РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201172 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба от Т. Ч. Б., с ЕГН **********,чрез пълномощника адв.И. И.
от БАК против Наказателно постановление № К23-106-757394-F739086/13.11.2023 г. на
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 1, вр.чл.180,ал.2 от ЗДДС, на основание чл. 180,ал.2 вр.чл.180,ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 29594,75лв.
Със жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради издаването
му в разрез с административнопроизводствените правила, без ясно посочване на
конкретните измерения на тези нарушения, и със съображения за неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се поредица от тезисни съждения и аргументи в защитното
правоизключващо направление на позицията за неприложимост на правилото на чл.96,ал.1
ЗДДС и неправилна оценка от страна на наказващия орган на получените от проверяваното
лице приходи като облагаем оборот. Акцентира се, че тези приходи са формирани в
изпълнение на Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с
предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317 на МС,
което не би следвало да се квалифицира като обичаен оборот за стопанския субект, който да
предпоставя задължение за регистрация.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от пълномощника адв. И. И., който
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Настоява за допуснати несъответствия при самото
описание на нарушението, заложени в акта и наказателното постановление, като според него
описаното обуславя извод за наличието на множество отделни нарушения, всяко от които, се
изразява в евентуално неначисляване на ДДС, за всеки от месеците в периода 22.06.2022г. до
1
12.10.2023г.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К. Т.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.Счита за
безспорно доказано осъществяването на допуснато от търговеца нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС,
изразяващо се в неподаване в срок заявление за регистрация,както и на нарушение, съставляващо
неначисляване на изискуемия ДДС, за периода, конкретизиран в НП.
Съдът, след индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото
доказателства, независимо от направените оплаквания в жалбата и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Т. Ч. Б. с ЕГН ********** бил регистриран като осигурител с
първоначална регистрация на 22.06.2020 год. и с променен ЕИК: *********. Същият бил
регистриран със седалище и адрес на управление - гр.*********************
Предметът на дейност, осъществяван от жалбоподателя се изразявал в настаняване
на лица, търсещи временна закрила в РБ, по Програма за ползване на хуманитарна помощ.
Жалбоподателят бил вписан в Регистъра на местата за подслон и предоставящи услуга по
настаняване и изхранване на лица, търсещи временна закрила в РБ вследствие на военните
действия в Р Украйна. Посочената дейност била осъществявана в къща за гости , находяща
се в *****************. Във вр. с изискани документи по проверката били представени
банкови извлечения за периода 01.01.2022 г.-30.06.2023 г., въз основа на които са
материализирани фактическите установявания на приходния орган в Протокол №П-
02000223133011-073-001/10.10.2023 г.,според които в посочения период данъчно
задълженото лице е реализирало облагаем оборот за 12 месеца преди текущия, надвишаващ
50 000 лв., като размерът на реализирания облагаем оборот за период от 01.01.2022 г,.-
31.05.2022 г. /с произход основно от получени суми по Програма за хуманитарно
подпомагане на разселени лица от Украйна през 2022 г.от Министерство на туризма/
възлиза на 73 373, 07 лв.
Срещу жалбоподателя Т. Б. инспектор по приходите Е. К. съставила АУАН
№F739086/12.10.2023 г., с който констатирала,че жалбоподателят като данъчно задължено
по ЗДДС лице не е спазило законоустановения срок, визиран в чл.96,ал.1 ЗДДС за подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС, съгл. което правило всяко лице с облагаем оборот
50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е
достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по чл.96 ЗДДС. Според
фактическите отношения, отразени в АУАН, за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2022
г.лицето е формирало облагаем оборот в размер на 73 373. 07 лв. и е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС до 07.06.2022 г. Това заявление не е било подадено от
задълженото лице, което на основание чл.102 от ЗДДС е предпоставило орган по приходите
да регистрира лицето по същия закон. За проверката по регистрация по чл.96,ал.1 ЗДДС бил
съставен горепосочения протокол Протокол №П-02000223133011-073-001/10.10.2023 г. и
Акт за регистрация по ЗДДС № 020422303977277/10.10.2023 г., който е връчен на 12.10.2023
г. Отбелязано е още, че лицето, на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС дължи данък за
2
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано
от органа по приходите, т.е. за извършените облагаеми доставки от 22.06.2022 г. до
12.10.2023 г., които са в размер на 328 830, 53 лв., за които се дължи ДДС в размер на
29 594, 75 лв. Посочено и ,че размерът на оборота е определен от органа по приходите,
съгласно представени банкови извлечения на лицето за период 01.01.2022 Г. -30.06.2023 Г.
