О П Р Е Д Е Л Е Н Е И Е
№
гр. Русе, 06 януари 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в закрито заседание
на 06 януари 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при секретаря ………и в присъствието на прокурора ……. като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… ч.к.а.х.д. №438…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. по глава XIII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила частна жалба от „Сирма Приста“ АД, със
седалище в гр. София, против протоколно определение № 260082/06.10.2020 г.,
постановено по АНД № 1263/2020 г. по описа на Районен съд Русе.
С определението си районният съд е оставил без уважение искането на
дружеството за възстановяване на срока за обжалване на наказателно
постановление № 676/18.03.2020 г., издадено от председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, с наложено със санкционния акт на „Сирма
Приста“ АД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000
лева. На следващо място - прекратил образуваното въззивно производство,
поради пропуснат срок за оспорване на
наказателното постановление.
С частната жалба се възразява срещу прекратяването на въззивното производство.
Излагат се доводи, с които се твърди, че срокът за обжалване на наказателното
постановление не е започвал да тече, респ. е бил спрян по силата на ЗМДВИППП. Твърди, че не е налице хипотезата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както са приели административно-наказващият орган и
районният съд. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по спора - Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, чрез процесуалния си представител, е депозирал възражение, в което
изразява становище за нейната неоснователност. Моли касационната инстанция да
постанови определение, с което да остави в сила обжалваното определение на
районния съд.
След като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по въззивното дело
доказателства, Административният съд намира следното:
Частната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното
определение е прекратено производството по делото пред Районен съд Русе поради
недопустимост на жалбата като подадена против наказателно постановление, което е влязло в сила съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН.
За остави без разглеждане жалбата на „Сирма Приста“ АД и да прекрати
производството по делото районният съд е приел, че наказателното постановление
следва да се счита за връчено на наказаното дружество, на основание чл.58, ал.2
от ЗАНН, на 22.05.2020 г., от деня на извършеното от административнонаказващия
орган отбелязване. Оттогава е започнал да тече и 7-дневният срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН за обжалването на санкционния акт. Посочил е, че към датата на подаване
на жалбата – 22.06.2020 г., този срок бил изтекъл. Не били налице и основания
за възстановяване на срока за оспорване на НП, по повод на което представляващият
„Сирма Приста“ АД е изразил становище, че едва с получената покана за доброволно
изпълнение на 15.06.2020г. е узнал за санкционните актове, включително и
процесния. Дружеството обаче не представило доказателства през въззивната
инстанция, че искането е отправено в 7-дневен срок от отпадане на пречките за
пропускане на този срок, разписан в чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова и РРС приел, че
подадената след изтичането му жалба е недопустима, а образуваното по нея
съдебно производство следва да се прекрати.
Определението е правилно.
Неоснователни са оплакванията
на частния жалбоподател, според които срокът за обжалване на наказателното
постановление бил спрян, респ. не е започвал да тече по силата на ЗМДВИППП.
Фингираното връчване на
наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, чрез отбелязването
от административнонаказващия орган, е извършено на 22.05.2020 г., след отмяната
на извънредното положение на 13.05.2020 г. Досежно срока за обжалване на
наказателното постановление, на който е сложено началото с неговото връчване,
няма да е приложима разпоредбата на чл.4, т.1 от ЗМДВИППП, предвиждаща
удължаване с един месец от отмяната на извънредното положение на сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. От друга страна сроковете по ЗАНН, включително за
обжалване на наказателното постановление, не попадат в приложното поле на чл.3,
т.2 от ЗМДВИППП. В първоначалната редакция на този текст, включваща освен
давностните и „други срокове“ (т.е. преклузивните такива), сроковете по ЗАНН са
изрично изключени. След изменението на тази разпоредба (ДВ, бр. 34 от 2020 г.,
в сила от 09.04.2020 г.) тя остава да урежда единствено давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, а, както е известно, срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН е не давностен, а
преклузивен. Дори и да се приеме обратното, то, както беше посочено,
фингираното връчване е извършено на 22.05.2020 г., т.е. на самата дата, считано
от която е възобновено течението на спрените по време на извънредното положение
срокове по силата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 Г., в
сила от 14.05.2020 г.).
В случая, противно на
поддържаното от частния жалбоподател, са били налице предпоставките, обуславящи
приложението на чл.58, ал.2 от АНН. Жалбоподателят е търговско дружество,
поради което наказателното постановление правилно е било изпратено за връчване
на адреса му на управление, обявен в търговския регистър. Видно от
отбелязването в известието за доставяне, на този адрес не е намерено лице,
което да приеме санкционния акт, поради което пратката била оставена в
пощенската станция. Тъй като тя не била потърсена от своя адресат, на 21.05.2020
г. същата била върната на подателя си. Последният, в лицето на
административнонаказващия орган, с отбелязване на гърба на наказателното
постановление, приел, на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, същото за връчено на следващия
ден и дата – 22.05.2020 г.
Следва да се отбележи, че до
фингирано връчване на санкционния акт се е стигнало поради напълно
дезинтересираното процесуално поведение на законния представител на търговското
дружество-частен жалбоподател, видно и от обясненията на същия на л.12-13 от
въззивното дело, а именно предходния изпълнителен директор К.Л.. Частният
жалбоподател, като търговско дружество, е обвързан от процесуалните действия и
бездействия на своя представителен орган, поради което промяната в персоналния състав
на същия (смяната на изпълнителния директор) не е обстоятелство, което да
опорочава връчването на наказателното постановление или да налага повторното му
връчване на новия законен представител на дружеството.
Касационната инстанция намира,
че определението на районния съд не представлява „отказ от правосъдие“, както
твърди частният жалбоподател. Според ЕСПЧ,
правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде подлагано на
определени ограничения (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Golder v. the United
Kingdom, § 38; Stanev v. Bulgaria [GC], §§ 230). Това се отнася особено до
условията за допустимост на жалбите, тъй като по самата си природа тези условия
се нуждаят от регулиране от държавата, която има определена свобода на преценка
в това отношение (решение на ЕСПЧ по делото Luordo v. Italy, § 85). Правото на
достъп до съд може, при определени условия, да бъде обект на легитимни
ограничения, като например преклузивни срокове за упражняване на някои права
(вж. решение на ЕСПЧ по делото Stubbings and Others v. the United Kingdom, §§
51-52).
След като търговското
дружество-частен жалбоподател не е осигурило на адреса на управление лице,
което да получава кореспонденцията, предназначена за него, наказващият орган е
приложил предвидена в националния закон процедура по фингираното връчване на
санкционния акт. Неблагоприятните правни последици (изтичане на преклузивния
срок за обжалването му) са резултат от поведението на самото дружество, а не на
допуснати от административнонаказващия орган или от въззивната инстанция
нарушения на правото му на достъп до съд.
Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното определение е правилно, постановено е при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и като
такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила протоколно
определение № 260082/06.10.2020 г., постановено по АНД № 1263/2020 г. по описа
на Районен съд Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :