца се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора.
По делото безспорно се доказа, че на 6.04.2020 г. свидетелят В. П. след
като е получил процесните стоки ги е разтоварил във фермата на сина си купувач
по договора в село ***. Житейски логично и правдоподобно е,както е изложил и
първоинстанционния съд,че купувачът именно тогава е узнал за договора,и
доколкото по делото няма данни и доводи
да се е противопоставил, то настоящият състав намира, че той е потвърдил
действията на пълномощника,при което дължи цената на закупеното.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл. 327 ал.1 от ТЗ е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сторените от него разноски във въззивното производство,но същият не претендира
такива.
Водим от изложеното, ВрОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС
Козлодуй от 18.02.2021г.,постановено по гр.д.№ 834/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгл.чл.280
ал.3 т.1 предл.2 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........