Посоченото противонормено поведение е субсумирано от актосъставителя съгласно
разпоредбата на чл.180,ал.2 ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
който го подписал без да посочи възражения. В срока по чл.44,ал.1 ЗДДС постъпили
писмени възражения, идентични с изложените в жалбата.
Въз основа на съставения акт на 13.11.2023 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката- Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, счел фактическите
констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в
което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с
материализираната в АУАН и от правна страна била прецизирана правната квалификация на
нарушението като такова по чл.96,ал.1 от ЗДДС вр.чл.180,ал.2 ЗДДС. Предвид идентично
възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността
на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.180,ал.2 вр.чл.180,ал.1
ЗДДС наложил на нарушителя глоба в размер на 29594, 75 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своята
вътрешно-логическа характеристика, произход и информативност, формират единна и
непротиворечива доказателствена верига, която е непрекъсваема по своята еднопосочност и
необорена от други валидно събрани и ангажирани от страните доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице – инспектор по приходите в НАП
/Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП/. При провеждане
на административнонаказателното производство са спазени сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3
от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, рефлектиращи негативно върху същностния аспект на правото на защита, които
ограничават възможностите на административнонаказаният субект да разбере
точно,еднозначно и недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими
3
към състава на предявеното му с АУАН нарушение. В този съдът отчита,че са допуснати
съществени процесуални пропуски в еднозначното и ясно описание на същността, формата
и вида на нарушението, с което е дерогиран задължителният минимален стандарт, съгласно
разпоредбите на чл. 42,ал.1,т.4 и чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно,
за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателят, тъй като едновременно са изложени
фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения - по чл. 96, ал. 1
ЗДДС/неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС/, за която в закономерна връкза е
приложима административнонаказателната разпоредба на чл. 178 ЗДДС, предвиждаща,че данъчно
задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба
- за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.В този контекст с изчерпателното описание на
фактите: „за периода от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г.лицето формира облагаем оборот в
размер на 73 373. 07 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до
07.06.2022 г. Заявление не е подадено от задълженото лице.“се очертава фактическата
рамка на нарушение по чл.96,ал.1 ЗДДС, за което приложимост намира санкционният състав
на чл.178 ЗДДС.
От друга страна от структурираното фактическо описание и формулировките, целящи да
прецизират съставомерните факти,се извежда описание на факти, относими към друг състав на
нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС - неначислен ДДС поради неподаване на заявление и
нерегистриране в срок от Т. Б.,за което е приложима административнонаказателната разпоредба на
180,ал.2 вр.чл. 180, ал. 1 ЗДДС. В синхрон с допуснатата липса на симетрия между еднозначно
поддържана теза за нарушение от определен вид, съответстваща правна квалификация и
санкционен състав, по неясен начин е индивидуализирана правната квалификация на нарушението
, съчетаваща некореспондиращи си материална и санкционна норма- чл. 96, ал. 1 ЗДДС, но във вр.
чл. 180, ал. 2 ЗДДС. Същевременно с НП на жалбоп одателя е наложена глоба на основание чл.
180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС в размер на ДДС, начислен от АНО по силата на фикцията
чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните
задължения на лицето, в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите. С оглед на това и установените по-горе факти
наказващият орган приел,че за извършените доставки след 22.06.2022 г. до 12.10.2023 г.,
които са в размер на 328 830,53 лв. спрямо Т. Б. е приложим редът на облагане с данък по
чл. 102, ал. 3,т.1 от ЗДДС, съгл.който дължимият ДДС е в размер на 29 594, 75 лв. По
изложените съображения и независимо направената привръзка в НП между нормите на чл.
180, ал. 2 и чл. 180, ал. 1 ЗДДС е останала неизяснена действителната воля на
административнонаказващия орган относно естеството на вмененото нарушение на Т. Б.,
дали се касае за неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, за което
приложима би била санкционната норма на чл.178 ЗДДС или за неначисляване на ДДС, като
4
в този контекст неясна остава и данъчната основа, върху която е начислен данъка и
определен размера на наложената глоба на жалбоподателя. Сочените пропуски са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице и препятстват съдебния контрол за
законосъобразност на НП./ в т.см. по аналогични по правна специфика казуси виж Решение
№ 797 от 16.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 667/2022 г. Решение № 862 от
28.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 892/2022 г. И др./ Така в Решение № 30 от
4.01.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1593/2012 г. "На първо място, така както е
описано извършеното от лицето нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано
– за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, за това, че не е
начислявало ДДС през периода 15.09.2011 г. до 27.11.2011 г. или и за двете.“
Волята на административно-наказващия орган не може да се извежда по
тълкувателен път чрез формиране на предположителни изводи за твърдяната хипотеза на
нарушението. В
наказателното постановление като правно основание за ангажиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е посочена разпоредбата
на чл. 180, ал.2 от ЗДДС, съгласно която алинея 1 се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало
по този закон в срок. Съгласно чл. 180, ал.1 от ЗДДС приложима по силата на
препращащата разпоредба на чл. 180, ал.2 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че за съставомерността на деянието
по чл. 180, ал.2 от ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител да не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС, да не се е регистрирало по същия закон в срок и да не е
начислило дължимия от него ДДС.
Съгласно чл. 102, ал.5 от ЗДДС задълженията по ал.3 и ал.4 се определят с ревизионен акт
по реда на ДОПК.
Видно от обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление, в тях са
посочени размерът на дължимия от жалбоподателя ДДС за периода от 22.06.2022 г. до
12.10.2023 г. -29 594, 75 лв. при извършени облагаеми доставки в размер на 328 830,53 лв.,
но не е пояснено как е формиран изводът за облагаемия оборот и как неначисления ДДС е
определен от органа по приходите. В нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН словесното описание на административно нарушение в АУАН и в наказателното
постановление е непълно, не са посочени и доказателствата, които го потвърждават,като
общото позоваване на анализ на банкови извлечения не е достатъчно. Именно това е пречка
нарушението да бъде индивидуализирано, което наред с неточната му правна квалификация
по чл. 96,ал.1, вр.чл.180,ал.2 от ЗДДС, вместо по чл. 180, ал.2 във вр. чл. 102, ал.3, т.1
от ЗДДС, накърнява правото на лицето, сочено като нарушител да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и да
организира адекватно защитата си.
5
Непосочването на начина на определяне на размера на дължимия и неначислен ДДС и
неточната правна квалификация на нарушението препятства и съда да извърши контрол за
съответствието на наказателното постановление с приложимия материален закон.
В тази връзка допълнително следва да се посочи, че позицията на
актосъставителят,заявена едва в хода на съдебното дирене, според която в случая с
F739086/12.10.2023 г. на жалбоподателят е предявено обвинение за административно
нарушение по чл.180,ал.2 ЗДДС, не може да санира изначално допуснатата неяснота при
еднозначното описание на нарушението. На следващо място, видно от мотивите на Решение
№3079/17.04.2024 г. адм.д.№100/2024 г. ,в което е разгледана жалбата на Т. Б. против
процесния Акт за регистрация по ЗДДС №020422303977277 от 10.10.2023 г. се касае -/л.33
гръб, последен абзац/ за допуснати грешки от инспектора по приходите при изчисляване
размера на реализирания оборот от жалбоподателя за м.07 и м.08.2022 г.,които месеци
съгласно установителната обстоятелствена част на АУАН и НП попадат в изследвания
период 22.06.2022 г. -12.10.2023 г., за който жалбоподателят е санкциониран на осн.
чл.180,ал.2 вр.,чл.180,ал.1 ЗДДС с глоба в размер на неначисления и дължим ДДС.
Следователно фактическото твърдение на АНО относно достигнат облагаем оборот в размер
328 830, 53 лв. за период 22.06.2022 г. -12.10.2023 г. е неправилно,поради погрешно
изчисляване размера на оборота за м.07 м. 08.2022 г., което обосновава и крайният извод за
неправилност на определения неначислен и дължим ДДС 29 594,75 лв.,както и посочената
неяснота относно начина на определянето му. Още повече, че разпоредбата на чл. 102, ал.5
от ЗДДС , в сила от 01.01.2018 г.- относимата редакция към момента на проверката, е
изисквала, задълженията по ал.3 и ал.4 да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК,
какъвто актосъставителят отрече да е издаван. Този пропуск става още по –ясен и
категоричен с оглед установяванията в представеното от пълномощника на жалбоподателя
Решение по жалба срещу акт за регистрация по ЗДДС №123/28.12.2023 г. на Началник на
отдел „Обжалване“ в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
ЦУ на НАП,в което на л.30 гръб е посочено,че е допусната грешка при определяне на
оборота за два от периодите, а именно за м. 07.2022 г.неправилно органът по приходите е
определил оборот в размер на 62 807,10 лв.,като е пропуснал да отрази плащане в размер на
1 263, 87 с наредител Booking.com, постъпило по банкова сметка на проверяваното лице на
28.07.2022г. В същото решение е посочено и,че за периода м.08/2022 г. е допусната
техническа грешка в таблица на стр.4 от Протокола №П-02000223133011-073-001/10.10.2023
г.,като е посочен оборот от банкови извлечения в размер на 117 903, 43 лв.,вместо в размер
на 17 903, 43 лв. Посоченото разминаване със 100 000 лв. на облагаемия оборот от доставки
за периода 22.06.2022 г. -12.10.2023 г. е безспорно в ущърб на жалбоподателя и рефлектира
негативно върху правната му сфера при индивидуализация на административната санкция, в
случай,че се приеме,че според АУАН и НП се касае за осъществен състав на нарушение на
чл.180,ал.2 ЗДДС.
Единствено за пълнота на правния анализ за удовлетворяване на поставения в жалбата логически
6
минимум,свеждащ се в декларация за невярна юридическа интерпретация на установените факти
относно качеството на достигнатия оборот, с оглед източника на този оборот – парични средства,
преведени от Министерство на туризма по Програма за ползване на хуманитарна помощ от лица,
търсещи временна закрилка в РБ, приета от МС, съдът намира следното:
При установените безспорно обстоятелства за реализирани приходи от плащания
на Министерството на туризма в периода 01.01.2022 г. – 31.05.2022 г. в размер на 73 373, 07
лв. по изпълнение на Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна
с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317 на МС
съдът единствено за пълнота на изложението намира за необходимо да даде съдържателен
отговор на въпроса, дали същите представляват за жалбоподателя независима икономическа
дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и ако е така – дали е достигнат облагаемият
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчнозадължено лице по смисъла
на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от
целите и резултатите от нея.
Съгласно чл. 9 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност "Всяка дейност на
производители, търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и
земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за "икономическа дейност".
Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от
дефиницията на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. С оглед на това съдът приема, че правилно приходните
органи са приели, че дейността на жалбоподателя през проверявания период и конкретно в
период 01.01.2022 г. – 31.05.2022 г. изпълва съдържанието на законовата дефиниция за
независима икономическа дейност. Що се отнася до основния правнозначим въпрос за
определяне вида на реализирания доход и правните основания за категоризирането му като
доход от стопанска дейност.
В чл. 96, ал. 4 от ЗДДС изрично е посочено, кои доставки не се включват в
облагаемия оборот, а именно доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната
дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето,
както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.Сумите,
които жалбоподателят е получил от Министерство на туризма в периода от 01.04.2022 г. до
31.05.2022 г., а и впоследствие в периода м.07.2022 г. до м.10.2023 г. представляват
хуманитарна помощ, предоставена по Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица,
търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в
Украйна, със срок на действие до 31.05.2022 г. и продължаващата я Програма за
хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в
Република България, приета с Решение № 317 на Министерския съвет от 2022 г., изменена и
допълнена с Решения № 535, 665, 856, 909, 963, 1038 на Министерския съвет от 2022 г. и
Решения № 141, 212, 323, 454 и 660 на Министерския съвет от 2023 г. Съгласно сочените
програми хуманитарната помощ е предоставена за настаняване (подслон) и/или изхранване
на бежанците от Украйна в места за настаняване, вписани в Националния туристически
регистър или в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър за места за
подслон бежанците от Украйна. Независимо, че помощта е предоставена на тези лица,
същата е изплатена директно на жалбоподателя в изпълнение на Програмите като насрещно
7
плащане за извършените от него доставки на услуги по тяхното настаняване по смисъла на §
1, т. 45 на ДР на ЗДДС в стопанисваната от него къща за гости, която е категоризирано
място за настаняване
Не се спори, че жалбоподателят е вписан в Регистъра на местата за подслон и предоставя
услуга по настаняване и изхранване на лица, търсещи закрила в съсобствен в условия на
СИО недвижим имот къща за гости ‚Флора-ПОМ“ в гр.Поморие, във вр. с което е получавал
плащания от Министерство на туризма. Според настоящия състав извършването на
настаняване, включително на лица търсещи временна закрила в България по посочената
Програма, приета с Решение на МС, представлява услуга по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 66а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022
г.) ставката на данъка е 9 на сто за доставката на услуга по настаняване, предоставяно в
хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно
настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място
на изпълнение на територията на страната. Това нормативно съдържание на цит.
разпоредба реципира и възпроизвежда изцяло нормата на чл.66,ал.2, т.1 ЗДДС в редакция
към 1.01.2022 г., претърпяла законодателно изменение с оглед сегашната редакция на
чл.66,ал.2 ЗДДС.- бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. )
Съгласно т.2 на Решение № 317 на МС от 20.05.2022 г. за приемане на програма за
хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в
Република България Помощта се предвижда да се използва, както следва: 1) Приоритетно в
обекти, вписани в създадения за целите на изпълнението на програмата Регистър на места за
подслон, или 2.) В категоризирани или регистрирани места за настаняване, вписани в
Националния туристически регистър;
А според Раздел I. Регистър на места за подслон от Приложение 1 За
изпълнението на Програмата се създава Регистър на места за подслон (РМП), настанили
лица с временна закрила, като част от Националния туристически регистър. /…/В този
регистър се вписват само такива места, които са предоставили подслон, и които не са
вписани в Националния туристически регистър. Тези обекти не са категоризирани и
регистрирани доставчици на туристически услуги по настаняване по смисъла на Закона за
туризма. Съгласно т.20 на цитираното решение, отчитането и разплащането на
предоставената хуманитарна помощ по Програмата се извършват по реда на Приложение №
1. Според Приложение № 1 Ред за отчитане и разплащане на предоставената
хуманитарна помощ по Програмата. Раздел III. Размер на помощта за предоставяне
на услуги. Документиране на извършените услуги. Предприятия или лица, които
упражняват дейност в обектите, вписани в НТР и РМП могат да получат плащане за
предоставяните от тях услуги както следва:
а) за нощувка и изхранване (закуска, обяд и вечеря) в общ размер на 15 лв.
(петнадесет лева) без ДДС, респ. 16,35 лева (шестнадесет лева и тридесет и пет
стотинки) с включен ДДС при ставка в размер на 9% за категоризираните места за
настаняване и 18,00 лева (осемнадесет лева) с включен ДДС при ставка в размер на 20% за
некатегоризираните места за подслон. Разходите за ДДС са за сметка на Програмата.
8
б) за подслон без изхранване с размер на помощта от 10.00 лв. (десет лева) без
ДДС, респективно 10,90 лева (десет лева и деветдесет стотинки) при ставка в размер на
9% за категоризираните места за настаняване и 12,00 лева (дванадесет лева) с включен
ДДС при ставка в размер на 20% за некатегоризираните места за подслон. Разходите за
ДДС са за сметка на Програмата.
В случая краен потребител на процесните услуги по настаняване, диференцирани
от дефинираната доставка на туристически услуги по настаняване по смисъла на Закона за
туризма са чужденци, на които е предоставена временна закрила. Доставчикът е лице, което
упражнява дейност в обект, вписан в Регистъра на местата за подслон. Това лице е доставчик
на облагаеми услуги със ставка 9% , плащането по които е договорено да става от
Министерството на туризма със средства, предмет на въпросната Програма, приета с
Решение № 317 на МС ОТ 20.05.2022 г., при условията на Приложение № 1 Ред за
отчитане и разплащане на предоставената хуманитарна помощ по Програма за
хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила
в Република България
Възнаграждението за лицето,упражняващо дейност в обект, вписан в РМП е в
размер на изчислената помощ, съответстваща на броя нощувки според регистрациите в
Единната система за туристическа информация /ЕСТИ/ на настанени лица с временна
закрила за отчетния период, и плащанията за помощи имат характеристика на насрещна
престация по доставките на услуги за лицето, извършващо дейност в съответния обект на
настаняване. Данъчната основа на получените плащания от помощи попада в нормативния
обхват на третиране съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС, съгласно който данъчната основа се
определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо
на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в
левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС,
данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с
доставката. Националната разпоредба на чл. 26 ЗДДС изцяло съответства на тази на чл. 73
от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и предшестващата я разпоредба на член
11, буква А), параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г.
относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху
оборота Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (Шеста
Директива). Целта на посочената разпоредба от Директивите за ДДС, която определя
данъчната основа на облагаема доставка, е да се вземе предвид насрещната престация,
платена за доставката на стока или услуга, така че да бъде отразена цялата действителна
стойност на доставката или на услугата. За тази цел посочената разпоредба включва в
данъчната основа като насрещна престация субсидиите, пряко свързани с цената на тези
доставки. (вж т. 35 от мотивите на Решение от 9 октомври 2019 г. по съединени дела С-
573/18, С-574/18 на СЕС, ECLI: EU: C: 2019: 847. / В т. 34 на визираното решение понятието
„субсидии, пряко свързани с цената", по смисъла на член 11, A, параграф 1, буква а) от
Шеста директива обхваща само субсидиите, които представляват пълната или частична
9
насрещна престация за доставката на стоки или услуги и които са изплатени от трето
лице на продавача или доставчика (решение от 15 юли 2004 г., Комисия/Германия, C-144/02,
EU:C:2004:444, т. 31 и цитираната съдебна практика).
В същия смисъл е и Решение от 9 октомври 2019 г. на Съда на ЕС по съединени дела С-
573/18 и С-574/18.
Относима в случая е хипотезата на чл.26,ал.3,т.2 ЗДДС, която гласи,че данъчната
основа по ал. 2 се увеличава със всички субсидии и финансирания, пряко свързани с
доставката. В дефинитвната легална рамка в пар.1, т.15 от ДР на ЗДДС са набелязани
същностните белези на понятието „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка", а
именно субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на
предоставяни стоки или услуги. За да се ограничат възможностите за неправилно правно-
нормативно тълкуване на това понятие, пар.1,т.15 от ДР на ЗДДС е направено следното
разграничение относно допустимите изключения: Не са субсидии и финансирания, пряко
свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покрИ.е на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобИ.е или ликвидация на активи.
Насрещните престации под формата на плащания от бюджета на Министерството
на туризма за посочените услуги, предоставяни от лицето -жалбоподател, упражняващо
дейност в обект, вписан в Регистъра на местата за подслон, не могат да бъдат
класифицирани нито като субсидии и финансиране, предназначени за покрИ.е на загуби;
нито като финансиране на разходи, включително за придобИ.е или ликвидация на активи.
Касае се именно за плащане на възнаграждение, представляващо стойността на извършените
от доставчика услуги по настаняване на получилите временна закрила в РБ лица от
Украйна,- услуги, съответстващи на минимизирани стандарти за настаняване,очертани в т.4
от Програмата. От буквално езиково и сравнително тълкуване на регулацията в
Приложение № 1 на Прогарамата, озаглавения там Раздел III. „Размер на помощта
за предоставяне на услуги“, в който е залегнало, че Предприятия или лица, които
упражняват дейност в обектите, вписани в НТР и РМП могат да получат плащане за
предоставяните от тях услуги. Това плащане е диференцирано според социалния и
материален обхват на услугите- за нощувка и изхранване или за подслон без изхранване,
като стойността на плащанията също варира според утвърден разграничителен критерий –
дали услугите се предоставят в категоризирани места за настаняване или в некатегоризирани
места за подслон, на която плоскост и съобр. различията отосно доставчика се прилага и
различна данъчна ставка 9% или 20% ДДС.Както вече бе подчертано, в съответствие с
легалното определение на § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от
ЗДДС се прилага, когато субсидията е пряко свързана с цената на въпросната сделка. В
конкретния случай дължимите и получени плащания са в точна и пряка причинно-
следствена връзка с доставката на точно измерени услуги, като помощта се предоставя,
доколкото тези услуги действително са предоставени, и в този смисъл тези плащания имат
характер на "субсидии, пряко свързани с цената". Предвид изложеното, представената
10
помощ представлява плащане от трета страна за облагаеми доставки , които услуги попадат
в обхвата на облагаемите по смисъла на ЗДДС услуги./ в т см. виж Решение № 3277 от
19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2023 г., VIII о.,/
Изцяло в този смисъл е и Решение № 3079 от 17.04.2024 г. на АдмС - Бургас по адм. д. №
100/2024 г.,с което по повод жалба на Т. Б. срещу Акт за регистрация по ЗДДС №
020422303977277 от 10.10.2023 г.,, в което е прието: Обстоятелството, че настаняването на
бежанци не е обичайна дейност и че причината за извършването на тези доставки на услуги от
жалбоподателя, съответно за получаването на сумите, са военните действия в Украйна, не ги
превръща в освободени доставки по смисъла на ЗДДС, тъй като това не е предвидено със закон.
Същите представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Без значение е
обстоятелството, че разходите за ДДС за тези доставки са за сметка на държавата.“
Тези изводи обаче не променят констатацията за допуснато неотстранимо съществено
процесуално нарушение, свързано с еднозначно очертаване на вида и обективните
характеристики на нарушението,неговата правна квалификация, респ. на кореспондиращата
санкционна разпоредба. Съдът не може да извлича по тълкувателен път волята на
административнонаказващия орган и така да изземва функциите му, за да диференцира дали се касае за
допуснато нарушение на чл.96,ал.1 ЗДДС във вр. с очертания в АУАН и НП период на достигане и
превишаване на минималния облагаем праг 50 000 лв. от 01.01.2022 г. -31.05.2022 г. с посочения
достигнат оборот в размер на 73 373.07 лв. или за нарушение на чл.180,ал.2 ЗДДС във вр. с посочения
неначислен ДДС от 29 594,75 лв. при облагаеми доставки за периода в размер на 328 830, 53 лв.
Изложеното мотивира съда да приеме, че допуснатите нарушения на процесуалните правила при
съставяне н АУАН и на наказателното постановление са от категорията на съществените, обуславящи
отмяната на същото като незаконосъобразно.
Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон
поради неправилно прилагане на относимата редакция на чл.96,ал.1 ЗДДС /ако се приеме,че
нарушението е такова по чл.96,ал.1 ЗДДС/,с което е дерогирано принципното правило на
чл.3, ал.2 ЗАНН, установяващо, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя.
Действително редакцията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2022 г., в сила от
18.02.2022 г.), действала към м.май 2022 г. гласи, че : Всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок
от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон.“ Според заключението на приходния орган,в чийто базис са вложени
резултатите от анализ на банкови извлечения на задълженото лице, прагът за регистрация – 50 000
лв. е достигнат от жалбоподателя Б. за период от 01.01.2022 г. до 31.05.2022 г. и същият възлиза
на облагаем оборот в размер на 73 373, 07 лв. Независимо от горното, водещото в случая, е че
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е изменена с ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. и
актуалната й редакция гласи, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7 дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът. След 01.01.2023 г. за да е извършено нарушение на чл. 96, ал. 1 от НК трябва данъчно
11
задълженото лице да е достигнало оборот от 100 000 лв., а не както преди това – 50 000 лева. В
случая е активирано изискването за задължителен сравнителен анализ на редакциите на нормата,
под която се субсумира нарушението и задействан режимът за задължително по –благоприятно
третиране на дееца съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предписващ,че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая наказателното постановление не е влязло в
сила, а същевременно към момента деянието по чл.96,ал.1 ЗДДС на жалбоподателя не е обявено за
наказуемо с административно наказание и следва да се приложи по-благоприятния закон (след
01.01.2023 г. достигането на оборот от 50 000 лева не поражда задължения за подаване на
заявление за регистрация по чл.96,ал.1 ЗДДС, респективно пасивността на жалбоподателя при
достигнат облагаем оборот под 100 000 лв. не е въздигнато в административно нарушение, поради
което и сегашната редакция на чл. 96, ал. 1 ЗДДС се явява по-благоприятна).
Предвид всичко казано по-горе, съдът счита, че неправилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя Т. Б., поради което и наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, каквото искане не бе своевременно направено със съответна
доказателствена обосновка за извършени разходи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К23-106-757394-F739086/13.11.2023 г. , издадено от
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1,
вр.чл.180,ал.2 от ЗДДС, на основание чл. 180,ал.2 от ЗДДС вр.чл.180,ал.1 ЗДДС, на Т. Ч. Б. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 29 594,75лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12